Евгени Цавков: Историята е основа за равносметка и разумно използване на горските ресурси

Д-р Евгени Цавков

© Анелия Николова, Музей на ЛТУ

Д-р Евгени Цавков



Д-р Евгени Цавков е преподавател по дендрология и уредник на Музея на Лесотехническия университет (ЛТУ). Днес той разказва за "Дневник" как паметта за миналото на горското стопанство може да помогне за по-доброто опазване на горите в България и в бъдеще.


Тази година горската администрация в България навърши 140 години. От колко години е създадена музейната сбирка за историята на горите в ЛТУ?


- Днес ние смятаме за "рожден ден" на държавната горска служба датата 5 юли 1879 г., когато е създаден самостоятелен сектор "Надзор на лесовете" към "Отделението на държавните имоти и рудите" при Министерството на финансите.




Загрижеността за подобряване на състоянието на горите намираме и в тронното слово на княз Александър I при откриването на първото заседание на обикновеното Народно събрание през 1879 г. - сред 17 изброени законопроекта е обявен и "законопроектът за отглеждането на горите, които сега така безмилостно се унищожават".


Музейната сбирка при Лесотехническия университет (ЛТУ) е създадена доста по-късно, през 1975 г., която е юбилейна – навършват се 50 години от създаване на висшето лесовъдско образование в България. Тогава се налага събирането и експонирането на много архивни материали – снимки и документи. За съжаление се оказва, че всичко е разхвърляно, трудно достъпно. Така възниква идеята за съхраняване на миналото на нашето горско стопанство. Инициаторът за създаването на музея е проф. Свилен Николов, който е и негов първи ръководител заедно с инж. Веселин Дочев.


Какво представлява музейната сбирка днес?


- За периода от създаването на сбирката до днес са събрани и систематизирани почти 1000 архива. Значителната част е наследство от упорития и ентусиазиран труд на първия уредник инж. Веселин Дочев. Повече от половината от архивите са на частни лица – документи, снимки, спомени, книги, ръкописи, отличия и т.н. Съхранени са материали на институции, горскостопански поделения, природозащитни организации. Особено ценни за нас са материалите за образованието по лесовъдство.


Кои са най-старите ви експонати?


- Като съдържание смея да твърдя, че музейната сбирка на ЛТУ ни връща много назад във времето – почти от създаването на горската служба в България. В сбирката се съхранява и първият закон за горите от 1884 г.


Съхранява се голяма част от архивите на първите български лесовъди от края на 19-ти век – Стефан Дончов, Константин Байкушев, Стоян Брънчев, Йордан Митрев, Стефан Синивирски.


Доклад от 1897 г. от горския инспектор Константин Байкушев за посещение в Македония заедно с току-що пристигналия в България градинар - Йохан Келерер, с цел да се проучи горската растителност. С този доклад става известна черната мура в България - и с това и Байкушевата мура. С него са открити и някои нови за науката растения, описани от Келерер – Saxifraga ferdinandi coburgi и Arabis ferdinandi coburgi.

© Музей на ЛТУ

Доклад от 1897 г. от горския инспектор Константин Байкушев за посещение в Македония заедно с току-що пристигналия в България градинар - Йохан Келерер, с цел да се проучи горската растителност. С този доклад става известна черната мура в България - и с това и Байкушевата мура. С него са открити и някои нови за науката растения, описани от Келерер – Saxifraga ferdinandi coburgi и Arabis ferdinandi coburgi.


Ценност представляват и материалите на проф. Тодор Димитров – първият български професор по лесовъдство, на инж. Димитър Загоров – началник на Отделението на горите, лова и рибарството. И още много други, чиито имена не е възможно да бъдат изброени, поради дългия списък.


В сбирката се намира и планиметърът, с който френския лесовъд Феликс Вожли е нанасял поройните периметри в страната.


Изключително богат е книжният фонд на музейната ни сбирка – едни от първите книги по лесовъдство, първите учебници по различните лесовъдски дисциплини, сборници, отпечатъци от статии, ръкописи.


Един особен колорит от миналото внасят снимките и негативите от различно време и различните етапи в развитието на горския ни сектор. Не знам дали можете да си представите, че в края на 19-ти век нашите предшественици са носили фотоапаратите и няколко стъклени плаки с фоточувствителна емулсия, за да запечатат образа на току-що залесени от тях места – тези стъклени плаки се съхраняват при нас.


1925 г, лесовъдът Никола Аджаров с деца залесяват в местността "Беш-Бунар", Карловско. За първи път през тази година започва да се отбелязва Празникът на залесяването (по-късно Седмица на гората)

© Музей на ЛТУ

1925 г, лесовъдът Никола Аджаров с деца залесяват в местността "Беш-Бунар", Карловско. За първи път през тази година започва да се отбелязва Празникът на залесяването (по-късно Седмица на гората)


Как виждате Вие периодите в развитието на горите в България?


- Погледът към горите, тяхното състояние и първоначални опити за внасяне на ред в тяхното използване, датира още от 1869 г., когато излизат "Рапортите на горската мисия в Дунавския вилает" и обявения веднага след това първия турски закон за горите от 1870 г. На практика с това се поставят икономическите основи на горското стопанство.


За периодизацията на развитието на горското стопанство у нас може да има различни подходи, но най-общо се разглеждат три основни периода – 1) от Освобождението през 1878 г. до 1944 г. – османското владичество и капиталистическото общество; 2) 1944 г. до 1989 г. - обществената собственост на горите след национализацията през 1947 г. и 3) 1989 г. до днес - преход към пазарна икономика.


1922 г., Риломанастирска гора. Практическо обучение на курсисти от специалния лесовъдски курс. През 1902 г. риломанастирските гори са отдадени на концесия за 20 годишен период. Търгът е спечелен от братята Тодор и Коста Балабанови, които наддават цената 2,23 златни лева за един плътен кубичен метър здрав материал за строене. На снимката е показана т.н. "водна клауза" за транспортиране на отсечената дървесина с помощта на водата.

© Музей на ЛТУ

1922 г., Риломанастирска гора. Практическо обучение на курсисти от специалния лесовъдски курс. През 1902 г. риломанастирските гори са отдадени на концесия за 20 годишен период. Търгът е спечелен от братята Тодор и Коста Балабанови, които наддават цената 2,23 златни лева за един плътен кубичен метър здрав материал за строене. На снимката е показана т.н. "водна клауза" за транспортиране на отсечената дървесина с помощта на водата.


Трябва да се отбележи, че в тези три периода се включва и времето на драматични промени в развитието на нашата страна през Първата и Втората световна война. Това неминуемо дава своето отражение и в развитието на горския отрасъл.


Още в края на 19-и век, дори в народното събрание се забелязва една враждебност към лесовъдите, които се стремят да наложат определен ред в ползването на горите. Тогава Петко Каравелов и Петко Славейков защитават лесовъдите с думите, че "не е умно ни най-малко да се отказва контролът над горите".


Много други важни моменти могат да се посочат от хронологията в развитието на горското стопанство. Първите залесявания в края на 19-и век край Кюстендил, Копривщица, Сопот, Стара Загора и Ловеч.


През 1901 г. се създава първата държавна служба по лесоустройство, чийто приемник днес е "Агролеспроект". През 1905 г. се създава първото Бюро за укрепяване на пороите и залесяване в Казанлък, а до средата на 20-и век функционират повече от 40 секции, отговорни за овладяването на пороите в България.


Година 1925 е записана със златни букви в нашата горска история, свързана с 3 значими събития – възникване на висшето лесовъдско образование у нас, учредяването на Празника на залесяването станал впоследствие Седмица на гората, която празнуваме и до днес и приемането на един от най-прогресивните закони за горите у нас (виж тук).


Споменавайки за първите стъпки на висшето образование трябва да кажем, че то възниква като част от борбата с пороите и залесяването на опороените земи. Първият хабилитиран преподавател по лесовъдство, Тодор Димитров, е именно един от хората, които са изпратени във Франция (Нанси), за да усвои теорията практиката на укрепяването на пороите. Той пише и първите учебници по тези дисциплини – "Частно лесовъдство" и "Укрепяване на пороите".


1928 г., Своге. Учебна практика по залесяване на студентите от първия випуск лесовъди на Софийския университет с ръководител проф. Тодор Димитров. През тази година е открита и секцията по укрепяване на пороите с цел овладяването на разрушителните наводнения в тази част на Искърското дефиле.

© Музей на ЛТУ

1928 г., Своге. Учебна практика по залесяване на студентите от първия випуск лесовъди на Софийския университет с ръководител проф. Тодор Димитров. През тази година е открита и секцията по укрепяване на пороите с цел овладяването на разрушителните наводнения в тази част на Искърското дефиле.


Паметно събитие е създаването на Съюза за защита на родната природа през 1928 г. по инициатива на Дружество на лесовъдите в България. Благодарение на прозорливостта на този първи природозащитен доброволен съюз (повече тук) са обявени и първите резервати у нас – Силкосия и Парангалица, както и първият парк на Балканския полуостров – народен парк "Витоша".


Вярно ли е, че средновековните пътешественици и кръстоносци минават през почти непроходими дъбови гори в България на път за Цариград, а след османското владичество България се оказва с оголени ерозионни склонове и пороища?


- Да, такива послания от далечното минало наистина има. Средновековните пътешественици като Benedetto Ramberti (1534 г.), Иван Гундулич (около 1630 г.), Евлия Челеби (1653 г.) споделят, че са силно впечатлени от непроходимите гори в равнините. Те наричат гъстите дъбови гори с името "Magna Silva Bulgarorum"- Великата гора на българите.


За съжаление днес само отделни малки по размер гори (кории) и единичните стари дървета напомнят за някогашното величие в миналото. По-голямата част от тези обширни в миналото гори са превърнати от човека в селскостопански площи.


Но кое е довело да унищожаването на тези величествени гори не само у нас, но в целия Балкански полуостров? Няколко са основните причини: усилено сечене на горите за търговия и осигуряване на материал за корабостроенето на голямата военоморска сила на турската империя; добиване на големи количества на дърва за горене; производство на дървени въглища за железодобивната индустрия; умишлено причиняване на пожари за разширяване на пасища, отчасти и от каракачанското население; изкореняване на горска площ за земеделски площи.


Какво се случва след усилените залесявания през 19-и и 20-и век. В какво състояние са горите в началото на 21-и век?


- Усилени залесявания? Не, според мен те са били важни и необходими! Това е бил животът на цяло поколение лесовъди! Нека погледнем южните склонове на Стара планина - Карлово, Калофер, Сопот, Казанлък, също така Кърджалийско, Трънско, Радомирско.


1911 г., местността "Гальов дол" (Калофер). Снимка, която потвърждава думите на един от пионерите в областта на укрепяването на пороите – Петър Манджуков, който споделя, че "никъде Стара планина не е така гола и обезлесена, както над Карлово и Сопот. Никъде южните склонове не бяха така разядени от дълбоки сипеи и ровини, както тук".

© Музей на ЛТУ

1911 г., местността "Гальов дол" (Калофер). Снимка, която потвърждава думите на един от пионерите в областта на укрепяването на пороите – Петър Манджуков, който споделя, че "никъде Стара планина не е така гола и обезлесена, както над Карлово и Сопот. Никъде южните склонове не бяха така разядени от дълбоки сипеи и ровини, както тук".


Ерозията и пороите на оголените земи в България стават причина княз Фердинанд през 1902 г. да се обърне към министрите и народните представители:
"Господа, погледнете печалната картина що представляват нашите хубави гори! Безмилостното им опустошаване от ден на ден взима по-широки и по-ужасяващи размери. То застрашава да лиши народното богатство от една сигурна благодат, а пороите и оголените върхове захващат да превръщат най-красивите склонове и най-плодородните ни долини в безплодни пустини!"


Траен отпечатък в съзнанието на населението в Карлово оставя датата 29.08.1910 г. В 6 ч. сутринта като, че ли цялата планина се стоварва върху Карлово. Местността "Червените брегове" е затрупана от големи камъни. Между многобройните други загуби, силно са били повредени две модерни фабрики за розово масло. Всичко това става причина за откиването на секция по укрепяването на пороищата и в гр. Карлово през 1911 г.) - втората открита секция след тази в Казанлък. До 01.04.1921 г. са извършени са залесени 3964 дка общинска земя и 64 дка частни имоти.

© Музей на ЛТУ

Траен отпечатък в съзнанието на населението в Карлово оставя датата 29.08.1910 г. В 6 ч. сутринта като, че ли цялата планина се стоварва върху Карлово. Местността "Червените брегове" е затрупана от големи камъни. Между многобройните други загуби, силно са били повредени две модерни фабрики за розово масло. Всичко това става причина за откиването на секция по укрепяването на пороищата и в гр. Карлово през 1911 г.) - втората открита секция след тази в Казанлък. До 01.04.1921 г. са извършени са залесени 3964 дка общинска земя и 64 дка частни имоти.


За един период от малко повече от век са създадени над 18 млн. декара нови гори от които 7.8 млн. декара са с изключително противоерозионно значение. Това е зелена броня срещу жестоките порои - наводнения, които са взели дори човешки жертви.


Над 600 000 куб. метра са построените тейнико-урепителни съоръжения, укротените поройни реки и водни течния са близо 2400. Не бива да забравяме тези природни стихии, но най-вече и това, че лесовъдът е застанал гордо срещу тях и със своя труд и лишения е успял да възстанови разрушената природа.


Определено смятам, че горите днес са в много по-добро състояние. Нека не гледаме негативно към лесовъда – този мълчалив герой и творец, който е единствен, който не вижда плодовете на своите творби, защото гората е с дълъг жизнен цикъл, който не е измерим с човешкия живот, а с няколко такива. Но тя пък изисква да разбираш нейния език, който не е никак лесен, а напротив – изисква енциклопедични знания.


Лесничейският дом Боерица на Витоша заедно с горския разсадник - на заден план е вр. Черната скала. Снимката е от архива на първия управител на народния парк Витоша – Георги Малчев. Залесяванията Витоша имат изключително значение за столицата. Според различни описания през 30-те години на миналия век от Орлов мост се е виждал Боянския водопад. Витоша е била силно обезлесена и оголена по различни, най-вече антропогенни причини. Първите залесявания на Витоша са направени през периода 1925-1934 г. в над 25 местности с обща площ около 10 000 дка. Преди обявяването на парка (1934 г.) залесяванията се ръководят от софийската секция по укрепяване на пороите и залесяване.

© Музей на ЛТУ

Лесничейският дом Боерица на Витоша заедно с горския разсадник - на заден план е вр. Черната скала. Снимката е от архива на първия управител на народния парк Витоша – Георги Малчев. Залесяванията Витоша имат изключително значение за столицата. Според различни описания през 30-те години на миналия век от Орлов мост се е виждал Боянския водопад. Витоша е била силно обезлесена и оголена по различни, най-вече антропогенни причини. Първите залесявания на Витоша са направени през периода 1925-1934 г. в над 25 местности с обща площ около 10 000 дка. Преди обявяването на парка (1934 г.) залесяванията се ръководят от софийската секция по укрепяване на пороите и залесяване.


Връх Черната скала през 2011 г., след повече от 80 години залесявания и възобновяване на горите.

© Музей на ЛТУ

Връх Черната скала през 2011 г., след повече от 80 години залесявания и възобновяване на горите.


Лесовъдите са тези, които разбират гората. Нека подадем ръка на лесовъд, а не само да го укоряваме и гледаме с недоверие. Винаги е имало и има изключително почтени и всеотдайни лесовъди.


В момента обществото е силно негативно настроени срещу сечите в горите. Прекомерни ли са те според Вас?


- Към 1934 година залесеността на България е 25 %. Статистиката сочи, че към днешна дата тя е 33 %, а за европейския съюз е 31 %.


1936 г., с. Кости (Странджа) нискостъблено сечище за добив на дърва за дървени въглища. Силният антропогенен натиск върху странджанските гори е бил свързан с добив на дърва за дървени въглища, с които е снабдяван Цариград.

© Музей на ЛТУ

1936 г., с. Кости (Странджа) нискостъблено сечище за добив на дърва за дървени въглища. Силният антропогенен натиск върху странджанските гори е бил свързан с добив на дърва за дървени въглища, с които е снабдяван Цариград.


Не бих казал, че сечите днес са прекомерни. Смятам, че лесовъдите са си вършили и си вършат и сега професионално своите задължения.


Използвам случая да споделя нещо пак от края на 19-и век. В Правилника за прилагане на Закона за горите от 1889 г. за първи път са изложени подробно въпросите за стопанисването на държавните и общинските гори. В този правилник има една забележка: "..онова количество, което се сече ежегодно от всяка отделна гора трябва да съответства на средно-годишния прираст на експлоатируемата гора". Това е и "златното правило" при ползването от горите.


В този смисъл - колко сечем днес? Ако се сравни средният годишен прираст на горите в България с това, което се отсича действително, ще видим, че този сечта е под средния годишен прираст. Статистиката сочи, че от 1980 г. до днес действително отсечената дървесина е под предвиденото по горскостопански план, т.е. към днешната дата ние ползваме някъде около 70 % от предвиденото по проект.


През годините е имало и превишения на това ползване, но смятам, че равносметката е направена и сега си даваме сметка за положителните и отрицателни страни на този процес.


Кои са най-интересните за Вас лично експонати от Музея на ЛТУ?


- При всеки един допир с пожълтелите листа на писмените спомени на ветераните в горското дело, написани на места с трепереща ръка, аз изпитвам особен респект и уважение към хората, писали ги сигурно със сълзи на очи. Такива за мен са спомените на Димитър Загоров, високообразован лесовъд, завършил в университета BOKU - Виена, началник на Отделението на горите, лова и рибарството.


Спомням си, че когато четях тези спомени, писани малко преди смъртта му, аз бях много развълнуван, защото те завършваха много трогателно и някак пророчески с думите: "дали тези, които четат тези лаконични и кратки спомени, ще могат да си представят с каква мъка и усилия съм могъл да изпълня поетата с радост задача, при постоянния напор на сълзи, които разкъсват сърцето и ума ми! Как мога да забравя огромния устрем, с който младата лесовъдска колегия непринудено, възторжено работеше, гонена, преследвана на всяка крачка от всички страни, включително от тези които уж трябваше да й помагат."


Не мога да не спомена и други от тези хора – Стефан Синивирски – завършил в Лвов и с голяма заслуга за инвента­ризирането на горите в непознатата тогава Странджа, както и далновидността му за иницииране обявяването на резерват "Горна Еленица - Силкосия"; Захари Бъчваров и Тодор Иванов – от първия випуск лесовъди на Агрономо-лесовъдния факултет.


Интерес представляват и книгите "Природните богатства на целокупна България" от Херменгилд Шкорпил от 1884 г., както и първите нормативни документи за горското стопанство на България още от османското владичество (1870 г.), Годишниците на Българското природоизпитателно дружес­тво от 1896-1897; първата горска карта от 1894 г., изработена от Константин Байкушев като лесничей в Татарпазарджишкия район.


Най-богатият архив в нашата сбирка е този на академик Борис Стефанов – първият български дендролог и ботаник от световна величина. Съдържанието му надхвърля 5000 архивни единици, между които ръкописите на Флора на България от 1924-1925 г. и първите учебници по Дендрология и по Анатомия на дървото, над 1000 броя снимки от 1912-1979 г., над 2500 материали от кореспонденцията му с впечатляващо число на държавите - над 33.


Сантимент за мен представлява и находката в музейната ни сбирка на първия таксационен карнет на д-р Желязко Георгиев, студент на Димитър Загоров, за един първите и много ценни наши резервати – "Парангалица" (1933 г.). Той бе намерен в архива на проф. Методи Русков - един от първите преподаватели по лесовъдство. Благодарение на този документ колектив от катедра "Дендрология" при ЛТУ с група студенти успя да проследи промените, настъпили в тази гора за повече от 80 години.


Как една такава музейна сбирка може да помогне на бъдещото управление на горите?


- Смятам, че познаването на историята е добра база за извличане на поуки от допуснатите грешки. Историята е основа и за равносметка в различни направления на горското ни стопанство, за търсене на хармония и баланс за оптималното и разумно използване на горските ресурси на България.


Да не забравяме, че 1/3 от площта ни е горска територия. Това налага голяма отговорност, както на лесовъдската колегия, така и на политическите ръководители.


Споделям мнението на историците, че е лесно да кажем от днешната си позиция какво е било грешка, но можем ли да направим така, че да осъзнаем какво от днешните ни действия ще бъде прието за неправилно - това е и изкуството на историческата наука. Знаейки историята и осъзнавайки грешките си, ние трябва да знаем какво не трябва да върви по същия начин.


Иска ми се да завърша с думите на първия професор по лесовъдство – Тодор Димитров. Той завършва емблематичната си статия "Гора и народ" от 1937 г. така: "Гората е мост между миналото, настоящето и бъдещето, през който ние подаваме ръка на своите синове. Нашите деца има да жънат в нея това, което бащите ни са опазили и което ние сме отгледали, а каквото ние опазим, ще расте и ще се подобрява в полза на нашите внуци."

Коментари (12)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на 442
    442
    Рейтинг: 1483 Неутрално

    Като гледам как ЮНАШКИ се строят от силните на деня фабрики за пелети и, как непрекъснато към тях се стичат камиони с дървесина, направо се чудя, как все още имаме гори.

  2. 2 Профил на balgariez
    balgariez
    Рейтинг: 2344 Неутрално

    Спрете сечта! Напълно. Поне за четвърт век.

  3. 3
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  4. 4 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 12547 Неутрално

    Чудесно интервю. Впрочем неподготвен турист може да се заблуди и да не намери Боянския водопад сега, грижливо сгушен в гората :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  5. 5 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 12547 Неутрално

    До коментар [#2] от "balgariez":

    Като гледам исторически нещата се повтарят:
    1 Непроходимите български гори са били опустошени по времето на осмаското владичество.
    2 После започва възстановяването по време на третата българска държава.
    3 Сега отдаденото на ДПС управление вече повече от 20 години връща сечта до голо в горите отново ...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  6. 6 Профил на popopo
    popopo
    Рейтинг: 51 Неутрално

    Респект.
    Важно е да има поне малко оптимизъм за горите и природата.
    Последния абзац е най-важния и трябва мнозинството от хората да мисли така, в перспектива.

  7. 7 Профил на Jumbo Jet
    Jumbo Jet
    Рейтинг: 2012 Неутрално

    наистина преди век е имало обезлесени склонове на планините, а сега там има милиони декари гора. така че не ревете за щяло и нещяло. Сеч е имало и ще има, важното е "златното правило" споменато в статията годишната сеч да не превишава годишния прираст. И ще последните десетилетия средно се отсича70% от годишния прираст значи всичко е наред.

  8. 8 Профил на Jumbo Jet
    Jumbo Jet
    Рейтинг: 2012 Неутрално

    Като гледам как ЮНАШКИ се строят от силните на деня фабрики за пелети и, как непрекъснато към тях се стичат камиони с дървесина, направо се чудя, как все още имаме гори.
    —цитат от коментар 1 на 442


    Юнашки или не, важното е да се сече по план. Ако се спазват правилата може и БОГАТИРСКИ да строят.

  9. 9 Профил на Jumbo Jet
    Jumbo Jet
    Рейтинг: 2012 Неутрално

    Спрете сечта! Напълно. Поне за четвърт век.
    —цитат от коментар 2 на balgariez


    Това е неразумно, да не казвам безсмислено.

  10. 10 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 3133 Неутрално

    Такова ХИЩНИЧЕСКО унищожение на горите на Отечеството не е имало и под турско......

  11. 11 Профил на Цъкам минуси
    Цъкам минуси
    Рейтинг: 571 Неутрално

    Историята е основа за равносметка, че никога повече ДС/КГБ, ма глей кво става 30 годин.

  12. 12 Профил на stem
    stem
    Рейтинг: 452 Весело

    Такова ХИЩНИЧЕСКО унищожение на горите на Отечеството не е имало и под турско......
    —цитат от коментар 10 на selqnin


    Глупости!
    Има наистина райони с прекомерна сеч, има и незаконна. Но вакханалията, която бе настъпила по едно време под шапката на ДПС и приближени бесепари, вече я няма. Поне не в такива размери. И горите се увеличават. Е, не в унищожените от корояд райони - благодарение на един "много зелен" динен бивш шеф на парк "Витоша", понастоящем виден грантоед и политик.
    А лично аз да съм направил много повече срещу незаконните сечи, отколкото дърдорещи по форумите селяндури.

    Левичаро-либералстващите се заклеха да воюват до пълна победа на здравите сили над здравия разум!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK