© Надежда Чипева, капитал
Защитните гори ще нараснат до около 10% спрямо общата площ на горите в България, ако Министерският съвет одобри предложение на Министерството на земеделието и храните този тип гори да нараснат с малко над 4%. Това съобщава заместник министърът от служебния кабинет Георги Костов в интервю за "Дневник", което предстои да публикуваме.
Предложението вече е подготвено от ведомството на база на информация и списъци от различните горски стопанства в страната и съвсем скоро ще бъде внесено в кабинета.
В момента защитните гори са около 5% и с новите предложени площи те ще станат почти 10%.
"Това увеличение е сериозна стъпка напред", смята зам. министърът. Той прави и изричното разграничение, че докато защитените територии имат режим на защита на гората и природата от човека, защитните гори защитават човека от природните стихии. Те не са резерватни и техният режим на управление не е свързан със защита на биоразнообразието, а със защитата на такава структура, която осигурява оптимални екоуслуги за човека.
В списъка с новите защитни гори, които са по горски стопанства, експертите от МЗХ са включили гори, които се намират на големи наклони – над 25 – 30%.
"Имаме много доказателства, че наклонът на територията е първият фактор, който е определящ за защитата от порои и наводнения. Скоростта на водата зависи от наклона и когато имаме гора върху силно наклонени терени, тя изпълнява защитна функция, предпазва от наводнения и ерозия", мотивира избора доц. Костов.
Горите, които са в основните водосбори на всички големи и по-малки реки от локално значение също са включени в предложението. Районите около Аспарухово и водосборът на река Скът в горната му част са в този списък за нови защитни гори.
Предложенията са направени по горски стопанства и засягат само държавните гори. За общински и частни се изисква допълнителна работа, защото при ограничаване на един малък собственик, това налага компенсация и изисква по-висока степен на обществен дебат.
Успоредно с предложението за увеличение площта на защитните гори, от МЗХ указват в наредбата за сечите изрично какви ограничения да има в тях. Когато има косвена финансова страна, там дърводобивът ще бъде с по-малка интензивност или изобщо няма да се провежда. Мероприятията стават по трудоемки и по-скъпи като цяло, но това няма да се отрази върху общото финансово състояние на горските стопанства, защото те имат достатъчно други територии, в които да компенсират, посочва още Костов.
Отново в наредбата за сечите, експертите вкарват повече възможности старите гори да бъдат защитени нормативно. В момента над 100 000 ха естествени стари гори на възраст над 100 години са извън защитени територии и са реално застрашени от изсичане.
Четете още за адаптацията на горите към климатичните промени, екосистемните услуги, какво е предприела България след решението на ЕК по заменките, за инцидентите по време на лов в пълното интервю с заместник-министър Георги Костов.
