По-слаба защита на вододайни зони предвиждат законови поправки

По-слаба защита на вододайни зони предвиждат законови поправки

© Надежда Чипева, Капитал



Отслабена защита и значително свиване на площта на защитните пояси около водоизточници за питейни нужди залага проект за промени в Закона за опазване на околната среда и водите.


Поправки в преходните и заключителните разпоредби, засягащи Закона за водите, отварят възможности за сечи и строителство върху площи в близост до водосбори, където в момента действат строги забранителни режими в три защитни пояса - А, Б и В, с различна степен на защита. За това предупреждават от "Демократична България".


Кабинетът предлага съществуващите сега три задължителни защитни зони около вододайните съоръжения да се сведат само до една, а за останалите две зони оставя възможност за пожелателно въвеждане на мерки за защита, които обаче не са задължителни. Проектът на практика намалява най-рестриктивната защитна зона А, а другите зони и защитни мерки ще бъдат набелязани едва през 2021 г. Ако бъдат гласувани поправките, през тези три години е твърде вероятно бреговете на редица приватизирани язовири да бъдат застроени.




Мотивите на кабинета


Целта на инициираните от кабинета промени в закона е да се облекчи административната тежест за бизнеса, се обяснява в мотивите на проекта. С изменението на Закона за водите се променят изискванията за опазване на водите в зони за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, и на минералните води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди.


Документът вече е в деловодството на Народното събрание и предстои да влезе за обсъждане в парламентарната комисия за опазване на околната среда и водите, преди да бъде гласуван в пленарната зала на първо четене.


Здравното министерство е против


Министерство на здравеопазването не приема голяма част от тези поправки и изразява опасения, свързани именно с намаляването на обхвата на защитните пояси, се вижда в справка по съгласуването на проекта с другите ведомства.


"За да се гарантира запазване нивото на защита на водоизточниците и водоземните съоръжения, а оттам и качеството на водата и здравето на хората, считаме за нужно границите и размерите на защитените пояси да бъдат регламентирани в наредба, а не да се определят произволно без критерии от собствениците или стопаните на съоръженията", посочват от Министерство на здравеопазването.


Поправките предвиждат от трите защитни пояса с различна степен на рестрикции да остане на практика само част от защитния пояс А – около самото водовземно съоръжение, където не е позволена никаква дейност. Този защитен пояс е задължителен според Рамковата директива за водите.


Според същата европейска директива държавите могат, но не са задължени да създадат допълнителни охранителни зони около тези водоизточници.


С поправките се подменя терминологията и вместо досегашните санитарно-охранителни зони и пояси ще остане само защитен пояс около водовземните съоръжения, а с плановете за управление на речните басейни ще се определя дали да има охранителни зони и зони за защита на водите след 2021 г.


По-широките защитни зони с по-слаби рестрикции и режими на защита - например 500 м покрай течението на реката и 500 м около водохващанията, да отпаднат, гласи проектът на МС.


Оттам предвиждат режимите по защита на водите в тези по-широки пояси да се регламенитрат в плановете за управление на речните басейни на по-късен етап – след три години (през 2021 г.) В плановете обаче ще има само определени мерки на защита, а не защитни зони.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK