Боян Рашев от "Денкщат": Столичната община явно осъзнава, че не може да се справи сама

Боян Рашев от "Денкщат": Столичната община явно осъзнава, че не може да се справи сама

© Спаси София, Facebook



Столичната община обяви някои от мерките, заложени в програмата й за справяне с мръсния въздух в София, а в петък публикува за обществено обсъждане проект на тази програма. "Дневник" се обърна към различни експерти и организации за първи реакции и коментари по документа.


Редакцията ще публикува мненията им в поредица от текстове в близките дни, като се надява това да провокира дебат и компетентни предложения по проекта на повече от засегнатите страни.


Този коментар по проекта за програма срещу замърсяването на въздуха в София до 2020 г. е на
Боян Рашев от "Денкщат" – консултантска компания, която помага на бизнеса и институциите да управляват въздействието си върху природния и социалния капитал.




Проектът за Програмата за качество на въздуха на София за периода 2015 - 2020 г. е несравнимо по-добър от всички останали подобни документи, които съм виждал. Да, имам много резерви по оценката на предишната такава програма за 2011-2014 г. и анализа на ситуацията, но те са в детайлите. Основните изводи за източниците на проблема така или иначе се запазват.


Най-важното, свързано с проблема замърсяване на въздуха, е, че качеството на въздуха в един град е функция на бедността, относителната цена на чистите енергоизточници и физико-географските условия.


Столичната община не може пряко да въздейства на нито един от тези параметри – нито да направи хората по-богати, нито да промени политиките, които доведоха до масово преминаване към дърва за отопление, нито пък може да премести София на по-проветриво място. Няма вълшебна пръчица за този проблем и дни с голямо замърсяване ще имаме и в бъдеще – целта е да намалим както техния брой, така и средногодишната концентрация на фин прах и други вещества.


Кои мерки оценявате като добри и работещи?


Програмата е много амбициозна. Реално са включени почти всички възможни мерки, които попадат в правомощията на Столичната община. Сред тях най-важни са тези, които ще качат повече хора в градския транспорт като изграждане на метрото и цялостната модернизация.


Най-добрата новина за мен обаче е, че общинската администрация явно осъзнава, че не може да се справи сама и се ангажира да постави проблема на национално ниво. Съответно в програмата виждаме много мерки, които изискват активното съдействие на много държавни институции. Всички те са в края на списъците и започват с "Иницииране на предложение за". И тук въпросът е дали държавата ще се включи, или ще гледа отстрани, както досега.


Кои от тях трябва да се приемат и одобрят спешно за кризисни дни?


Като цяло не подкрепям кризисните мерки – винаги засягат непропорционално някои групи, създават излишна паника и напрежение в обществото и най-важното – просто нямат особен ефект. Смислена мярка в тази насока е информацията – хубаво е жителите на града да знаят, че идват дни с необичайно високо замърсяване (примерно над 100 мкг/куб.м средноденонощна концентрация на ФПЧ10), за да може всеки да реши за себе си как да реагира.


Кои мерки няма да са ефективни?


Забраните от по-общ характер няма да са ефективни, защото ще създадат твърде силна опозиция, която ще придобие и политическо измерение. Никой няма полза от поредния повод за противопоставяне в обществото. Точно затова се радвам, че такива в програмата няма.


Какво липсва според вас в предложената програма?


Липсва ми яснота как ще бъдат накарани националните институции да съдействат. Министерствата на околната среда, здравеопазването, регионалното развитие, социалните грижи, транспорта и финансите оглушително мълчат по въпроса, а най-смислените мерки, които могат дългосрочно да ограничат замърсяването, са изцяло в техните компетенции и правомощия.


Всички политики, които нарушават принципа "замърсителят плаща", но не само в индустрията, а на ниво отделен индивид, трябва да бъдат анализирани и ревизирани.


Това се отнася първо за автомобилите – структурата на данъчно облагане, акцизите, липсата на адекватен контрол върху реалните емисии водят до това масово хората да купуват дизели и да не ги поддържат. И второ за отоплението – горенето на дърва неслучайно стана несравнимо по-евтин начин за отопление от всички чисти алтернативи (електроенергия, топлофикация, газ).


Най-голям принос за това имат европейските политики, които таргетират приоритетно въглеродните емисии. Можем да реагираме – примерно програмата за безплатно саниране може да изисква задължително преминаване към незамърсяващо отопление, а енергийните помощи да спрат въглищата и да контролират качеството на дървата за огрев. Като ще подаряваме милиарди на отделни хора, можем да очакваме от тях да спрат да тровят всички ни, нали?


Липсва ми яснота за бъдещето на "Топлофикация София" – възможно най-ефективният и чист начин на отопление на голям град. В София имаме цели блокове, които са преминали от топлофикация към печки на дърва. Това е катастрофа. Пловдив и Варна показаха решението – приватизация, инвестиции, разрастване на мрежата.


Липсва ми ясна и недвусмислена политика за мобилност, която да свали хората от старите дизели и да ги качи в градския транспорт, в електромобили и на велосипеди. Тук Столичната община има възможност за контрол и може да ограничи дизеловите таксита, доставчици, куриери и др., а може и да пусне "Юбер" с едно просто условие за колите. Малка промяна в условията за паркиране в синя и зелена зона може да има голям ефект. Частният бизнес – молове, вериги магазини и големи офисни комплекси – вече се грижи за създаването на инфраструктура за зареждане на електромобили. Общината може да не пречи.


Накрая си позволявам една прогноза. Ако запазим годишен ръст на БВП над 3%, до 2020 г. София ще постигне нормите за ФПЧ10. Тогава обаче на дневен ред ще дойдат ФПЧ2.5 и азотните оксиди, които новата програма практически игнорира. Причината е, че Европа ни засипва с дизелите си и тази тенденция няма да спре, а по-скоро ще се усили от субсидираното преминаване към електромобили в Париж, Мадрид, Брюксел и т.н. Трябва да сложим бариера на национално ниво – висока екотакса за регистрация на "нов внос" дизелови коли. Веднага.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK