История на споделянето

История на споделянето

© Юлия Лазарова



Икономика на споделянето" е модел, който тръгва от хора със сходни нужди и интереси. Те се обединяват, за да споделят и обменят материални и нематериални неща, например време, пространство, умения и пари. Това е тенденция, която обхваща всички области на живота и е една от възможностите да влезем по-спокойни в бъдещите предизвикателства.


Преди година и половина отидохме с децата ми в детския отдел на Столична библиотека. Причината да попаднем там тогава беше една от философските закуски на издателство "Точица". Бях приятно изненадана от приветливата атмосфера на мястото, подканяща децата да си вземат книга от рафтове, изпълнени със стари и нови заглавия на български и други езици, с различни рисунки и размери - да седнат на малките столчета с маси, за да разгледат и почетат, да се срещат с други деца, дори и да шумят...


Докато по-големите и организаторите се заговориха за общуването в училище по повод новата книжка в поредицата "Философски разговори", за моя радост се оказа, че има достатъчно  пространство и занимания и за по-малките - като сина ми (тогава само на 3 г.), който си похапна от философските кифлички и потъна в разглеждане в съседната стая. Казах си, че трябва да идваме по-често тук.




Сега аз и децата (на 9 и 3 години в момента) през седмица сме в градската библиотека. Те са горди притежатели на собствени карти, с които могат да избират и заемат книги оттам. Посещенията ни са вълнуващо преживяване, свързано с откриването на непознати герои, приятели и въпроси. Обичаме да поостанем и по-дълго, да си четем, понякога си говорим с библиотекарката, гледаме пастелните рисунки по стените, а последния път купихме и няколко от коледните ангели, изработени от бабата на 10-годишно болно момиченце. Всеки път попадаме на нещо ново, но посещенията приключват винаги с пълна торба книги.


История на споделянето

© Британски съвет


Постепенно осъзнах, че библиотеката показва на децата ми естествено и спонтанно тази нова посока на мислене и начин на живот - т.нар. икономика на споделяне, която се появява като идея през 2000 г., но бързо набра сила, енергия и съмишленици.


Споделянето в библиотеката


С децата говорим и се учим например, че заетите временно книги трябва да се пазят много, защото не са само наши, а принадлежат на цяла общност - тук се сещаме за хората, които срещаме в библиотеката и с които можем да споделяме. И изобщо за вещите, за това как трябва да ги съхраняваме за по-дълго, за да ги ползват и други и за да не пълнят и без това препълнените кофи с боклук. Сещаме се и за планетата Земя, погребана от боклуци, на която Уоли живее сам, в едноименния филм.


Осъзнаваме заедно, че вкъщи няма достатъчно място да купим всичко, което ни се чете или с което им се играе. Важно е, че с този избор се грижим и за мястото, където живеем. В него материалите - и за направата на книгите - са почти изчерпани, а хората, които искат да четат, се увеличават много бързо.


Споделянето като икономика


Библиотеките открай време са мястото, което дава свободен достъп до информация и идеи. В момента платформите на "икономиката на споделянето" процъфтяват и се усъвършенстват. Хората си разменят какво ли не - файлове, съдържание, книги, музика, автомобили, велосипеди, инструменти и домакински уреди, апартаменти.


В основата на споделеното предлагане е комбинация от ценности като доверие, прозрачност, достъп до информация, автентичност, устойчивост на общността, както и грижата за природата и връзката между хората. Това е система, в която потребителите плащат за ползата от употребата на даден продукт, без да се налага непременно да го притежават.


Появи се и система за общо потребление, при което използвана стока се предава от първоначалния й собственик, който вече няма нужда от нея, на някой, който в момента я иска. И това е още една алтернативна посока за удължаване на схемата за "намаляване, повторно използване, рециклиране, ремонтиране" на т.нар. отпадъци. В този тип икономика стоките могат да бъдат със свободен достъп (напр. Freecycle и Kashless), да се разменят (както на Swap.com) или да се продават (eBay и uSell).


Споделеният икономически модел бързо започна да конкурира традиционните икономически схеми с акцент върху индивидуалната частна собственост. Хората все повече осъзнават


проблемите, свързани с еднопосочното презапасяване със собствени вещи


(свръхконсумацията) и ръста на населението, от една страна, и изчерпването на природните ресурси, краткия живот и употреба на вещите и прекомерния боклук, който правим, след като ги изхвърлим, от друга... Очевидно е, че има нужна от промяна в мисленето, от нов икономически модел.


Водещ принцип за тези фирми и организации за споделяне е ефективното използване на ресурсите. Затова те преосмислят производството на стоки и услуги (преминаване от модела "от люлка до гроб" към "от люлка до люлка"), както и социалните норми като прозрачност, доверие и отворени системи.


Този проблем е ясно резюмиран от Ани Леонард в краткото й 20-минутно видео "The Story of Stuff" (История на вещите) от 2007 г., което обиколи света. А Рейчъл Ботсман и Ру Роджърс с книгата си "What’s Mine is Yours" ("Това, което е мое, е твое") дадоха начален старт на идеята за споделянето като отговор на изчерпващите се природни ресурси и показаха нов път към благоденствие и създаване на социални ценности. Както и Лиза Гански в "The Mesh: Why the Future of Business is Sharing" (Мрежата: Защо бъдещето на бизнеса е в споделянето). Kампанията за популяризиране на икономиката на споделянето има вече 70 млн. привърженици от 192 страни.


Според оценките на Рейчъл Ботсман, цитиран от списание  "Economist", пазарът на отдаване под наем възлиза на 26 млрд. долара. Икономическият потенциал на "икономиката на споделянето" според изследователи, цитирани от CNN, през следващите години ще стигне 110 млрд. долара.


А у нас... Би било чудесно, ако библиотеките - не само в центъра на градовете, си върнат ролята на центрове, достъпни за хора, които живеят в близост. Те могат да запълнят настоящата огромна липса на пространства (не виртуални, а реални), където хората да могат да се срещат и да си говорят, да сформират клубове по интереси, да организират представления и прожекции и изобщо събитията, които имат желание да организират заедно, а защо не и да заемат от там инструменти и домакински уреди.


Неща, които бавно започват да се случват в някои читалища и библиотеки, защото сами изпитваме нужда да общуваме с тези около нас. И когато четем хубава книга, да ни се прииска да я върнем в библиотеката, за да я споделим с другите.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 3402 Неутрално

    Ако дойде времето за свят без книги,значи края на света е близо.

  2. 2 Профил на Алф
    Алф
    Рейтинг: 1478 Любопитно

    Един пример за това колко много зависи от хората и средата, за това колко е важно какви примери даваме на децата си. Не всичко е консумация и чалга.

    Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.
  3. 3 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2076 Неутрално

    Темата е хубава и важна и добре ни подсеща, защото ако се попитаме кога за последен път сме били в библиотека, май..отговора няма да е много лицеприятен. А въвеждането на децата чрез библиотеката към книгите е наистина добра идея,още повече, че те, библиотеките са доказали от столетия в различните страни и култури своята полезност.
    Не по-малко важна е и другата тема, за "споделянето" на различни неща. Ако се замислим, говорим за зелена планета, за икономисване на природните ресурси и т.н., не може да не видим колко по-близо ще сме до целите на тези идеи, ако повишим използваемостта на различните вещи, вместо да гоним простото увеличение на тяхното производство.
    И тук опираме до философската страна на въпроса, че е крайно време, да се потърси заместител на досегашния икономически модел, основан само и единствено на растежа на БПП и разните икономически показатели - има над какво да се замислим.

  4. 4 Профил на Никола Йорданов
    Никола Йорданов
    Рейтинг: 1825 Неутрално

    Аз открай време имам такива идеи, но нещо не успявам да намеря сподвижници ...
    Книги, велосипеди, шейни, извънградски къщи, ...

    Никола Йорданов
  5. 5 Профил на Симо
    Симо
    Рейтинг: 1332 Неутрално

    До коментар [#4] от "Никола Йорданов":

    Нормално е да не може да намериш. Споделянето звучи много добре на теория, но на практика .... има хора, които пазят, и хора, които не пазят, съответно унищожават споделеното имущество. Примери колкото щеш. Само си спомни в учлище как са ти давали издраскани споделени учебници или пък колко познати са ти затрили споделени инструменти. Тук в статията е засегната тази тема, но съм много скептичен, че модела може да проработи на практика.

  6. 6 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 859 Весело

    Библиотеки има от хиляди години, като само допреди две десетилетия и нещо бяха единствените информационни центрове достъпни за споделяне с обикновените хора. И още с раждането на Интернет се видя, че основната му сила е именно споделянето на информация, а чак след това се осъзна търговският му потенциал, просто защото икономика на споделянето е имало винаги - древните племена са се развили благодарение именно на споделянето на ресурси.
    Обаче чак през 2000 година се била родила "тази нова посока на мислене". Е, браво! Пак навреме.

    Някои хора си умрат да откриват възторжено неща, които светът прави отдавна. Само дето книгите никога не са били вещи с кратък живот, така че първата част от статията е съвсем не на място.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK