© Надежда Чипева, Капитал
Според отговорите на българските участници в допитването, 51% настояват в тези зони икономическата дейност да бъде изцяло забранена, а 45% допускат строителство само при изключителен обществен интерес и при пълно възстановяване на увредената природа.
Над половината от българите са на мнение, че икономическото развитие не трябва да ощетява природата в защитени зони като "Натура 2000". Това показват данни от проучване на общественото мнение, представени от Европейската комисия и цитирани от кореспондента на БТА в Брюксел.
.
Според отговорите на българските участници в допитването, 51% настояват в тези зони икономическата дейност да бъде изцяло забранена, а 45% допускат строителство само при изключителен обществен интерес и при пълно възстановяване на увредената природа.
Данните показват, че 41% от българите са чували и знаят за "Натура 2000", а 35% само са чували. За сравнение в ЕС 70 на сто от хората заявяват, че никога не са чували това наименование.
Над 70 на сто от всички отговори показват, че хората понасят основната отговорност за състоянието на природата.
Сред щетите, нанасяни на околната среда, на първите места отговорилите поставят замърсяването на въздуха, почвата и водата, както и съответните отражения в промените на времето.
Резултатите от проучването се обявяват на фона на подготвяни от Министерството на околната среда и водите промени в Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), с които се облекчават възможностите за изваждане на част от териториите в "Натура 2000" от защитата на европейската мрежа. Бъдещите териториални планове за управление пък ще се разработват с водещата роля на браншови организации и собственици на земи по места, докато участието на учени и природозащитници се ограничава. Според екоактивисти предложенията противоречат на различни български закони, както и на европейските директиви за природните местообитания и за птиците и биха улеснили строежи и злоупотреби в опазени природни обекти.
Съдържание за Веолия България
