През 140-годишната история на горската служба залесяванията са нейна основна дейност и целят предимно обезопасяване на водосборите от реките срещу пороища и наводнения. Именно с цел подсилване на малкото почва в силно ерозирали стръмни склонове са засаждани и иглолистни култури в нетипични за тях райони, за да укрепват склоновете. Те формират по-стабилна почва и впоследствие естествено се подменят от израстващи типични за по-ниските височини широколистни дървета. Масовите залесявания в България започват приблизително с работата на Бюро по укрепяване на пороищата и залесяване през 1905 г. и са институционализирани през 1925 г. в Празник на залесяването, който в наши дни, когато горите на България са стабилни и не изискват непрекъснати залесявания, се празнува като Седмица на гората.<br /><br />На снимката: Залесяване край с. Поибрене, 1925 г.

© сп. Гора

увеличи
Централната горска служба е създадена през 1879 г. с правителствен указ от 17 юли като самостоятелен сектор "Надзор над лесовете" към Отделението на държавните имоти и рудите в Министерството на финансите.<br /><br />Днес държавното управление на горите се извършва от Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) към Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ). По случай отбелязания през изминалата Седмица на гората 140-годишен юбилей на лесовъдската колегия и със съдействието на ИАГ и списание "Гора", "Дневник" публикува архивен материал за резултатите от работата на горското управление до днес.<br /><br />На снимката: Сградата на МЗХГ в София.
виж повече
През 140-годишната история на горската служба залесяванията са нейна основна дейност и целят предимно обезопасяване на водосборите от реките срещу пороища и наводнения. Именно с цел подсилване на малкото почва в силно ерозирали стръмни склонове са засаждани и иглолистни култури в нетипични за тях райони, за да укрепват склоновете. Те формират по-стабилна почва и впоследствие естествено се подменят от израстващи типични за по-ниските височини широколистни дървета. Масовите залесявания в България започват приблизително с работата на Бюро по укрепяване на пороищата и залесяване през 1905 г. и са институционализирани през 1925 г. в Празник на залесяването, който в наши дни, когато горите на България са стабилни и не изискват непрекъснати залесявания, се празнува като Седмица на гората.<br /><br />На снимката: Залесяване край с. Поибрене, 1925 г.
виж повече
Директорът на дирекция "Гори и лесовъдски дейности" в Изпълнителната агенция по горите Ценко Ценов разказва: "Горската служба има забележителна история като тази година се навършват 140 години от създаването й. Ако се върнем назад във времето, ще видим, че в края на 18 -ти и първата половина на 19 век вниманието на младата българска държава е насочено към опазване на горите от разграбване и унищожаване. Тогава са и първите наченки за организираната борба с ерозията и природозащитното дело."<br /><br />На снимката: Миналата седмица повече от 100 служители на Изпълнителната агенция по горите се включиха в традиционното залесяване за Седмицата на гората, което тази година се проведе в землището на с. Очуша, Костенец.
виж повече
Дейността на лесовъдите в България повече от столетие е пряко свързана със залесявания, които възстановяват горска растителност в райони, които поради ерозия са подложени на бедствени порои и наводнения. Защитните дейности срещу пороите, според обзора на списание "Гора", водят началото си от 1905 г., когато се открива първото Бюро по укрепяване на пороищата и залесяване в Казанлък. Оценката на ръководителя му Феликс Вожли през 1911 г. е, че 90% от гористите пространства са покрити с ниска и окастрена гора с минимална роля за опазване на водите и ограничаване на наводненията. Само през 1900-1910 г. са станали 163 наводнения от поройни прииждания, при които човешките жертви са 84 души.<br /><br />На снимката: Склоновете на Стара планина над с. Шипка край Казанлък през 1902 г.
виж повече
Същите склонове през 1999г. изглеждат така, като че ли винаги са били покрити с гора. Тя обаче е резултат от усилена работа на горските служители по укрепване на склоновете и залесяване.
виж повече
Състоянието на растителността зависи изключително от ролята на човека, напомня редакторът на списание "Гора" Борис Господинов. Ролята на горите за възпрепятстване на водния поток е ключова в началото на работата на горската служба. Тогава, непосредствено след Освобождението, няма и след от великата гора Magna Silva Bulgarica, описвана от рицарите-кръстоносци от 11 век. Новата българска държава има оголени планински склонове, които са причина за наводнения и опустошителни порои.<br /><br />На снимката: На 29 август 1910 г. порои причинява огромни щети на Карлово.
виж повече
През 1911 г. пороището "Дълбоки дол" прорязва Стара планина между Сопот и Карлово с ерозионни пропасти до 30 м дълбочина.
виж повече
Работата по овладяването на пороя започва през 1924 г. с изграждане на каменни прагове и баражи от суха зидария. Възстановяването на растителността продължава близо 7 десетилетия.<br /><br />На снимката: През 2010 г. само името на местността "Дълбоки дол" напомня за някогашните пороища.
виж повече
Според изследване на Борис Господинов, главен редактор на списание "Гора", първите залесявания на обрулените от ерозия местности край Сопот датират от 1897 г.<br /><br />На снимката: Лесовъди оглеждат терена, където залесители продължават да засаждат нови фиданки, 1911 г.
виж повече
Днес околностите на Сопот изглеждат коренно различно. Те са изходно място за туристически преходи към Национален парк "Централен Балкан" и утвърдена дестинация за парапланеризъм.
виж повече
През 1951. започва изграждането на язовир "Искър".<br /><br />На снимката: Залесяване през 1958 г. в местността "Щъркелово гнездо", която днес е на брега на язовира.
виж повече
Днес столицата се снабдява в по-голямата си част с питейна вода от този язовир. <br /><br />На снимката: Горите край язовир "Искър" през 2008 г.
виж повече
Директорът на дирекция "Гори и лесовъдски дейности" в Изпълнителната агенция по горите Ценко Ценов обобщава: "Преди 140 години България е една от най-обезлесените страни в Европа. Лесовъдите преобразяват ерозиралите планински склонове и унищожените от порои земи в горски оазиси. Създадени са 18 милиона декари нови гори. Заедно с лесовъдите, хиляди граждани участват в залесяванията. Днес вече ролята на залесяването се свежда до възстановяване на пострадали от каламитети и природни бедствия територии или пък за производство на биомаса, нужна за стопанството."
виж повече
"В основата на прилаганото лесовъдство до 80-те години на миналия век са принципите за активно въздействие върху природата с оглед рационално и пълноценно използване на ресурсите, които тя ни предлага. В новата парадигма за горите основно се цели запазване на устойчивостта и биоразнообразието на горите. Тази съвременна теория за устойчиво развитие на природата и обществото постепенно придобива глобален характер," допълва инж. Ценов.
виж повече
, 27993

Вера Стаевска

Изпращане на галерия

Ако се справяте добре зад обектива, покажете какво ви е впечатлило. Изпратете снимки и текст към тях.

Последни галерии

Фотогалерия: Световните снимки на деня - 1 юни 2023 г.

Фотогалерия: Световните снимки на деня - 1 юни 2023 г.

виж повече
Фотогалерия: Емоциите във финала в Лига Европа и титлата на "Севиля"

Фотогалерия: Емоциите във финала в Лига Европа и титлата на "Севиля"

виж повече
Фотогалерия: Най-добрите снимки на "Дневник" през май 2023 г.

Фотогалерия: Най-добрите снимки на "Дневник" през май 2023 г.

виж повече