Доц. Антоанета Петрова: Испанският модел за възстановяване на дюни може да се приложи в България

Пясъчна лилия, Аркутино

© Антоанета Петрова

Пясъчна лилия, Аркутино



След поредните случаи, в които морски строежи и собственици на земи заличават дюни, "Дневник" потърси коментари от експерти биолози, работещи в тази сфера. След мнението на доцент Росен Цонев, който вярва, че държавата може да задължи нарушителите да платят за възстановяване на дюните (четете тук), продължаваме темата с доцент Антоанета Петрова, която е директор на Ботаническата градина към БАН. Междувременно през уикенда министърът на околната среда и водите Нено Димов коментира, че има законова възможност да бъдат накарани нарушителите да възстановят дюните на къмпинг "Смокиня". Разговорът с доц. Петрова е преди изказването на министъра.


Доц. Петрова смятате ли, че България все още пази достатъчна част от дюните си? Как може по-добре да осигури опазването на останалите дюни?


- Няма правена оценка каква е "достатъчната част от дюните", която да се пази. Законът за Устройство на черноморското крайбрежие постановява, че пясъчните дюни са "публична държавна собственост, която не може да бъде обявена за частна". Като специалист, който знае удивителните приспособления на пясъчните растения, както и уникалността на дюнните местообитания по Черноморското крайбрежие, моето мнение е, че дюните трябва срочно да станат наистина държавна собственост, да се прекрати тяхното унищожаване и да се запазят като дюни.




С оглед дългосрочното им опазване като европейска ценност в съответствие с Директивата за местообитанията най-малко 50 % от отделните крайбрежни местообитания, включително отделните типове дюни следва да са в защитени зони - "Натура 2000". За приоритетните местообитания, каквито са стабилизираните (така наречени сиви) дюни, този дял е 60%. (бел. авт. - повече за формирането и видовете дюни - в карето).


Излезлите наяве данни, че голяма част от дюните са продадени, заменени, възстановени и т.н. и понастоящем са частни земи и са в категориите обработваеми площи или урбанизирани територии, показват, че ние опазваме недостатъчна площ от дюнните местообитания.


Доц. д-р Антоанета Петрова

© Антоанета Петрова

Доц. д-р Антоанета Петрова


Кои са най-вредните за дюните човешки намеси?


- Най-вредната човешка намеса е физическото унищожаване, изземването на пясъчните натрупвания, бетонирането им, изграждането на сгради, пътища, паркинги и други инфраструктури върху тях.


Следват засипването на дюните с битови, строителни или промишлени отпадъци, почвен субстрат.


Други вредни въздействия от човешка дейност са нарушенията на структурата и растителността от безразборно и масирано офроуд преминаване през дюните, прекомерно утъпкване и др.


В последните години сериозна заплаха са и чуждоземни инвазивни видове, сред тях и засадени от човека. Когато чуждоземният вид е инвазивен и променя средата, той физически заема площта и измества местните традиционните растителни видове, от които зависят местните животни и насекоми. Пример за такива чуждоземни видове, които вредят на местообитанията и екосистемите на дюните, са засадените на Слънчев бряг акации и аморфа, морски борове на Камчийски пясъци и край къмпинг "Градина", кактуси в района на Аркутино.


Самите местни дюнни видове също са редки и трябва да се опазват.


Възможно ли е унищожени дюни да бъдат възстановени? Какъв е моделът това да се случи?


- Напълно възможно е възстановяването на дюнни местообитания. Но трябва да е ясно, че това не е възстановяване на дюни с цялото им съществувало биоразнообразие, а създаване опростена дюнна екосистема, която да продължи да се развива и в по-малка или по-голяма степен да достигне състояние, близко до унищоженото.


Възстановяването следва да става с участието на учени с познания. В планирането да се привлекат геоморфолози, еколози, ботаници. Първите стъпки на терен са моделиране на дюнен релеф, сходен на унищожения и заобикалящия (по височина и направление на дюните). През първата година се извършва наблюдение кои от пясъколюбивите (псамофитни) растителни видове се самовъзстановяват по изградения наново релеф от запазени в субстрата коренища, евентуално семена, луковици, грудки. Това като правило са най-непретенциозните и широко разпространени видове.

Сиви дюни, Камчийски пясъци

© Антоанета Петрова

Сиви дюни, Камчийски пясъци


Започва и активното участие на специалистите ботаници и градинари. От съседните незасегнати участъци на дюните се събират семена от видовете пясъчни растения. Същите се отглеждат в ботанически градини, разсадници и при достигане на подходящи размери и в подходящ сезон се засаждат върху възстановените пясъчни дюни. За отделни, главно едногодишни видове може да се практикува и подсяване на място със събрани от съседни дюни семена.


С възстановяването на растителността ще започне и по-интензивно възстановяване на животинското биоразнообразие, главно от безгръбначни животни, но и използването на местообитанието от гръбначни животни, като място за хранене или почивка.

Добра практика за опазване на дюните е изграждането на пътеки. Такива у нас има например на Аркутино.

© Антоанета Петрова

Добра практика за опазване на дюните е изграждането на пътеки. Такива у нас има например на Аркутино.


Необходим е редовен научен мониторинг и контрол върху навлизането на нетипични или инвазивни видове. При поява на такива те следва да бъдат отстранявани.


Можете ли да дадете примери как застроени дюни са били възстановени ?


- Една от страните с най-голям опит във възстановяването на дюни е Испания. През 60-те и 70-те години протича бурна урбанизация на крайбрежната зона. През 80-години започва регулация на дейностите по крайбрежието. От 1988 г. е испанският Закон за крайбрежието, съгласно който всички дюни са защитени.


Опазването и възстановяването им са обект на множество проекти, като част от мерките са "меки" и включват заграждане на дюните, изграждане на дървени пътеки за преминаване, подсяване на типични растения, отстраняване на инвазивни видове, информационни табели за гражданите и др. Факт са и амбициозни проекти, при които се отстранява изградена инфраструктура (сгради, пътища и др.) и се предприема възстановяване на дюнни местообитания със специфичното им растително разнообразие.


Сред първите примери е възстановяването на дюни с пясъчната трева амофила в района на Сантандер, където е предприето ограждане на района и засаждане на туфи от пясъчна трева, поръчани за размножаване в градински център със специализация по размножаването на видове, типични за крайбрежните райони. Пак в Кантабрия, на плажа Кучиа, са възстановени ембрионални дюни. Тъй като там е имало голямо изземване на пясък, първоначално се насипва пясък, осигурен чрез удълбочаване на зоната на устието на съседна река. След възстановяване на пясъчния слой се предприема ограждане на зоната на възстановителните работи и засаждане с предварително размножени растения. Възстановяване на дюни в Испания е извършвано и в района на Коста брава, Валенсия (виж тук) и други.


Всъщност проекти по възстановяване на дюни има в редица европейски страни. Във Великобритания има държавна програма. В Португалия има проекти в райони по атлантическото крайбрежие - в природния парк Синтра-Каскаиш, в района на Лейроза и др. Във Франция има възстановявани дюни в района на Бретан, възстановени дюни има в Холандия, Дания, Германия, Малта. Част от проектите по тази дейност са с финасиране от Европейския съюз, главно по програмата Лайф+ (бел. авт - примери тук). Възстановяване на дюни се извършва и в САЩ.


Приложим ли е моделът на възстановяване на дюни в България и коя е отговорната институция, която трябва да задължи натушителите да платят за такова възстановяване?


- Моделът е приложим. Как следва да се приложи като процедура и финансиране следва да решат държавните институции, отговорни за спазването на законодателството и за опазването на природата.


Такова задължение от Закона за билогогичното разнообразие и Директивата за местообитанията ли произтича?


- По отношение на връзката с Директивата за местообитанията България като страна член на Европейския съюз е длъжна да предприеме мерки за подобряване на състоянието, включително и възстановяване при влошено природозащитно състояние на дадени местообитания.


Възстановяване на благоприятното природозащитно състояние на дюните е необходимо освен в случаите на физически нарушения, какъвто е скорошният случай на къмпинг "Смокиня", но и когато значими площи от дюните в защитени зони са заети от изкуствено засадени чуждоземни видове - както вече споменах.

Ендемични тракийски лалета на брега на Алепу, защитен вид.

© Антоанета Петрова

Ендемични тракийски лалета на брега на Алепу, защитен вид.


Особено належащо е това по дюнния комплекс южно от устието на р. Камчия, в зона Камчия от "Натура 2000". Там в миналото върху географски специфичните черноморски стабилизирани (сиви) дюни са извършени обширни залесявания с борове, на места с акация. Понастоящем протича активен процес на саморазпространяване, най-вече на морски бор. Освен че не е типичен за нашите уникални дюни, той променя силно средата в района около насажденията, като я осушава, защото разходва за изпарение повече вода, отколкото са валежите в района.


В този район е необходимо и спешно прекратяване на офроуд преминаването. Това може да стане или с с постоянен физически контрол от охранители или практикуваното в много страни преграждане/ограждане на дюните.


Изхождайки от примерите, които познавате, това скъп процес ли е? Реалистичен ли е за големи застроени площи дюни?


- Процесът на възстановяване на природни местообитания никога не е евтин. Конкретни стойности могат да се получат едва след детайлно планиране на дейностите и тяхната оценка.


Вероятно могат да се намерят доста примери на проекти с техните бюджети. Аз ще посоча един, с който се запознах през 2004 г. във Валенсия, Испания. Там се извършваше възстановяване на дюнни местообитания по протежение на 2,1 км крайбрежна ивица и прилежаща крайбрежна лагуна от 15,5 декара. По проекта са ликвидирани 2,1 км крайбрежна алея за разходки, 30 декара с твърди настилки (пътища, паркинги, отделни постройки), също над 10 км водопроводи и други тръбопроводи.


Първоначално над 50 хиляди екземпляра от 7 вида растения са преместени за съхранение, докато текат дейностите по отстраняване на съществуващата инфраструктура и моделиране на дюните. Отгледани и засадени са над 2 милиона екземпляра растения от 27 вида. Направени са малко над 2 км пътеки за пешеходци и велосипедисти. Стойността на този проект тогава е почти 2 милиона евро, от които съфинансирането от страна на област Валенсия е 50%.


Според вашите последни данни, къде в България има дюни, които са трайно увредени и се нуждаят от възстановяване?


- Местата с трайно увредени дюни в България са много.


Преди всичко, има места с напълно унищожени дюни. Няма да засягам отдавнашните случаи – в началото на миналия век ботаникът Божимир Давидов описва богатата пясъчната растителност в района на сегашните градски плажове на Варна – там отдавна няма и следа от нея.


През втората половина на миналия век в плажове са превърнати големи участъци от дюните в създадените тогава курортни комплекси, като Златни пясъци, Слънчев бряг, Албена и др. В Златни пясъци, където пясъчната ивица е сравнително тясна, дюните са почти напълно унищожени. В този период в различна степен се унищожават и дюните в съседство с по-малките градове по крайбрежието. Върху някои от най-представителните дюнни места се изграждат къмпинги върху дюните: Градина, Веселие, Каваци и Смокиня в района на Созопол, Аркутино и др.

Съобщество на персийска поветица, Дуранкулак. Среща се само по Черно и Каспийско море, изключително рядък вид на световно ниво

© Антоанета Петрова

Съобщество на персийска поветица, Дуранкулак. Среща се само по Черно и Каспийско море, изключително рядък вид на световно ниво


Но и в последните десетилетия има бързи и драстични промени.Такива са в района на Слънчев бряг; в района на Обзор, където хотелите са изградени много близо до брега и напълно са унищожени дюните. В последното десетилетие много бързо се влоши състоянието на дюните южно от реката при с. Шкорпиловци; практически се заличиха дюните в северната част на Златни пясъци.


От местата, които познавам по-добре по южното крайбрежие, със силно намалени площи и силно влошено състояние поради голямо туристистическо натоварване са дюните в района на Перла, Приморско-юг, залива Атлиман, Китен-юг (където в миналото на малка площ е било събрано удивително разнообразие на крайбрежни местообитания).


Дюните в района на Кумкъшла (къмпинг "Корал") са в много нееднородно състояние. Има добре запазени участъци, но и такива с много нарушения. Там протичат и естествени промени в динамиката на растителността, с обрастване на дюните с храсти и дървета, което е преход към облесени дюни. Ценност, която обуславя по-голямо биоразнообразие е и наличието на влажно понижение между дюните, където са блатните кокичета. Мисля, че дюните в района на Кумкъшла са подходящи за пилотен проект за дейности по възстановяване и подобряване на състоянието им.


Къде в България все още има дюни в достатъчно добро състояние?


- Преди всичко това са дюните в резерват "Ропотамо" – при устието на реката, най-високите у нас дюни в района на нос Кая, както и тези в местност Аркутино. Благодарение на резерватния режим дюните при устието на р. Ропотамо са почти непроменени от първото ми посещение там през 1976 г. Тук се срещат много от редките видове растения по пясъчните дюни, особено тези с по-южно разпространение.


Все още много представителни са дюните южно от устието на р. Камчия – територията на бившата защитена местност "Камчийски пясъци", която бе буферна зона на резерват "Камчия". Това е един от най-обширните и представителни дюнни комплекси по цялото крайбрежие на Черно море.


Уникално е съчетанието с обширната лонгозна гора и влажни местообитания, не само при устието на река Камчия, но и около остатъците от старите течения на реката, т.н. азмаци. Тук е най-голямата популация на реликтното растения лепидотрихум, което се среща само по западното крайбрежие на Черно море. Мен особено ме впечатлява богатството на орхидеи, в това число обширна популация на янкиевият химантоглосум, който е с европейска значимост. Има и някои луковични растения, сред които мерендера, те са по-чести по границата на облесените дюни.


В много добро състояние са дюните в най-северната част на страната, в района на Дуранкулак, Крапец, Шабла.


По най-северната част на Черноморието ни се срещат някои редки растителни съобщества, като тези с участието на древния голосеменен вид ефедра. Тук е и персийската поветица, древен вид с много локално разпространение по бреговете на Черно и Каспийско море.


В добро състояние са и дюните в района на Алепу (шофьорския плаж). Годините, през които пътуването по пътя, който разсича този дюнен комплекс по дължината му, бе ограничено са се отразили благоприятно на биоразнообразието в района. Този дюнен комплекс се отличава с голямо разнообразие на цъфтящи видове растения, вероятно свързано и с обилие на опрашители.


Все още много богати и разнообразни са и дюните пред бившия Международен младежки център южно от Приморско, въпреки навлизането на някои чуждоземни видове.


Какъв е шансът да опазим тези все още съществуващи дюни?


- Много ми е трудно да преценя. Всички събития в последно време говорят, че шансът за едно представително запазване е много нисък. Площта на дюните в защитени територии е малка, независимо от отдавна депозираните предложения за възстановяване на защитената местност Камчийски пясъци, тази защитена територия не се възстанови, а бе обект на различни заменки и прекатегоризации и опасността от нейното загубване е голяма.


Миналата година МОСВ промени площта на резерват Калиакра, за да извади от него уникалния пясъчен плаж на Болата, тази година станахме свидетели на самонадеяно разрушаване на дюна в защитена местност в къмпинг "Смокиня". Има пропуски и в картирането на дюните. Виждаме, че от проектите на европейската програма Лайф + има само един проект за възстановяване на дюни за нашия Черноморски биогеографски район, докато вече са осъществени 46 проекта за Атлантическия и 34 за Средиземноморския.


Как се фомират дюните


Пясъчни дюни се формират там, където има значително количество от натрупан пясък, вятър който да движи пясъка и пространство, на което той може да се акумулира.


Определението в Закона за устройство на черноморското крайбрежие е: "Пясъчни дюни са образувания, формирани от насипване на пясъци под въздействието на вятъра. Основните видове дюни са зараждащи се подвижни дюни, подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни."


Пясъците на дюните са:
- бедни на хранителни вещества;
- често са сухи;
- нагряват се силно от слънцето;
- често са подложени на силни ветрове;
- пясъчният субстрат е подвижен (дюните са движат);
- по крайбрежията са подложени на засоляване.


Растенията, които обитават тези специфични пясъчни местообитания, се наричат псамофити. Псамофит е например пясъчна лилия, която е емблематична за дюните и е защитен вид. Други примери са морско зеле и морски ветрогон.


Продължителността на формиране на дюните е различна, като за големите дюнни комплекси е в порядъка на геоложки периоди или хилядолетия. Но понякога, при преместване на пясъчни маси, е и по-кратка. Например след изграждането на брегозащитните съоръжения с буни покрай абразионния бряг с отвесни склонове в района на Варна преди около 35 години, днес покрай буните има зони с пясък и е започнал естествен процес на настаняване на растения, характерни за ембрионалните дюни. Растенията са обикновени, широко разпространени видове, а дюнните съобщества са със съвсем малка площ, тъй като територията се ползва като плаж.

* Доц. д-р Антоанета Петрова е директор на Ботаническата градина към БАН, работила е в няколко проекта, свързани с растителното разнообразие на черноморското крайбрежие, включително като ръководител на един от екипите, картирали дюни в "Натура" зоните по крайбрежетопрез 2011-2012 г. Участвала е като експерт и в официалното геодезическото заснемане на дюни от Агенцията по геодезия, картография и кадастър през 2013-2014 г.


Още по темата за възстановяване на дюните - четете тук.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (26)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на edin drug
    edin drug
    Рейтинг: 2758 Неутрално

    Може ,ама тук действат други закони ,тези на джунглата ,а те предполагат само да разрушаване ,не правене

  2. 2 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 3856 Неутрално

    "Възстановяване на дюни" е лудост!!!
    Природата създава тези образования в течения на векове!!!
    МОЛЯ да се премахне клиентелното законодателство, което узаконява всички тези СВИНЩИНИ!!!!

  3. 3 Профил на Незнайко в Слънчевия град
    Незнайко в Слънчевия град
    Рейтинг: 6353 Неутрално

    Нощен клуб "Дюната": Бетонен купол, с имитация на пясъчна повърхност. Във вградени в повърхността саксийки, виреят редки треви. Отдолу - кипи бурен нощен живот и няколкостотин пияни брекзитни туристи се къпят в кофи с алкохол с неизвестен произход и примамливи цени.

    "Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита" Хр. Ботев
  4. 4 Профил на Nikolay Savov
    Nikolay Savov
    Рейтинг: 1093 Разстроено

    До коментар [#2] от "selqnin":

    Интресное , че всичко е въпрос на гледна точка.
    Например за свинята най голямата свинщина е чистата кочина.

  5. 5 Профил на ''zms15783''
    ''zms15783''
    Рейтинг: 12739 Неутрално
  6. 6 Профил на jif44392826
    jif44392826
    Рейтинг: 1639 Разстроено

    А ще вземем ли испанския модел за спиране на свръхзастрояването на морската ивица?

  7. 7 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 2414 Неутрално

    Може да стане, но ще пострадат интересите на нашите хора, а те са ни избиратели. Затова ще отложим решението в бъдещето. Далечното.

  8. 8 Профил на Fiji
    Fiji
    Рейтинг: 4080 Неутрално

    "Все още много представителни са дюните южно от устието на р. Камчия – територията на бившата защитена местност "Камчийски пясъци", която бе буферна зона на резерват "Камчия". Това е един от най-обширните и представителни дюнни комплекси по цялото крайбрежие на Черно море."

    А на север от река Камчия има плажна ивица дълга 2 км и много дълбока, по-голямата част, вътрешната, е с дюни. Средата на плажа, минимум километър, се "стопанисва" от московската СОК "Камчия", с председател от българска страна Станка Шопова. Сложих "стопанисва" в кавички, защото община Москва закупи огромна площ над плажа, но плажът не им е даден на концесия, ползват го безвъзмездно. Миналата пролет огромната средна част беше разорана и изравнена, дюните унищожени, и на тяхно място бяха сложени шатри. Дали МОСВ имат представа или не смеят да се бъркат на руснаците?

  9. 9 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 13428 Неутрално

    Скъпо и нестабилно, изискващо десетилетия за да се възстанови.
    Не е ли по-добре да се пазят от разрушения ?

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  10. 10 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 3856 Неутрално

    До коментар [#4] от "Nikolay Savov":

    За съжаление сте прав - докарали сме се до там абсурда да е облечен в правни норми!
    И всичко е "законно"!!!!!
    За какво са ни поръчани "закони", които превръщат Отечеството в кочина, а нас в прасета, които доволно квичат пред гаванката?!
    Както беше писал Радой Ралин , лека му пръст :"Погледнато формално- всичко е реално, погледнато реално- всичко е формално"....
    Та така - 30 години по-късно....

  11. 11 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 3842 Неутрално

    Три самосвала пясък и една палма бодната на върха,а в основата общинска табелка с надпис-Не пипай пясъка и готово.За едно лято Главболгарстрой може да нацвъка крайбрежие.

  12. 12 Профил на bj_int
    bj_int
    Рейтинг: 301 Неутрално

    явно бизнес около дюните ще има за всички. първо за предприемачите и идиотите, които да ги унищожат, а после и за специалистите, които да ги възстановяват. пример - испания

  13. 13 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 4425 Неутрално

    - Процесът на възстановяване на природни местообитания никога не е евтин. Конкретни стойности могат да се получат едва след детайлно планиране на дейностите и тяхната оценка.
    ______________
    Като знам герберите какви акалии намират за улици и тротоари си представям как ще възстановяват дюните!

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  14. 14 Профил на loseva
    loseva
    Рейтинг: 170 Неутрално

    Мен ме интересува, къде са били всички тези специалисти по дюните толкова години! Сега ли са разбрали чè дюните, както и цялото крайбрежие, трябва да бъдат защитени територии?!
    Или наистина, първо ще разрушим, после ще възтановим- бизнес!!! По руски!

  15. 15 Профил на korc
    korc
    Рейтинг: 3033 Неутрално

    явно бизнес около дюните ще има за всички. първо за предприемачите и идиотите, които да ги унищожат, а после и за специалистите, които да ги възстановяват. пример - испания
    —цитат от коментар 12 на bj_int


    Пропусната е най печелившата част - заменките на пустеещи земи за имоти от първа линия. След това няма сила която да спре апетитите.

    Свободата е възможноста сам да си наложиш дисциплина, преди да са ти я наложили други.
  16. 16 Профил на Voiko
    Voiko
    Рейтинг: 3323 Неутрално

    Дюните никога не са били частна собственост, никога не са били обработваеми земи и ако днес попадат в частен имот вина за това имат поземлените комисии, които са ги включили в обработваеми земи, вероятно с цел някога да бъдат застроени поради атрактивното си местоположение. Само че вероятно вече е изминала законовата давност за да им се потърси сметка, а това е възможно, защото старите кадастрални карти за земеделските земи в реални граници съществуват.

  17. 17 Профил на gmranger
    gmranger
    Рейтинг: 418 Неутрално

    Точно пък тоя крадлив народ да си възстанови природата...няма как да стане. Има два вида българи - такива които крадат, и такива, които биха крали, ако им се удаде.

  18. 18 Профил на осмоъ
    осмоъ
    Рейтинг: 548 Неутрално

    има страни в които природа няма, и там хората са се потрудили да има забележителни човешки постижения, архитектурни примерно. в българия единственото забележително е природада, и нищо кой знае какво правено от хора няма и няма да остане, освен строителни отпадъци в по-далечното бъдеще.

  19. 19
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  20. 20 Профил на Toni Ivanov
    Toni Ivanov
    Рейтинг: 1591 Неутрално

    За да се възстановят дюните по испански модел има един малък проблем....Трябва първо да се съборят изградените бетонни чудовища върху тях.

  21. 21 Профил на Toni Ivanov
    Toni Ivanov
    Рейтинг: 1591 Неутрално

    До # 16 Voiko. Не вина има държавата в лицето на курумпирания Герб. Имаше закон,който казваше,че сто метровата ивица до морето е изключителна държавна собствебост. Къде е сега този закон и КОЙ го спазва???

  22. 22 Профил на tacheaux
    tacheaux
    Рейтинг: 3999 Неутрално

    "Излезлите наяве данни, че голяма част от дюните са продадени, заменени, възстановени и т.н. и понастоящем са частни земи и са в категориите обработваеми площи или урбанизирани територии. Това е станало при действие на Закона за Устройство на черноморското крайбрежие, който постановява, че пясъчните дюни са "публична държавна собственост, която не може да бъде обявена за частна".

    Ако имахме действаща съдебна система , виновниците за продажби на дюни в нарушение на закона , че те са публична държавна собственост , която не може да става частна, трябваше отдавна да са осъдени и да лежат в затвора.
    В мафиотска страна като нашата , това не може да стане и затова поразиите, които правим и унищожението на природата ще продължава. Режем клона на който седим , но това едва ли някой го интересува.

  23. 23 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 9844 Неутрално

    Кога и как плажовете край морето станаха частна собственост, един господ знае. Но и никой не си мръдва пръстта да узнае.

  24. 24 Профил на canuck99
    canuck99
    Рейтинг: 817 Неутрално

    Много хубава статия на експертно ниво.

  25. 25 Профил на evpetra
    evpetra
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    Така! Сега да накарат всички "собственици" на дюни и на места, на които е имало дюни, да ги възстановят! Само че това не може да стане при нашенски министър на околната среда, за съжаление.

  26. 26 Профил на Маршалов
    Маршалов
    Рейтинг: 3246 Разстроено

    Може ,ама тук действат други закони ,тези на джунглата ,а те предполагат само да разрушаване ,не правене
    —цитат от коментар 1 на edin drug


    Не лошо, ако можеше действително да се възстановят, но каквото и да направи човекът, ще бъде само имитация на реалността. Освен това "възстановяването", ще струва пари на данъкоплатците, а няма да е за пряка сметка на чорбаджията, който е разрушил дюната.

    мурзилка




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK