Заедно, това е*

Музиката на "Тъпани и гайди"

© Фелия Барух, Горичка

Музиката на "Тъпани и гайди"



Ти случайно да си Кумчо Вълчо?" гласи съобщение до мен в неделя сутринта!? Започвам да го разбирам на влизане в Модерен театър, където на входа получавам бадж, който ще ме представя цял ден като Отело. Във фоайето прииждащите хора гледат с любопитство и усмивка другите. Аз трябва да намеря Дездемона, а наградата – срещу двойката намерени баджове е един общ шоколад, а по-късно на афтърпарти – и бири. Всички тук сме  участници на форум "Заедно" на "Горичка", където още преди началото Мики издирва с поглед Маус, Астерикс гледа за Обеликс, Йоко търси Джон в страницата на събитието в Тwitter, а децата директно те спират с въпроса "Да сте виждали Красавицата, аз съм Звяра". Но не е лесно да се намерите, залата е пълна, а "разделените" тандеми – много.


Така търсенето на "половинката" продължава през целия ден до вечерта, и все пак това е между другото – в почивките за обяд и кафе, между презентации и разкази на дузината разнородни лектори, съумели да намерят път към другите около себе си и към себе си, за да са заедно там, където живеят, да са по-добри един със друг, да общуват истински, да си помагат, да стигат върхове и да прескачат иначе непреодолими стени...


Иван Кожухаров пред притихналата публика на форум "Заедно"

© Горичка

Иван Кожухаров пред притихналата публика на форум "Заедно"


Споделени върхове




"Не е толкова важно какво постигаш, най-важното и хубавото е екипът", казва тихо от сцената Иван Кожухаров, седи в инвалидна количка и шепне, а публиката слуша притихнала разказа му. Иван катери от 15 годишен, покорявайки връх след връх до 1990 г., когато на 25 г. преживява тежък инцидент при скално срутване в Алпите и един от малкото оцелели. След десет години и множество операции, той решава да започне отново да се катери и го прави благодарение на приятелите си. През 2009 г. успява – заедно с екип от 36 души, да покори и Монблан – най-високият връх в Алпите. Това става трудно, след три години съвместна подготовка и тренировки, за които Иван ни разказва с прекрасно чувство за хумор и самоирония. Накрая всички стигаме до извода му, че чудото не е покореният връх, а екипът и хората, с който си го стигнал. А Иван продължава да покорява ежедневни върхове като бордюра на улицата и падналия лист хартия, който трябва да изпрати спешно, но не достига сам до него.


Цветелина Йосифова е психодрама-терапевт. Тя предпочете да слезе от сцената при пубиката и да помоли всеки един от групата на публиката да се представи на съседа си, не с истинското си име, да помаха на непознат, да общува с другите около себе си. Цветелина е и първият групов аналитик в България. Тя ни разказа повече за човешката нужда да бъдем повече от Аз, за нуждата от друго човешко същество, с която се раждаме и разбире се – за различните проявления на групата.


Архитект Пламен Братков от група "Град"

© Фелия Барух, Горичка

Архитект Пламен Братков от група "Град"


Сгради тролове срещу споделени улици


"Големите европейски градове са си избрали нещо, с което да ги помним. София не е, но е класирана наготово като първенец заради най-мръсния въздух на континента", казва архитект Пламен Братков от група "Град", който ни прави бърз преглед на безумни решения в градската среда в столицата. Като феномена "сгради тролове" (за да добиете точна представа, обърнете внимание на проекта за сградата небостъргач на площад "Македония"). Те изникват, без да бъдат съобразявани с контекста, нуждите на средата, без да са пожелавани от живеещите в близост, без никаква принадена стойност за квартала, в който са. Появата им носи със себе си куп нови проблеми – приток на повече автомобили, шум, задръствания и замърсяване. Докато Пламен Братков говори, до него две деца варят боб в тенджера.


Архитектът ни дава и формула за по-добра градска среда, споделена от хората в нея: "Не става дума за пари, а за ценности и възпитание." Показва ни как изглежда от птичи поглед оголената и занемарена периферия на София. След това вади и "снимка от бъдещето" на същата тази периферия, но вече зелена – обяснява, че ако в София има 1 млн. автомобила и всеки засади по едно дърво, снимката може да е реалност.


Според арх. Братков най-голямото богатство на един град е социалният микс. Затова и трябва да бягаме от засилващата се тенденция на гета, разделение на квартали на бедните и богатите. В кварталите с много панелни блокове проблемът не са грозните сгради, а средата или по-скоро липсата на среда под формата на стадиони, градинки и паркове – места, където хората да се срещат и да прекарват времето си заедно. Затова и посоката на развитие може да бъде в т.нар. споделени улици, където коли и велосипеди карат с еднаква скорост, има възможности за всички там.


В търсене на "половинки" някои са заедно

© Фелия Барух, Горичка

В търсене на "половинки" някои са заедно


Мулти вкусни


След представяне на "Мулти култи" и забавен индиректен спор между иракчанин и индиец за ползата и радостта от месото и от вегетарианството всички охотно опитват кухнята им под формата на обедно меню. След него логично си взимаме и картата на "Мултикулти" с 19-те места в София, където да пробваме "различните кухни и култури". Междувременно децата са събрали вече по няколко шоколада, но продължават да питат непознати дали са срещали Барби, Шерлок Холмс или Попай. Те са и най-ангажираните в партиите шах с бутилки на улицата, ластик и Twister.


Яна Тавание

© Фелия Барух, Горичка

Яна Тавание


"Държавата не може да обича, но ние можем"


А в залата вече слушаме и мислим за хората с увреждания, които през годините на социализма държавата е решила да изолира и скрие в институции и които от години се опитваме (или по-скоро говорим, че се опитваме) да върнем отново сред нас. На сцената Яна Тавание започва директно с това, което е видяла в редица от тези институции, "там тъпчат хората с много вредни лекарства, за да стоят болните мирни. Институциите искат да ги приравнят до пореден номер", разказва Яна.


Споделя и тъжната история на Руси дори и да е с хубав край, засега. Благодарение на адвоката си Руси успява да спечели седемгодишно дело в Хага срещу запрещението си, този прецедент може да се окаже крайъгълният камък за други като Руси у нас, които биват оставяни до живот в институциите. Преди време той е на път да се върне сам в институцията, от която е успял да се измъкне, отчаян е, защото не може да си намери работа, никой няма нужда от него. За късмет преди това минава през офиса на хелзинкския комитет и там го разубеждават. Сега той живее в Пазарджик и се чувства добре благодарение на сдружение "Човеколюбие".


Тези институции трябва да бъдат закрити, няма съмнение, но освен това средата ни трябва да се отвори и да приеме хората с увреждания, е разбрала Яна, която в ежедневната си работата помага това вече да се случва. Например с платформата TimeHeroes (Яна Тавание е един от създателите й), на която всеки може да открие как да се включи в доброволчески акции като разходка с незрящ човек в парка. A заради това, което не се случва толкова много години, Яна се обръща към публиката: "Държавата не може да обича, но ние можем. Хората с увреждания нямат нужда от съжаление, а от приятели."


Последните думи на Яна разбираме по-добре в залата за симулация на евроизбори на Център за независим живот (като част от форума), където опитваме да гласуваме със завързани очи или да стигнем до кабинката за таен вот с инвалидна количка. Различно е, трудно е, но отваря нова гледна точка към нещата.


За ромите и тяхната отговорност


"Ако си представим ромите като болен човек на легло, то тогава държавните институции трябва да са лекарите, които обаче, вместо да лекуват, бият инжекции с обезболяващо", сравнението прави Огнян Исаев, който е журналист на свободна практика и блогър. Той е и ром, който не се е сблъсквал с дискриминация до момента, в който влиза в университета. В родния му край Върбица българи, турци и роми живеят заедно и добре, а в местното училище Огнян е дете като всички други деца, има право на избор дали да седне на първия или последния чин. В университета обаче чува подхвърляния от колегите си за "толериране заради цвета" като обяснение на добрите му оценки за стипендия. Предпочита да не обръща внимание на това.


Огнян Исаев

© Фелия Барух, Горичка

Огнян Исаев


Сега се е захванал с каузи като това да ни убеди със забавна поучителна история, че "всеки може, ако му дадеш възможност да поеме отговорност", защото в момента в България ромите са политически, икономически и културно изолирани. Сравнява го с това да не си виждал слънцето и някой да ти описва какво е усещането да го видиш и усетиш докато ти си на тъмно. Решението на проблемите на ромите е устойчивата солидарност и споделената отговорност, мисли Огнян, който вече работи в тази посока в Ромски образователен фонд (Romaneducationfond.hu), който успява да помогне за образованието на 400 роми студенти годишно.


"Да се обадя или да не се обадя на Петров?"


Когато оставим собственото си его пред вратата, слушането става чуване. В тази теза ни убеди артистично и със замах режисьорът Мартин Киселов, разбира се, с помощта на актьорите от независим театър "Реплика". Без много думи играта и магията на театъра имаха безапелационен ефект. По-късно от театър Vox Populi ни показват друг вид сила на театъра – с проекта си "Невидимите", в който опознават няколко невидими общности у нас, интервюират хора от тази група и предават чрез игра без актьорско его какви са тези хора.


Режисьорът Мартин Киселов за начините на общуване и егото, което можем да оставим пред вратата

© Фелия Барух, Горичка

Режисьорът Мартин Киселов за начините на общуване и егото, което можем да оставим пред вратата


Хижар от десет години, дълго време отшелник, а впоследствие и собственик на хижа "Иван Вазов", Венци Златарев сподели една по-различна и самотна възможност да сме заедно. Човек трябва да успее да заживее със собствените си ангели и демони и едва след това може да срещне другите. Затова и Венци е избрал години наред да живее близо до планината, в сърцето й, дълго време сам. "Това беше моят начин да се съхраня, съградя и да дойда тук, за да бъдем заедно." Сега пак живее в планината, вече женен.


Гости в нужда


Емануел (Франция) и Муса (Гамбия) са гости в нашата страна. Първият идва в България, защото му харесва, вторият – няма друг избор. Прословутото българско гостоприемство има различни проявления спрямо единия и другия. Муса е бежанец, а Емануел е станал приятел на бежанците. И двамата са на сцената и разказват за това, а с тях е и Мария Черешева, една от движещите сили на "Приятелите на бежанците" – платформата е вдъхновила "Горичка" да направи форум на тема "Заедно", защото точно те им дават надеждата, от която всички имаме нужда в случаи като този в село Розово. И защото и от сцената те ни напомниха, че "заедно сме по-малко сами".


Приятели на бежанците и децата, които ги слушат от сцената

© Фелия Барух, Горичка

Приятели на бежанците и децата, които ги слушат от сцената


Лекциите продължават, през сцената минават осиновено кученце и щастливата му стопанка. Историята им ни показва колко по-логично е да помогнеш на изоставено или нуждаещо се живо същество вместо да си купиш от магазина, където често животните се третират зле и страдат.


"Гайди и тъпани" с извънземна певица и извънземен глас нямат нужда от специално народно облекло, за да настръхнем от музиката им. Уморените от слушането в залата, хапват филия с лютеница, разглеждат книги, надникват в компоста с червеи на "Храна за земята", говорят си с фермера от Елин Пелин и си взимат от крехките му и марули и спанак, други изпробват електрическия скутер на доставчиците на чиста храна "Семка".


Анализаторът и директор на местното бюро на Европейския съвет за външна политика Димо Бечев ни разказа  колко е трудно, но и неизбежно, да съжителстваме заедно 500 милиона европейски граждани от 28 много различни страни.


Модераторите Маги Малеева и Манол Пейков заедно с Нилс Кристи

© Фелия Барух, Горичка

Модераторите Маги Малеева и Манол Пейков заедно с Нилс Кристи


На финала излиза и норвежкият криминолог Нилс Кристи, който, вместо да презентира световноизвестните си тези, ни разказва история за сръбски концлагерист, който спасил живота си с репликата "Аз имам кибрит!" на норвежки. Според Кристи понятията "престъпление", "наказание" и "справедливост" са твърде опростени. "Когато разговаряме, когато се отворим един към друг, започваме да се виждаме, двете страни могат да се срещнат, да се преосмислят и справедливостта добива съвсем различни измерения", каза той. Коментарът му за България е, че тук имаме прекалено много затворници, липсват алтернативи и ни призовава да помислим върху това.


"Една Уенди продължава да търси Питър Пан". "Марийка – Иванчо, за да си разказват вицове". Заредени от срещите, идеите и игрите на форум "Заедно", повече хора от залата ще продължат да се вглеждат с любопитство и усмивка в хората по улиците в града, в който живеем заедно.


* "Заедно това е" е заглавието на книгата на френската писателка Анна Гавалда

Всички лектори, доброволцли и деца на сцената на финала

© Фелия Барух, Горичка

Всички лектори, доброволцли и деца на сцената на финала

Ключови думи към статията:

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на zakkwylde
    zakkwylde
    Рейтинг: 669 Весело
  2. 2 Профил на Svetoslava Dimitrova
    Svetoslava Dimitrova
    Рейтинг: 443 Неутрално

    Заедно, това е! Колко просто и истинско!

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  3. 3
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  4. 4 Профил на blaf
    blaf
    Рейтинг: 660 Неутрално

    "Ако си представим ромите като болен човек на легло, то тогава държавните институции трябва да са лекарите, които обаче, вместо да лекуват, бият инжекции с обезболяващо"

    Това важи не само за циганите, а за всички в България, включително българите и всички проблеми, които имат.

  5. 5 Профил на Georgi Yordanov
    Georgi Yordanov
    Рейтинг: 679 Неутрално

    Супер!!!
    Истинско, ЧОВЕШКО, Божествено!

    Да правим каквото трябва, пък да става каквото ще!
  6. 6 Профил на tucker case
    tucker case
    Рейтинг: 1004 Весело

    заедно в Розово...

    Now what's a few miles between the beauty and the beast...
  7. 7 Профил на pm
    pm
    Рейтинг: 410 Неутрално

    Много позитивно.

    Една критика към автора на статията - ако беше без "бадж", "афтерпарти" и "социален микс" щеше да е много по-добре.

    "Лошото е, че [българите] оставиха истинските си политици вън от властта, вкарвайки в парламента само олигархичните корпорации."




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK