Колко е важно да има степи на "Калиакра"

Оцелели степи от първи подтип, влезли в регулация

След наказателно дело по жалба на Европейската Комисия, Европейският съд задължи България да възстанови унищожени степи и коридори за миграция на птици заради нарушение на европейското законодателство, защото допуска презастрояване с вятърни перки и голф игрища в района на Калиакара – там трябваше да бъдат опазени ценни местообитания – т.нар. Понто-сарматски степи. Решението на съда е причината за издаване на временна забранителна заповед от министъра на околната среда и водите Нено Димов за извършване на редица дейности в част от защитена зона "Комплекс Калиакра".

Забраната породи спекулации и протести на земеделци, рибари и представители на туристическия бранш от крайморска Добруджа заради опасения, че рестрикциите в териториите от мрежа "Натура 2000" (основният законов инструмент за опазване на биоразнообразието в Европейския съюз) ще засегне поминъка им. Заповедта не беше коректно представена, а липсата на картен материал стана повод за настройване срещу "Натура 2000".

"Дневник" събра информация от експерти, данни от Червената книга, научни изследвания в зоната на наши и европейски учени от Европейската агенция по околна среда, които дават яснота и факти за това какво е Понто-сарматски степи, къде се срещат, защо е важно да бъдат пазени, защитена ли е зоната "Комплекс Калиакра", къде и как са унищожени тези степи и има ли шанс да бъдат спасени малкото останало от тях.

Присъдата на Европейския съд по делото Калиакра

България е осъдена за неспазване на три директиви на Европейскяи съюз поради изграждане на шест ветроенергийни парка в защитена зона "Комплекс Калиакра" и едно голф игрище в защитена зона "Белите скали".

Съгласно чл. 260 от Договора на ЕС България е правно задължена да предприеме необходимите мерки, за да се съобрази с решението на Съда. Също така следва да не допуска такива закононарушения за други територии, видове или местообитания, обект на защита.

България смята да предложи Интегриран план с различни мерки за опазване на степите. В него не е заложено премахване на вятърни перки и голф игрища. Засега не е ясно нито кога и с какво съдържание ще бъде одобрен този план, нито дали предложените в него мерки ще бъдат приети от Европейската комисия като достатъчно адекватни за да удовлетворят решението на съда.

Неизпълнението на подходящи мерки за възстановяване на степите може да доведе до плащане на санкции от страна на България.

Какво е Понто-сарматски степи

Природното местообитание "Понто-сарматски степи" представлява сухо тревно местообитание с многогодишни и едногодишни растения, приспособени към плитки и каменисти почви в съчетание със специфичния сух и континентален климат и релефа на Добруджа.

Сред видовете растения, характерни за степите, са теснолистният божур, лерхиановия пелин, ирисът, дребната перуника и мн. др. Птиците, срещани в тези степи, са дебелоклюната чучулига, късопръстата чучулига, туриликът, черногърбото каменарче, розов скорец и много други. В защитена зона "Комплекс Калиакра" се опазват най-значимите популации на тези видове у нас именно и заради наличието на Понто-сарматски степи.

Степните местообитания са много чувствителни към човешката дейност и лесно могат да бъдат унищожени при преизпасване, замърсяване и разораване или разкопаване.

Защита на степите

Заради високата степен на застрашеност и уязвимост тези местообитания са строго защитени на територията на ЕС, т.е. те са приоритетно местообитание: не могат да бъдат увреждани или унищожавани под никакъв претекст.

Изключение за тях се допуска единствено по силата на Директивата за местообитанията, при строго определени условия – ако са налице причини от върховен обществен интерес, свързани с националната сигурност и човешкото здраве, ако няма друга алтернатива и при предлагане на адекватни мерки за компенсиране на щетите. В тези случаи местообитанието, което ще бъде загубено, трябва да бъде възстановено на друго място със същата или по-голяма площ преди стартиране на дадения проект.

Оцелели степи от първи подтип, влезли в регулация, до "Тракийски скали".

Това изискване на Директивата е транспонирано в Закона за биологичното разнообразие и следва да се прилага за всички проекти.

Унищожаването на понто-сарматски степи е криминално деяние по силата на Наказателния кодекс.

Къде се срещат Понто-сарматските степи

На територията на Европейския съюз се срещат само в Добруджа в България и Румъния. Името им произлиза от това, че основният им ареал съвпада със северните брегове на Черно море (Pontos Euxinus) - т.нар. Сарматия или Скития – в Украйна и Южна Русия. До Добруджа достига най-югозападното им ъгълче в Европа.

В България са разпространени по Северното Черноморие и Добруджа, приблизително на изток и север от линията с. Крушари – гр. Добрич – с. Кранево.

Понто-Сарматските степи са обект на опазване в много защитени зони, не само в България, но и в Румъния. Някои от тях са: ROSCI0201 Podișul Nord Dobrogean - 84 875 ха; ROSCI0215 Recifii Jurasici Cheia - 5654 ха; ROSCI0065 Delta Dunării - 453645.5 ха; ROSCI0071 Dumbrăveni - Valea Urluia - Lacul Vederoasa - 18024.4 ха. Първата спомената зона е около два пъти по-голяма от "Комплекс
Калиакра" (румънската е само сухоземна, в Калиакра голяма морска акватория)

Кои са защитените зони със степи у нас

Понто-Сарматските степи в България са представени в 11 защитени зони (с добавена през 2013 г. още една зона – Девненски хълмове). От тях почти половината попадат в защитена зона "Комплекс Калиакра", а на национално ниво около 30% са в тази зона.

Единствено в "Комплекс Калиакра" са представени и двата подтипа, в най-качественото си проявление и с най-типичните си характеристики - екологични и флористичен състав. Много от редките, ендемични, застрашени и защитени видове растения, като калиакренска метличина, калиакренски игловръх, ефедра, кавказки пелин и много други се срещат само в степите на "Комплекс Калиакра".

Това важи и за някои от животинските видове, като за най-големия Европейски гущер - жълтокоремник, черногърбо каменарче, пеперудата катопта и др.

Видове от Директивата за птиците се размножават основно в степите и в нивите около тях, например наскоро изчезналите като гнездящи голяма и малка дропли. Милиони мигриращи птици двукратно пресичат територията на Крайморска Добруджа – пойни и грабливи птици, пъдпъдъци, щъркели, а през зимата гъски, в това число и световно-застрашената червеногуша гъска. По време на миграциите се наблюдават и много редки и изчезнали като размножаващи се в България видове, като момин жерав, степен блатар, степен орел.

"Комплекс Калиакра" е най-важната и най-ключовата зона за опазване на това приоритетно за Европа местообитание в България.

Защитена зона ли е "Комплекс Калиакра"

Защитените зони в България се обявяват двустепенно. Първо с решение на Министерски съвет (осъществено през 2007 и 2008 г.) и второ – с индивидуална заповед на Министъра на околната среда и водите.

В конкретния случай защитена зона "Комплекс Калиакра", както и всички останали защитени зони за местообитания, все още не е обявена с индивидуална заповед, което е трябвало да стане до 2016 г.

Директивата за местообитанията изисква за все още необявените защитени зони да се прилагат стриктни правила за защита, за да се предотврати увреждането на местообитания и видове докато тече процедурата по обявяване.

Това изискване е транспонирано в чл. 19 на Закона за биологичното разнообразие, послужил като основание за издаване на заповедта на Министъра на околната среда и водите от 28 юли 2017 г. за превантивна защита на Понто-сарматските степи в "Комплекс Калиакра".

Унищожаването на степите през годините

Според Червена книга на България, том 3. Природни местообитания (Цонев и др. 2015), това е застрашено местообитание в България, което заема много ограничени площи, било е подложено на различни дълготрайни негативни въздействия. От изключителна важност е за опазване на находища на множество редки, застрашени и защитени видове растения, както и на редки свързани със степите животни.

По-голяма част от тези степи в Добруджа са били унищожени още в древността и заменени от обработваеми площи. Отрицателно влияние е имала активната паша, особено по времето на социализма,. На много места са били разкрити кариери за добив на варовици и мергели. Особено между Балчик и Каварна, по белите брегове, заради укрепване на свлачищата са правени терасирания и залесяване основно с черен бор.

Най-масовото унищожение се случва през последните десетина години. Причината е, че част от земите са продадени от общините на частни собственици, които са променили начина на трайно ползване, за да могат в последствие да реализират проекти.

Първият подтип на Понто-Сарматските степи, под селата Божурец и Топола, е на 22% унищожен на национално ниво от голф-комплекса на "Тракийски скали", установява картиране на учени от БАН през ноември 2006г. Останалите части са със сменено предназначение чрез горски заменки и всеки момент могат да бъдат застроени. Планирано е голф-игрище и в района на квартал "Момчил" при Балчик, което според експерти, ще унищожи последните останали степи - по-специално специфичният подтип на свлачищните тераси над морето.

Според тях има опасност този подтип да изчезне почти напълно в страната и напълно в "Комплекс Калиакра".

Върху другият подтип - на сухите каменисти терени наречени "кайряци", в района на Каварна,
Балчик, Българево и Камен бряг – са били построени хотели и ваканционни селища, къщи, вили. Една от най-запазените степи между село Божурец и нос Чиракман е включен в регулация като вилно селище и се предвижда неговото застрояване.

На "кайряка" между резерват Калиакра и село Българево е изграден огромен ветроенергиен парк на "Калиакра Уинд Паур", с цялата му прилежаща инфраструктура. До резервата е направена и първа копка и е сменено предназначението на земята на типични степи за строеж на "Арабски комплекс Ажур дел Мар". Според разследване на Биволъ, имотите принадлежат на брата на вече бившия депутат от ГЕРБ Живко Мартинов. В много от степите - южно от залива Болата, над Яйлата и др., земите са със сменен начин на трайно ползване в ниви.

Болата, имот на Милениум, ноември 2016 г., степите са изринати

Една от най-представителните степи, северно от залива Болата със сменен през 2008 г. начин на трайно ползване от "пасище" в "нива"(малко след влизането в сила на заповедта на "Калиакра") вече е разорана със специална техника на около близо 500 дка. На мястото на степи са били създадени овощни градини и ниви, очаква се това да се случи скоро и в още такива имоти.

Според проучванена Българско дружество за защите на птиците (БДЗП) на терен около 16% от понто-сарматските степи в защитената зона са вече унищожени, а по документи т.е. юридически, но неосъществени на практика, са много повече.

Въпреки че местообитанието е включено в Закона за биологичното разнообразие и е приоритетно за опазване, само в много малка част от находищата му, опазването му е гарантирано - резерват "Калиакра", защитените местности "Яйлата" (степи са променяни в ниви) и "Степите".

Могат ли да бъдат спасени последните степи

Голяма част от тези степи са унищожени или увредени. Вероятно унищожаването им ще продължи, защото много от имотите със сменено преназначение на земята са влезли в регулация.

Единствената мярка за съхранението им, според еколози, участвали в изготвяне на плана за управление на защитените зони със степи, е забрана на всякакви дейности като строителство, използването им за всякаква земеделска дейност (основно изораване), освен паша, независимо от предназначението им и от начина им на трайно ползване. Тя трябва да обхване всички незастроени и неразорани степи, въпреки че повечето по документи отдавна не се водят пасища и мери. В Плана за управление са предвидени и дейности за възстановяване на унищожение и увредени степи, на възможни за това места.

Най-засегнати от забранителната заповед са собствениците на територии в понто-сарматски степи, а именно държавата, общините и юридическите лица, категоризирани като "обществени организации".