Тровене със собствената ни глупост

Тровене със собствената ни глупост

© Надежда Чипева



Редакцията на "Дневник" публикува текста от блога на Божидар Божанов с позволението на автора.


Тази седмицата въздухът в Париж премина допустимите граници на замърсеност с фини прахови частици и кметицата предприе сериозни мерки: градският транспорт беше безплатен, а всеки ден само половината от колите имаха право да се движат (съответно с четни и нечетни регистрационни номера). Средноденонощната норма (според стандартите на ЕС) за ФПЧ10 е 50 µg/m3, а стойностите в Париж бяха 80.


Седмицата по-рано в София стойностите на ФПЧ10 надвишаваха средноденонощната норма 1.5-2 пъти (в зависимост от измервателната станция). Справка за това – портала за отворени данни, където Изпълнителната агенция по околна среда качва ежедневния си бюлетин, и онлайн системата на Столична община.




Мерки, разбира се, няма.


Тези високи стойности всъщност не са нещо ново – в зависимост от годината и изследването София винаги е в челото на класациите за замърсеност, на картата за замърсеност често сме в оранжево или червено, а репортажът "София – най-замърсената европейска столица" на новинарската агенция AFP от миналия декември ни поставя на първо място, като отбелязва, че Европейската комисия съди България за неспазването на нормите.


За съжаление, ефектите върху здравето на хората са лоши. Десетки изследвания (това, това, това, това) показват, че мръсният въздух води до дихателни проблеми. Аз имам неприятна, целогодишна алергия, която съм почти сигурен, че е следствие от лошия въздух. Според тази новина дори Фандъкова страда от подобно нещо, т.е. никой не е подминат от лошия въздух.


Защо това е така?


Има много фактори – географското положение на София е сериозен фактор, най-вече заради това, че е заобиколена от планини. Зимните мъгли и липсата на вятър също допринасят за предразположението на града към замърсяване. Основните замърсители са трафикът (70% според репортажа) и отоплението на твърдо гориво (20%).


В началото на тази година поисках данни от Столичната община за качеството на въздуха през годините, както и за стратегията за справяне с проблема и индикаторите, които се отчитат. Отговорът беше, че през 2015-а Столичната община е възложила изготвяне на стратегия за 2015 - 2020, както и за оценка на програмата от 2011-а. Програмата от 2011-а е дълъг документ с доста интересни наблюдения, но не дава ясни и еднозначни мерки за справяне с проблема. Новата стратегия пък не успявам да я открия никъде.


Оказа се, че общината данни за замърсяването няма – само Изпълнителната агенция по околна среда имала, та искането ми беше препратено към тях. Те ми дадоха данните от 2011 г. до 2015 г., които нормализирах и качих на портала за отворени данни. За съжаление не успях да отворя сурови данни в реално време – и общината, и ИАОС не бяха твърде ентусиазирани (въпреки позицията ми на съветник) – дали поради липса на техническа възможност или друга причина, не знам. Все пак отварянето на ежедневния бюлетин е добра стъпка, макар да не дава пълна картина.


Реших да анализирам данните за 2011 - 2015 г. и да ги съпоставя с нормите на ЕС и направих няколко графики с "Ексел". Европейските стандарти поставят лимит от 35 дни, в които средноденонощните стойности на ФПЧ10 могат да са над нормата от 50 µg/m3.


Резултатът на София изглежда така:

Тровене със собствената ни глупост


Т.е. отчайващо далеч сме от европейските стандарти и препоръките на Световната здравна организация.


Друг компонент на нормата е средногодишните стойности. Предвид че в зимните месеци е най-мръсно заради отоплението на твърдо гориво в комбинация с мъглите, по този показател сме малко по-добре. През 2015-а за малко да сме в норма:

Тровене със собствената ни глупост


И за двете графики използвам усреднени стойности за всички измервателни станции в София (с изключение на Копитото). Т.е. в зависимост от станцията резултатите са леко нагоре или надолу, но идеята ми беше да дам общата картина.


Когато получих данните, направих и още една графика – средномесечните стойности от станцията на Орлов мост. Средномесечните стойности не са част от европейските стандарти, но ги използвах, за да визуализирам как през зимните месеци положението е "тежко":

Тровене със собствената ни глупост


Имаме данни и за фините прахови частици под 2.5 микрометра (ФПЧ2.5) – при тях средногодишната норма е 25 µg/m3, като от 2011-а до 2015-а средногодишните стойности за София (от станция "Хиподрума") са: 42.9, 27.9, 30.1, 27.2, 24.4. Т.е. през 2015-та успяваме да се "закрепим" малко под горната граница.


Тенденцията за бавно подобряване на резултатите може и да е оптимистична, но това става твърде бавно. Дългосрочните мерки (като разширяване на метрото) са важни, но ако за 5 години не сме успели да покрием изискването (и сме доста далеч от нея) за брой дни над нормата, този прогрес е крайно недостатъчен.


За непопулярните мерки


Не искам да стигам до заключения тип "всички ще умрем", но това замърсяване е сериозен риск за здравето. И това не е нещо абстрактно – всеки е засегнат и го усеща – дали с алергия, с астма, с кашлица или по-сериозни проблеми.


С "бюрократични стратегии" с минимален ефект съм почти сигурен, че няма да стане. А софиянци няма ей така да спрат да се топлят на твърдо гориво, няма да спрат да висят в задръствания сами в кола, докато трамваят е празен, няма да спрат и да карат старите дизелови коли. Затова общината (кметът и общинският съвет) трябва да вземат непопулярни мерки. Но не от вида "вдигаме билетчето", защото това е в напълно грешна посока.


Да, никой няма да е доволен да му забраниш "кюмбето". И ще има недоволни, ако трафикът в центъра бъде ограничен (например с винетка за влизане в центъра). Или ако "1 човек в кола в час пик" се санкционира. Но удобството и инерцията днес ще значат болести и лекарства утре – не само за нас, но особено за децата ни.


Не знам какво да направим като общество, за да убедим Столичната община да вземе по-сериозни и активни мерки. Може би при всяко трикратно превишаване на нормата – по един протест?


За да стане София "зелена столица", разсаждане на няколко храста и няколко цветни градинки няма да свършат работа. Защото "зелена" не значи "градинарска" столица. И е абсурдно да се мисли, че една от най-мръсните столици е "зелена".


Та, сега ще си позволя малко по-остър език, но нали "здравето е най-важно" – искам да призова и бюрократките, и "политическата сволоч" да излязат от блаженото си невежество и да вземат мерки. Може би не като парижките, но все пак непопулярни такива. Айде стига сме се тровили със собствената си глупост.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK