Доц. Антоанета Петрова: Испанският модел за възстановяване на дюни може да се приложи в България

© Антоанета Петрова

• 1/13
• Следваща снимка
• Увеличи

© Антоанета Петрова

• Предходна снимка
• 2/13
• Следваща снимка
• Увеличи

© Антоанета Петрова

• Предходна снимка
• 3/13
• Следваща снимка
• Увеличи

© Антоанета Петрова

• Предходна снимка
• 4/13
• Следваща снимка
• Увеличи

© Антоанета Петрова

• Предходна снимка
• 5/13
• Следваща снимка
• Увеличи

© Антоанета Петрова

• Предходна снимка
• 6/13
• Следваща снимка
• Увеличи

© Антоанета Петрова

• Предходна снимка
• 7/13
• Следваща снимка
• Увеличи

© Антоанета Петрова

• Предходна снимка
• 8/13
• Следваща снимка
• Увеличи

© Антоанета Петрова

• Предходна снимка
• 9/13
• Следваща снимка
• Увеличи

© Антоанета Петрова

• Предходна снимка
• 10/13
• Следваща снимка
• Увеличи

© Антоанета Петрова

• Предходна снимка
• 11/13
• Следваща снимка
• Увеличи

© Антоанета Петрова

• Предходна снимка
• 12/13
• Следваща снимка
• Увеличи

© Антоанета Петрова

• Предходна снимка
• 13/13
• Увеличи

След поредните случаи, в които морски строежи и собственици на земи заличават дюни, "Дневник" потърси коментари от експерти биолози, работещи в тази сфера. След мнението на доцент Росен Цонев, който вярва, че държавата може да задължи нарушителите да платят за възстановяване на дюните (четете тук), продължаваме темата с доцент Антоанета Петрова, която е директор на Ботаническата градина към БАН. Междувременно през уикенда министърът на околната среда и водите Нено Димов коментира, че има законова възможност да бъдат накарани нарушителите да възстановят дюните на къмпинг "Смокиня". Разговорът с доц. Петрова е преди изказването на министъра.

Доц. Петрова смятате ли, че България все още пази достатъчна част от дюните си? Как може по-добре да осигури опазването на останалите дюни?

- Няма правена оценка каква е "достатъчната част от дюните", която да се пази. Законът за Устройство на черноморското крайбрежие постановява, че пясъчните дюни са "публична държавна собственост, която не може да бъде обявена за частна". Като специалист, който знае удивителните приспособления на пясъчните растения, както и уникалността на дюнните местообитания по Черноморското крайбрежие, моето мнение е, че дюните трябва срочно да станат наистина държавна собственост, да се прекрати тяхното унищожаване и да се запазят като дюни.

С оглед дългосрочното им опазване като европейска ценност в съответствие с Директивата за местообитанията най-малко 50 % от отделните крайбрежни местообитания, включително отделните типове дюни следва да са в защитени зони - "Натура 2000". За приоритетните местообитания, каквито са стабилизираните (така наречени сиви) дюни, този дял е 60%. (бел. авт. - повече за формирането и видовете дюни - в карето).

Излезлите наяве данни, че голяма част от дюните са продадени, заменени, възстановени и т.н. и понастоящем са частни земи и са в категориите обработваеми площи или урбанизирани територии, показват, че ние опазваме недостатъчна площ от дюнните местообитания.

Кои са най-вредните за дюните човешки намеси?

- Най-вредната човешка намеса е физическото унищожаване, изземването на пясъчните натрупвания, бетонирането им, изграждането на сгради, пътища, паркинги и други инфраструктури върху тях.

Следват засипването на дюните с битови, строителни или промишлени отпадъци, почвен субстрат.

Други вредни въздействия от човешка дейност са нарушенията на структурата и растителността от безразборно и масирано офроуд преминаване през дюните, прекомерно утъпкване и др.

В последните години сериозна заплаха са и чуждоземни инвазивни видове, сред тях и засадени от човека. Когато чуждоземният вид е инвазивен и променя средата, той физически заема площта и измества местните традиционните растителни видове, от които зависят местните животни и насекоми. Пример за такива чуждоземни видове, които вредят на местообитанията и екосистемите на дюните, са засадените на Слънчев бряг акации и аморфа, морски борове на Камчийски пясъци и край къмпинг "Градина", кактуси в района на Аркутино.

Самите местни дюнни видове също са редки и трябва да се опазват.

Възможно ли е унищожени дюни да бъдат възстановени? Какъв е моделът това да се случи?

- Напълно възможно е възстановяването на дюнни местообитания. Но трябва да е ясно, че това не е възстановяване на дюни с цялото им съществувало биоразнообразие, а създаване опростена дюнна екосистема, която да продължи да се развива и в по-малка или по-голяма степен да достигне състояние, близко до унищоженото.

Възстановяването следва да става с участието на учени с познания. В планирането да се привлекат геоморфолози, еколози, ботаници. Първите стъпки на терен са моделиране на дюнен релеф, сходен на унищожения и заобикалящия (по височина и направление на дюните). През първата година се извършва наблюдение кои от пясъколюбивите (псамофитни) растителни видове се самовъзстановяват по изградения наново релеф от запазени в субстрата коренища, евентуално семена, луковици, грудки. Това като правило са най-непретенциозните и широко разпространени видове.

© Антоанета Петрова

Започва и активното участие на специалистите ботаници и градинари. От съседните незасегнати участъци на дюните се събират семена от видовете пясъчни растения. Същите се отглеждат в ботанически градини, разсадници и при достигане на подходящи размери и в подходящ сезон се засаждат върху възстановените пясъчни дюни. За отделни, главно едногодишни видове може да се практикува и подсяване на място със събрани от съседни дюни семена.

С възстановяването на растителността ще започне и по-интензивно възстановяване на животинското биоразнообразие, главно от безгръбначни животни, но и използването на местообитанието от гръбначни животни, като място за хранене или почивка.

© Антоанета Петрова

Необходим е редовен научен мониторинг и контрол върху навлизането на нетипични или инвазивни видове. При поява на такива те следва да бъдат отстранявани.

Можете ли да дадете примери как застроени дюни са били възстановени ?

- Една от страните с най-голям опит във възстановяването на дюни е Испания. През 60-те и 70-те години протича бурна урбанизация на крайбрежната зона. През 80-години започва регулация на дейностите по крайбрежието. От 1988 г. е испанският Закон за крайбрежието, съгласно който всички дюни са защитени.

Опазването и възстановяването им са обект на множество проекти, като част от мерките са "меки" и включват заграждане на дюните, изграждане на дървени пътеки за преминаване, подсяване на типични растения, отстраняване на инвазивни видове, информационни табели за гражданите и др. Факт са и амбициозни проекти, при които се отстранява изградена инфраструктура (сгради, пътища и др.) и се предприема възстановяване на дюнни местообитания със специфичното им растително разнообразие.

Сред първите примери е възстановяването на дюни с пясъчната трева амофила в района на Сантандер, където е предприето ограждане на района и засаждане на туфи от пясъчна трева, поръчани за размножаване в градински център със специализация по размножаването на видове, типични за крайбрежните райони. Пак в Кантабрия, на плажа Кучиа, са възстановени ембрионални дюни. Тъй като там е имало голямо изземване на пясък, първоначално се насипва пясък, осигурен чрез удълбочаване на зоната на устието на съседна река. След възстановяване на пясъчния слой се предприема ограждане на зоната на възстановителните работи и засаждане с предварително размножени растения. Възстановяване на дюни в Испания е извършвано и в района на Коста брава, Валенсия (виж тук) и други.

Всъщност проекти по възстановяване на дюни има в редица европейски страни. Във Великобритания има държавна програма. В Португалия има проекти в райони по атлантическото крайбрежие - в природния парк Синтра-Каскаиш, в района на Лейроза и др. Във Франция има възстановявани дюни в района на Бретан, възстановени дюни има в Холандия, Дания, Германия, Малта. Част от проектите по тази дейност са с финасиране от Европейския съюз, главно по програмата Лайф+ (бел. авт - примери тук). Възстановяване на дюни се извършва и в САЩ.

Приложим ли е моделът на възстановяване на дюни в България и коя е отговорната институция, която трябва да задължи натушителите да платят за такова възстановяване?

- Моделът е приложим. Как следва да се приложи като процедура и финансиране следва да решат държавните институции, отговорни за спазването на законодателството и за опазването на природата.

Такова задължение от Закона за билогогичното разнообразие и Директивата за местообитанията ли произтича?

- По отношение на връзката с Директивата за местообитанията България като страна член на Европейския съюз е длъжна да предприеме мерки за подобряване на състоянието, включително и възстановяване при влошено природозащитно състояние на дадени местообитания.

Възстановяване на благоприятното природозащитно състояние на дюните е необходимо освен в случаите на физически нарушения, какъвто е скорошният случай на къмпинг "Смокиня", но и когато значими площи от дюните в защитени зони са заети от изкуствено засадени чуждоземни видове - както вече споменах.

© Антоанета Петрова

Особено належащо е това по дюнния комплекс южно от устието на р. Камчия, в зона Камчия от "Натура 2000". Там в миналото върху географски специфичните черноморски стабилизирани (сиви) дюни са извършени обширни залесявания с борове, на места с акация. Понастоящем протича активен процес на саморазпространяване, най-вече на морски бор. Освен че не е типичен за нашите уникални дюни, той променя силно средата в района около насажденията, като я осушава, защото разходва за изпарение повече вода, отколкото са валежите в района.

В този район е необходимо и спешно прекратяване на офроуд преминаването. Това може да стане или с с постоянен физически контрол от охранители или практикуваното в много страни преграждане/ограждане на дюните.

Изхождайки от примерите, които познавате, това скъп процес ли е? Реалистичен ли е за големи застроени площи дюни?

- Процесът на възстановяване на природни местообитания никога не е евтин. Конкретни стойности могат да се получат едва след детайлно планиране на дейностите и тяхната оценка.

Вероятно могат да се намерят доста примери на проекти с техните бюджети. Аз ще посоча един, с който се запознах през 2004 г. във Валенсия, Испания. Там се извършваше възстановяване на дюнни местообитания по протежение на 2,1 км крайбрежна ивица и прилежаща крайбрежна лагуна от 15,5 декара. По проекта са ликвидирани 2,1 км крайбрежна алея за разходки, 30 декара с твърди настилки (пътища, паркинги, отделни постройки), също над 10 км водопроводи и други тръбопроводи.

Първоначално над 50 хиляди екземпляра от 7 вида растения са преместени за съхранение, докато текат дейностите по отстраняване на съществуващата инфраструктура и моделиране на дюните. Отгледани и засадени са над 2 милиона екземпляра растения от 27 вида. Направени са малко над 2 км пътеки за пешеходци и велосипедисти. Стойността на този проект тогава е почти 2 милиона евро, от които съфинансирането от страна на област Валенсия е 50%.

Според вашите последни данни, къде в България има дюни, които са трайно увредени и се нуждаят от възстановяване?

- Местата с трайно увредени дюни в България са много.

Преди всичко, има места с напълно унищожени дюни. Няма да засягам отдавнашните случаи – в началото на миналия век ботаникът Божимир Давидов описва богатата пясъчната растителност в района на сегашните градски плажове на Варна – там отдавна няма и следа от нея.

През втората половина на миналия век в плажове са превърнати големи участъци от дюните в създадените тогава курортни комплекси, като Златни пясъци, Слънчев бряг, Албена и др. В Златни пясъци, където пясъчната ивица е сравнително тясна, дюните са почти напълно унищожени. В този период в различна степен се унищожават и дюните в съседство с по-малките градове по крайбрежието. Върху някои от най-представителните дюнни места се изграждат къмпинги върху дюните: Градина, Веселие, Каваци и Смокиня в района на Созопол, Аркутино и др.

© Антоанета Петрова

Но и в последните десетилетия има бързи и драстични промени.Такива са в района на Слънчев бряг; в района на Обзор, където хотелите са изградени много близо до брега и напълно са унищожени дюните. В последното десетилетие много бързо се влоши състоянието на дюните южно от реката при с. Шкорпиловци; практически се заличиха дюните в северната част на Златни пясъци.

От местата, които познавам по-добре по южното крайбрежие, със силно намалени площи и силно влошено състояние поради голямо туристистическо натоварване са дюните в района на Перла, Приморско-юг, залива Атлиман, Китен-юг (където в миналото на малка площ е било събрано удивително разнообразие на крайбрежни местообитания).

Дюните в района на Кумкъшла (къмпинг "Корал") са в много нееднородно състояние. Има добре запазени участъци, но и такива с много нарушения. Там протичат и естествени промени в динамиката на растителността, с обрастване на дюните с храсти и дървета, което е преход към облесени дюни. Ценност, която обуславя по-голямо биоразнообразие е и наличието на влажно понижение между дюните, където са блатните кокичета. Мисля, че дюните в района на Кумкъшла са подходящи за пилотен проект за дейности по възстановяване и подобряване на състоянието им.

Къде в България все още има дюни в достатъчно добро състояние?

- Преди всичко това са дюните в резерват "Ропотамо" – при устието на реката, най-високите у нас дюни в района на нос Кая, както и тези в местност Аркутино. Благодарение на резерватния режим дюните при устието на р. Ропотамо са почти непроменени от първото ми посещение там през 1976 г. Тук се срещат много от редките видове растения по пясъчните дюни, особено тези с по-южно разпространение.

Все още много представителни са дюните южно от устието на р. Камчия – територията на бившата защитена местност "Камчийски пясъци", която бе буферна зона на резерват "Камчия". Това е един от най-обширните и представителни дюнни комплекси по цялото крайбрежие на Черно море.

Уникално е съчетанието с обширната лонгозна гора и влажни местообитания, не само при устието на река Камчия, но и около остатъците от старите течения на реката, т.н. азмаци. Тук е най-голямата популация на реликтното растения лепидотрихум, което се среща само по западното крайбрежие на Черно море. Мен особено ме впечатлява богатството на орхидеи, в това число обширна популация на янкиевият химантоглосум, който е с европейска значимост. Има и някои луковични растения, сред които мерендера, те са по-чести по границата на облесените дюни.

В много добро състояние са дюните в най-северната част на страната, в района на Дуранкулак, Крапец, Шабла.

По най-северната част на Черноморието ни се срещат някои редки растителни съобщества, като тези с участието на древния голосеменен вид ефедра. Тук е и персийската поветица, древен вид с много локално разпространение по бреговете на Черно и Каспийско море.

В добро състояние са и дюните в района на Алепу (шофьорския плаж). Годините, през които пътуването по пътя, който разсича този дюнен комплекс по дължината му, бе ограничено са се отразили благоприятно на биоразнообразието в района. Този дюнен комплекс се отличава с голямо разнообразие на цъфтящи видове растения, вероятно свързано и с обилие на опрашители.

Все още много богати и разнообразни са и дюните пред бившия Международен младежки център южно от Приморско, въпреки навлизането на някои чуждоземни видове.

Какъв е шансът да опазим тези все още съществуващи дюни?

- Много ми е трудно да преценя. Всички събития в последно време говорят, че шансът за едно представително запазване е много нисък. Площта на дюните в защитени територии е малка, независимо от отдавна депозираните предложения за възстановяване на защитената местност Камчийски пясъци, тази защитена територия не се възстанови, а бе обект на различни заменки и прекатегоризации и опасността от нейното загубване е голяма.

Миналата година МОСВ промени площта на резерват Калиакра, за да извади от него уникалния пясъчен плаж на Болата, тази година станахме свидетели на самонадеяно разрушаване на дюна в защитена местност в къмпинг "Смокиня". Има пропуски и в картирането на дюните. Виждаме, че от проектите на европейската програма Лайф + има само един проект за възстановяване на дюни за нашия Черноморски биогеографски район, докато вече са осъществени 46 проекта за Атлантическия и 34 за Средиземноморския.

* Доц. д-р Антоанета Петрова е директор на Ботаническата градина към БАН, работила е в няколко проекта, свързани с растителното разнообразие на черноморското крайбрежие, включително като ръководител на един от екипите, картирали дюни в "Натура" зоните по крайбрежетопрез 2011-2012 г. Участвала е като експерт и в официалното геодезическото заснемане на дюни от Агенцията по геодезия, картография и кадастър през 2013-2014 г.

Още по темата за възстановяване на дюните - четете тук.