За случаи с отровени диви животни в Рила сигнализират еколози

За случаи с отровени диви животни в Рила сигнализират еколози

© WWF-България



За случаи на отровени диви животни в Рила предупредиха от сдружението за дива природа "Балкани" в социалната мрежа.


В края на април е бил отровен вълк, на когото екип на организацията е бил поставил GPS предавател с изследователски цели. На 100 метра от него е открита и мъртва лисица, за която също се предполага, че е отровена. В подобни случаи опасността от отровата е не само за дивите животни, но и за хората, предупреждават еколозите.


От сдружението сигнализират до отговорните институции в тези случаи - МВР, Българска агенция по безопасност по храните, Регионалната дирекция по горите и екоинспекцията в Благоевград. От проверката и работата им става ясно, че липсва протокол, според който институциите да знаят кой е отговорен в подобна ситуация и как трябва да се действа. За този сериозен проблем обяснява и Елена Цингарска от сдружението пред БНР.




"Дневник" изпрати въпроси по случая до всички отговорни институции при подобни инциденти. При предишен подобен случай с отровена цяла колония лешояди в Кресненското дефиле, проверка на "Дневник" установи, че в България няма нито един заловен виновен за отравяне на хищни животни.


Опасността за хората идва от прекия контакт с отровено животно, но има и друга заплаха, която може да е невидима за нас - тази отрова може да бъде пропита в почвата, след което да премине чрез корените на растенията и хифите на гъбите - билки и гъби, които хората след това събират. "На хората трябва да им стане ясно и най-вече на тези, които вършат подобни неща, че това е изключително важно за нас и за нашите деца, не само за животните", подчертава Елена Цингарска.


Проблемът с отровите


Използването на отровни примамки за хищници е забранено със закон, но на практика забраната не се прилага. Защото не се действа бързо и ефективно на място, за да се заловят виновните, съответно няма санкционирани и наказани.


Убиването на дивеч без разрешително или със забранени средства, както и противозаконното унищожаване на защитени видове са престъпления по Наказателния кодекс и се наказват с глоби, пробация или лишаване от свобода.


Залавянето на извършителите на тези деяния е трудно. Въпреки това правораздавателните и разследващи органи трябва да направят необходимото за установяване на виновните. Ключова роля за спазване на забраната за използване на отровни примамки имат горските стопанства и дирекциите на националните паркове, защото те разполагат с охрана на тези територии.


Всички отговорни органи могат да работят за превенцията на проблема, за разясняване на определени групи, но най-вече на местното население, за вредата и незаконността на използването на отровни примамки и произтичащите от това санкции за нарушителите.


Обикновено местните хора са наясно с тази безнаказана ситуация. Доста животновъди намират отровата като логично решаване на проблема им с вълка, са установили специалистите. Целта на животновъдите е да опазят животните си от хищници, но има други начини за това освен отровата, която е опасна за всички - електропастири и финансови компенсации от държавата при щети от вълци.


За да има реален резултат от действията на институциите, полицията трябва веднага да отиде на място, да разпита хората в региона и да предприемат разследване.

За случаи с отровени диви животни в Рила сигнализират еколози

© Reuters


Случаят с отровата в Рила


От сдружение "Балкани" разказват, че са открили животното благодарение на GPS системата, която отчита, когато животното не се движи дълго време. Техен екип е отишъл на мястото, откъдето предавателят изпраща координати и открива безжизненото тяло на вълка. Според тях от начина, по който е настъпила смъртта на животното и мястото, където е умряло животното - обширни ливади с човешко присъствие, "недвусмислено става ясно, че е погълнало отрова".


Впоследствие на 100 м от вълка откриват и лисица, за която предполагат, че също е умряла от отравяне.


След сигнала от МВР и Регионаланта дирекция по горите изпращат екипи от най-близките си подразделения и макар да си вършат работата, липсва какъвто и да е протокол за действие и за отговорностите на различните институции при такива случаи.


БАБХ обясняват, че нямат финансиране за изследване за наличие на отрови в телата на животните и определянето им. РИОСВ - Благоевград не са реагирали на сигнала на сдружението.


Екипът на "Балкани" взима проба от стомашното съдържание на вълка за изследване и смятат да информират БАБХ за резултатите.


Целта на отровните примамки


Смята се, че с отровни примамки може да се ограничи броят на хищниците в природата. Основната цел е намаляване на броя на вълците, лисиците и чакалите.


Освен че е пагубно за животните, подобно безотговорно и престъпно действие може да доведе и до смърт на човек, напомнят институциите. Ограничаването на броя на вълците, лисиците и чакалите с отровни примамки е противозаконно, неморално и неефективно.


Основната причина за почти пълното изчезването на лешоядите в България е именно масовото и безразборно ползване на отровни примамки за хищници и бракониерството.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK