Колко струват услугите, които природата ни прави

Град Трявна и горите на ПП "Българка" в Стара Планина

Прозорците на хотел "Калина палас" разкриват внушителна гледка към Бузлуджа и Бедек, намирам се точно над град Трявна. Ако човек се загледа, сред наситено зелените гори вижда и оголените петна с изсечени дървета, редуващи се с по-малките оранжеви точки на съхнещия и "умиращ" бор в природен парк "Българка".

Тези "подробности" в пейзажа онагледяват екологичните проблеми в региона, които вече засягат пряко живота, ежедневието и бизнеса на местните хората. Интензивната сеч в природния парк, който е непосредствено над града, се извършва както в държавни, така и частни гори (частните гори са 45% от общия горски фонд на парка). За последните десет години дърводобивът от тези гори се е увеличил близо три пъти. А при изкуствено внесените иглолистни видове, които са нетипичен вид за територията на ПП"Българка"( главно от бял и черен бор) се наблюдава съхнене.

Сечите в горите оказват влияние на количеството и качеството на водата, през лятото тук реките пресъхват изцяло, почвите ерозират, а тревненци свикват с регулярен режим на водата (тази година е изключение заради проливните летни дъждове).

Скритата цена на водата

Идеята за заплащане на екоуслугите, които ни предоставя природата, не е лесна за разбиране и обяснение, но когато човек живее в непосредствена близост до природата и усеща в ежедневието и работата си нарушеното екоравновесие, както се случва с тревненци, инвестицията в опазването и възстановяването на горите не звучи като лозунг, а е повече от логична и справедлива. А отговорът на въпроса "защо решихте да дарявате във фонд за опазване и възстановяване на естествените гори в природен парк "Българка" за тези хора е по-скоро риторичен.

Управата на "Калина палас" е сред тези, които вече са решили да се включат в пилотния проект на международната природозащитна организация WWF за плащане на екосистемните услуги (т.нар. ПЕС схеми) в региона, част от мащабен швейцарски проект "За Балкана и хората". Идеята на WWF е да насърчи подхода към екосистемните услуги, както и да ги оцени в пилотни зони, като предложат работещи схеми за плащания за тях. Задължителната Наредбата за заплащане на екосистемни услуги трябва да се приеме по Закона за горите до края на годината, а намеренията на участниците са да демонстрират пред държавната администрация какво е нужно да се направи, за да работи ефективно. Паркът е пилотен район по проект "Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони"

"Най-много местните откликват на схемата за опазване количеството и качеството на водите, защото най-директно усещат ефекта от нарушената екосистема и от нуждата да поддържат тази екосистемна услуга", разказва Юлия Григорова, ръководител на програма "Политики и зелена икономика" във WWF.

"Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони" (или "За Балкана и хората") е проект, изпълняван в партньорство от шест български, четири швейцарски организации и Министерството на земеделието и храните в девет зони от мрежата "Натура 2000" в Западна и Централна Стара планина. Проектът продължава четири години – от 2012 до 2016 г., и ще покаже как местното развитие и опазването на природата могат да съжителстват безконфликтно и да допринасят за повишаване на доходите и качеството на живот в селските райони на България.

След проучване на териториите и специфичните екоуслуги в парк "Българка" експертите на организацията са потърсили и най-подходящия механизъм да провокират местните да ценят и пазят горите си. Природозащитниците вече са провели няколко образователни семинара на място, на които отделни граждани, занаятчии и хора с малък или по-голям бизнес са преценили, че си струва да се включат със свои средства и усилия в схемата. А тя предлага конкретни мерки – подходящи точно за този регион, чрез които заинтересованите да заплащат регулярно за ползите, които природата им дарява безвъзмездно и от които зависят силно.

Една от тях е разкриване на фонд за набиране на средстава, в който заинтересовани частни лица и бизнеси да отделят средства, а те ще се използват за залесяване с широколистни видове в част от водосбора на реките за язовир Нейковци.

Екосистемните услуги имат своята скрита цена за това, че подпомагат живота на растенията и животните и така поддържат равновесието в природата. Когато функционират правилно, те носят редица ползи за хората – както материални (като дърва за огрев и вода за пиене и напояване), така и естетически (като красивият пейзаж от прозорците на хотел "Калина палас").

Изсъхващата иглолистна гора в ГС "Плачковци"

"Държавата няма ресурс да възстановява държавните гори, а горските стопанства нямат право да заделят средства, за да опазят горите си, както е ситуацията в момента и това според мен е голяма грешка," казва бившият директор на ПП "Българка" Мая Радева, която съдейства активно по проекта. Намираме се в в района на Държавно горко стопанство "Плачковци" – между селищата Престой и Бахреци, където виждаме от близо как умира иглолистната 40-годишна гора. Големи групи борове съхнат и страдат от различни болести. Обяснението на експертите е, че този вид дървета не виреят добре на подобна надморска височина, имат нужда от много повече вода, каквато тук липсва осезаемо последните години, а климатичните промени също оказват вече влияние. Идеята е на това място, както и в други подобни зони със съхнещ бор, да се залеси гора с характерен за местността широколистен вид.

Радева напомня, че Наредбата за заплащане на екосистемни услуги може да подпомогне възстановяването на гората в ДГС – Плачковци. "Сега тестваме доколко е успешно местните хора да генерират финансов ресурс, който да вложим в залесяването. Това ще има и образователен, и социален ефект," казва още Радева.

Завръщането на каракачанската овца

От проекта са обнадеждени и по-малки предприемачи като собствениците на къща за гости "Калина" в село Горно Дамяновци Елена и Атанас Златеви, които осъзнават, че сред най-ценните качества на уютната им къща са "прохладният планински въздух, красотата и спокойствието на Балкана", тучната полянка с хамаци, игрушки и езерце с рибки и патици.

Собствениците на "Калина" също ще даряват във фонда за залесяване на парк "Българка". WWF планира да осигури за туристическите къщи и комплекси и картички, с които посетителите ще могат също да се включат в схемата за плащане на екосистемните услуги. Целта на природозащитниците е да поддържат стария облик на местността, да опазят биоразнообразието и да постигнат баланс между опазването на средата и развитието на туризма тук.

"От дете помня как хората тук гледаха животни. Желанието ми е да се върнат животновъдите и днес, да се съхрани природата ни", обяснява Елена защо са преценили, че си струва да плащат за екоуслуги. Надява се и съседите й в Горно Дамяновци да са повече, в момента там има трима постоянно пребиваващи. Животните са намалели със стотици пъти, а пасищата постепенно са погълнати от гората. Но за да се възстановят и поддържат пасищата, трябва да има паша на животни.

Патици, петли и кокошки се разхождат около езерцето пред къща за гости "Калина"

Друга от схемите в проекта цели именно възстановяване на високопланинските пасища в региона – дом на важни растителни и животински видове. На времето те са били много ценни, с висококачествен фураж, а каракачаните са пътували от Бяло море дотук, за да водят животните си на паша. Затова и проектът залага и на връщането на стари породи овце и агнета, типични за региона, но вече изчезнали.

Планът е към края на месец юни 2015 година да се закупят агнета от сертифицирано стадо и се дадат на местни животновъди за отглеждане и паша на определени пасища на територията на ПП"Българка". Последното се припокрива и с друга цел на инициативата – възстановяване и съхраняване на характерния за защитените територии животински генофонд, чрез закупуване на застрашени от изчезване породи домашни животни, тяхното отглеждане и възпроизвеждане.

"Кулинарните тайни на природата"

В тази връзка природозащитниците са издирили типични местни рецепти, с които ще предлагат дванайсет местни ястия във верига магазини и в 14 ресторанти в София, Пловдив, Варна и Бургас, а 1% от печалбата ще отива за възстановяване на местния генофонд. За подготовката на храната, ще се използват продукти от ПП "Българка" и така ще подпомагат местното производство – кампанията "Кулинарните тайни на природата" се прави съвместно с българска верига ресторанти на самообслужване, кулинарни магазини и щандове за бързо хранене с готвена храна. А заедно с "Биоселена" и Българско дружество за защита на птиците, които я реализират в други региони с висока природна стойност.

"На времето бабите тук са си ходили на гости "на бяло сладко", а с него са пиели и горчиво кафе", разказва Марина Николова, докато следи кога ще се надигне кафето в джезветата, положени върху ситен бял пясък на печката. Тя и мъжът й Стоян предлагат традиционно за северните ширини кафе на пясък в кафене "Паралиите" на площада, точно под каменната часовникова кула. И те са решили се да се включат с дарения към фонда за екоуслугите в региона.

Марина Попова приготвя кафе на пясък в кафене "Паралиите"

Печката с пясъка е на видно място, за да виждат клиентите как се прави. Става по-бавно от обичайното кафе в кафеварка, но има специфичен приятен вкус. Сервират го в индивидуално малко джезве, обичайно с бяло сладко на ниски дървени масички. Имат и шекерджийница на главната занаятчийска улица в града. Наскоро семейството купува и най-старата къща в града, която е била фурна. Къщата е паметник на културата и е била най-старата фурна на Трявна. Намеренията на Марина и Стоян са бъде възстановена като фурна за селски хляб на табан с жива закваска.
Градската история разказва как старите собственици са успели да укрият Васил Левски в самото огнището зад горящия огън.

Райна Ганчева в магазина с изработени от нея народни носии и дрехи с народни шевици

"Искам и аз да дам нещо на света", обяснява включването си в проекта за плащане на екоуслугите и Райна Ганчева, която има занаятчийско ателие "Работилница за изработване по народни носии и съвременни дрехи с български народни шевици". Макар занаятът, с който се е захванала, да й носи голямо удоволствие и смисъл, Райна иска да се погрижи и за средата, в която живее.

Завършваме разходката из града с обяд в традиционен ресторант "Старата лоза", който също се присъединява към т.нар ПЕС схема на WWF. Всички тези хора и бизнеси вероятно няма да са последните, които ще намерят смисъл на влагат средства, за да опазят средата, в която живеят и от която зависят.

Всичко, което трябва да знаете за: