Новата година за "Зелени Балкани" започна с нов брадат лешояд

Новата година за "Зелени Балкани" започна с нов брадат лешояд

© Зелени Балкани



Екипът на Спасителния център е бил изненадан приятно на 3 януари рано сутринта, когато открива малка бяла топка в гнездото на брадатите лешояди. В Спасителния център на "Зелени Балкани" в Стара Загора се намира единствената размножаваща се двойка брадати лешояди в България, като досега тя е имала 5 малки. И петте брадати лешоядчета са напуснали страната като част от европейската програма за обмен с цел възстановяване на вида на континента.


Двойката брадати лешояди е дарена на Спасителния център през 2008 година от Центъра за размножаване на брадатите лешояди в Харинзее, Австрия, със съдействието на европейската фондация за възстановяване на вида "Vulture Conservation Foundation". Усилията за възстановяване на лешоядите - както на брадатите, така и на белоглавите и черните - са на международно ниво, защото те са силно мобилни.


Брадатите лешояди в Спасителния център на "Зелени Балкани" мътят вече четвърта поредна година



Планове за действие


Мерките за възстановяването на видовете се планират международно, а дейностите за един вид лешояд са съобразени и със състоянието на популациите на останалите два вида.


Например, в България възстановяването на брадатия лешояд се съобразява с европейски програми и с Балканския план за възстановяване. Пускане на брадат лешояд в българската природа не може да започне преди да се изградят стабилни колонии на белоглави лешояди (вече с голям напредък след дългогодишна работа на природозащитните организации) и преди да има свободно гнездящи черни лешояди (засега и трите освободени в България черни лешояда са напуснали страната).


Работата на природозащитниците както на национално, така и на международно ниво, се води от разработени от експерти дългосрочни програми, които траят няколко десетилетия. На ниво Европейски съюз има приети Планове за действие за опазването и възстановяването на видовете, които са одобрени от Европейската комисия. Природозащитниците се ръководят в дейностите си за възстановяване на лешоядите и от други международни планове, разработени по силата на различни международни конвенции, като например Бонската за мигриращите видове.


В България


В България Плановете за действие и за трите вида лешояди трябва да се изготвят по силата на европейските правила за мрежата "Натура 2000", които с регламентират за страната с националния Закон за биологичното разнообразие (ЗБР). Плановете за действие за трите вида лешояди - брадатите, белоглавите и черните - са разработени през 2014-2015 г. от неправителствените организации "Зелени Балкани", Фонд за дивата флора и фауна и Дружеството за защита на хищните птици. И трите плана са приети от експертния Национален съвет по биологичното разнообразие (НСБР) към екоминистерството. Въпреки че държавата ни е длъжна по силата на европейската Директива за дивите птици да има планове за действие за всеки от видовете, досега само един - планът за черния лешояд - е финално влязъл в сила след подпис на Министъра на околната среда и водите.


В момента тече 5-годишен проект на пет основни партньора от четири европейски държави за черния лешояд - Светло бъдеще за черния лешояд LIFE14 NAT/BG/649, като природозащитниците очакват до 10 години първите черни лешояди да се задържат в страната ни. През това време могат да започнат дейностите за подготовка на освобождаване сред природата в България и на брадати лешояди.


Брадатият лешояд


Брадат лешояд

© Зелени Балкани

Брадат лешояд


България е първата страна, която успява да размножи брадати лешояди в плен – в Софийския зоопарк в периода 1916 – 1927 г., една двойка успява да отгледа 11 малки. Тогава видът още гнезди на свобода. Видът изчезва за България през 1962 г., когато е открита последната птица, убита над Сливен. Оттогава брадатите лешояди, живеещи в Спасителния център на "Зелени Балкани" в Стара Загора, са единствените птици от този вид в България.


Освен защитен от европейската мрежа "Натура 2000" (от Директивата за дивите птици и националния Закон за биологичното разнообразие), брадатият лешояд е обект на защита и от Конвенцията за опазване на мигриращите биологични видове диви животни (Бонска конвенция), Конвенцията за опазване на европейската дива флора и фауна и природните местообитания (Бернска конвенция) и Конвенцията по международната търговия със застрашени видове (CITES конвенция).


Брадатият лешояд е класифициран като "изчезнал вид" в Червената книга на България и е включен в Световния Червен списък със статут "полузастрашен" поради умерено бързо намаляване на световната му популацията за последните три поколения. Европейската популация е претърпяла драматичен спад, довел до пълно изчезване на вида като гнездящ от Алпите, Балканите, Карпатите, Кипър и Сицилия.


Въпреки всички природозащитни мерки и текущи програми за реинтродукция, към момента има едва 1300-6700 полово зрели индивиди за Европа. Елена Стоева от "Зелени Балкани" разяснява за "Дневник", че тази численост е твърде ниска за оцеляването на вида без човешка помощ. А изчезването му е причинено от заплахи от човека - бракониерство, отрови за хищници, които се залагат в мъртви животни, изчезване на пасищното животновъдство, което намалява достъпа му до храна и смърт при кацане на птиците върху електропроводи.


Елена Стоева допълва, че възстановяването на вида цели не само компенсация за вредните човешки дейности, но и е полезно. Както и останалите лешояди, той помага на животните и човека, защото е "санитар на дивата природа". Специалното за брадатия лешояд е , че той е така нареченият "Костобер" - поглъща цели кости и така напълно обезврежда заразата от умрелите животни и спира разпространението на болестите на дивеча и домашните животни.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK