WWF: В България вече няма живи реки

WWF: В България вече няма живи реки

© WWF-България



В България няма нито една жива река. На практика това означава, че няма река, която да не страда, поотделно или с притоците си, от замърсяване, от пресъхване, от прегради, които да спират миграцията на видовете в нея, от копаене за инертни материали или от канализиране, твърди неправителствената организация WWF.


Едва 0.3% от територията на България е заета от вода. (За сравнение – при среден воден ресурс за света 8000 куб.м/човек/година, България разполага с едва с 2250 куб.м/човек/година).


Към момента на 325 реки в България са построени 270 водноелектрически централи, а още 200 са получили разрешение за строеж. "Свикнали сме да възприемаме вецовете като "зелена енергия". На практика обаче те представляват преградни съоръжения, които променят коритата, скоростта и течението на реките и така блокират възможността за миграция на десетки видове риби и безгръбначни", отбелязва Световният фонд за опазване на дивата природа WWF. "Рибните проходи, които се строят по изискване на закона, обикновено пропускат много малко риби и не им позволяват да следват обичайния си маршрут", пише още в съобщението.




"Като добавим останалите фактори като климатичните промени и унищожаването на крайречни гори, не е чудно, че се стигна дотук: 60% от рибните популации в Дунав и притоците му са изчезнали през последните 20 години. А в Червената книга на България вече има 50 вида риба – 4 изчезнали и 46 застрашени. Сред тях са и есетрите, древен вид, на възраст от 200 милиона години, връстник на динозаврите", отбелязва организацията.


Рибите са част от цели екосистеми, именно затова изчезването на един вид не е безобидно събитие. То би довело до необратими промени в цялата среда.


Световният фонд за опазване на дивата природа призовава за защита на европейския закон, който регулира намесата на човека във водните басейни - Рамковата директива за водите на Европа. Всеки може да изпрати искането за запазване строгостта на закона до Европейската комисия тук. Крайният срок за реакция е до 4 март, напомня WWF.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK