Крисчън Сом, WWF: Забраната на пластмасата може и да не е решение

Д-р Крисчън Сомстарши мениджър ритейл сектор, WWF Швейцария

© Юлия Лазарова

Д-р Крисчън Сомстарши мениджър ритейл сектор, WWF Швейцария



Крисчън Сом e старши мениджър ритейл сектор в природозащитната организация WWF Швейцария от 15 години. Той ръководи партньорствата със световни компании за решаването на екологични проблеми. Завършил е "Електроинженерство" в Техническия университет в Цюрих (ETH Zurich), магистър е по "Зоология" и "Информационни технологии" от Цюрихския университет. Сом беше един от лекторите на конференцията "Retail & Detail" на седмичника "Капитал", която се проведе тази седмица.


Как се стига до партньорството между бизнеса и екоорганизации за решаването на екологични проблеми?


Основната отговорност за решаването на екологичните проблеми е на компаниите, които ги създават в процеса на производство. Това, което те предлагат в магазините, е онова, което хората купуват. Може и потребителите да имат вина като купуват нерециклируеми продукти, те обаче няма как да знаят, дали рибата, оризът, брашното са създадени по правилния начин, без разхищение на ресурси.




Ако искаме да нахраним 9 млрд. души в цял свят, трябва да сме доста хитри. Защото ако продължаваме да създаваме, както досега, то ние използваме двойно повече ресурси, отколкото Земята може да възпроизведе.


Един пример е соята. Има голям американски бизнес за генномодифицирана соя, която в Европейския съюз не се харесва. Соята е една от основните причини за обезлесяването в Южна Америка. В Бразилия големи части от горите се изсичат, за да се засажда соя. WWF заедно с компании, които продават соеви продукти в Европа, осъзнахме, че това е проблем.


Нямаше критерии как да се произвежда соя, така че създадохме такива. Определихме, че соята може да се сади не в съществуващи гори, а само в земеделски зони или ниви, които са били използвани за това. Говорихме с производителите за това дали могат да ги спазват и след няколко години те успяха да доставят соя без ГМО, но и без да изсичат гори.


До колко земеделието има негативно влияние върху околната среда?


Земеделието е една от основните причини за промяната на пейзажа и използването на водите. Например този сектор използва 70% от прясната вода. Това е и основна причина за глобалното затопляне. Затова земеделието трябва да стане по-ефективно - какво да се сади, колко химикали, ресурси и енергия се използва.


Каква е ролята на държавата в този процес?


Нейна задача е да очертае основните рамки, стандартите за определен сектор. Тя трябва да гарантира, че няма да има облагодетелствали се от неспазването на изискванията. С налагането на регулации и стандарти държавата може да накара бизнеса да прави нововъведения.


Същевременно законодателите трябва да следят какви нови продукти се появяват на пазара, да оценят тяхната ефективност и спрямо тях да осъвременяват стандартите. Например, постоянно се появяват все по-екологични и енергоспестяващи електроуреди, като е задължение на държавата да повишава класовете за тях.


Европейският парламент пък иска забрана за пластмасовите изделия за еднократна употреба. Ако се приеме, какво влияние ще окаже тя?


- Докато нямаме достатъчно добри алтернативи за опаковане, аз бих бил предпазлив с налагането на забрани за ползването на пластмаса. Първо трябва да предложим решението, защото пластмасата не е толкова лош материал. С малко количество от нея се произвежда траен материал. Биоразградимите опаковки пък изискват повече енергия и ресурси за производство.


Глобално пластмасата в океаните е проблем, но 80% от тези замърсители идва от Югоизточна Азия. Това е т.нар. "Макропластмаса" - найлови пликове, шишета, клечки за уши и други подобни. Тя не е толкова голям проблем в държави, които имат добра система за събиране на боклука. По-големият проблем е микропластмасата - тя се разгражда до микроскопични частици, които влизат в почвата, водата, в организма на рибите и птиците. Тези частици влизат в стомасите на животните, които понякога просто умират от глад.


Основният източник на тази микропластмаса не идва от опаковките. Наскоро направихме изследване за Централна Европа и се оказа, че тези частици основно идват от цигарените филтри. Хората пушат цигари и ги изхвърлят навън.


Забраната за използването на пластмаса може да звучи обещаващо сега, но може да се окаже, че не е реалното решение на проблема, който имаме.


Какво е мнението Ви за ядрената енергия? В Швейцария например тя използва ли се?


- Поначало в Швейцария има малко полезни изкопаеми. За компенсация имаме няколко ядрени електроцентрали и много водноелектрически. И двата вида производство на електроенергия обаче имат своите проблеми. Водните централи са доста проблемни, защото почти на всички реки има язовири. Това пречи на миграцията на много видове риби. Сега се опитваме да създадем изисквания, които да решат този проблем. Установяваме и кои водноелектрически централи причиняват най-голяма вреда и търсим варианти да ги заменим с алтернативи, например с вятърни генератори.


Всичките ВЕИ са частни, собственост на енергийни компании. Някои от тях са прогресивни, други не, но диалог има с всички. Причината е, че WWF има думата, когато се дават разрешенията за работата им, а те се преиздават на няколко години. Новите разрешения също се обсъждат публично. Това е известно на компаниите и самите те търсят диалога. Защото в противен случай, ако нещо не е наред и не се харесва, започва спор, който се решава в съда. А това изисква много време и компаниите губят пари.


Имаме и нагласи за премахването на ядрената електроенергия заради екологични съображения. В наши дни, ако инвестираш в ядрена енергия губиш много пари. Всъщност си доста глупав, ако в днешно време инвестираш в ядрени централи. Причината е, че инвестицията е много по-голяма, отколкото за производството, например, на слънчева енергия. Соларните панели и инфраструктурата са толкова евтини, че при взимането на решение надделяват предимно икономическите, а не екологичните аргументи.


Но има твърдения, че соларните панели не могат да произвеждат толкова електроенергия, колкото ядрените централи..


- Това не е проблем. Основното е да можеш да произвеждаш енергия през цялото време. Защото при соларните панели зависиш от слънцето - там има и пикове, но през нощта не работят. Затова е важно да се намерят компенсиращи технологии, като ВЕЦ или вятърната енергия. Също така е важно как се изразходва генерираната енергия, а не толкова какъв е капацитетът на инсталациите.


Преувеличаваме значението на ядрените централи. Енергията от тях е около 1% от цялата енергия в света, дори не 10%. По-големият проблем са централите на въглища, които до днес продължават да създават голямо количество енергия, но отделят изключително високи емисии на въглероден диоксид.


ЕС налага нови изисквания за вида въглища, които могат да се използват от централите. Това няма ли да реши проблема?


- Не съм енергиен експерт, но ние се опитваме да обезкуражаваме използването на "чисти въглища", защото те не са решение. Някои казват, че технологичният процес е напреднал дотолкова, че се отделят по-малко вредни емисии и има по-добри филтри. Това обаче е само излишно забавяне. Това, което трябва да се направи, е да се спре използването на полезни изкопаеми и да се премине към възобновяеми източници.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK