Нели Дончева, WWF: Залесяванията трябва да се организират с експертна помощ

Нели Дончева

© Юлия Лазарова

Нели Дончева



През пролетта тези, които искат да помогнат за опазване на природата, организират доброволчески акции като почиствания и залесявания. Горски експерти обаче бяха обезпокоени от добронамерена инициатива на неформалната група "Когато станем 100 000 - ще посадим гора". Те предложиха в публикация, която разпространиха и във "Фейсбук", да подарят 50 000 медоносни дръвчета на желаещите да ги засадят, за да помогнат на пчелите и на хората. За това какъв е проблемът в това и какво трябва да се има предвид "Дневник" разговаря с Нели Дончева, координатор на програма "Гори" на WWF-България.


Когато гражданите искат да направят нещо градивно срещу незаконната сеч и организират засаждане на дървета, какво бихте им препоръчала?


- Доста са нещата, с които трябва да се съобразят, за да има смисъл от усилията им, а не просто да се отчете едно залесяване и като се отиде след години на мястото, да се види, че от хиляди фиданки много малко са оцелели. Важно е да се потърси консултация с експерт или с човек с опит.




Първите неща, които трябва да се вземат предвид, са видът и произходът на фиданките. Не само видовете дървета за залесяване трябва да са подбрани правилно според мястото на залесяване, но трябва и да се държи сметка за района, откъдето произхождат.


Какво е "произход" на фиданките?


- Например: летен дъб от вардимски произход - това е летен дъб от остров Вардим и дунавските острови, който се отличава с правото си стъбло, устойчивост на заливания и сравнително по-бърз растеж. Този летен дъб не може да вирее на всяко място. Ако се залесява в района на Сандански, където е много по-сухо и има и други разлики в климата в сравнение с поречието на Дунав, трябва да се използват фиданки от местен произход на летния дъб.


За нуждите на доброволческите залесявания е важно да се използват местни видове, характерни за конкретния район. Така се създават млади гори, които съхраняват генетичния фонд, приспособени са към конкретните условия и са устойчиви.


Много беше опасна инициативата отпреди две седмици, при която доброволци щяха да разпространят за залесяване хиляди фиданки аморфа. След като с колеги им писахме, те се отказаха от неподходящите видове и са ги заменили с местни медоносни фиданки (виж тук).


Аморфата освен чужд за България вид е и инвазивен вид. Приспособява се успешно и се разпространява, като изземва площи и измества местните видове, влошава състоянието на естествените местообитания и като цяло води до загуба на биоразнообразие. Неслучайно през последните години различни организации и паркови администрации работиха за премахване на аморфата от защитени територии и зони от "Натура 2000". Такива действия изискват много усилия и немалко средства, а успех невинаги е налице.


А какъв точно е проблемът с навлизането на инвазивни видове, това не е ли естествен природен процес на разпространение на растенията на нови места?


- Не е естествен процес. Основната роля за разпространението и инвазията на такива видове се дължи на действията на човека.


Много типичен пример за инвазивни видове са ясенолистният явор и пенсилванският ясен, произхождащи от Северна Америка. В миналото са внесени с декоративна цел. Оказват се толкова адаптивни и способни да се размножават самостоятелно в "новата си родина", че сега се срещат из цялата страна, като дори в резерват "Сребърна" могат да се видят огромни територии, заети от тях. Пенсилванският ясен почти напълно е изместил нашите местни видове ясен.


Каква е вредата от това, че е навлязъл чужд вид и е изместил традиционните?


- Уврежда се местното биоразнообразие. Не трябва да забравяме взаимовръзките между отделните видове организми - например летният дъб е свързан с други видове организми – гъби, лишеи, насекоми, птици и дори бозайници. Те са зависими от него за храна, подслон, среда на живот. Представете си какво би станало, ако този вид изчезне поради инвазията на чуждоземни видове.


Подобно намесване в природните процеси има непредсказуем ефект. Инвазивните видове нямат естествени врагове в новата си родина, а това има дава голяма преднина. Това води до нарушаване на установения баланс в природата.


Ще дам пример: Обикновеният чемшир е широко разпространен в Южна Европа, Северна Африка, Мала Азия и Кавказ. Колхидският чемшир пък е рядък вид, който се среща само по черноморското крайбрежие на Кавказ. Този вид е преживял ледниковата епоха, но сега е изправен пред заплаха от пълно унищожение. За олимпиадата в Сочи за озеленяване са внесени хиляди фиданки от обикновен чемшир, а заедно с тях и чемшировият молец. Този вид молец не се е срещал в териториите, където расте колхидският. Той няма естествени врагове, които да регулират броя му. Изключително инвазивен, чемшировият молец за няколко години унищожава 99% от популацията на колхидския чемшир. За да го спасят, природозащитната организация WWF и научната общност в Русия започват специална програма.


Какъв е урокът от тази история и дано го научим - внасяйки чужд за дадена територия вид - независимо дали е растение или животно - не можем да предвидим какъв ще е ефектът от него в новата му родина. Често пъти последствията са тежки и водят до загуба на местно биоразнообразие, увреждане на природни местообитания, нужда от скъпоструващи дейности, за да се възстанови нарушеното равновесие.


По данни на ЕС през 2008 г. разходите за борбата с инвазивните видове и възстановяването на щетите, които те причиняват, възлизат на приблизително 9-6 - 12.7 млрд. евро, а в САЩ оценяват изразходваните от тях средства за борбата с биологичните нашественици на около 80 милиарда евро годишно.


Да се върнем на случая от началото на март. Какъв беше проблемът с гражданите, които искаха да раздават фиданки от медоносни дървета, за да помогнат на пчелите, на горите и на хората?


- Става въпрос за една инициативата "Когато станем 100 000, ще посадим гора" на Фондация "77" (бел. авт. - виж тук). Обявявиха, че ще даряват фиданки от три медоносни вида - аморфа, бяла акация и липа - на пчеларите, които пък от своя страна да ги засадят. След като им писахме, те се отказаха от неподходящите видове и са ги заменили с местни медоносни фиданки


Притеснително в случая беше, от една страна, раздаването на фиданки от два инвазивни вида, каквито са храстовидната аморфа и бялата акация. Веднъж засадени някъде, трудно могат да се премахнат. От друга страна, единствено чрез раздаването на фиданки, без проследяване на самото залесяване, има опасности – тези фиданки могат да бъдат посадени на неподходящи места или при неподходящи условия (например залесяване в много топъл и слънчев ден по обед, неправилна техника на залесяване и т.н.), което пък води до неприхващане на фиданките. С две думи, инициативата да се залесява е похвална, но за да бъде смислена и резултатна, е абсолютно задължително да бъде консултирана от специалисти с опит в залесяванията.


Единият проблем е, че са искали да разпространяват инвазивни фиданки?


- Искаха да подаряват фиданки липа, акация и аморфа. За липата - добре, тя е местен вид. И трите вида са медоносни, но акацията и аморфата са чужди - с произход Северна Америка, макар и натурализирани в България. Натурализираните видове се размножават напълно самостоятелно, напълно адаптирани са към местните условия и се състезават за територия с местните видове.


Аморфата е толкова агресивен инвазивен вид, че много бързо завзема нови територии – особено покрай реките. В резултат имаме обширни храсталаци от нея вместо естествени крайречни гори от тополи, върби, елши, брястове, полски ясен, и летен дъб.


А какъв е случаят с акацията в България?


- Акацията също е внесена в България преди около 130 години и също се смята за натурализиран вид. Не е взискателна към почвените и климатични условия, понася ниски температури, замърсяването на въздуха, изключително пластичен вид. Използвана е за залесяване за укрепване на сухи склонове, ограничаване на ерозията, свлачищата и пороищата. Дървесината ѝ е здрава и ценена в дървообработването. Затова в близкото минало бялата акация е била един от често използваните видове за залесявания в различни части на страната.


Независимо от изброените ѝ качества е важно разпространението ѝ да се контролира и ограничава. Не бива да допускаме навлизането на акация в защитените територии и зони от "Натура 2000", където се опазват редки и ценни местни видове, защото инвазивността ѝ води до изместването им.


Друг проблем, които споменахте, е изборът на начин на засаждане. Как се контролира той, когато граждани искат доброволно да помогнат със залесяване?


- На първо място, когато граждани искат да залесяват, това трябва да стане със знанието и съгласието на собственика на земята. В повечето случаи е държавата чрез държавно предприятие или община. Има и частни гори.


С кои институции се съгласува?


- Правилата са подробно регламентирани в Наредбата за условията и реда за залесяване. Много накратко, важно е да се информират горските власти (горско стопанство, регионална дирекция по горите), да бъде съобразено залесяването с горските планове за съответната територия. Всяко залесяване трябва да има утвърден технологичен план. В него е записано къде, кога и по какъв начин ще се залесява, с какви видове се залесява, през какво разстояние се засажда, с каква технология е – садене в дупки или с моторен свредел, фиданки с покрита или открита коренова система и много друга специфична информация.


Много е важно, ако мястото на залесяване е с ценно биоразнообразие и попада в мрежата "Натура 2000" (повече за мрежата - тук), да се знае, че има допълнителни строго специфични изисквания. Разбира се, можеш да залесяваш и там - ние от WWF-България например възстановяваме крайречни гори в зони от "Натура 2000" край Марица и Дунав. Но за зони от "Натура 2000" освен задължителното винаги съгласуване със собственика и с Регионалната дирекция по горите, залесяването трябва да бъде разрешено и от Регионалната инспекция по околна среда и води (РИОСВ) към екоминистерството.


Тук Нели Дончева събира съплодия от черна елша, за да се извлекат семената, от които да израстат фиданки с контролиран произход, подходящи за засаждане в близки условия. Впоследствие фиданките от черна елша, които ще поникнат, ще се залесят за възстановяване на крайречната гора в защитена зона от "Натура 2000" "Река Марица"

© WWF-България

Тук Нели Дончева събира съплодия от черна елша, за да се извлекат семената, от които да израстат фиданки с контролиран произход, подходящи за засаждане в близки условия. Впоследствие фиданките от черна елша, които ще поникнат, ще се залесят за възстановяване на крайречната гора в защитена зона от "Натура 2000" "Река Марица"


Когато става въпрос за крайбрежни зони, близо до реки, се съгласува и с Басейновата дирекция за областта. Басейновите дирекции също са звена на Министерството на околната среда и водите.


По ваши наблюдения как се организират обикновено доброволческите залесявания?


- Организират се обикновено с горските стопанства, горските предприятия или дирекции на паркове и това е най-правилният начин, тъй като в тези организации работят специалисти.


Освен спазването на технологичния план експертна помощ е нужна и при купуването на фиданки с подходящ произход и добро качество, както и за тях да се полагат грижи, за да могат да оцелеят при залесяването.


Създаването на гора не означава само залесяване. Това е само първата стъпка. През следващите три-четири години трябва да се полагат допълнителни грижи за фиданките, за да оцелеят и да се получи млада жизнена гора.


Особено при масовите фирмени и доброволчески залесявания, много са важни предварителният инструктаж и постоянното участие на експерти, защото хората, които са се записали в такова събитие, няма как да са запознати с детайлите въпреки добрите си намерения. Имало е дори случаи фирми да искат да залесяват в горещо време през лятото, без да съобразят, че тогава фиданките няма да оцелеят.


Тъй като самото залесяване изисква специфични познания, опит и помощ от експерти, понякога за доброволческа акция е по-подходящо да се организират събития за последваща грижа за залесените дръвчета - поливане, плевене, разрохкване на почвата.


Добър пример като организатор на доброволчески залесявания е Зеленият отбор на Калин - Kалин Green Team. Те от години правят залесявания, съгласуват ги с горските служители, грижат се за новата гора и след това. Питат предварително къде и от какво има нужда, а не залесяват там, където няма нужда. (Бел. авт. - има местообитания, които са ценни за биологичното разнообразие именно с липсата на дървета и уникална ниска растителност - например степна, ливадна - и залесявания в такива места са вредни за природата.)


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (18)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Molossian
    Molossian
    Рейтинг: 2361 Неутрално

    "внасяйки чужд за дадена територия вид - независимо дали е растение или животно - не можем да предвидим какъв ще е ефектът от него в новата му родина. Често пъти – последствията са тежки и водят до загуба на местно "

    Абсолютна истина.
    Между другото важи и за бозайника от вида Homo sapiens.

    Panta rhei....
  2. 2 Профил на Izida
    Izida
    Рейтинг: 718 Неутрално

    Много добре обяснено! Отдавна имам съмнения за ползите от тези масови залесявания. И съмнения, че може не просто да са неуспешни, ами и дори да навредят.
    Но така е в държавата, в която образованието не се цени и се смята, че всеки знае всичко.

  3. 3 Профил на patrokalche
    patrokalche
    Рейтинг: 774 Неутрално

    Ей, доживях да се съглася със семейство Белеви и приятели!

    Напълно подкрепям тезата за инвазивните чуздоземните разстения.
    С този проблем се борят с голи ръце на Запад. Няма друго спасение! Събират се доброволчески отряди и почват да премахват с корените, в период когато семената са още безопасни. Стотици км брегове на реки са превзети и задушават цялата местна разстителност.

  4. 4 Профил на pamela
    pamela
    Рейтинг: 2230 Неутрално

    Залесяването е най-лесният и достъпен начин за намаляване на въглеродните емисии. Много по-ефикасен и по-евтин от всякакви други мерки. Естествено, че трябва да се използват местни видове дървета.

  5. 5 Профил на Kiril
    Kiril
    Рейтинг: 1381 Неутрално

    Ето още повече и експертни причини защо да не залесяват каквото им се стори за уместно на група амтьори. Ето този чужд вид за Америка се разпространява толкова бързо, че не могат да смогнат да го отровят или изсекат. Като такъв е увеличил с 6 милиона долара годишните разходи по справяне с този проблем:

    https://en.m.wikipedia.org/wiki/Kudzu_in_the_United_States

    И аз им бях писал 2016, когато още имах фейсбук. Опитвах се да им обясня, че трябва да използват дървета, които ще издържат на суша. Така като си избират на случаен принцип нищо не правят. И е голям шансът след 10 години нищо да не е останало.

    Каква е ползата тогава? Само празен труд ще са хвърлили.

    Не става така. Трябва и разсъждение малко.

    https://imdb.com/title/tt1279083/ + http://socrates.else.is/ + https://chitanka.info/books/category/filosofia + https://tutanota.com
  6. 6 Профил на 2011
    2011
    Рейтинг: 450 Неутрално

    По добре повредена гора , отколкото никаква. Проблем на експертите е, че не са където има нужда от тях.

  7. 7 Профил на patrokalche
    patrokalche
    Рейтинг: 774 Неутрално

    Залесяването е най-лесният и достъпен начин за намаляване на въглеродните емисии.
    —цитат от коментар 4 на pamela


    Айде спрете се с тази опорка "намаляване на въглеродните емисии" ако и последното дърво на Земята бъде отрязано още поне 1000 години ще има въздух на планетата.


  8. 8
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  9. 9 Профил на Gopeто
    Gopeто
    Рейтинг: 2621 Неутрално

    Чудесно и образователно. Хубаво е че го четат тези, които наистина искат да създадат гора. А тези, които твърдят, че няма проблем да се изсекат вековни дървета, защото щели да насадят някъде по пет за всяко едно отсечено - те няма да прочетат това. Или ще го прочетат, но ще му се надсмеят.

    "За мен върхът е онова високо място, от което ясно съзирам следващата си цел" Боян Петров
  10. 10 Профил на Gopeто
    Gopeто
    Рейтинг: 2621 Неутрално

    До коментар [#6] от "2011":

    За миг си помислих, че всезнайковците няма да се появат.

    По добре повредена гора , отколкото никаква. Проблем на експертите е, че не са където има нужда от тях.
    —цитат от коментар 6 на 2011

    Казваш по добре да ти направят ненужна операция в болницата, отколкото да не те лекуват, ако не дай боже се разболееш?

    До коментар [#7] от "patrokalche":

    Айде спрете се с тази опорка "намаляване на въглеродните емисии" ако и последното дърво на Земята бъде отрязано още поне 1000 години ще има въздух на планетата.
    —цитат от коментар 7 на patrokalche

    Ако човечеството направи и тази самоубийствена глипост, няма да има жив човек, който да потвърди безумната ви теза.

    "За мен върхът е онова високо място, от което ясно съзирам следващата си цел" Боян Петров
  11. 11 Профил на 彼得。斯托亚诺夫
    彼得。斯托亚诺夫
    Рейтинг: 484 Неутрално

    не и знам на таз дама връзката с тома белев (щото той ми е противен), но приказва умно.

    по соц време масово се залесяваше с бор (иглолистни) вкл на местата, където би трябвало и традиционно е имало широколистни. борът е удобен - евтин, засажда се лесно, хваща 90%, планът се изпълнява, всички доволни.

    да, ама не. оказва се, че след 10-15 години почти всичкият засят бор изсъхва, а там, дето са се мъчили да садят широколистни - стоят си живи.

    -- 子曰:[人能弘道,非道弘人]卫灵公15:28
  12. 12
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  13. 13 Профил на Медиен манипулатор
    Медиен манипулатор
    Рейтинг: 1741 Неутрално

    Така е, но експертите не работят в ВВФ, а в Лесотехническия институт.

    Свободен архитект, урбанист и еколог!
  14. 14 Профил на Ritter 1
    Ritter 1
    Рейтинг: 462 Гневно

    Тази наясно ли е, че фондацията за която се афишира че работи, е фондация която работи против националните интереси на България!
    На повърхността уж заинтересовани за флората и фауната, ама избирателно! Чуждите интереси прозират отвсякъде!

  15. 15 Профил на terminal velocity
    terminal velocity
    Рейтинг: 396 Неутрално

    Гладно НПО плаче да му искат експертната помощ. Колко ли е гранта дето виси за усвояване :))) Пък ако може и законче нещо , че без тия не може да се залесява най добре. Аман от тия цигански изпълнения.

    Путин - мы верим в тебя !
  16. 16 Профил на Станислав Генов
    Станислав Генов
    Рейтинг: 581 Неутрално
  17. 17 Профил на Gopeто
    Gopeто
    Рейтинг: 2621 Неутрално

    До коментар [#11] от "彼得。斯托亚诺夫":
    Всъщност и Тома Белев говори умно. Той сигурен ще потвърди думите ѝ. Някои хора, обаче си мислят, че истина я пише единствено в свинските правителствени "медии".

    До коментар [#13] от "Медиен манипулатор":

    Така е, но експертите не работят в ВВФ, а в Лесотехническия институт.
    —цитат от коментар 13 на Медиен манипулатор

    Не само в ЛТУ работят експертите. WWF ползват техните услуги, а отделно за тях работят и хора завършили ЛТУ.

    До коментар [#14] от "Ritter 1":
    Тази наясно ли е, че фондацията за която се афишира че работи, е фондация която работи против националните интереси на България!На повърхността уж заинтересовани за флората и фауната, ама избирателно! Чуждите интереси прозират отвсякъде!
    —цитат от коментар 14 на Ritter 1

    Националния интерес е да се унищожи природата в България?

    "За мен върхът е онова високо място, от което ясно съзирам следващата си цел" Боян Петров
  18. 18 Профил на k_
    k_
    Рейтинг: 1687 Неутрално

    О, тези от фонда се барат консерви, май?
    Аз пък си имам дръвче от Австралия в градината. Оцелява вече повече от 20г.
    Много е красиво, но се оказа женско и си няма мъжко да се размножат.
    Дано не ме набарат тия от Дивия Фонд, като нищо ще ме гръмнат и спукат от бой за нарушението като ония нещастници в Африка.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK