Дърветата на бъдещето и щадящата сеч в Странджа

Дърветата на бъдещето и щадящата сеч в Странджа

© Босилена Мелтева



Странджа през юни е много влажно и много зелено място. Оглеждаме редки вечнозелени растения, които се срещат само тук именно заради специфичния мек климат не само през юни, а  през цялата година. Отбиваме се рязко нагоре от утъпканата пътека, катерим склона и вече сме в сърцето на млада гора в държавно горско стопанство Кости.


Спрели сме се до "дърво на бъдещето". Така го нарича Венелин Радков – експерт по горите, лесовъд и дългогодишен директор на стопанството, обяснява избора му с качествата: "правостъблено, жизнено и самоокастрено", няма разклонения и клони по стъблото, но има по-широка корона. Затова е било маркирано с бял спрей от лесовъдите. За да бъде едно дърво силно, трябва четвърт от цялата му височина да бъде "самоокастрена", а другите три-четвърти да са заети от короната,  особено важна за развитието на растението.


Саарландски метод




"Дървото на бъдещето" всъщност е главно действащо лице в т. нар Саарландски метод за отглеждане на млади гори – устойчив подход за добив на едра висококачествена безчепова дървесина, опазващ природата. Методът се практикува успешно в областите Елзас и Лотарингия на Франция и в немската провинция Саарланд, Германия. Отгледаната така дървесина има гладки стволовете, с голям диаметър, годишните кръгове са равномерни,  многократно по-скъпа е от  традиционната. През 70-те години на миналя век научни работници в Станцията по дъбовите гори в Бургас също са работили по същия начин, известен с по-описателното название "система от сечи за индивидуално производство на висококачествена дървесина"  ( така е записан и в наредбата за сечите в България). Тогава обаче той не е получил гражданственост и скоро е бил забравен от лесовъдската колегия за сметка на по-масова сеч, която залага на количеството за сметка на качеството.


От 2010 г. Саарландски метод се прилага като част от проекта на WWF-България и Изпълнителната агенция по горите за опазване и възстановяване на ценни природни местообитания край реки и влажни зони в десет защитени територии. Изборът на мястото не е случаен – невисоката крайморска планина Странджа е един от най-големите непрекъснати нископланински горски масиви в Европа, а естественото възобновяване на видовете е много добро. Тук няма нужда от нови насаждения, а от качествено отглеждане на съществуващите млади гори.


В рамките на 50 до 70 години, продължава разказа експерт Радков, дървото на бъдещето може да достигне диаметър между 40 и 50 см само за 50-60 години, иначе тези размери се достигат за над 150 години. Идеята му е да се произвежда висококачествена и скъпо-струваща дървесина, като се влагат малко средства при високи стандарти за опазване на природата като се заложи в развитието на т.нар. дървета на бъдещето, а не да се сече наред цялата гора.


Дърветата на бъдещето и щадящата сеч в Странджа

© Босилена Мелтева


Проблем е, че в момента в отчетите за дърводобив в горските стопанства за последното десетилетие делът на едрата строителна дървесина намалява главоломно. През 60 и 70-те години само в това стопанство се сече между 170- 200 хил куб м годишно и половината от продукцията е била едра строителна дървесина. През последните години за цялата дирекция на Странджа делът й вече е 2-3%, всичко останало е масова дървесина (дърва за горене и технологична дървесина).


Сега в Странджа работата на лесовъдите е насочена изцяло към "дърветата на бъдещето", в останалата площ от гората не се навлиза, оставя се да расте и да се развива естествено. Излиза по-евтино, защото се работи точково, около 3-5 дървета на декар, не се отглежда цялата площ. На местата със защитени видове като странджанска зеленика и бясно дърво (странджанско бясно дърво), не се провеждат никакви методи, дори и тази щадяща сеч.


" Изключително подходящ способ, единственият, по който има пълно съгласие между еколози, горски стопани и местните общности. С него се постига едно щадящо ползване на горите," подчертава и Иван Камбуров от дирекция на природен парк Странджа, който също е с нас и ни разказва подробно за природните богатства на планината. Камбуров набляга на екологичната страна на метода: цялото пространство от едно дърво на бъдещето до следващото е оставено на природните закони. Няколко избрани дървета осъществяват с пъти повече обществен ресурс вместо да се унищожи цялата гора за дърва за огрев.


Проблемът на "равните гори"


В Саарландската концепция е заложено и да се подобри устойчивостта на горите с дървета на еднаква височина (където корените и короните си пречат взаимно). При евентуални климатични смени "равните гори" са много по-неустойчиви и при силен вятър всяко дърво с малка корона и недобре развити корени пада и на принципа на доминото – закача следващото. Радков припомня за случая с неочакваната, но запомняща се снежна буря на 17 октомври 2011 г., когато масовият тежък и мокър октомврийски сняг пада в цялата страна и води до масови снеголоми и снеговали. Именно избраните по този метод дървета в Странджа оцеляват, докато останалите се пречупват под тежестта на обилния мокър сняг и силен вятър.


Дърветата на бъдещето и щадящата сеч в Странджа

© Босилена Мелтева


Дървета-конкуренти


Около "дървото на бъдещето", се набелязват и няколко "конкурентни дървета", които пречат на развитието му. Те се отстраняват с природосъобразни методи, ползват се ръчни инструменти, с които не се вдига шум, дори и през гнездовия период на птиците.


В първата фаза на метода лесовъдите не добиват дървесина, а само забавят развитието на конкурентните растения, които са в близост до "избранниците" като се опръстеняват. Маха се само част от кората и така те се оставят да отмрат, но това се случва постепенно – за няколко години. Работи се само с ръчни инструменти, не се вдига шум, не се безпокоят гнездящите птици и останалите животни, казва Венелин Радков и вади въпросните инструменти, за да ни демонстрира как точно се случва това.


Дърветата на бъдещето и щадящата сеч в Странджа

© Босилена Мелтева


Мъртвите прави дървета като дом


Увеличението на мъртвата дървесина в гората, която предоставя 60% от необходимите веществата за плодорието на почвата там, е друг положителен момент при този метод. Дърветата с прекъсната кора постепенно изсъхват и стават дом на важни видове насекоми, прилепи, птици. "Доказано е че дърво, което е мъртво, но продължава да стои право на корен е десет пъти по-полезно за видовете, привързани към мъртвата дървесина в сравнение с поваленото дърво," разкрива Иван Камбуров от дирекция Природен парк Странджа.


Така тези "мъртви домове" ще изплъняват своята екологична роля поне още 6-7 години. Ако пък изнасяме мъртвите клони и дървета от нашата гора, я обричаме на дисбалнас.


"Никой не може да ни даде гаранция какъв ще бъде климатът след 50-60 години, но дърветата на бъдещето най-вероятно ще оцелеят и на тежки промени и ще имат качествата да бъдат оценени и след този период," убеден е Камбуров и ние му се доверяваме.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK