ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.6%
  • 20.4%
  • 12.9%
  • 10.3%
  • 9.4%
  • 7.6%
  • 4.6%
  • 3.9%
  • ГЕРБ:65
  • ПП:53
  • ДПС:30
  • ВЪЗР:27
  • БСП:24
  • ДБ:19
  • БВ:12
  • ИТН:10
37.8%активност

Източник: Резултатите са от ЦИК при 80.23% обработени протоколи, мандатите са по изчисление на "Дневник", активността - на "Алфа Рисърч"

Д-р Димитър Беров: От 90-те години проблемите в Черно море остават същите

Черно море - личен архив на д-р Димитър Беров

© Личен архив

Черно море - личен архив на д-р Димитър Беров



Д-р Димитър Беров от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) към БАН работи в Лабораторията за морска екология, която е базирана в Созопол, но покрива цялотo крайбрежие. От позицията на научната си работа върху морските екосистеми, както и като експерт, подпомагащ доброволно кампании за чистотата на Черно море ("Свободни от пластмаса" на неправителствените организации "Грийнпийс" и "За Земята", кампанията Wind2Win на сърф училище "Акаша"), той споделя наблюденията си върху състоянието на Черно море. Повод за разговора ни беше Международния ден на Черно море миналата седмица.

На 31.10. 1996 г. черноморските държави подписват Стратегическия план към Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване. Затова и днес 31 октомври се чества като Международен ден на Черно море. Как са се променили заплахите за морето от 90-те години до днес?


- Не бих казал, че има някакви съществени промени във видовете заплахи за екологичното състояние на Черно море спрямо 90-те години на 20-и век. Основните проблеми остават същите – прекомерният вток (втичане - бел. ред.) на неорганични торове, органични субстанции и замърсители от индустрията, земеделието и градовете ни, прекомерното и неконтролирано използване на морските хранителни ресурси (рибни ресурси), продължаващите негативни въздействия от чуждите и инвазивни видове, навлизащи в Черно море, урбанизирането на крайбрежните зони и произтичащите от това проблеми, недостатъчният контрол на потенциално вредни дейности от транспорта, индустрията и други човешки дейности.




Една положителна и устойчива тенденция във водите на Черно море пред българския бряг е постоянното намаление на втока на азот и фосфор от земеделието, индустрията и бита ни и съответно намаление на проблемите, предизвикани от това – цъфтежи на планктон, еутрофикация (повишаване на биологичната продуктивност на водните екосистеми - бел. авт.), дънни хипоксии (намаляване на кислорода - бел. авт.) и замори (измиране на видове - бел. авт.).


Черно море - личен архив на д-р Димитър Беров

© Личен архив

Черно море - личен архив на д-р Димитър Беров


Това, което със сигурност е подобрено от 90-те години, са нашите възможности да следим какво се случва в морската среда със съвременните дистанционни методи за наблюдение на земната повърхност и океаните ни, с новите методи и инструменти за изследване на морета и морските екосистеми и със съвременните платформи за бърз и ефективен анализ и споделяне на резултатите от тези изследвания. Благодарение на програми като Copernicus Marine на Европейската космическа агенция днес можем почти в реално време от компютрите си да получим информация за екологичното състояние на Черно море, без дори да излизаме от офисите си. Въпросът е как да използваме тази информация ефективно и бързо.


През 2016 г. казахте в интервю за "Дневник", че замърсяването на плажовете не е сериозно, а морските екосистеми се влошават предимно поради замърсяването от земеделски торове, пренасяно от големите реки като Дунав. След мониторинга през 2017 г. по кампанията "Свободни от пластмаса" на "Грийнпийс" и тази година в Win2Wind на сърф училище "Акаша" наблюдавате ли промяна?


- Мониторинговите изследавния, които направихме през 2017 и 2018 г., бяха пилотни и опознавателни – с две неколкодневни наблюдения не е възможно да се изследва качествено и обективно такъв мащабен проблем като замърсяването с пластмасите на морето ни. Все пак резултатите от проучванията на съдържание на микропластмаси, което проведохме през 2017 г. с "Грийнпийс", потвърдиха едно наше подозрение – микропластмасите са вече и в крайбрежните води на Черно море в концентрации и количества, сходни с тези в другите европейски морета. Проблемът е при нас и не можем да го игнорираме.


Наблюденията ни на плаващите отпадъци и на изхвърлните по плажове отпадъци тази година демонстрираха "очевидното" – попадналите в морето отпадъци биват изхвърлени в големи количества по бреговете ни при всяка морска буря. Нямаме достатъчно данни и наблюдения, за да сме 100% сигурни, но впечатленията ни са, че количестватата пластмаси и други отпадъци по плажовете ни се увеличават постоянно през последните няколко години.


Пластмасата ли е големият враг на морето? В този смисъл адекватна ли е гласуваната преди две седмици нова директива на ЕС за забрана на 10 от най-често употребяваните пластмасови продукти за еднократна употреба?


- Не бих казал, че пластмасата е "големият" враг на морето ни, но със сигурност е проблем, който трябва да решим навреме. При почти всички предизвикани от човека екологични проблеми със замърсяване мерките по ограничаването им са започвали едва след появата на съществени и видими негативни въздействия. Може би този път имаме възможност да се поучим от предишни подобни ситуации и да реагираме навреме, преди например да се окаже, че не можем да консумираме риба от морето поради прекалено високо съдържание на токсични микропластмаси в нея.


Директивата на ЕС според мен е една добра стъпка към ограничаване на това замърсяване, но много по-важно е да се намерят заместителите на всички тези пластмаси за еднократна употреба от бита ни и да се ограничи изхвърлянето на отпадъци в околната среда изобщо.


Справят ли се институциите с по-невидимите, но по-непосредствено вредни за хората замърсявания – химически разливи, отходни води, промишлени и земеделски замърсявания, пренясани от големите реки? Какви по-добри действия можем да поискаме и кой е отговорен за тях?


- Институциите се справят с някои от замърсяванията, които са сравнително лесни за управление и контролиране – последните години по нашето крайбрежие заработиха много нови пречиствателни станции, които решиха проблеми с локални замърсявания, като например това в Созополския залив. Надявам се в скоро време такива съоръжения да заработят и в последните черноморски селища, където ги няма или са с недостатъчен капацитет – като Ахтопол, Лозенец, Синеморец.


Управлението на замърсяванията, идващи от големите реки, вливащи се в Черно море, е много по-сложен и труден процес и изисква мерки от всички държави във водосборите им. Предполагам, че възможност за добро развитие и напредък имаме с контрола на замърсителите във водосбора на река Дунав, тъй като голяма част от територията му е в страни от Европейския съюз, където пък има приети политики за ограничаване на замърсителите от индустрията и земеделието.


Управлението на инцидентни замърсявания, като това от потъналия преди 100 г. кораб "Мопанг" например, изисква бърза и адекватна реакция от отговорните институции – МОСВ, "Морска администрация", Гранична полиция. Случаят от това лято демонстрира, че има нужда от по-ефективна и бърза система за реагиране при такива спешни ситуации.



Какви са тенденциите в риболова и обедняването на рибните ресурси през последните години? Доколко те са свързани със замърсяване?


- По актуални данни на наши колеги от БАН, занимаващи се със събиране и анализ на информация за популациите на основните комерсиални видове риба в Черно море, за съжаление имаме една устойчива тенденция към намаляване на запасите от всички черноморски видове риби, които консумираме.


Изключение прави цацата, която намира добра среда за развитие и запазва популациите си въпреки интензивния риболов. Основните улови в Черно море са от турските риболовни флотилии. Турция за съжаление не спазва и не участва в изготвянето на риболовните квоти за басейна, които България и Румъния приемат ежегодно. Както навсякъде по света, и у нас имаме съществен проблем с т.нар. незаконен, недокладван и нерегулиран риболов – не знаем колко риба се улавя в морето ни извън официално докладваните и разрешени количества и видове. Това прави регулирането на риболовния натиск и поддържането на устойчиви популации на основните комерсиални видове риба трудно и почти невъзможно.


На местно ниво бракониерския улов за видове като калкан, и черупчести организми като рапана и "бялата" мида също са съществени проблеми, най-вече заради непоправимите вреди, които тези дейности нанасят върху морското дъно и екосистемите там.


Дънното тралене е един от най-сигурните и ефективни начини да унищожим дънните екосистеми и да нарушим основните функции, които те изпълняват за поддържане на доброто качество на морските води в крайбрежието ни. Съвсем очаквано и въпреки множеството предупреждения, които сме отправяли последните години към нашите министерства и агенции, неконтролираният улов на бяла мида доведе до бързо намаляване на запасите от тези черупчести и е възможно в съвсем скоро време тази новопоявила се "индустрия" да прекрати съществуването си...


Черно море - личен архив на д-р Димитър Беров

© Личен архив

Черно море - личен архив на д-р Димитър Беров


Какво е положението с делфините - различните китоподобни са обект на опазване от 10 защитени зони от мрежата "Натура 2000" в България (повече за мрежата - тук)? Успяват ли защитените зони от "Натура" да пазят Черно море?


- Основите на мрежата от морски "Натура 2000" защитени зони беше положена през 2012-2013 г. на базата на предложения на екипи от ИБЕИ-БАН и ИО-БАН (Института по океанология - бел. авт.). В мрежата бяха включени морски акватории, в които се срещат най-запазените и типични за Черно море дънни екосистеми и където имаме информация, че са концентрирани основните популации на защитените видове морски бозайници – афалата, муткура и обикновения делфин.


Към приетите заповеди за обявяваване на защитените зони бяха включени и предложения за режими и мерки за управление и опазване, но те и до ден днешен не са разглеждани и обсъждани в МОСВ и другите институции, отговорни за управление на морските ни ресурси и акватории. Така към днешна дата имаме едни морски защитени зони "на хартия", без приети планове за управление, набелязани цели за съществуване и изпълнение и без дирекции и персонал, които да се грижат за опазването и устойчивото ползване на ресурсите там.


Заедно с колегите ни от ИО-БАН в последните няколко години имаме съществен напредък в научните си дейности по проучване и картиране на някои от морските защитени зони в крайбрежието, като за една от най-големите зони, "Ропотамо - Китен", сме създали пълна и подробна карта на морското дъно и обитаващите го морски организми и местообитания, а цялата тази информация е на разположение за ползване от всички онлайн.


Изготвихме и оценка на "екосистемните услуги", предоставяни от морските екосистеми в българската част на Черно море (непреките ползи, които имат икономическа стойност – ресурси за туризъм, хранителни ресурси и други - бел. авт.). Подобни картирания са само първата стъпка за адекватното управление на тези морски зони, на базата на такива данни тепърва трябва да се изработят актуални и смислени планове за управление, съобразени както с нуждите на опазване на морските екосистеми, така и с различните ползватели на тези зони и техните нужди и интереси.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK