Стефан Аврамов: Промените в Закона за биоразнообразието противоречат на духа на директивите за "Натура"

Зоната от "Натура 2000" Среден Пирин-Алиботуш защитава голямо разнообразие от растителни местообитания в планината Славянка, чието народно име е Китка планина

© Вера Стаевска, Личен архив

Зоната от "Натура 2000" Среден Пирин-Алиботуш защитава голямо разнообразие от растителни местообитания в планината Славянка, чието народно име е Китка планина



На 7 януари правителството публикува за обществено обсъждане проект за промени в Закона за биологичното разнообразие, изработен от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), със срок за становища до 8 февруари. Законът от 2007 г. насам транспонира задълженията на държавата по управление на природозащитната мрежа "Натура 2000" (повече за мрежата - тук), които са определени от две европейски директиви – за дивите птици и за видовете и местообитанията. За "Дневник" експертът на Българска фондация "Биоразнообразие" разяснява проекта за изменение.


Стефан Аврамов е експерт на Българска фондация "Биоразнообразие"

© Димитър Рагьов

Стефан Аврамов е експерт на Българска фондация "Биоразнообразие"


Защо екоминистерството предлага промени за българската "Натура 2000", когато европейските директиви за нея не са променени?


- Промените в закона са мотивирани с обстоятелството, че България е длъжна да обяви органи за управление на "Натура 2000", за да не връща няколко десетки милиона евро по оперативната програма "Околна среда" 2014 - 2020. Това е формалният повод, причините са желанието да се отслаби максимално мрежата и да се атакуват по всички възможни начини природозащитните неправителствените организации и учените. Реално проектът е и атака срещу Националните паркове, защото дублира и ще размива отговорностите по тяхното управление.




Какви трябва да бъдат органите за управление за "Натура"?


- Трябва да са адекватни. Иначе "Натура 2000" остават само паркове "на хартия".


Министерството предлага защитените зони да се управляват от регионалните инспекции по околна среда. Това не е най-лошата идея - по-рано се предлагаха и варианти за областните управи, които нямат никакъв капацитет за това. Но и сега напълно се игнорират националните и природни паркове. Те повече или по- малко се препокриват с териториите на едноименните защитени зони и имат почти идентични функции с органа за управление. Това дублиране е безсмислено и вредно. Отделно за по-малките зони би могло управлението да се възложи на общини и неправителствени организации, както е в други европейски страни.


Как е създаден проектът за промени в закона?


- Проектозаконът бе създаден от затворена работна група на министерството и е пълна изненада за българското общество. Това всъщност е предизвестено, защото отдавна е ясно, че на природозащитните организации и на учените се гледа като на врагове. И преди е имало конфликти с други министри, но винаги е имало дискусии в работни групи и много неща са се оправяли в тях. В момента министърът върви с рогата напред в лобистките си кампании и продуктите му са изключително некачествени, конфликтни и не служат на обществото.


Казвате, че проектът е некачествен - кой е основният проблем в него?


- Най-дразнещо е предложението за национализацията на данните. Неправителствените организации продължават да подкрепят създаването на географска база данни с информация за видовете и местообитанията към министерството. Тази база данни е формулирана в проектозакона и трябва да обединява цялата налична информация за биологичното разнообразие на България.


За съжаление сега предложението не води до създаване на базата данни, а прилича на оръдие за тормоз на неправителствените организации и научната общност, защото ги задължава безплатно да работят, за да предоставят труда си на държавата. Всъщност всеки природолюбител, който наблюдава птици и не докладва за всяко наблюдение на министерството, ще се превърне в нарушител на закона и ще подлежи на санкция от 2000 до 5000 лева.


Вместо да национализира насилствено данните, министърът трябва да накара собствената си система за мониторинг и събиране на данни към изпълнителната агенция (която вече съществува) да заработи. За нея бяха дадени милиони и тя не работи. Не всички системи за мониторинг на биоразнообразието, координирани от министерството, работят. А тези, които работят, дават грешни резултати.


Същевременно една природозащитна организация – Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), създаде публична база данни. В нея има 909 271 записа с географски координати и е резултат от почти изцяло доброволен труд на хиляди хора. Тя става все по-популярна и покрива птици, бозайници, влечуги, земноводни, редки растения и безгръбначни.


С промените се цели национализация на тази и всяка друга база данни, защото министерството не е осигурило редовно набиране на свои данни. А липсата на регулярен национален мониторинг на биологичното разнообразие по зоните от "Натура 2000" е директно нарушение на Директивата за местообитанията и на Директивата за птиците, които задължават държавата да организира проучвания на видовете и местообитанията от директивите.


Как държавата да организира събиране на данните за "Натура", без да национализира чужди резултати?


- Ако бях министър, щях да създам звено от няколко научни работника и експерти, което да координира събирането на данните от Българската академия на науките (БАН), други изследователски звена и експертните неправителствени организации. Щях да сключа дългогодишен договор с БАН за нискоинтезивен, но постоянен мониторинг и проучвания. Щях да сключа договор за няколко хиляди лева годишно с БДЗП, срещу което щях да получавам всичките им данни, които след валидация от БАН щяха да са ключова част от националната система за мониторинг.


Изменя ли се по същество управлението на "Натура 2000" в концепцията за промени на Закона за биологичното разнообразие?


- Да, сериозната опасност идва от пълзящия опит за ликвидиране на съдържанието на "Натура 2000". Първо, законът вече ще гласи, че режими в "Натура 2000" ще се въвеждат по преценка на министъра. Законът превръща министъра в една божествена фигура, подобна на аятолах Хомейни, чиято преценка произлиза от божествената му същност, а не от изискванията на директивите. А гражданите, като знаят кому служи настоящият министър, лесно е да си представят каква ще е преценката.


Второто е актуализацията на заповедите за зоните от "Натура 2000" без обществено обсъждане. Според проекта има ли подадени нови данни, заповедта се издава директно. Тоест, ако един инвеститор направи прекартиране на защитена зона "Калиакра" и намали площите със степи два пъти и министерството го приеме, няма проблем да се променят всичките режими в нея без никакво обществено обсъждане и време обществото да реагира. А изискването на духа на директивите е при нови данни да се актуализира формулярът за съответната зона, държавата да направи процедура, при която се определя заповедта за зоната и процедурата трябва да е адекватна - включваща експерти и заинтересовани страни.


Как по-точно се предлага да се определят мерките за управление на една защитена зона от "Натура 2000"?


- С този проект радикално, до безсмислица, се опростяват плановете за управление. Предлага се за всички защитени зони към една регионална инспекция на екоминистерството (РИОСВ) да има един план за управление, който да е опростен. Няма как да се направи един малък план за много и различни територии и той да има реален ефект. Същевременно ако една зона е разделена в териториите на 5 РИОСВ, за нея ще има на практика 5 различни плана за управление (примерно такъв ще бъде случаят с Централен Балкан).


Каква е световната практика за плановете за управление и как би било най-добре да се изработят у нас?


- Световната практика е режимите в защитените територии да се определят на три нива. Първото ниво е със закона, където има практики да се въвеждат режими за човешката дейност. При нас се въвежда само един режим – оценка за съвместимост на плановете и проектите в тях със значително влияние върху природата.


Второто ниво е със заповедта за обявяване на съответната зона. Принципно с нея се въвеждат повече или по-малко конкретни режими, които могат да траят десетилетия и даже повече от столетие и това дава значителна правна сигурност на тази територия.


Третото ниво са плановете за управление за конкретната територия от "Натура 2000". Обикновено при тях се прави детайлно териториално устройство и планиране с режими и зониране на конкретна територия. Световната практика е планът да е за 10 години. По предложенията в нашия закон ще са за шест години, ще има един опростен план за всички зони на територията на една инспекция и техните режими ще отменят режима на заповедта. Резултатите ще са общи и почти безсмислени режими, пълен управленски хаос и конфликти. Планът би трябвало да е на ниво конкретна зона, с достатъчно детайлност, за да могат да се взимат дългосрочни управленски решения за следващите 10 години.


Досега решенията за "Натура 2000" се взимат от общностен орган – Националния съвет за биологичното разнообразие (НСБР) към екоминистерството, в който има и учени, и експертни природозащитни организации? Какъв е смисълът на Националния консултативен съвет за "Натура 2000" и регионалните комитети, които се въвеждат с промените?


- Законът предлага НСБР да не се занимава повече с "Натура 2000", а това да бъде прехвърлено на Национален консултативен съвет за "Натура 2000". Нямам идея какво мотивира това предложение.
Но прави впечатление, че в Националния консултативен съвет и регионалните комитети на заинтересованите страни водещо начало ще има бизнесът. Природозащитните организации и научната общност са последните, които са споменати в тях. Научната общност напълно отсъства в рамката за регионалните комитети на заинтересованите страни.


Проектът е насочен към управлението на защитените зони от европейската мрежа "Натура 2000" в България. Има ли отношение към защитените територии, създадени от националното право по Закона за защитените територии (ЗЗТ)?


- Реално проектът е и атака срещу националните паркове. Той предлага териториите на националните паркове в качеството им на зони от "Натура 2000" допълнително да се управляват и от регионалните инспекции на министерството (РИОСВ), в чиито области се намират.


Например територията на Национален парк "Централен Балкан" ще се управлява освен от настоящата дирекция на Национален парк "Централен Балкан" от още пет различни РИОСВ - Стара Загора, Пловдив, София, Велико Търново и Плевен. Парк "Рила" - от РИОСВ - София, Перник и Благоевград, заедно със съществуващата дирекция... И дирекциите, и РИОСВ са звена на екоминистерството.


Съдбата на дивата коза в Централен Балкан ще бъде решавана едновременно от 5 РИОСВ - Стара Загора, Пловдив, София, Велико Търново и Плевен, както и от 1 дирекция - на Национален парк "Централен Балкан". Това ще създаде пълен управленски хаос, твърди Стефан Аврамов

© Стефан Аврамов

Съдбата на дивата коза в Централен Балкан ще бъде решавана едновременно от 5 РИОСВ - Стара Загора, Пловдив, София, Велико Търново и Плевен, както и от 1 дирекция - на Национален парк "Централен Балкан". Това ще създаде пълен управленски хаос, твърди Стефан Аврамов


Двойното управление на една и съща територия от две различни структури е икономически и управленски вредно и води до размиване на отговорности, което си мисля, че е и целта на законопроекта.


Имате ли други критики към проекта за промени в ЗБР?


- Той е пълен с юридически грешки или празноти.


Досега, както е и по европейските директиви, мерките се определят с целта да се постигне "благоприятен природозащитен статус" на видовете и местообитанията, които са обект на защита в конкретната зона. Тази методика е заменена с новото определение "състояние на сигурност". Не знам какво налага тази промяна.


Какво смятате за мотивите за законовите промени, според които целите на законопроекта са "да бъде усъвършенствана нормативната уредба чрез прецизиране на отделни разпоредби, намаляване на административната тежест и съотнасяне на новия подход за управление на "Натура 2000" в България"?


- Новият подход за управление на "Натура 2000" се прокарва така, че научната и природозащитната общност да не могат да реагират и предотвратят някои от абсурдите, които обясних вече. Това, което се набива в очи като цел на много от предлаганите текстове, е ясната атака срещу неправителствените организации и учените.
За неправителствените природозащитни организации са въведени специални критерии, на които трябва да отговарят, за да могат да участват в Националния консултативен съвет за управление на "Натура 2000" и регионалните съвети на заинтересованите страни. А критериите за регионална организация изключват всички национални природозащитни организации от участие в регионалните съвети с изискване за записване в устава, че функционира на територията на съответната инспекция. Като именно регионалните съвети могат да повлияят на мерките за управление на конкретните зони от "Натура 2000".


От регионалните съвети е изключена категорично и научната общност, тъй като не е формулирана въобще в тях. А в съседна Гърция има законово задължение председателят на управителния съвет на защитените зони да е научен експерт.


Какви досегашни пропуски в управлението на "Натура 2000" трябва да реши законът?


- При благовидните си мотиви за най-после въвеждане на подход за управление на "Натура 2000" законопроектът всъщност не решава проблемите и е знак, че и в бъдеще на практика екоминистерството ще продължи да не си изпълнява задълженията по закона и директивите.


Докато ограничава гражданското участие, министърът не решава ключовите пропуски при управлението на "Натура 2000" към момента:


- той не прави нищо, за да си изпълни задълженията за проучване на българското биоразнообразие по директивите;


- превръща докладването по двете директиви без теренни проучвания в безсмислено харчене на десетки милиони левове, което е или корупционна практика, или напълно безсмислено изхарчване на средства на европейския данъкоплатец без никакъв резултат;


- не е инициирал НИТО една природозащитна инициатива, в резултат на което България ще е може би единствената европейска държава с много сериозно влошено състояние на биологичното разнообразие за този планов период;


- обявил е война на неправителствените организации, учените и гражданите;


- не е създадена прозрачна и достоверна система за регистриране на решенията за оценки за съвместимост, което е нарушение на духа на директивите. Това е и сериозна корупционна предпоставка;


- не осигурява възможности за разработване на планове за действие за застрашени местообитания;


- няма ясна рамка за обезщетения за собственици на земи от щети от защитени видове;


- няма ясна рамка за изкупуване на местообитания със строги режими, подлежащи за опазване, и така България ще изпусне както да използва европейски пари за това, така и ще продължат конфликтите с техните собственици, които нямат компенсации за проблемите си.


А какво всъщност предлагате, за да се въведат в закона тези принципи?


- Смятам, че предложението трябва да бъде изтеглено и преработено основно в работна група, в която да са представени всички интереси. И едва след това промените в закона да бъдат внесени повторно за обществено обсъждане.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK