Мисия "Чиста храна - честен поминък": История със сладко

Мисия "Чиста храна - честен поминък": История със сладко

© Фондация



Всяка сряда Мая Ангелова е на фермерски пазар и продава сладка, които прави в цеха си в планинското село Превала в Западна Стара планина. Там природата е непокътната, а икономиката неразвита. Сладката й за пазара са красиво опаковани и гордо изложени и търсенето често надвишава предлагането, разказва БТА.


Само преди пет години тя е в сивия сектор и бърка сладка на котлона в собствената си кухня, после продава малките партиди на пазар в някой голям град веднъж или два пъти в годината. Оттогава досега тя и партньорката й са се разраснали и имат малък цех за сладка, магазин и демонстрационен център за кори за баница, всички те разположени в сградата на бившата селска фурна. Казва уверено, че е разработила добър продукт и има устойчив бизнес с бъдеще. Сега се надява да може да изгради партньорство с туроператори, които да доведат туристи в демонстрационния център. А после, след като сезонът за правене на сладка отдавна е свършил, планира да започне да пече хляб за съселяните си.





Шансът за тях дошъл с петгодишния българско-швейцарски проект "За Балкана и хората", който им предоставил финансова и експертна помощ, за да превърнат кухненското си начинание в жизнеспособен малък бизнес. Проектът работи с около 50 ферми и малки бизнеси, като цели да покаже как може едновременно да се опазва природата и да се развива устойчив бизнес в райони с висока екологична стойност. "За Балкана и хората" има официален печат за успех: през 2016 печели Наградата на "Натура 2000" на Европейската комисия за най-добър проект в категорията "Социално-икономически ползи".


Според д-р Стоилко Апостолов обаче има много повече от наградата, заради което проектът може да се счита изключително успешен. "Успяхме да събудим искрата за живот и волята за честен бизнес и честен поминък в малки предприемачи и фермери в Северозападна България. Район, който от 20 години е символ на забрава, отчаяние, бедност и безизходица", каза д-р Апостолов в интервю за БТА.


Фотогалерия: Пролетен фермерски пазар в София >


Той вярва, че проектът е успял да върне свободния и предприемчив дух на семейните ферми да произвеждат и да продават качествена и автентична храна. "Да инвестират и да се развиват, да печелят честно от труда си, а не да чакат само субсидиите." Гордее се с това, че проектът е успял да сближи различни малки семейни предприятия в планинските райони - фермери, къщи за гости, ресторанти, занаятчии - да предлагат комплексна услуга на клиенти, да се подкрепят взаимно и да си помагат.


Екипът на проекта успял да убеди администрацията и контролните органи по храните и по опазване на природата, че работещите и устойчиви семейни предприятия в планинските райони са най-важният фактор срещу обезлюдяването, което е ендемично в селските райони на страната.


Д-р Апостолов вижда в работата си с властите голям пробив за проекта. "Според мен най-големият успех е промяната в нагласите на БАБХ към преработката във фермата. Възможността фермерите да преработват и да продават легално е една огромна промяна, за която през 2008 г. само си мечтаехме. Това може да има огромни последици в бъдеще, да провокира развитието на една истинска ориентирана към клиентите група от фермери, да промени изцяло мнението на гражданите за селяните и т.н. А това е много важно за всички."


Снимката е илюстративна

© Анелия Николова

Снимката е илюстративна


Една от успешните дейности по проекта - преработка във фермата и директни продажби, вече се мултиплицира успешно и в други райони на страната. "Ферми, които преработват мляко и месо, вече има в Източна Стара планина, в Странджа, в Родопите, в Рила. Умишлено изброявам имена на планини - това са районите със запазена природа в страната, където предложеният от нас модел най-лесно ще се приложи", казва Стоилко Апостолов. Той смята, че бавно и по естествен път моделите, наложени от проекта, ще продължат да се развиват и да растат устойчиво.


"Но в много райони на страната без помощта на държавата и на общините тези модели нямат шанс да се случат", добавя той. Според него за целта не са нужни огромни суми и дава пример с инвестициите във фермите от проекта: общо 24 ферми са получили финансова подкрепа за оборудване на обекти за преработка на мляко, мед, месо, яйца. Средствата, които проектът е изплатил на фермерите под формата на безвъзмездна помощ, са в размер на 188 000 лв., или средно по 7833 лева на ферма. Фермерите са инвестирали собствени средства в размер на общо 542 000 лв., или обща инвестиция в размер 730 000 лв. във всички ферми.


Фестивалът "От нашата ферма - с любов за вас", който се провежда всяка седмица до ноември пред Министерството на земеделието и храните, е естествено продължение на проекта

© Фондация

Фестивалът "От нашата ферма - с любов за вас", който се провежда всяка седмица до ноември пред Министерството на земеделието и храните, е естествено продължение на проекта


"Така всеки 1 лев, инвестиран във фермите от проекта, е привлякъл 3 лева инвестиция на собствени средства от страна на фермера", казва д-р Апостолов. Това бие с много субсидиите по ОСП, където на всяко 1 евро субсидия фермерите инвестират едва 0.28 евро според данни на "ИнтелиАгро". От българския екип на проекта са благодарни за шанса да работят с швейцарските си колеги - хора с дългогодишен опит в природозащитата и в изграждане на биоземеделието в Швейцария, както и технически експерти, които са топ ниво в своята област.


"Но за мен най-важният опит, който почерпихме всички български организации от консорциума, изпълняващ проекта, беше постоянството и максималните усилия за намиране на общо решение, за постигане на консенсус. Тези качества може би са в основата на успеха на Швейцария и ние имахме удоволствието заедно с нашите швейцарски колеги да се научим на това."


Според посланика на Швейцария Денис Кнобел едно от ключовите постижения на проекта е включването в него на НПО, държавни институции, частни бизнеси и национални паркове. Той бе един от участниците в дискусионен форум в София през юли, когато проектът имаше своето заключително събитие.


Координаторът на проекта споменава сред успехите и фермерския пазар, който се организира вече няколко пъти в пространството пред Министерството на земеделието - на място извън общинските пазари.


Посланик Кнобел споделя ентусиазма за този фермерски пазар. "Истински се надявам, че този пазар ще бъде тук редовно, всяка седмица, за да доставя качествена и чиста храна на хората", каза дипломатът.


Проектът "За Балкана и хората" е финансиран от Българско-швейцарската програма за сътрудничество и подкрепя усилията на гражданските организации, институциите и малкия и средния бизнес в девет "Натура 2000" зони в България за икономическо развитие в хармония с устойчивото ползване на природните ресурси.

Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Antoaneta Ardashes
    Antoaneta Ardashes
    Рейтинг: 1216 Любопитно

    Бачкай народе, че изпостанехме от пластмаса.

    mihala
  2. 2 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 3400 Неутрално

    Абе друго си е бъркоч с аспартам от немската бакалия в найлонова кутийка прашлясвало няколко години в западна Европа и изпратено за промо оферти у нас !

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  3. 3 Профил на yellow_hater
    yellow_hater
    Рейтинг: 507 Неутрално

    И хората трябва да искат пари за това. А никой няма да им ги даде. Защото е по-лесно с аспартама и другите подсладители и имитации. Жалко.

  4. 4 Профил на 442
    442
    Рейтинг: 1257 Неутрално

    Работиш качествено, не взимаш скъпо, винаги имаш работа.

  5. 5 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 2428 Неутрално

    До коментар [#4] от "442":

    Така е. И аз съм съгласен с този Ваш възглед за бизнес модел.

    Иначе статията много ми харесва и дано да е едно начало на възраждането на българското село, което има много какво да даде на сънародниците ни тук, пък и зад граница, докато се завърнат един ден повечето от тях в Родината ни. България има огромен потенциал в областта на селското стопанство - винаги го е имала - и е хубаво той да се развива.

  6. 6 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10370 Неутрално

    Браво на швейцарците. Ценят си парите и парите на другите.
    Не разбрах ролята на доктора...
    Може би той управлява проекта на швейцарците?

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  7. 7 Профил на bombov_saruyar
    bombov_saruyar
    Рейтинг: 817 Неутрално

    Вече на доста места има такива пазари а има и доста ферми, които снабдяват постоянната си клиентела с мляко, сирене, сезонни плодове и зеленчуци. Може да си поръчаш и по интернет чиста и вкусна храна. По тоя начин подпомагаме и българското дребно земеделие, което иначе не може да се справи с големите вериги магазини.

    Ако по пътя напред, не помним как сме стигнали до тук, няма да стигнем там, за където сме тръгнали.
  8. 8 Профил на Без коз
    Без коз
    Рейтинг: 863 Неутрално

    Фермерски пазар :) Земеделските такива са неприлична дума. То пък едни ферми... като си сравниш с останалият свят.
    Поне думата за сладко е запазена. Касови апарати имаше ли? Питам щото съм бил на такива пазари в Австрия и Германия и касови апарати няма.
    Проекти мроекти,истината е,че държавата е стъпила здраво на врата малките производители. И никакви инвестиции и финансирания няма да помогнат.Единствено може да помогне не намесата на административните башибозуци в производственият процес и стопанската инициатива (Старт ъпа,като би се изразила авторката.)

    Народ, който избира корумпирани, самозванци, крадци и предатели, не е жертва! Съучастник е !




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK