Парламентът отхвърли президентското вето и съкрати втората съдебна инстанция при екооценки (допълнена)

Парламентът отхвърли президентското вето и съкрати втората съдебна инстанция при екооценки (допълнена)

© Юлия Лазарова



Народното събрание отхвърли наложеното от президента вето и повторно одобри промени в Закона за опазване на околната среда, които залагат да отпадне втората съдебна инстанция при обжалване оценките за въздействието на околната среда (ОВОС) на големи инвестиционни проекти от национален интерес.


Поправките бяха приети с общо 138 гласа "за", 78 – "против" и 2 – "въздържал се". В подкрепа на поправките гласуваха от управляващото мнозинство: 95 депутати от ГЕРБ (които са и вносители на проекта), 15 народни представители от ДПС и 27 от "Обединени патриоти". Един независим депутат Ангел Исаев е гласувал за промените. Опозицията в лицето на БСП даде 68 гласа против, а двама от партията им се въздържаха, от "Воля" 10 са гласували против. За да преодолеят ветото, наложено от държавния глава Румен Радев на 8 август, депутатите трябваше да съберат поне 121 гласа за спорния законопроект.


Президентът трябва да обнародва в седемдневен срок повторно приетите промени в закона според чл. 101, ал.3 от конституцията.




Основните мотиви на вносителите от ГЕРБ за промяната в Закона за околната среда, които ограничават правото на граждански организации да обжалват на втора съдебна инстанция административни актове във връзка с околната среда и биологичното разнообразие, бяха повторени неколкократно по време на дебатите в пленарна зала. Според управляващите с новите текстове няма да се бавят големи национални инфраструктурни обекти с обществена значимост и няма да се поставя под риск усвояването на европейски пари. Според опозицията текстовете поставят на риск законността на реализирането на тези обекти и възможността тя да се защити пред съда.


По примерите, посочени в пленарна зала, текстовете засягат обекти, каквито са например строителството на автомагистрала "Струма" през Кресненското дефиле, автомагистрала "Хемус" и инвестиционни намерения за ново строителство над Банско в Национален парк "Пирин".


Същите промени бяха приети от депутатите в края на първата му сесия - на 27 юли 2017 г. При първото им гласуване няколко партии, както и 27 неправителствени организации, поискаха държавният глава да им наложи вето. 14 неправителствени организации сезираха Европейската комисия по случая. Според тях в този си вид законът ще отслаби съдебния контрол върху законосъобразността на мегапроектите в областта на преноса на газ и нефт, автомагистралите, тецовете и ядрената енергетика.


На 8 август президентът Румен Радев наложи вето на промените с аргумента, че държавата трябва да създава не само регулации за съхраняването и възпроизводството на околната среда, но и за ефективен контрол за тяхното прилагане. Такъв контрол се осъществява именно от административните съдилища, чиято правозащитна функция се реализира на две инстанции.


В мотивите на президента се посочва, че премахването на втората инстанция намалява интензитета на защитата, необходима за гарантиране на околната среда като конституционно призната ценност. Радев изрази увереност, че Народното събрание ще намери добрия баланс между приоритетното изграждане на значими стратегически обекти и контрола за спазване на законността.


Развитие срещу законност


Според управляващите дългите съдебни процедури, които се проточват една-две години, спират всякакви инициативи за развитие и инвестиционни намерения. Ивелина Василева от ГЕРБ изтъкна, че това бавене поставя под риск финансирането на проекти по европейски програми.


"Ще отхвърлим ветото на президента, защото интересите на България са над всичко," заяви председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, който обвърза поправките с реализиране на проекти, които ще намалят жертвите по пътищата и "ще спасят животи". От опозицията определиха тезата му като "пълна демагогия".


В изказванията си опозицията подчерта, че съдебният контрол е нужен, за да се случват нещата законно, защото е "добре да има втори втори лифт на Банско, но не така, че утре да няма планина там". Корнелия Нинова обяви, че ако мнозинството отново гласува поправката в закона, БСП ще го внесе за разглеждане в Конституционния съд. Според нея поправките са стъпка към разрушаване на законността.


Закон срещу "платени протестъри"


Георги Марков от ГЕРБ нападна директно гражданските формации и ги определи като "платени протестъри". Депутатът постави изборът при гласуването в плоскостта "за правителствено или неправителствено управление".


"Гражданското общество в България се изроди. Неправителствени организации, някои от които с пари отвън, се опитват да се качват на главата на правителството. Ако искат да управляват, да си направят партии, да влязат в парламента, да въведат не 3, а 30, 300 инстанции. Да спрат лифтове, да спрат развитието, да спрат и метрото, как не са се сетили", заяви от парламентарната трибуна Марков и предизвика ръкопляскане в пленарната зала.


"Когато тук от тази трибуна на Народното събрание се говори за всички неправителствени организации по този начин и се ръкопляска ме побиват тръпки. Когато цялата зала се радва, на това, че за гражданското общество се говори като за престъпници, ме побиват тръпки," репликира от трибуната Атанас Костадинов от БСП . По думите му най-важното за тези обекти от национално значение е те да бъдат законосъобразно изпълнени, за да не може никой да може да ги обжалва в съда.


В отговор към обвиненията на Георги Марков, Крум Зарков от левицата напомни на депутатите за важната роля, която играят неправителствените организации. "Трябва да се пазим от обобщенията. Така както ние не сме всички маскари тук в Народното събрание, така и не всички протестиращи са платени. Подобно делегитимиране на гражданското движение не е за добро."

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK