Европейски организации настояват пред Тимерманс за магистрала извън Кресненското дефиле

© Георги Пауновски

Природозащитници призоваха първия вицепрезидент на Европейската комисия Франс Тимерманс да се намеси и спешно да започне наказателна процедура срещу България, за да защити европейското природно богатство в Кресненското дефиле. Писмото (виж тук) е подписано от действащите на европейско ниво големи природозащитни мрежи - тази за защита на птиците "Бърдлайф" (BirdLife Europe), за мониторинг на публичните финанси (CEE Bankwatch Network), Централно-европейската мрежа за биоразнообразие (CEEweb for Biodiversity), адвокатите за природозащита Client-Earth, Европейското природозащитно бюро (European Environmental Bureau), Грийнпийс (Greenpeace), платформата за онлайн активизъм WeMove.eu и офиса на WWF за европейски политики (WWF-European Policy Office).

Европейските природозащитни мрежи, подкрепени от българските организации, сред които коалицията "За да остане природа", "За Земята", "Балкани", WWF-България, БДЗП и други, разясняват, че казусът е както природозащитен, така и специфичен за ресора на Тимерманс - върховенството на закона. Според неправителствените организации, става въпрос за три нарушения на правото на ЕС, които вече са нанесли вреда на защитената дива природа в Кресна по проекта за магистрала "Струма" от България до Гърция.

От една страна, държавата официално одобрява вариант за път в рамките на защитената долина на Струма, като не спазва утвърдената от ЕК през 2008 г. екооценка, която одобрява два варианта за маршрут на магистралата извън дефилето - през дълъг тунел и на изток извън дефилето, в полите на планина Пирин.

От друга страна, де факто е започнал подготвителен строеж в рамките на защитената зона от Натура 2000 "Кресна - Илинденци", за които антикорупционни разследвания сигнализираха през февруари.

От трета страна, въпреки правното оспорване на двата споменати процеса, правителството вече избира изпълнител по търгове за завършване на последната важна част в рамките на план за строеж в дефилето и в защитената европейска зона от "Натура 2000".

Природозащитните мрежи искат среща с първия вицепрезидент Тимерманс, като разясняват, че в своите правомощия в края на мандата на настоящата Комисия той трябва да започне наказателна процедура, защото България вече е доказала, че ще подаде документация за финансиране към ЕК едва впоследствие след осъществяване на проекта - тоест, след нанесени необратими щети на природата и на местното население.

Защо не може да има магистрала в дефилето

Финансирането на магистрала "Струма" от европейските фондове и Европейската инвестиционна банка се базира на решение по ОВОС (оценка за въздействието върху околната среда) и ЕО (екологична оценка) под № 1-1 от 2008 г. Според тази екооценка, магистралата е допустима от гледна точка на уникалната природа на Кресна в два варианта - в дълъг тунел, заобикалящ дефилето или изнесена изцяло на изток от него в подножието на Пирин (виж картата по-долу).

© За Земята

За "Дневник" българските активисти от коалицията "Да спасим Кресненския пролом", в която членуват "За Земята", "Балкани" и други, припомнят, че в момента действа в разрез с горната екооценка е прието от Агенцията за пътна инфраструктура (АПИ) решение Г-10,5 (виж картата), което е одобрено и от екоминистерството с Решение 3-3/2017. Според това ново решение едното платно (София – Кулата) ще премине през Кресненския пролом, а другото – източно от него с тунели и виадукти. С този вариант не се постига компромис, защото се нарушават интересите както на местните жители, така и на безопасността на пътуващите и на опазването на пролома. Чрез него няма да се решат проблемите с трафика, нито ще бъдат намалени катастрофите. Местните жители и ползвателите на пролома – каякари и туристи, ще имат затруднения при пътуване в района с бавноподвижни автомобили, нужни за земеделие, планински и речен туризъм и други характерни поминъци. Еднопосочното движение по стария път ще затрудни силно и туризма, и връзката на местните населени места, особено при спешни нужди – болести, инциденти и други, които изискват пряк локален път до областния център Благоевград. С изграждането на дясното платно по посока София – Гърция ще се нанесат непоправими разрушения на пролома. Те, от своя страна, ще доведат до намаляването и изчезването на биоразнообразието и на защитени видове, ценни за цяла Европа и ще застрашат устойчивите форми на използване на тази природна даденост – каякинг и рафтинг туризма, бърд уочинга, трекинга, земеделие.

Коалицията "Да спасим Кресненския пролом" напомня отново, че в нарушение на Решението по ОВОС и ЕО № 1-1/2008 г. са отхвърлени двата възможни варианта, които предоставят едновременно и устойчиво природозащитно, и транспортно решение: дълъг тунел и източен вариант Г-20, който предвижда изнасяне на двете платна на магистралата на изток. Ние смятаме, че все още не е късно да бъде избран един от двата варианта и сме готови да съдействаме пред различните европейски институции за подобна промяна, посочват от организацията.

Анализ на документите на търговете на експертите от "Да спасим Кресненския пролом" показват, че посочените в обществените поръчки индикативни стойности за варианта на правителството (Г-10,5) на обща стойност от над 875 милиона лева (без ДДС) не се различава значително от сочените от официалните институции стойности на одобрените от екооценката варианти - тунела и Г-20. Заедно с ползите за региона и отделните сектори като туризма и търговията в средно- и дългосрочен план, първоначалните варианти се очаква да се окажат още по-изгодни.

За "Дневник" Андрей Ковачев от сдружение "Балкани" и член на коалицията "Да спасим Кресненския пролом" обясни, че трасе през дефилето е лошо и за природата, и за хората. "Ако магистралният трафик остане по сегашния път – дали целият, дали само половината – тежките катастрофи не само няма да намалеят, а може и да се увеличат. В пролома всяка година има десетки хиляди посетители – главно рафтаджии, там постоянно минават местните хора за да стигнат до лозята, нивите, пасищата и до селата в планината. Пешеходци или бавни коли на този тесен път и при тези завои, заедно с бързия магистрален трафик значи само едно – тежки инциденти. Същото е и с дивите животни. Масово загиват върху пътя. А там в Кресненско дефиле е мястото с най-богата фауна, изобилие от редки и защитени видове – и всичките събрани на дъното на тясната долина, където минават пътя и трафика. И единствения начин всичко това да не става, е целият магистрален трафик да е извън, а сегашния път да остане локален," смята Ковачев.

Колко е уникална "Натура 2000" в Кресна

Освен местното си значение за земеделието и туризма на област Благоевград, Кресненското дефиле е признато като уникално от гледна точка на богато биоразнообразие и има множество научни пулбикации по темата (например, тук и тук). По тази причина то е и от значение за европейското природно наследство и част от мрежата зони "Натура 2000", защитавана от Европейския съюз с две директиви (повече за мрежата - тук).

Преминаването през дефилето е обект на наблюдение и от Бернската конвенция на Съвета на Европа за опазване на дивата европейска флора и фауна. Районът е защитен също от зоната от две зони от Натура 2000 по силата на българското членство в Европейския съюз, който е защитил конкретни природни видове и местообитания с тази мрежа. Оценката за въздействието върху околната среда на варианта на правителството е оспорвана, именно защото две защитени зони от "Натура 2000" в района пазят уникални, според учени и природозащитници, по своето биоразнообразие пространства, които спрямо това разнообразие са неголеми по площ.

Каузата за опазването на Кресненското дефиле е защитавана и от биолога от БАН и алпинист Боян Петров, който беше сред основните лица в коалицията "Да спасим Кресненското дефиле". Според сайта на Боян Петров по темата Кресненският пролом е "биологично най-разнообразният район в България- установени са 3300 вида (1/10 от видовото богатство на България), но вероятно в района се срещат повече от 4500 вида животни." Именно при теренно проучване на "Да спасим Кресненското дефиле" за вариантите за излизане на трасето извън ценния пролом, алпинистът и изследовател пострада тежко през 2016 г. в пътен инцидент в Кресна, заедно с Андрей Ковачев.

Има ли все още алтернатива?

След като правителството вече избира изпълнител за оспорваната от природозащитниците отсечка през дефилето, "Дневник" се обърна към коалицията "Да спасим Кресненското дефиле" с въпрос дали има ли алтернатива към момента.

Отговорът от Десислава Стоянова от сдружение "За Земята" и член на "Да спасим Кресненското дефиле", е, че все още може цялата магистрала да мине по източния обход – там, където според правителствения вариант ще е само едното платно. Според нея, това е може би единственото решение сега за правителството, ако иска да завърши проекта без да връща пари. Други алтернативи са били тази за голям тунел или друга - за серия от по-малки тунели над ж.п. линията, Според Стоянова, по един или друг начин правителството е отхвърлило всички предложения или просто ги е премълчало. Същото се е случило според нея досега и с алтернативата за пълен източен обход, въпреки че хората в Кресна подкрепят именно това. Сегашният вариант, който се процедира в търга, е въз основа на манипулирани данни в доклада за въздействие върху околната среда и предварително взето решение, според представителя на коалицията "Да спасим Кресненското дефиле".

Стоянова разясни и защо коалицията очаква "връщане на пари". Според природозащитниците има нарушения на европейските директиви. "Още от 2008 година има официално взето решение да се строи магистралата извън Кресненски пролом и само заради това тя беше построена във всички други отсечки. Сега то се нарушава. Ако Комисията наистина си свърши работата, има риск за България да върне парите," смята Стоянова.