За мръсния въздух и смъртността в България

За мръсния въздух и смъртността в България

© Aly Song, Reuters



Преди два дни "Дневник" публикува данни от нов доклад на Световната здравна организация, която за първи път дава информация за смъртността заради замърсяването на въздуха по държави.


България се оказа на второ място по брой смъртни случаи на глава от населението, според първата таблица в анексите на доклада на СЗО и според класация направена от британския вестник "Гардиън", използвал данните от тази таблица. В нея страната е със 118 смъртни случая на 100 хил. души население веднага след Украйна.


Класацията предизвика реакции от експерти, че подобно класиране не отразява точно реалното състояние и въпреки, че има сериозни проблеми с мръсния въздух, България не е сред държавите с най-висока смъртност, предизвикана от замърсяването.




За да изясни темата "Дневник" изпрати въпроси до централата на Световната здравна организация (СЗО) и потърси коментари от експерти.


По-релевантно и точно сравнение на държавите може да се направи, когато се използват


данните за смъртността в различните държави, съобразени с възрастта на населението


Това става ясно от писмен отговор до "Дневник" на СЗО. "Без помощта на този индикатор, не е ясно дали различията в смъртността се дължат на възрастта или са резултат от други фактори," обясняват от СЗО.


Така, ако се вземе предвид и демографската картина, стойността за смъртността за България пада от 118 случая на 55 (на 100 хил. души), което "сваля" България на 25-то място в класация по този фактор. Причината е, че средната възраст в България е висока, а населението – силно застаряващо. В челните места по смъртност в тази класация вече са страните от Централна Азия – Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан, Афганистан, Монголия.


Докато изчислението 118 на 100 000 души (използвано в първата класация) показва само абсолютна стойност, която не отчита демографската картина в страната - непрекъснатото застаряване на нацията.


В своите проучвания Световната здравна организация не прави класиране на държавите, които изследва. Затова обикновено организацията публикува данни си по азбучен ред, обясняват още от централата. Данните за тези индикатори са към 2012 година (данните за замърсяването на въздуха се подават от самите държави и изследванията свързани с този проблем обичайно са за преди 3-4 години, бел.ред.).


"Стандартизираният индикатор, който не взема предвид възрастта, е напълно неадекватен, защото е много повече функция на общата смъртност в конкретната страна, а не толкова на влиянието на замърсяването. Въпросните страни са на върха на класацията на Световната банка по смъртност, която България даже оглавява за 2014 г. (Украйна е трета)", коментира Боян Рашев от "denkstatt "-България, консултантска компания за устойчив бизнес.


По думите му, неслучайно СЗО има други няколко индикатора, които се стремят да премахнат този ефект и да извлекат само въздействието на замърсяването.


Според Боян Рашев, по-адекватни индикатори за измерване въздействието на болестите върху човешкото благоденствие, поместени в доклада са


тези, които отчитат колко години потенциален живот е загубил средният жител на една страна заради болести, свързани със замърсяването на въздуха


(years of life lost и disability-adjusted life years). Те показват, че България губи средно 1.3 от 100 години потенциален живот заради замърсяването на въздуха. Това поставя страната на 49-то място в света, обясни Рашев.


Според Юлиан Попов (ръководител на борда на Европейският институт за ефективност на сградите (BPIE) и занимаващ с енергийни въпроси, бел.ред.) здравното въздействие на изгарянето на твърди горива, въглища и биомаса, са много сериозни, но често ги пренебрегваме, защото това са традиционни горива и ние сме свикнали с тях.


"Данните за смъртността от замърсен от горива въздух обаче трябва да се анализират много внимателно, за да знаем колко сериозен е проблемът и как той може да се реши. В повечето случаи става дума за локално замърсяване и решенията са предимно специфично локални," коментира той.


Според данните в новия доклад на СЗО, 94% от смъртните случаи се дължат на незаразни заболявания - сърдечносъдови заболявания, удар, белодробно заболяване и рак на белия дроб. Замърсяването на въздуха увеличава рисковете от остри респираторни инфекции. В таблиците по държави в изследването, организацията дава и количествени измерения на брой смъртни случаи в следствие на тези конкретни болести в отделните страни.


Мерки срещу мръсния въздух


"Това, че България не е на чело не трябва да ни успокоява. Проблемът си остава изключително важен, а държавата не само не му отделя нужното внимание, а даже създава стимули за влошаването му," коментира Боян Рашев.


Като мерки за решаването на тежкия проблем с въздуха, Юлиан Попов препоръчва на първо място сериозно увеличаване на мониторинговия им изследователски капацитет в страната. Второ, осигуряване на максимална прозрачност и гражданско участие. "Хората трябва да са наясно какво точно означава замърсения въздух и да не разглеждат общините и държавата като враг, който нехае или крие информация."


За намаляване на замърсяването на въздуха, Юлиан Попов предлага три мерки:


1. Категорична забрана на употреба на въглища за домашно отопление и употреба в инсталации без филтри, каквито се изискват от електроцентралите
2. Подкрепа на подмяна на днешните домашни отоплителни системи с високоефективни отоплителни системи.
3. Висок данък за дизеловото гориво.


"Това са реалистични мерки, които биха могли да се приложат бързо и биха били разбрани и приети от хората, ако са споделени с тях човешки," смята Попов.


"Дневник" все още очаква коментар за новите данни на Световната здравна организация от отговорните институции – Министерство на здравеопазването, Министерство на околната среда и водите и Агенция по околна среда.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK