© Надежда Чипева, Капитал
На извънредно заседание на парламента този вторник (1 март) депутатите одобриха нов текст в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), с който забраниха изрично къмпингуването и паркирането в 100-метровата плажна ивица по цялото Черноморие – т. нар. зона "А", извън "определените за това места". В последния момент отпадна идеята да се забрани "пренощуването". Вечерта се събра къмпинг "Орлов мост" в протест срещу промените, а Зелените призоваха президента да наложи вето.
Ето какви са основните проблеми, свързани с нововъведението:
1. Закон без дефиниции, отварящ врати за злоупотреби
До момента няма дефиниция какво точно означават понятията "къмпингуване" и "определените за това места". Според заявката на министъра на туризма Николина Ангелкова това тепърва ще се прецизира. Контролиращите органи ще трябва по свое усмотрение и на място да преценяват дали става дума за "къмпингуващи", които нарушават закона и трябва да бъдат глобявани с високи такси или за "пренощуване", след като последното не беше забранено. Това създава възможности за злоупотреби.
Общите устройствени планове не посочват "определени местата за поставяне на палатки или паркиране". Тези зони могат да се регламентиран с подробните устройствени планове, които се изискват при урбанизация и застрояване и следват общите устройствени планове, а такива засега са приети само за 3 от общо 14 черноморски общини.
Диапазонът на предвидените глоби за физически лица – от 1 000 до 10 000 лв. е твърде голям и не е ясно как ще се преценява точната сума, с която ще се санкционират нарушителите.
Нови поправки за липсващите дефиниции, за облекчаване на режима за създаване на къмпинги и тяхната категоризация обеща до месец депутатът Найден Зеленогорски (Реформаторски блок - ДБГ), който беше вносител и на промяната за забрана за къмпингуване и нощуване.
2. Липса на контрол и регулации
И в сегашния закон (ЗУЧК) – в чл. 10 алинеите изреждат какво може да се прави на самия плаж. Паркирането и свободното разполагане на преместваеми обекти, каквито са палатките например, не влизат в позволените дейности, т.е. те и сега не са разрешени.
Но така сегашната изрична забрана ще важи и за зоната зад плажа – цялата 100 метрова ивица (зона А). Границите на зона А се определят с общи устройствени планове, които в момента преобладаващо липсват. Такива имат само общините Бургас, Варна и Царево, а до къде стигат тези ивици в другите части на Черноморието вероятно остава отново на преценката на контролиращия орган.
3. Строителство може, палатки не (или за подмяната на проблема)
Депутатите забраниха изрично къмпингуването, но няма забрана за строителство в зона А и зона Б (след 100-те метра). Така отново не се решава проблемът със застрояването на Черноморието и множеството незаконно вдигнати хотели по плажа, които не се премахват най-често, заради оспорване в съда.
На практика депутатите разрешават на собственик на имот да го застрои, но му забраняват да си опъне палатката.
Съществува и риска забраната всъщност да ускори застрояването на черноморския бряг и да облагодетелства инвеститори, извършили заменки на дюни, гори и земеделски земи, на които могат да строят.
Настоящите промени започнаха, за да се защитят последните останали диви плажове на Карадере, Иракли и Корал - те ще бъдат със статут "природосъобразни" и се забранява да се отдават и на концесия. Но и за тях не е включена изрична забрана да се строи в зона А и зона Б.
4. Забрана вместо регулация
В България вече има хиляди хора, които предпочитат този тип туризъм сред природата и са готови да плащат минимални такси на съответните общини, за да къмпингуват на тяхна територия срещу минимални условия (като предоставяне на контейнери за отпадъци, извозването им, химически тоалетни).
Значима част от тях от години се самоорганизират, за да почистват ползваните от тях плажове в началото и края на сезона, създават и вътрешни правила за опазване на природата и плажа в местността, следят и за спазването им. Това са и хората, които през годините са сигнализирали за незаконни строежи или опити за стоителство по тези плажове, припомниха през седмицата от сдруженията в защита но Корал, Иракли и Карадере.
Вместо да се забранява този вид туризъм, могат да се създадат ясни правила за практикуването му и за контрола. Тезата на вносителите на поправката, че проблемът с къмпингуващите е основно замърсяването, но те не показаха данни и анализ. Проблемът с боклука може отново да се регулира с наредба, както и да се предложат работещи механизми за ограничаване на замърсяването и запазването на околната среда – с ясни глоби за хвърляне на отпадъци например.
