Египетските лешояди се размножават добре в България, но намаляват с 37% на Балканите

Египетските лешояди се размножават добре в България, но намаляват с 37% на Балканите

© Зелени балкани



Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) съобщи, че резултатите от мониторинга на египетския лешояд на Балканите тази пролет показват голям спад в популацията на вида за последните 7 години. Броят на двойките птици е намалял с 37% (от 71 на 45) между 2012 и 2019 година. За България данните са по-оптимистични - за последните 7 години в страната също има намаление, но то е почти двойно по-малко - 17%. Тази година в България има 24 гнездящи двойки египетски лешояди, докато през 2018 г. те са били 26.


Това са данните от редовния мониторинг на популацията на световно застрашения египетски лешояд на Балканите се извършва в рамките на LIFE проект "Нова надежда за египетския лешояд", изпълняван от Българското дружество за защита на птиците в партньорство със сдружението "Зелени Балкани" и с още над 20 институции и организации от общо 14 страни от Балканския полуостров, Близкия изток и Африка.


Мерките


За да бъдат стабилизирани популациите на Балканите, през 2019 площадките за допълнително подхранване ще продължават да привличат скитащи египетски лешояди, които са от ключово значение за оцеляването на популацията на полуострова. Досега най-малко две птици са наблюдавани на площадката за подхранване на язовир "Студен кладенец" (поддържана в момента в рамките на LIFE проект "Опазване на черния и белоглавия лешояд в Родопите") и още една птица - на ресторанта за лешояди в Котелска Стара планина (поддържан от Фонда за дивата флора и фауна, "Зелени Балкани" и Дружеството за защита на хищните птици в рамките на LIFE проект "Светло бъдеще за черния лешояд"). За да бъдат привлечени повече скитащи птици, тази година ще бъдат открити още две площадки за подхранване – в Източните Родопи (България) и в Епир (Гърция).




По проекта "Нова надежда за египетския лешояд" се осигурява безопасна храна на вида. През този гнездови сезон ще бъдат подпомагани най-малко 7 двойки на площадките за подхранване, а индивидуално ще бъдат подхранвани други 7 (общо 60% от популацията на египетския лешояд в България). В Гърция в момента работят няколко площадки за подхранване, които покриват цялата популация на вида в страната, докато Албания и Северна Македония имат по една такава площадка.


Данните по държави


Египетските лешояди се размножават добре в България, но намаляват с 37% на Балканите

© Зелени балкани


БДЗП съобщава, че България продължава да е "крепост на вида на полуострова" с 24 гнездящи двойки, 22 от които мътят (за сравнение, през 2018 гнездящите двойки бяха 26 с 19 мътещи). За последните 7 години в страната също има намаление, но то е от 17% на двойките, почти двойно по-добър резултата от този за Балканите. Също така на европейско ниво гнездовите параметри показват, че българските двойки египетски лешояди са сред най-успешните по процент на размножаващите се сред тях и по брой успешно отгледани малки.


Най-лоши са новините от Гърция, където популацията на египетския лешояд достига своя исторически минимум с останали едва три двойки и две територии, заети от мъжки птици (през 2018 двойките са били 5, а заетите територии - 6).


Броят на заетите територии в Албания е без промяна в сравнение с предишните програми за мониторинг, проведени през 2012, 2013 и 2018 г - териториите са девет (пет, заети от двойки и четири - от единични птици). От 2006 г. насам обаче общият брой на заетите територии е намалял с 36% (от 14 на 9).


В Северна Македония до момента са регистрирани 13 гнездови територии. Девет от тях са с мътещи двойки. Броят е същият като през 2018 г., но се очаква още няколко територии да бъдат потвърдени през следващия месец. Въпреки това броят на заетите територии в страната е намалял с поне 30% през последните 7 години.


Египетският лешояд


Египетските лешояди се размножават добре в България, но намаляват с 37% на Балканите

© Зелени балкани


Египетският лешояд (Neophron percnopterus ) е най-дребният от лешоядите в България. Той е бял, единствено маховите пера на крилата са черни. Лицето и гушата са голи, жълтеникави, а на тила има дълги остри пера, които образуват характерната му "прическа".


Египетският лешояд има изключително обширен ареал, обхващащ Южна Европа, Северна, Централна и Източна Африка и цяла Югозападна Азия – Кавказ, северна Индия, Пакистан и Мала Азия. Птиците, които обитават най-северните части на ареала, са прелетни. Мигрират поединично или в малки групи, като избягват отворените морета и се придържат към сушата.


Видът е в Червения списък на IUCN (Международен съюз за защита на природата) в категорията "Застрашен" (Endangered) (Birdlife International 2017). Включен е в Анекс II на CITES конвенцията (Конвенция за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора), в Анекс II на Бернската конвенция (Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания) в Анекс II на Бонската конвенция (Конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни), в Анекс I на Директивата за птиците.


В България е в категорията застрашен (Endangered) и е защитен от българските зони от европейската мрежа "Натура 2000" - вписан е в Анекс II и III на Закона за биологичното разнообразие (повече за мрежата - тук).


Световната популация на вида се оценява на 12 000 – 38 000 полово зрели индивида. В Европа гнездят около 3000 – 4700 двойки, основно в Испания и Турция според данни на BirdLife International от 2015 г. Европейската популация на вида бележи значителен спад, който продължава и понастоящем. За последните три поколения числеността на египетските лешояди в Европа е спаднала с повече от 50%. Значителен спад в числеността на популацията на вида с 4-8% годишно през последните 3 десетилетия е отбелязан и на Балканския полуостров. В България спадът е повече от 50% за последните 15 години.


Египетският лешояд е един от най-бързо изчезващите видове птици в днешно време. Освен заплахите по пътя на миграция такива могат да се търсят и в местата за зимуване и местата за гнездене. Бракониерски отстрел, залагането на отровни примамки, ограбване на гнездата, безпокойство по време на размножителния период, сблъсък с електропреносната мрежа и ветрогенератори са едни от основните фактори за намаляване на популацията на вида. Приемането на вредни вещества и антибиотици чрез храната влияе пагубно на вида. Натрупването на тези вещества води до отслабване на организма на птиците и висока податливост към заболявания, както вероятно и до намаляване на продължителността на живота и репродуктивните им способности.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (14)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на 4ort
    4ort
    Рейтинг: 3148 Неутрално

    И руските лешояди се размножават добре.
    Ще късат жива плът, чрез патоци и АЕЦ.

  2. 2 Профил на Платон  Фъшкиев
    Платон Фъшкиев
    Рейтинг: 2081 Любопитно

    Чудесно е,че в България египетските лешояди се размножават добре!
    Но при маратонското бягяне има какво да се желае.Там сме на 69-то място!

    Група млади затоплисти чисти океан от глисти,вдъхновени либерали пляскат в езеро педали. BACHO LUD
  3. 3 Профил на cmy12603507
    cmy12603507
    Рейтинг: 1735 Неутрално

    Правилно- най- добре е да се заселват лешояди в България- те така или иначе са си и мършояди, та преспокойно могат да се справят с оредяващото българско население, защото тази територия е харесана на ниво оон за заселването й с всякакви ''мигранти'' от най- различни континенти. За целта се анеобходими повече мършояди- защо българите да ''цапаме и замърсяваме'' почвата в територията, като заравяме в нея починалите си близки.,.Чакам да се ''изока'' радостно всеки, който поставя правата на животните и птиците над правата на хората.

  4. 4 Профил на Noise
    Noise
    Рейтинг: 2163 Неутрално

    Руските и американските също.. Изглежда, България е едно добро място за чужди лешояди..

    Sutor, Ne Supra Crepidam!
  5. 5 Профил на stanimirkou
    stanimirkou
    Рейтинг: 222 Весело

    Поне в нещо да сме добре.

  6. 6 Профил на galapagas
    galapagas
    Рейтинг: 1809 Неутрално

    Лешоядите се размножават добре, зелените също, но при българите този процес е доста зле.

  7. 7 Профил на svoboden
    svoboden
    Рейтинг: 1292 Неутрално

    Колко пари са “усвоени” по тази тема!?

  8. 8 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 3590 Неутрално

    Поне в нещо да сме добре.
    —цитат от коментар 5 на stanimirkou


    Щом тук им е добре и се размножават, значи много мърша има за лешоядите в скромната ни колония!

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  9. 9 Профил на Корки
    Корки
    Рейтинг: 2378 Неутрално

    Йеменските талибани заловиха един лешояд - шпионин изпратен от България. Зимуването на лешоядите в зони на военни конфликти съкращава популацията.

    Свободата е възможноста сам да си наложиш дисциплина, преди да са ти я наложили други.
  10. 10 Профил на Nikolay Savov
    Nikolay Savov
    Рейтинг: 1342 Неутрално
  11. 11 Профил на wanderer
    wanderer
    Рейтинг: 2192 Неутрално

    "Броят на двойките птици е намалял с 37% (от 71 на 45) между 2012 и 2019 година."

    Като се "запролети" в Северна Африка от 2011 г. небето се задръсти от "фалкони" с "големи падащи топки" и не остана място за туземците.

  12. 12 Профил на wanderer
    wanderer
    Рейтинг: 2192 Весело

    До коментар [#9] от "korc":
    "Йеменските талибани заловиха един лешояд - шпионин изпратен от България. "

    Мани, мани, пустите им хусите станали московци - ударили три САЩисани фалкона, 16-то крили, долетели от Саудитска арабия, ОАЕ, а един чак от Мароко.

  13. 13 Профил на SS
    SS
    Рейтинг: 2792 Неутрално
  14. 14 Профил на Petar Draganov
    Petar Draganov
    Рейтинг: 47 Неутрално

    За зелените лешояди Лайф плюс, за хората Лайф минус.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK