Нели Дончева, WWF: Залесяванията трябва да се организират с експертна помощ

© Юлия Лазарова

През пролетта тези, които искат да помогнат за опазване на природата, организират доброволчески акции като почиствания и залесявания. Горски експерти обаче бяха обезпокоени от добронамерена инициатива на неформалната група "Когато станем 100 000 - ще посадим гора". Те предложиха в публикация, която разпространиха и във "Фейсбук", да подарят 50 000 медоносни дръвчета на желаещите да ги засадят, за да помогнат на пчелите и на хората. За това какъв е проблемът в това и какво трябва да се има предвид "Дневник" разговаря с Нели Дончева, координатор на програма "Гори" на WWF-България.

Когато гражданите искат да направят нещо градивно срещу незаконната сеч и организират засаждане на дървета, какво бихте им препоръчала?

- Доста са нещата, с които трябва да се съобразят, за да има смисъл от усилията им, а не просто да се отчете едно залесяване и като се отиде след години на мястото, да се види, че от хиляди фиданки много малко са оцелели. Важно е да се потърси консултация с експерт или с човек с опит.

Първите неща, които трябва да се вземат предвид, са видът и произходът на фиданките. Не само видовете дървета за залесяване трябва да са подбрани правилно според мястото на залесяване, но трябва и да се държи сметка за района, откъдето произхождат.

Какво е "произход" на фиданките?

- Например: летен дъб от вардимски произход - това е летен дъб от остров Вардим и дунавските острови, който се отличава с правото си стъбло, устойчивост на заливания и сравнително по-бърз растеж. Този летен дъб не може да вирее на всяко място. Ако се залесява в района на Сандански, където е много по-сухо и има и други разлики в климата в сравнение с поречието на Дунав, трябва да се използват фиданки от местен произход на летния дъб.

За нуждите на доброволческите залесявания е важно да се използват местни видове, характерни за конкретния район. Така се създават млади гори, които съхраняват генетичния фонд, приспособени са към конкретните условия и са устойчиви.

Много беше опасна инициативата отпреди две седмици, при която доброволци щяха да разпространят за залесяване хиляди фиданки аморфа. След като с колеги им писахме, те се отказаха от неподходящите видове и са ги заменили с местни медоносни фиданки (виж тук).

Аморфата освен чужд за България вид е и инвазивен вид. Приспособява се успешно и се разпространява, като изземва площи и измества местните видове, влошава състоянието на естествените местообитания и като цяло води до загуба на биоразнообразие. Неслучайно през последните години различни организации и паркови администрации работиха за премахване на аморфата от защитени територии и зони от "Натура 2000". Такива действия изискват много усилия и немалко средства, а успех невинаги е налице.

А какъв точно е проблемът с навлизането на инвазивни видове, това не е ли естествен природен процес на разпространение на растенията на нови места?

- Не е естествен процес. Основната роля за разпространението и инвазията на такива видове се дължи на действията на човека.

Много типичен пример за инвазивни видове са ясенолистният явор и пенсилванският ясен, произхождащи от Северна Америка. В миналото са внесени с декоративна цел. Оказват се толкова адаптивни и способни да се размножават самостоятелно в "новата си родина", че сега се срещат из цялата страна, като дори в резерват "Сребърна" могат да се видят огромни територии, заети от тях. Пенсилванският ясен почти напълно е изместил нашите местни видове ясен.

Каква е вредата от това, че е навлязъл чужд вид и е изместил традиционните?

- Уврежда се местното биоразнообразие. Не трябва да забравяме взаимовръзките между отделните видове организми - например летният дъб е свързан с други видове организми – гъби, лишеи, насекоми, птици и дори бозайници. Те са зависими от него за храна, подслон, среда на живот. Представете си какво би станало, ако този вид изчезне поради инвазията на чуждоземни видове.

Подобно намесване в природните процеси има непредсказуем ефект. Инвазивните видове нямат естествени врагове в новата си родина, а това има дава голяма преднина. Това води до нарушаване на установения баланс в природата.

Ще дам пример: Обикновеният чемшир е широко разпространен в Южна Европа, Северна Африка, Мала Азия и Кавказ. Колхидският чемшир пък е рядък вид, който се среща само по черноморското крайбрежие на Кавказ. Този вид е преживял ледниковата епоха, но сега е изправен пред заплаха от пълно унищожение. За олимпиадата в Сочи за озеленяване са внесени хиляди фиданки от обикновен чемшир, а заедно с тях и чемшировият молец. Този вид молец не се е срещал в териториите, където расте колхидският. Той няма естествени врагове, които да регулират броя му. Изключително инвазивен, чемшировият молец за няколко години унищожава 99% от популацията на колхидския чемшир. За да го спасят, природозащитната организация WWF и научната общност в Русия започват специална програма.

Какъв е урокът от тази история и дано го научим - внасяйки чужд за дадена територия вид - независимо дали е растение или животно - не можем да предвидим какъв ще е ефектът от него в новата му родина. Често пъти последствията са тежки и водят до загуба на местно биоразнообразие, увреждане на природни местообитания, нужда от скъпоструващи дейности, за да се възстанови нарушеното равновесие.

По данни на ЕС през 2008 г. разходите за борбата с инвазивните видове и възстановяването на щетите, които те причиняват, възлизат на приблизително 9-6 - 12.7 млрд. евро, а в САЩ оценяват изразходваните от тях средства за борбата с биологичните нашественици на около 80 милиарда евро годишно.

Да се върнем на случая от началото на март. Какъв беше проблемът с гражданите, които искаха да раздават фиданки от медоносни дървета, за да помогнат на пчелите, на горите и на хората?

- Става въпрос за една инициативата "Когато станем 100 000, ще посадим гора" на Фондация "77" (бел. авт. - виж тук). Обявявиха, че ще даряват фиданки от три медоносни вида - аморфа, бяла акация и липа - на пчеларите, които пък от своя страна да ги засадят. След като им писахме, те се отказаха от неподходящите видове и са ги заменили с местни медоносни фиданки

Притеснително в случая беше, от една страна, раздаването на фиданки от два инвазивни вида, каквито са храстовидната аморфа и бялата акация. Веднъж засадени някъде, трудно могат да се премахнат. От друга страна, единствено чрез раздаването на фиданки, без проследяване на самото залесяване, има опасности – тези фиданки могат да бъдат посадени на неподходящи места или при неподходящи условия (например залесяване в много топъл и слънчев ден по обед, неправилна техника на залесяване и т.н.), което пък води до неприхващане на фиданките. С две думи, инициативата да се залесява е похвална, но за да бъде смислена и резултатна, е абсолютно задължително да бъде консултирана от специалисти с опит в залесяванията.

Единият проблем е, че са искали да разпространяват инвазивни фиданки?

- Искаха да подаряват фиданки липа, акация и аморфа. За липата - добре, тя е местен вид. И трите вида са медоносни, но акацията и аморфата са чужди - с произход Северна Америка, макар и натурализирани в България. Натурализираните видове се размножават напълно самостоятелно, напълно адаптирани са към местните условия и се състезават за територия с местните видове.

Аморфата е толкова агресивен инвазивен вид, че много бързо завзема нови територии – особено покрай реките. В резултат имаме обширни храсталаци от нея вместо естествени крайречни гори от тополи, върби, елши, брястове, полски ясен, и летен дъб.

А какъв е случаят с акацията в България?

- Акацията също е внесена в България преди около 130 години и също се смята за натурализиран вид. Не е взискателна към почвените и климатични условия, понася ниски температури, замърсяването на въздуха, изключително пластичен вид. Използвана е за залесяване за укрепване на сухи склонове, ограничаване на ерозията, свлачищата и пороищата. Дървесината ѝ е здрава и ценена в дървообработването. Затова в близкото минало бялата акация е била един от често използваните видове за залесявания в различни части на страната.

Независимо от изброените ѝ качества е важно разпространението ѝ да се контролира и ограничава. Не бива да допускаме навлизането на акация в защитените територии и зони от "Натура 2000", където се опазват редки и ценни местни видове, защото инвазивността ѝ води до изместването им.

Друг проблем, които споменахте, е изборът на начин на засаждане. Как се контролира той, когато граждани искат доброволно да помогнат със залесяване?

- На първо място, когато граждани искат да залесяват, това трябва да стане със знанието и съгласието на собственика на земята. В повечето случаи е държавата чрез държавно предприятие или община. Има и частни гори.

С кои институции се съгласува?

- Правилата са подробно регламентирани в Наредбата за условията и реда за залесяване. Много накратко, важно е да се информират горските власти (горско стопанство, регионална дирекция по горите), да бъде съобразено залесяването с горските планове за съответната територия. Всяко залесяване трябва да има утвърден технологичен план. В него е записано къде, кога и по какъв начин ще се залесява, с какви видове се залесява, през какво разстояние се засажда, с каква технология е – садене в дупки или с моторен свредел, фиданки с покрита или открита коренова система и много друга специфична информация.

Много е важно, ако мястото на залесяване е с ценно биоразнообразие и попада в мрежата "Натура 2000" (повече за мрежата - тук), да се знае, че има допълнителни строго специфични изисквания. Разбира се, можеш да залесяваш и там - ние от WWF-България например възстановяваме крайречни гори в зони от "Натура 2000" край Марица и Дунав. Но за зони от "Натура 2000" освен задължителното винаги съгласуване със собственика и с Регионалната дирекция по горите, залесяването трябва да бъде разрешено и от Регионалната инспекция по околна среда и води (РИОСВ) към екоминистерството.

© WWF-България

Когато става въпрос за крайбрежни зони, близо до реки, се съгласува и с Басейновата дирекция за областта. Басейновите дирекции също са звена на Министерството на околната среда и водите.

По ваши наблюдения как се организират обикновено доброволческите залесявания?

- Организират се обикновено с горските стопанства, горските предприятия или дирекции на паркове и това е най-правилният начин, тъй като в тези организации работят специалисти.

Освен спазването на технологичния план експертна помощ е нужна и при купуването на фиданки с подходящ произход и добро качество, както и за тях да се полагат грижи, за да могат да оцелеят при залесяването.

Създаването на гора не означава само залесяване. Това е само първата стъпка. През следващите три-четири години трябва да се полагат допълнителни грижи за фиданките, за да оцелеят и да се получи млада жизнена гора.

Особено при масовите фирмени и доброволчески залесявания, много са важни предварителният инструктаж и постоянното участие на експерти, защото хората, които са се записали в такова събитие, няма как да са запознати с детайлите въпреки добрите си намерения. Имало е дори случаи фирми да искат да залесяват в горещо време през лятото, без да съобразят, че тогава фиданките няма да оцелеят.

Тъй като самото залесяване изисква специфични познания, опит и помощ от експерти, понякога за доброволческа акция е по-подходящо да се организират събития за последваща грижа за залесените дръвчета - поливане, плевене, разрохкване на почвата.

Добър пример като организатор на доброволчески залесявания е Зеленият отбор на Калин - Kалин Green Team. Те от години правят залесявания, съгласуват ги с горските служители, грижат се за новата гора и след това. Питат предварително къде и от какво има нужда, а не залесяват там, където няма нужда. (Бел. авт. - има местообитания, които са ценни за биологичното разнообразие именно с липсата на дървета и уникална ниска растителност - например степна, ливадна - и залесявания в такива места са вредни за природата.)