Александър Дунчев: Управлението на горите трябва да се оценява икономически и екологично

Александър Дунчев ръководи дискусия на инициативата "Зелени закони", 2015 г.

© Тихомира Методиева, Зелени закони

Александър Дунчев ръководи дискусия на инициативата "Зелени закони", 2015 г.



Александър Дунчев е доктор по горско стопанство, дългогодишен експерт по горски политики на WWF-България и неправителствените кампании за опазване на горите на коалицията "За да остане природа в България" и инициативата "Зелени закони". Лесовъдския си стаж започва в дирекцията на Природен парк "Витоша" през 2007 г.


В момента работи като експерт по защитените територии и горите във фаза на старост в Югозападното държавно предприятие – структура на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ), която отговаря за управлението на държавните гори в Югозападна България.


По повод "Седмицата на гората" (виж тук) Александър Дунчев коментира за "Дневник" развитието на горското стопанство в България и предизвикателствата пред опазването на горите като източник на питейна вода, чист въздух и като ресурс за развитието на туризма.




Как се развива според Вас експертната общност на горските стопани през последните години на фона на вече 140-годишната история на горската администрация?


- Традиционно лесовъдската колегия се приема за затворена експертна общност. През последните години обаче общественият интерес към горите се засили значително предвид растящото им значение за опазване на водите, биоразнообразието и ландшафта, и като любимо място за туризъм. Това накара лесовъдското съсловие да става все по-отворено за комуникация и съдействие с широката общественост. Добър пример са публичните дискусии за подобряване на горското законодателство, съвместните усилия между лесовъди и природозащитници за опазване на вековните гори, доброволчески акции за залесяване в горските стопанства и т.н.


Защо трябва да се опазват горите в България?


- Моето убеждение е, че в условията на климатични промени нашите гори ще бъдат основният буфер за защита на хората и населените места срещу екстремните прояви на времето. Горите не само поемат поройните дъждове и предпазват от ерозия, но поддържайки по-висока влажността на почвата и въздуха, подобряват микроклимата и смекчават пагубното действие на високите температури и засушаването.


Не може ли горите да се възобновяват и поддържат естествено без човешка намеса?


- Счита се, че колкото по-естествена и слабо повлияна от човека е една гора, толкова по-устойчива е тя и толкова по-добре изпълнява своите екологични функции.


Но реално човешката намеса се оказва неизбежна. Не само защото икономиката ни разчита на гората за добива на дървесина като възобновяем ресурс, но и защото ако гората не беше защитена от лесовъдите срещу природните бедствия и бракониерството, загубите за хората и природата биха били много по-големи.


Ето защо основните проблеми пред устойчивото възобновяване на горите в България са онези човешки намеси, които значително отдалечават горските екосистеми от естественото им състояние. Примери за това могат да бъдат неправилни или свръх интензивни сечи, опожаряване на горите в резултат на палене на стърнища, пашата в миналото и липсата на грижи за изкуствено създадените иглолистни гори, водеща до преждевременното им загиване.


Има ли проблем при старите насаждения от иглолистни видове? Как се работи със стари, но нездрави гори от неместни видове?


- Наистина все по-често се говори за загиване на иглолистните гори в резултат на съхнене и нападения от корояди. Тук по-скоро става дума за насажденията от бял и черен бор, засадени с неимоверен труд през 20-и век с цел спиране на ерозията и пороите в почти цяла България. Тези иглолистни насаждения, наричани още иглолистни култури, са обаче идеалният пример за това, защо е неизбежна лесовъдската намеса. Те са създадени с изключително голяма гъстота с цел по-бързото укрепване на ерозиралите терени. Това обаче ги прави склонни към мащабни повреди от тежки снегове, бури или нападения от корояди, ако дърветата не бъдат периодично разреждани чрез сечи с цел повишаване на колективната и индивидуалната им устойчивост.


Как оценявате баланса между стопанско ползване на горите за дървесина и опазването им с цел осигуряване на непреките ползи от екосистемните им услуги?


- Постигането на този баланс бе една от основните цели на направените през последните години нормативни изменения, довели до прилагането на по-природосъобразни форми на стопанисване на горите. Природосъобразното управление доведе и до по-добра защита на екосистемните им функции – да осигуряват питейна вода, чист въздух и ресурс за туризма, и много други ползи за обществото, които не се заплащат директно. Допълнителен икономически стимул се очаква да бъде и приемането на наредбата за обезщетенията за тези екосистемни ползи от горите, както и използването на европейски средства за целта.


Добра ли е сегашната нормативна уредба? Вие бяхте сред основните експерти, които се бориха за последните промени в Закона за горите през 2015 г. и проследиха приложението им – смятате ли, че има нужда от нови законови изменения?


- Години наред в лесовъдската колегия се опитваме да решаваме проблемите с контрола в горите чрез увеличаване на нормативните изисквания. На практика обаче винаги се намират начини за заобикалянето им, докато в същото време административната и финансова тежест на тези изисквания се понася от порядъчните горски служители и дърводобивни фирми.


Ето защо, за да се справим успешно с бъдещите предизвикателства, са необходими законодателни мерки, с които да създадем система от критерии за оценка доколко устойчиво и ефективно е управлението на българските гори. Тъй като това е преобладаващо публичен ресурс, тези критерии трябва да включват не само икономически, но и административни, екологични и социални показатели.


Това е единственият начин да поставяме изисквания пред горското управление, които от само себе си да карат горския сектор да зависи не толкова от политическата конюнктура и местните икономически зависимости, а от нивото на лесовъдското образование, от ефективността и професионализма на административното и стопанско управление и от прилагането на модерни научно-технологични решения.


От 2016 г. със заповед на горското министерство вековните гори в "Натура 2000" в България са защитени и в тях не се допуска човешка намеса .

© Тихомира Методиева, WWF

От 2016 г. със заповед на горското министерство вековните гори в "Натура 2000" в България са защитени и в тях не се допуска човешка намеса .


Ключово постижение през последните години беше официалното признаване и картиране на старите гори - 7% (109 000 хектара) от местообитанията в зоните по "Натура 2000" бяха определени от МЗХГ като гори във фаза на старост в държавните горски територии през 2016 г. Успя ли тази стъпка да ги предпази от сечи?


- Преобладаваща част от горското биоразнообразие е концентрирано в горите във фаза на старост и действително с тяхното определяне през 2016 г. държавата пое сериозен ангажимент за опазването им. Пропуски бяха установени единствено в райони, където тези насаждения все още не бяха нанесени коректно върху горскостопанските карти. (Бел. авт. повече за "Натура 2000" виж тук)


Все повече в управлението на горите навлизат нови технологии – както онлайн документация за разрешените сечи, така и проследяване на реалните процеси в горите чрез сателити. Вие сте пионер в ползването на географски информационни системи (ГИС) за мониторинг на горите – участвахте във въвеждането на системи като тези на ВВФ (http://gis.wwf.bg/forests/) и на ЮЗДП (http://gori.uzdp.bg). Как могат онлайн технологиите да улеснят на практика опазването на горите в близкото бъдеще?


- Онлайн технологиите имат едно ключово предимство – те позволяват максимална прозрачност на дейностите в горите, което е една от най-важните предпоставки за устойчивото им управление и опазване.


Когато за 10 секунди всеки може да провери на телефона си цялата информация за една гора – къде се намира, какво е допустимо да се прави в нея, кой и какво има право да сече и кой отговаря за опазването ѝ, – тази гора ще бъде максимално защитена. И дано по-скоро такава една единна публична система за всички гори в България стане факт.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на ''zms15783''
    ''zms15783''
    Рейтинг: 12554 Неутрално

    Вековните дървета трябва да имат неприкосновена площ и пространство.

  2. 2 Профил на patrokalche
    patrokalche
    Рейтинг: 811 Неутрално

    Когато лесовъд започне да говори за туризъм положението по скоро от комично става трагично. Моля, всеки да си гледа в паничката. Научете се най накрая.

  3. 3 Профил на Тони КОСТОВ
    Тони КОСТОВ
    Рейтинг: 1185 Неутрално

    До коментар [#2] от "patrokalche":

    Като чуя "лесовъд" и "туризъм" в едно изречение, и се сещам веднага за кмета на Царево. А такива "лесовъди" като него са почти всички завършващи "Горско стопанство" в ЛТУ.

  4. 4
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  5. 5 Профил на patrokalche
    patrokalche
    Рейтинг: 811 Неутрално

    До коментар [#2] от "patrokalche":Като чуя "лесовъд" и "туризъм" в едно изречение, и се сещам веднага за кмета на Царево. А такива "лесовъди" като него са почти всички завършващи "Горско стопанство" в ЛТУ.
    —цитат от коментар 3 на Тони КОСТОВ


    Освен това, Натура 2000, няма никаква връзка с какъвто и да било туризъм.

  6. 6
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  7. 7 Профил на korc
    korc
    Рейтинг: 3190 Неутрално

    Едно е да обичаш животните, съвсем друго е да ги лекуваш и да се грижиш за здрава популация. Така е и с горите. Екоталибаните са като урапатриотите, търсят някаква аванта.

    Свободата е възможноста сам да си наложиш дисциплина, преди да са ти я наложили други.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK