В търсене на ливадния дърдавец и малките производители в Западен Балкан

Боров камък в Западна Стара планина

© Босилена Мелтева

Боров камък в Западна Стара планина



Креррп-креррп, креррп-креррп. За тези монотонни звуци се ослушваме по пътя си из района на Западна Стара планина – едно от малкото останали места с дива природа, където все още се среща или по-точно се чува световно застрашеният вид прелетна птица ливаден дърдавец. Той пее настойчивата си песен най-вече през размножителния период, когато креррп-креррп звучи от залез до изгрев почти без прекъсване. През останалото време може да се долови рано сутрин, по-рядко през деня, когато е доста мълчалив.


Заплахите за ливадния дърдавец са много – разораването и застрояването на ливадите, ранното косене, което убива малките, бракониерският отстрел, интензификацията на земеделието, прекомерната употреба на пестициди. За тези подробности ни разказват Минчо Минчев и колегите му от Българско дружество за защита на птиците докато ни развеждат из селата и околностите им в красивия хълмист регион. Тук се срещат и други редки видове като царския и скалния орел, ловния сокол, белоопашатия мишелов. Всички те няма как да оцелеят, ако местообитанията им изчезнат или бъдат унищожени, а съхраняването им не може да се случи без местните хора.


Вече над десет години експертите от дружеството работят с местните общности и с фермерите в Западен Балкан като ги подпомагат да развиват природосъобразно земеделие и животновъдство, окуражават ги и им обясняват как да кандидатстват за финансиране по европейски и други фондове за развитие на местната икономика, туризъм и опазване на биоразнообразието. Селата тук продължават да се обезлюдяват, много къщи пустеят и се разпадат, според данни на Евростат за 2011 г. Северозападна България е най-бедният региони в Европейския съюз. От две години (от 2012 г.) БДЗП – съвместно с още девет български и швейцарски партньори, реализира проекта "За Балкана и хората".




Дружеството концентрира усилия към въвеждане на устойчиви земеделски практики, подобряване условията за преработка на суровините във фермите, подпомага фермерите да отговорят на изискванията за сертифициране на биоземеделие и регистрация по Наредба 26 за директните продажби на земеделското министерство. Важна цел е чистата и получена по природосъобразен и устойчив начин местна земеделска продукция да достига по-лесно до крайния потребител, без посредници и надценки. Става дума основно за кисело и прясно овче мляко от реплянски овце, сирене, мед, сладка от местни плодове, вино ...


"Само чрез създаването на устойчиви икономически и социални механизми, можем да постигнем и опазването на птиците и местообитанията им," обяснява ни Мирослава Дикова от БДЗП, която ръководи работата им в проекта "За Балкана и хората". Голямата цел на проекта е да покаже, че запазването на природата и устойчивото развитие на селските райони в територии с висока природна стойност може да е печеливша – за местните хора, за бизнеса и за околната среда.


По време на двудневния ни престой и срещи с малки производители и фермери от местните села, се опитваме да вникнем в крехката връзка между медитативните дърдавешки песни, опазването на тази и другите редки птици с работата на медаря Теодор Иванов, сладката от диви ягоди и боровинки на жени от град Чипровци, овчето мляко и сирене от мандрата в село Репляна от т.нар реплянска порода овце, виното от Боровица.


Ливадният дърдавец, който трудно може да бъде уловен за снимка

© Петър Янков, БДЗП

Ливадният дърдавец, който трудно може да бъде уловен за снимка


За да се включат в "За Балкана и хората", фермерите подготвят индивидуални проекти, които се подпомагат финансово с 25% от общата инвестиция, а основният ангажимент, който поемат е да се регистрират по Наредба 26 и да са легални производители и продавачи на продуктите.


Кошерите над село Меляне

© Босилена Мелтева

Кошерите над село Меляне


Пчеларят


Тeодор Иванов е на 26 години, с приветлива, заразителна усмивка. И притежава около 180 кошера, в които живеят предимно български пчели. От него разбираме, че у нас вече могат да се закупят и "чуждестранни" пчели от развъдници за пчели-майки, например "австрийски" и "италиански", но според Теодор българските са много по-добри, спокойни, не жилят много, не боледуват често и правят повече мед. Затова и ги предпочита.


Теодор и жена му, които разпечатват пчелните пити преди да извадят меда от тях чрез завъртане в центрофуга

© Босилена Мелтева

Теодор и жена му, които разпечатват пчелните пити преди да извадят меда от тях чрез завъртане в центрофуга


Разказва ни за семейния си бизнес (до него е и младата му жена) и ни води до поляните с кошерите, на десетина минути пеша от дома им в село Меляне. Описва пчеларството като много приятно занимание, което те откъсва напълно от всичко останало, но и като доста трудоемко и ангажиращо. "Онзи ден започнахме работа в осем сутринта, а в три през нощта спряхме, не защото приключихме, а защото се преуморихме," казва ни Теодор без да сваля непринудената си усмивка. От септември до октомври им предстои работата по зазимяване и захранването на пчелите.


Фотогалерия: За пчелите и меда от сърцето на Балкана >


В двора на родната си къща наскоро Теодор изгражда помещение и купува оборудване, за да изважда меда от кошерите, да го изцежда чрез центрофуга и да го налива в бурканите. Това е и индивидуалният проект, с който е одобрен в "За Балкана и хората", като програмата му отпуска 25% от цялата инвестиция. От своя страна той поема ангажимент да се регистрира като производител на мед по Наредба 26 и да участва в дейности по проекта, както и на изложения и пазари, да показва на други хора това, което е направил.


Занимава се с пчеларство от 2002 г. Първоначално по-скоро от любопитство и носталгия по дядовите плетени кошери, си взима десетина кошера, за да види за какво точно става дума. През 2008 г. се захваща и професионално, помага му семейството. В момента успоредно с работата си учи животновъдство в Пловдив и подготвя дипломна работа на тема "Сравнително изпитване на пчели-майки от различните кошери".


Добива смесен мед, предимно билков, от магарешки трън и акация. Търсене и пазар за меда му има, разчита основно на постоянните си клиенти. Средно добива по 40 кг от един кошер, тази година е добил от около 120 кошера, и е успял да продаде тон и половина.


Практикува и подвижно пчеларство. Води пчелите по река Дунав и се колебае дали да не се премести в този район целогодишно заради влагата, която е много благодатна за пчеларството. Теодор и жена му имат намерения и да се сертифицират за производство на биомед. Сега критериите за това са по-ясни и постижими – като това кошерите да са далеч от магистрали и големи пътища, от поля с интензивно земеделие и монокултури, заводи, да не се дава на пчелите антибиотици.


Продължаваме обиколката си, а Теодор и жена му се завръщат отново при пчелите си.


Канатицата е основен мотив по чипровските килими

© Босилена Мелтева

Канатицата е основен мотив по чипровските килими


Канатица през слънчевия лъч


В къща за гости "Торлаците" Зоринка Димова ни показва как се тъкат чипровските килими ръчно, на вертикален стан, от чиста вълна и с естествени багри. Килимарството е привнесен занаят, който местните православни българи донасят през 18 век от Пирот след 50 годишното си разселване там. И днес чипровският килим се търси по цял свят. А децата от кръжока по килимарство в местното училище "Петър Парчевич" показват ръчните си умения в Токио, Виена, а сега – на Аполония в Созопол. Чуваме тези неща от Ани Костова, която разказва увлекателно за особеностите на чипровци, тяхната дълга и славна история, и междувременно ни показва какво прави в 11 ч. слънчевата светлина с един от основните мотиви в чипровските килими – канатицата, издълбан върху дървото на терасата над нас.


В търсене на ливадния дърдавец и малките производители в Западен Балкан

© Босилена Мелтева


Ани е бивш директор на историческия музей, а сега преподава на местните деца литература. Казва ни, че освен преподавател, тя е и приятел с учениците си, общуват си и виртуално извън класната стая. "Аз им предлагам идеи за проекти, а те ми дават предложения как да ги реализираме. Последно ме показаха една чудесна компютърна програма за колажи."


Традиционни сладка от Чипровци

© Босилена Мелтева

Традиционни сладка от Чипровци


Минаваме покрай старата фурна в село Чупрене. В момента е изцяло ремонтирана сграда и от този месец служи за информационен център – това е друга инвестиция по проекта на БДЗП. Работата по ремонта и изграждането на центъра са свършили Мая Балдина и Мариана Живкова от град Чипровци. Идеята е там всеки турист и посетител лесно да се ориентира какво си струва да види и научи за региона, да намери и ако желае – да си закупи продукти местно производство. Например традиционните сладка, в които гарантирано има 70% плод от диви ягоди, малини и боровинки – на които е изобилен региона и 30% захар (те се приготвят отново от Мая и Мариана от Чипровци). Сладката са ръчно производство на местните баби, които го правят в цех в село Превала. Предлагат се още местна изработка сувенири, дърворезба, известните чипровски черги, лицензираното овче мляко, сирене и кашкавал от мандрата в село Репляна, местната марка вино "Боровица".


Хълмовете на Боровица


С поговорката "Що ми трябва на баир лозе?" собственикът на винарска изба Боровица ни обяснява защо е избрал именно белоградчишкия хълмист край с червена песъкливо-камениста почва за своите лозя, от които прави ограничени партиди вина "с изявен характер и носещи спецификата на тероара." (навремето турците налагали по-висок данък на хората, които имат лозе на хълм, защото знаели, че от гроздето от хълмистите лозя става по-добро вино).


Избата до с. Боровица

© Босилена Мелтева

Избата до с. Боровица


В тази изба е важно виното да има характер, който идва от спецификата на природата. "А Северозападна България е регион, който предлага добри възможности за получаване на грозде и вино с отличителни характеристики." Вината от изба Боровица вече са оценени високо в столицата на виното Лондон, където се продава в някои подбрани магазини. Едно от местата, където може да бъде открито у нас е Casavino.


Душата на дървото


Отново в село Меляне, надничаме в ателието на Чавдар Антов, който е художник-дърворезбар. Изработва дървопластика, дърворезба, икони и иконостаси вече 19 години. "Душата на дървото е важна, за мен то продължава да живее дори, когато вече е мъртво. Вглеждам се във формата му и тя ми подсказва какво да направя с него," казва Чавдар.


В търсене на ливадния дърдавец и малките производители в Западен Балкан

© Босилена Мелтева


Преди време решава да се завърне в родния си край, купува част от сградата на старото училище, в която освен за ателието си, отделя пространство за галерия, в която излага произведенията на артистите от региона. Дълъг коридор прелива с експозицията му с археологически и исторически артефакти – сечива, монети, посуда от минали епохи , изкопани в дворовете на хората, битови предмети от средните векове до бюстове на Георги Димитров и Ленин, които откриваме и в двора, по прозорците и стълбите. Тази година е решил да предаде уменията си на няколко деца от съседните села. "Човек трябва да овладее занаята, за да е свободен да прави това, което иска" е едно от посланията и цитатите, изписани ситно на една от вратите в ателието му.


Галерията на Чавдар Антов

© Босилена Мелтева

Галерията на Чавдар Антов


Боров камък


Стигаме и до внушителната скала Боров камък (висока е 113 м, дължината й е 180 м и е окол 120м широка), от масива на южната част от Белоградчишките скали. Обявен е за природна забележителност през 80-те години на миналия век. Причината за името му са били боровете по билото, които са там още от древни времена.


На едно широко поле разстояние от тях е малката къща за гости "Боров камък" с глинена пещ, ябълкова градина и веранда с прекрасна гледка точно към скалите. Там и обядваме, разбира се с местни сезонни зеленчуци, овче сирене и кашкавал, агнешко (току що извадено от пещта). Десертът е овче мляко с боровинки.


Ние все още се ослушваме за ливадния дърдавец, вероятно местните хора в Западен Балкан скоро ще го чуват по-често.

Боров камък

© Босилена Мелтева

Боров камък


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Big_Villager
    Big_Villager
    Рейтинг: 637 Неутрално

    Турлаците също като дърдавеца трябва да бъдат обявени за защитен вид

  2. 2 Профил на aleko
    aleko
    Рейтинг: 684 Неутрално

    Един много различен от традиционните репортаж. Поздравления към авторката.

  3. 3 Профил на dedo pepo
    dedo pepo
    Рейтинг: 1284 Неутрално

    Много ми допада това
    Пожелания за успех на пионерите и последователите им.
    И на дърдавеца.

  4. 4 Профил на SS
    SS
    Рейтинг: 2733 Неутрално

    Изчезването на селищата дава шанс на дърдавеца !

    А възродената природа може да даде нов шанс на хората - за природосъобразна икономика и живот, все по търсена от съвременния човек !!!

  5. 5 Профил на sophia_gr
    sophia_gr
    Рейтинг: 506 Неутрално

    До коментар [#1] от "Big_Villager":

    Пише се "торлаци". Гугъл няма ли за теб?

  6. 6 Профил на mtmvb1111
    mtmvb1111
    Рейтинг: 450 Неутрално

    пчеларката.........

    Руското влияние убива България! "Дневник" също....
  7. 7 Профил на mtmvb1111
    mtmvb1111
    Рейтинг: 450 Неутрално

    До коментар [#1] от "Big_Villager":

    ..и защо.......

    Руското влияние убива България! "Дневник" също....
  8. 8
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  9. 9 Профил на Big_Villager
    Big_Villager
    Рейтинг: 637 Неутрално

    До коментар [#5] от "sophia_gr":

    Аз половин съм тУрлак. Знам точно как го казват, там където живеят един вид турлаци.
    Това че някой някъде е решил да го пише тОрлак, за мен лично не променя нещата
    Иначе от долина до долина има разлика в диалектите. Едни вреват, други ората, трети гълчат и това има няма 10 км радиус.

  10. 10 Профил на Big_Villager
    Big_Villager
    Рейтинг: 637 Весело

    До коментар [#7] от "mtmvb":

    Щото, ако не ги познава човек лесно би ги обявил за вреден дивеч
    Иначе сериозно, заедно със съхранената природа са съхранени и уникални индивиди. Те вече се броят на пръсти и изчезват.

  11. 11 Профил на Дедо Либен
    Дедо Либен
    Рейтинг: 1280 Любопитно

    Този Ливаден дърдавец бил много красива птица, каквато не съм виждал до сега! Това ме кара да мисля, че сме длъжни да съхраним и запазим за бъдещето всичко, с което Бог е дарил нашите земи!!!!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK