Как да изчистим въздуха, който дишаме

Как да изчистим въздуха, който дишаме

© Георги Кожухаров



Юлиан Попов е председател на Европейския институт за ефективност на сградите със седалище в Брюксел, Старши политически съветник на Европейската климатична фондация и бивш служебен министър на околната среда и водите. Той ще отговори на всички конкретни въпроси във форума под статията.


Предстои новоизбраният президент да встъпи в длъжност. Той ще назначи служебно правителство. После ще започне предизборна кампания. Избори. Нов парламент. Редовно правителство. Всичко това ще се случи в крайно мръсна среда. Буквално.


Въздухът в българския град и село, особено през зимата, е мръсен. И това трябва да стане основна тема на политическите кампании и назначения. Прекомерно замърсеният въздух вероятно отнема около година от живота на всеки българин и сериозно влошава качеството му на живот. Проблемът е здравен, социален и икономически. Но какво може да направим?




Основен източник на замърсяването на въздуха е горенето. Ние горим какво ли не, къде ли не и как ли не. И не можем просто да спрем утре. Необходим ни е политически план и строги мерки на контрол за това как да намалим, променим и контролираме горенето. Този план би трябвало да обхване поне 20 години и да се насочи към катализирането и управлението на поне 6 тенденции: надеждна информация, смяна на горивата, енергийна ефективност, електрификация, чистене и регионално развитие.


Адекватна информация


В момента информацията за състоянието на въздуха, причините за замърсяването му и последствията е силно ограничена. Тя идва главно през чужди източници, които обработват данни на Изпълнителната агенция по околна среда, както и от непосредствените наблюдения и тревоги на хората. Това е крайно недостатъчно.


Избирателите трябва да принудят общините да се ангажират сериозно със събирането и анализа на данни и активно и ясно информиране. Най-малкото, което всяка община може да направи е да инсталира поне по един монитор за качеството на въздуха и да го върже към уеб-страницата си. Разумно е финансово да се подкрепят и изследователски проекти, които анализират проблемите на въздушното замърсяване.


Министерството на здравеопазването изглежда смята, че замърсяването на въздуха не го засяга. Докато то мисли главно в парадигмата на операциите и инжекциите, надали нещо сериозно ще се промени. Влиянието на замърсеният въздух върху здравето е основен политически проблем, който обаче слабо интересува медицинските институции у нас.


Как би могъл избирателят да знае каква е връзката между колите на улицата и астмата на детето му без компетентна здравна информация? Информацията обаче ще стане адекватна, когато е разбираема за всички. Твърдението "има си Изпълнителна агенция по околна среда, прочетете и бюлетина" е равносилно на "разкарай ми се от главата".


Смяната на горивата


Докато въпросът с информацията е общо взето ясен и причината е главно в ленивостта на институциите, смяната на горивата е много по-сложен политически и икономически проблем. Мнозина смятат, че газификацията на отоплението е решение. Не е.


Газификацията е скъпа, бъдещата цена на газа е непредвидима, а субсидирана газификация е бомба със закъснител. Немалко хора си прокарват газ, но после не могат да си плащат сметките и се връщат на дърва. Газификацията също върви срещу разрастващата се тенденция на електрификация на отоплението.


В Дания например вече е забранено използването на газ за отопление. Първите мерки могат да са забрана на продажбата на въглищата за битово отопление и поетапна забрана на дизела. Градският транспорт може да премине частично на газ в прехода си към пълна електрификация.


Дървата за отопление са особен случай, за който ще стане дума по-долу, но е необходим строг контрол върху качеството им. Възобновяемата енергия като замяна на отоплението, особено соларните колектори, е също частично и икономично решение. Когато говорим за смяна на горивата, трябва също да третираме и енергийната ефективност като гориво.


Гориво енергийна ефективност


Международната енергийна агенция нарича енергийната ефективност "първото гориво". Европейската комисия лансира концепцията "първо ефективността". И двете идеи не са просто лозунги, а конкретни инвестиционни подходи, които могат опростено да бъдат формулирани така: преди да изградиш капацитет за производство на енергия, оцени дали не е по-изгодно да спестиш тази енергия.


Принципът може да се приложи към отоплението на една стая, строежът на ядрена електроцентрала или национална енергийна стратегия. Ако може да поддържаш същата температура с един кубик дърва или с два кубика дърва, в първия случай въздухът ще е по-чист.


При това не два пъти по-чист, може да е три или пет пъти по-чист, защото ефективното изгаряне изгаря и част от веществата, които замърсяват въздуха. Мерките за повишаване на енергийната ефективност имат и пряк, и системен ефект върху качеството на въздуха. В България може бързо да се въведе задължителен стандарт за ефективност на отоплителни печки, който да се наложи на всички производители и търговци.


Санирането на сградите трябва да продължи, но то трябва да се оценява и от гледна точка на ефекта му върху качеството на въздуха. Сега предимство за саниране се дава на големите панелни блокове, които често имат централно парно. Ако критерий за саниране на сгради стане и възможността да се премахне употребата на твърдо гориво, особено въглища, тогава ефектът скоро ще се усети. Добре санираната сграда може да премине към ефективно електрическо отопление, което ще струва по-малко от централно парно, газ, а вероятно и от твърдо гориво.


Електрификация


Електрификацията е тенденция, която може да бъде политически ускорена. Електрификацията на обществения и личния транспорт би трябвало да се подкрепи и улесни. Електрификацията на отоплението може да изглежда движение назад, но не е. Но то работи добре само в комбинация с енергийната ефективност и умните (smart) енергийни решения (именно енергийната ефективност на светодиодите прави възможен бързо напредващия процес на соларна електрификация на Африка).


Спонтанна форма на тази тенденция може да се наблюдава у нас при домакинства, които си санират сградата и инсталират климатична инсталация, която използват за отопление. Подобно поведение би било разумно да се направлява с данъчна политика, информация, обучение и субсидии. В страни като Австрия и Германия все повече нови сгради се оборудват с термопомпи и не се свързват към газовата мрежа, независимо, че, за разлика от България, там има високо развита газова инфраструктура. Индукционните готварски печки пък успешно се конкурират с газовите котлони.


Чистене


Миенето на улиците е първото, което му идва на ум на човек. Води се спор за това какъв е делът на транспорта, отоплението и калта и праха по улиците от други източници (вж по-горе за нуждата от адекватна информация), но чистенето на улиците е важна мярка. Но съвсем не единствената.


Горивните процеси, които не могат да бъдат бързо заменени (например електрифицирани), би трябвало да се пречистват. Така наречените сероочистки, които бяха инсталирани на повечето въглищни централи под натиска на европейските директиви, изиграха огромна, макар и далеч не достатъчна, роля за намаляване на въздушното замърсяване. Филтри би трябвало да се поставят и на други горивни инсталации.


В Делхи, град с наистина тежко замърсяване, са популярни домашните въздушни пречистващи уреди. Надали те могат да решат сериозно проблема с въздуха. Въздухът в помещенията обаче е не по-малък проблем от въздухът навън. Този проблем заслужава отделно внимание, защото ние прекарваме между 60% и 90% от времето вътре, а вътре е често по-мръсно, отколкото навън.


Регионално развитие


Мръсният въздух не може да бъде спрян само с местни мерки поне по две причини. Първо, въздухът се разнася. Когато Перник пуши, част от пушека стига до София. Замърсяването на въздуха се пренася и през националните граници. Хората още помнят замърсяването на Русе от Румъния през 80-те години.


Втората важна страна е дългосрочното регионално планиране. София ще бъде по-чиста, ако Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и другите градове в страната просперират икономически. Ако всички те западнат, може и да се сбъдне, според мен нереалистичната прогноза, населението на София през 2050 г. да бъде 4 милиона души. А мръсотията на 4 милиона ще е много по-голяма от мръсотията на 1.3 милиона. И много по-трудна и скъпа за контролиране.


Индустриалният бум на Пловдив е пример за това как може да се помогне на София, както заради задържането на хора в града, така и заради типа нова индустрия, която се развива в пловдивския регион. В тази графа можем да поставим още веднъж транспорта, или по-скоро мобилността и комуникациите. Решенията там не са само в електрификацията, енергийната ефективност или смяната на горивото, но и в планирането по начин, който ще намали използването на моторни превозни средства от всякакъв вид.


Тези шест сфери биха могли да се направляват с различни политически мерки. Важно е да се създаде орган, който да координира работата на отделните институции.


На много от тях сега са им вързани ръцете, дори когато имат желание да направят нещо. Нужда от промяна има Закона за чистотата на атмосферния въздух. Нашият закон е 58 страници, американският е 464. В българския думата дизел се споменава два пъти, и двата – заедно с други горива, в американския – 45 пъти. А все за един и същ въздух става дума.


С този или с друг закон могат да се въведат стандарти за домашните отоплителни инсталации, за поетапна забрана на дизеловите двигатели, да се насърчи електрификацията на транспорта и развитието на пешеходни и велосипедни маршрути, да се уточнят задълженията на общините, да се въведат адекватни наказания за недопустимо горене (целият въпрос с горенето на гумите и боклуците) и т. н. Необходима е данъчна реформа, съобразена с чистотата на въздуха. И много други мерки.


Подобряването на качеството на въздуха е особено сложен въпрос. Той не може да бъде решен само от Министерството на околната среда и водите, на енергетиката или на транспорта. Не може да бъде решен и от отделните общини. Или само от индустрията, или пък от Европейската комисия. Това е въпрос, който изисква комплексни решения, широк обществен ангажимент и постоянна битка. Именно затова качеството на въздуха трябва да застане в центъра на всички политически процеси. Това, че много от тях са се струпали в най-мръсните месеци на годината, дава известен шанс.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK