Над половината фуражи в България съдържат ГМО

Над половината фуражи в България съдържат ГМО

© Reuters



Повече от половината от фуражите за животни в България съдържат генномодифицирани организми (ГМО). В същото време проверките в храните за съдържание на ГМО са констатирали по-скоро единични случаи на съставки с модифицирано съдържание.


Тези данни съобщи Ивайло Попов от сдружение "За Земята", като цитира новия им доклад "Наличие на ГМО в България" с данни от последните десет години, който ще бъде официално публикуван тази сряда (21 юни). Изследването е базирано на информация, предоставена от Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), поискани от организацията по Закона за достъп до информация. Препоръката на "За Земята" е тези данни да бъдат публикувани на сайта на БАБХ и да са публично достояние.


Ако има ГМО в дадена храна, агенцията изяснява с лабораторни анализи дали съдържанието е под или над 0,9% – това е прагът, над който ГМО трябва да се изписва на етикета.




При повечето констатирани случаи на наличие на ГМО във фуражите преобладават тези с над 0,9% съдържание, което значи, че това трябва да е описано в етикета.


"Високият процент фураж с ГМО не ни изненадва, защото и българското, и европейското законодателство урежда нещата така, че на практика тази информация остава скрита за крайните потребители", коментира Попов. Причината е, че няма изискване за информиране, че животните са хранени с този ГМО фураж. Това не създава стимул за производителите на фуражите да произвеждат без ГМО, обясни Ивайло Попов. Много рядко са откривани неразрешени количества модифицирано съдържание.
В момента темата за ГМО в България отново е актуална, защото предстои да бъде гласуван нов закон за храните и в него генномодифицираните организми също са засегнати. В законопроекта има текст, който казва че ще бъде изработена наредба, която указва какво значи "без ГМО". Инициативата идва от БАБХ.


Попов обясни, че през периода 2006 – 2009 г. Агенцията по храните е правила редица тестове, а през 2011 – 2016 г. те са по-малко, но по-ефективни заради разработената методика за оценка на риска. В момента се проверяват предимно групите храни и продукти, в които има най-голяма вероятност да се открие ГМО – със съдържание на соя и царевица.


В периода 2011 – 2013 г. няма открити храни с ГМО. През 2014 – 2015 г. под 10 на сто от тестовете откриват храни с ГМО, което е под 0,9%. Този процент не е малък, коментира Попов. Става дума за консумация на ГМО, която е позволена, но е скрита.


През 2015 г. е заловена модифицирана соя от Украйна с етикет "Без ГМО". Това се случва при липсата на всякакви регулации в тази област по това време.


През 2016 г. е открит един случай с ГМО, но не се знае колко процента, тъй като партидата соя изчезва от търговската мрежа и БАБХ не успява да направи референтен тест, разказа Ивайло Попов. По тази причина не става ясно дали е бил под или над 0,9%.


Като цяло според екоорганизацията в храните има много слабо присъствие на ГМО, а производителите нямат интерес и се стараят всячески да избягват наличието на такива продукти.
"Голямата консумация на ГМО става чрез фуражите", каза Попов. Там половината от тестваните продукти съдържат ГМО, което е разрешено от законодателството на ЕС. Проблемът е, че практически тази информация остава скрита от потребителите.


За да не консумираме ГМО, европейското законодателство не позволява по-рестриктивни мерки спрямо фуража и етикетирането.


Затова се залага на обратният подход: стимулиране на доброволно етикетиране, в Европа вече са разработени стандарти "без ГМО", които са подобни на тези при биопроизводството. "Логично е, след като има интерес от потребителите да не консумират ГМО, търговците сами да поискат да докажат, че продуктите им са чисти от генномодифицирани организми", каза Попов. Той се позова на проучвания, че оскъпяването заради този сертификат е минимално и постижимо и за България.


Някои производители в Европа вече са предприели инициатива за доброволно означаване, че произвежданите от тях животински продукти са от ферми, в които не се ползва ГМО във фуражи. Това налага да се проследява цялото производство до крайния продукт.


Ивайло Попов съобщи, че българска търговска верига е проявила интерес към продажбата на продукти с етикет "без ГМО". За да се случи това, трябва да бъде разработен стандарт, което може да стане година – година и половина след приемането на Закона за храните.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK