Учени: В БАН са експертите, които трябва да докладват на Брюксел за "Натура 2000"

Защитена зона от "Натура 2000" Езеро Дуранкулак

© Вера Стаевска, Личен архив

Защитена зона от "Натура 2000" Езеро Дуранкулак



Коалицията "За да остане природа в България" предлага наблюденията на защитената мрежа "Натура 2000" (повече за мрежата - тук), които се изискват от евродирективи, да се правят от учени от Българската академия на науките /БАН/. Поводът е обществена поръчка на екоминистерството за 18 млн лв., които ще бъдат похарчени за наблюдение на птици, животни и местообитания в "Натура", но през зимата, което не гарантира достоверност на данните. Коалицията сигнализира за поръчката и смята, че наблюденията трябва да се правят редовно за поне две години от Института за биоразнообразие и екосистемни изследвания и Националния природонаучен музей. "Дневник" потърси мнението на учени от БАН.


Според учени предвижданият от обществената поръчка разход от 18 милиона лева за 6 месеца зимна теренна работа не само е безсмислен, както смята и екокоалицията. Те го определят и като "крещящо несъразмерен". Не само, че при зимен период на работа данните ще бъдат некачествени. Също така, процедурата, която вече е многократно съкратена по време, не може да струва много и усвояването на подобни средства за такъв период би намеквало за корупция, казват учени, с които "Дневник" разговаря.
До момента екоминистерството не е отговорило на изпратените преди седмица писмени въпроси на "Дневник" по темата.


Проф. Николай Спасов, Директор на Националния природонаучен музей: Екоминистерството може да възлага изследванията директно на академични институти




Ръководителят на единия от двата цитирани института, които според екокоалицията трябва да са натоварени с докладването по "Натура 2000", заяви в интервю за "Дневник", че безспорно институтите на БАН имат доказаните специалисти и капацитет да извършват нужния мониторинг. "В този случай въобще нямаше нужда от обществена поръчка. Има си научни институти (и те се знаят), които могат да направят на най-високо ниво мониторинга и докладването по "Натура 2000" - в това няма никакво съмнение", каза проф. Спасов. Звената на БАН, които са експертни в изискваните от европейските директиви комплексни области на наблюдение и на които то може да бъде възложено директно от министерството на околната среда, според директора на музея са както природонаучният музей, така и Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания, а за някои специфични местообитания и видове - Институтът по гората. Други академични институции с капацитет за участие са Биологическият факултет на Софийския университет (в някои отношения и Пловдивският университет) и Лесотехническият университет. Според него има и неправителствени организации, специализирани в природозащитни изследвания, в които също работят квалифицирани специалисти. Все пак, проф. Спасов смята за резонно предложението мониторингът по "Натура 2000" да е основно задължение на двата посочени от екокоалицията института: "Тук са специалистите, доказани от десетилетия и едни от най-добрите, да не кажа най-добрите в България. Няма други институции в България, които да могат да обхванат всички направления на докладването."


Според него няма причина Министерството на околната среда и водите да не може да възложи директно на институтите на БАН подобни изследвания като част от програмите им и да им предостави наличния чрез Оперативната програма "Околна среда" и необходим финансов ресурс за постоянна и дългосрочна работа по наблюдение на защитените видове и местообитания.


За проф. Спасов сегашната практика на възлагане на докладването към ЕК на консултантски фирми при процедури с минимални изисквания за експертиза е компрометирана и необоснована. "В последните години с учудване забелязваме как тази работа се превръща просто в бизнес, и то на хора, които нямат нужната подготовка. Законът за обществените поръчки (ЗОП) с неговите странни изисквания дава възможност именно на такива фирми да излязат напред и да отговорят на неговите формални критерии". Дори и да има причина мониторингът да се възлага по реда на ЗОП, то изискванията трябва да са за доказан научен капацитет чрез публикации и изследователска работа в областта, а не както досега, просто за "завършено висше образование". Според проф. Спасов дори и предлаганият от неправителствените организации от "За да остане природа в България" двугодишен период на наблюдения е малък за сериозно докладване за състоянието на видовете и хабитатите. Изискването на директивите за докладване веднъж на 6 години дава възможност за по-дългосрочна и научно издържана работа. За сегашната процедура и обжалвания в момента избор на изпълнители при срока за докладване през април и юли 2019 г., проф. Спасов коментира: "Въпросът за настоящата процедура е ясен - какво да се направи, като вече е избран изпълнител, а той не разполага с нужните експерти? Не съм аз човекът, който трябва да отговори на този въпрос. Нека отговорят тези, които са направили избора. Те са готови да изхарчат огромна сума обществени пари за резултати, за които предварително е ясно, че ще бъдат некачествени. Тогава държавата на какво стъпва в докладването?"


Доц. Анна Ганева, директор на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания:
Трябва да се работи по утвърдената европейска методика, без компромиси


Доц. Ганева, която ръководи втория институт, който е предложен като експертен по темите на мониторинга на мрежата "Натура 2000", отговори с писмена позиция за "Дневник" по сигнала на екокоалицията. Според нея при тази обществена поръчка "ограниченото време за подготовка на това докладване и спазването на формалните срокове и липсата фактологичен масив от данни от целенасочени теренни наблюдения предизвиква основание за тревога. Трябва да се работи по утвърдената европейска методика за събиране и оценка на данните, което изисква висок експертен капацитет и системна теренна работа поне в 3 от 6-те години на периода. Тези условия трудно могат да бъдат компенсирани и забавянето да бъде преодоляно с много финансови средства и компромиси от експертно естество". В заключение позицията на института подкрепя предложението мониторингът да бъде директно възложен и потвърждава, че "при идентифицирана необходимост от страна на държавата институтът по биоразнообразие самостоятелно или в сътрудничество с други научни организации и при наличието на нужното време и финансови средства може да организира събиране на данни и подготовка на доклади за целите двете на директиви".


Учени от Биологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски":
В мониторинга да участват и специалисти извън БАН


Изследователи от най-стария в България университет, които са участвали в предишната поръчка за мониторинг като външни експерти, се съгласяват по същество с критиките на екокоалицията към сегашната поръчка за мониторинг на "Натура 2000". За тях в предходното докладване от фирми, които и сега са избрани за изпълнители на обществената поръчка, има ключови недостатъци, които са компрометирали националните доклади към Европейската комисия. Те обаче коментираха, че предложението на "За да остане природа в България" докладването да се възложи изцяло на двата института на БАН е дискриминативно спрямо тях. Докладването трябва да включи доказани учени и извън на институтите на академията, смятат те.


На този въпрос от БАН и екокоалицията реагираха с признаване на капацитета на учените от Софийския университет и разбиране, че експертният им потенциал трябва да бъде използван от държавата - или в част от работата по мониторинга, или като независим качествен контрол и втори поглед върху данните и докладите от процеса според научния принцип на колегиално рецензиране и валидиране ("peer review").


Директно възлагане или обществена поръчка?


Ако има разумни причини за прилагане на Закона за обществените поръчки и търсене на варианти за изпълнител, то досегашната практика трябва да се промени, е мнението на учени и представители на неправителствени организации. Те коментираха пред "Дневник", че вследствие на недостатъците на работата при предходното докладване за "Натура 2000" вече са обсъждани варианти за промяна на поръчките. Например още през 2015 г. и 2016 г. в срещи с представители на екоминистерството в рамките на гражданската инициатива "Зелени закони" общността от природозщитници и учени лансира сходни на сега обсъжданите предложения. Практиката обаче не се променя. Освен директното възлагане на мониторинга на институти на БАН възможен вариант е и разделяне на поръчката на няколко по-малки. Възлагането трябва да зависи от качествени критерии за подбор на експертен изпълнител, а не да се гледа най-ниската цена.


При задължение за обществена поръчка


Важно е огромната сума бъде разделена в отделни специализирани лотове, за всеки от който експертните институти могат да намерят финансовия ресурс за изискваните от закона гаранции. Учените коментират, че именно изискването за гаранции за милионния бюджет на общото в момента докладване по "Натура 2000" налага на експертите да работят за фирми - администратори, които нямат експертизата, но могат да осигурят изискваните финансови ресурси.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Paolo Di Canio
    Paolo Di Canio
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    Обществената поръчка на ИАОС е част от очевидна корупционна схема. Както и дългогодишната роля на Изпълнителната агенция.
    Управлява се от патриот, част от движението на арестувания шеф на ДАБЧ.

  2. 2 Профил на Иван  К
    Иван К
    Рейтинг: 2848 Весело

    "Докладването може да се възложи без обществена поръчка"

    Трябва и още много доклади да им се възложат. Щом се сетиш за доклад веднага да се сещаме за БАН. Ще направят институт по докладване към БАН.

    подпис
  3. 3 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 3267 Неутрално

    Като стане дума за екология, подозирам всички.
    Нямам "мой отбор". За мен бизнес, правителство, експерти, НПО друсат крушата все за финикийски знаци.

    Еретик
  4. 4 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8170 Неутрално

    Ма те пък също продажни.

  5. 5 Профил на Kosta Delev
    Kosta Delev
    Рейтинг: 717 Весело

    Правилно - в БАН получават такива огромни суми за заплати, че няма начин да не дадат безпристрастна, обективна и неподкупна оценка на ситуацията.

  6. 6 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 9913 Весело

    Самите обсъждания показват защо БАН не може, а и не трябва да го прави - те нямат навика да участват,да печелят поръчки, нямат навика да спазват правила, нямат навика и да работят в срок и обхват поставен отвън.
    Какво им пречеше да подготвят конкурентно предложение? Няма ограничен да участват и ако се вярва на казаното нямаше проблеми да спечелят.
    С една дума нямат и не искат да имат опит в проектния мениджмът и работа в конкурентна среда. Само чакат някой да им даде защото са експерти :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  7. 7 Профил на гражданин
    гражданин
    Рейтинг: 528 Неутрално

    До коментар [#6] от "penetrating":

    А може би са решили, че е безсмислено да кандидатстват, защото са подочули, че печелившите май ще трябва да върнат нещо обратно???
    Това фирмите го могат, но останалите няма как.

  8. 8 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 9913 Весело

    До коментар [#7] от "гражданин":

    А "може би" участват с фирмите, които иначе не харесват :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK