Гражданската наука в България се развива все повече, благодарение на обучителни програми на изследователски и неправителствени организации – например Школата по орнитология към Института по биоразнообразие към Българскята академия на науките за любителите на птиците, програмата на Асоциацията на парковете "Бъдещи природозащитници" за младежи, които се интересуват от политики и практики за управление на природни ресурси, студентския ентомологичен клуб в Биологическия факултет на Софийския университет, ботаническите курсове на Българска фондация Биоразнообразие. В резултат от гражданската наука, онлайн базата данни на Българското дружество за защита на птиците https://smartbirds.org/ вече има 975 018 записа за видове от фауната и флората на България, регистрирани от учени и любители с точни данни на локация и фотографии.<br /><br />През миналия уикенд за любителите на ценните растения в страната Българска фондация Биоразнообразие организира и теренно посещение за наблюдение на рядка степна и дюнна флора, с обучител доц. Антоанета Петрова, директор на Ботаническата градина на БАН. "Дневник" представя няколко акцента за редките растения, които цъфтят в суровите условия на степите и дюните в защитените зони от "Натура 2000", които ботаническият тур посети.<br /><br />На снимката: доц. Петрова показва на групата ценно находище на редкия вид твърдолистна песъчарка (Arenaria rigida), с инструкции за минаване в колона и внимателно стъпване покрай цветето, за да оцелеят редките екземпляри.

© Вера Стаевска, Личен архив

увеличи
Гражданската наука в България се развива все повече, благодарение на обучителни програми на изследователски и неправителствени организации – например Школата по орнитология към Института по биоразнообразие към Българскята академия на науките за любителите на птиците, програмата на Асоциацията на парковете "Бъдещи природозащитници" за младежи, които се интересуват от политики и практики за управление на природни ресурси, студентския ентомологичен клуб в Биологическия факултет на Софийския университет, ботаническите курсове на Българска фондация Биоразнообразие. В резултат от гражданската наука, онлайн базата данни на Българското дружество за защита на птиците https://smartbirds.org/ вече има 975 018 записа за видове от фауната и флората на България, регистрирани от учени и любители с точни данни на локация и фотографии.<br /><br />През миналия уикенд за любителите на ценните растения в страната Българска фондация Биоразнообразие организира и теренно посещение за наблюдение на рядка степна и дюнна флора, с обучител доц. Антоанета Петрова, директор на Ботаническата градина на БАН. "Дневник" представя няколко акцента за редките растения, които цъфтят в суровите условия на степите и дюните в защитените зони от "Натура 2000", които ботаническият тур посети.<br /><br />На снимката: доц. Петрова показва на групата ценно находище на редкия вид твърдолистна песъчарка (Arenaria rigida), с инструкции за минаване в колона и внимателно стъпване покрай цветето, за да оцелеят редките екземпляри.
виж повече
Находището се намира в централната група "Побити камъни", обявена за природен паметник през 1937 г. заради каменните формирования. Днес зоната има троен природозащитен статут – защитена е от "Натура 2000" по Директивата за местообитанията; природна забележителност е по националния Закон за защитените територии и е призната за Важно място за растенията (ВМР) по програмата на Конвенцията за биологичното разнообразие. В тази зона има уникално за света местообитание – Вътрешни дюни с побити камъни, което заема преобладаващата част от защитената зона. Местообитанието е включено и в Бернската конвенция за опазване на европейската флора и фауна.<br /><br />На снимката: Типичният за защитена зона "Побити камъни" борзеанов игловръх (Alyssum borzаeanum), е защитен вид по Закона за биологичното разнообразие. Той има ограничено разпространение в Румъния и България, по дюнни и степни местообитания.
виж повече
Побитите камъни посрещнаха ботаническия тур и с красивите воали на пясъчното коило (Stipa borysthenica).
виж повече
Преди да достигнe най-уязвимите поради човешко присъствие степи и дюни край морето, ботаническият тур посети и Острия хълм (Сиври тепе) между Девня и с. Чернево. Хълмът има статут на Важно място за растенията и е част от Натура зона "Девненски хълмове".<br /><br />При изкачването си ботаниците-любители успяха да наблюдават типични степни растения, както и изобилно цъфтящата в розово дългостъблена еспарзета (Onobrychis gracilis).
виж повече
Сиври тепе се отличава с находище на редкия Цар Борисов лопен (Verbascum tzar-borisii). Растението е български ендемит (не се среща извън България) и има само няколко находища в област Варна. Освен розетки на вида, участниците в ботаническия тур на Българска фондация Биоразнообразие и Ботаническата градина на БАН видяха само 3 екземпляра, цъфтели през тази година.
виж повече
Хълмът е с мергелен строеж (от втвърдени морски и речни седименти, които представляват скали, разположени в "етажи") и дава почва за реликтни растения, типични за понто-сарматските степи.
виж повече
Понто-сарматските степи са рядко и защитено от "Натура 2000" сухо тревно местообитание.
виж повече
Видовете растения, които тези степи приютяват в България, са приспособени едновременно към плитки и каменисти почви и към специфичния климат и релеф на Добруджа.
виж повече
виж повече
Вторият ден от ботаническия тур на Българска фондация Биоразнообразие беше посветен на две емблематични със своята рядка растителност защитени зони от "Натура 2000" – "Комплекс Калиакра" с известните защитени понто-сарматски степи край едноименния черноморски нос и редки вече за България запазени дюни край Шабла, в съседство със защитена зона "Езеро Шабла – Езерец".<br /><br />На снимката: групата в своята обиколка сред степната растителност на Калиакра под водачеството на доц. Петрова.
виж повече
Неголямата млечка Euphorbia nicaensis ssp. cadrilaterii е сред видовете, характерни за Понто-сарматските степи.
виж повече
Степните местообитания са много чувствителни към човешката дейност. Възстановяването им след унищожаване е скъпо струващо и изисква продължителна експертна работа, включваща отглеждане и привнасяне на разнообразните степни видове, като резултатът не може да бъде гарантиран.<br /><br />На снимката: възрастен екземпляр на теснолистния минск (Jurinea stoechadifolia), който е рядък вид в степите около Черно море.
виж повече
Калиакра е една от първите защитени територии в България, обявена за "природо-историческо място" през 1941 г. Днес тук има строг резерват е с обща площ 866 хектара, и е единственият в България, включващ и морска акватория. Обявен е с цел запазване на крайбрежни морски екосистеми, характерна степна растителност и животински свят, и гнездови ниши на редки и изчезващи видове птици.<br /><br />Освен резерват по националния Закон за защитените териториии, районът е включен и в две частично припокриващи се защитени зони от мрежата "Натура 2000" – това са зоните "Калиакра" (по директивата за птиците) и "Комплекс Калиакра" (по директивата за местообитанията). В предмета на опазване на защитена зона "Комплекс Калиакра" са голям брой местообитания, като Крайбрежни лагуни, Стръмни морски скали, обрасли с ендемични (разпространени само в даден район) видове, Понто-Сарматски степи, Хазмофитна (приспособена към скали) растителност по варовикови скални склонове, както и редки Панонски гори с космат дъб и видовете растения татарско диво зеле (Crambe tataria), обикновена пърчовка (Himantoglossum jankae) и емилипопово прозорчe (Potentilla emilii-popii). <br /><br />Територията има и статут на Важно място за растенията (ВМР) - то заема тясна ивица от около 40 км дължина от крайбрежна линия между град Балчик и село Тюленово. Тук се намират едни от най-представителните за страната степни, крайбрежни клифови и морски местообитания. Силно солените Балчишка и Наневска тузли са уникални местообитания. Във ВМР "Калиакра" флората включва над 1000 растителни вида, като са установени повече от 40 редки, ендемични и/или защитени растения.
виж повече
Лъжеармеровидният карамфил (Dianthus pseudoarmeria) е типичен степен вид.
виж повече
Храстовиден жасмин (Jasminum fruticosum).
виж повече
Сред рядката степна растителност на Калиакра ботаническата група успя да наблюдава и орхидеята пирамидален анакамптис (Anacamptis pyramidalis).
виж повече
Районът на Калиакра е един от малкото на Балканите, където се среща калиакренска метличина (Centaurea caliacrae), която е балкански ендимит.
виж повече
В непосредствено съседство с отвесните скали участниците в ботаническия тур наблюдаваха редица редки видове, сред които древното голосеменно растение ефедра (Ephedra dystachia), защитен вид от Закона за биологичното разнообразие и типичен за местообитанието "Западнопонтийски петрофитни степи".
виж повече
Визианово омразниче (Onosma visianii).
виж повече
Ботаниците-любители имаха късмет да видят последните цветове на жълтото асфоделине (Asphodeline lutea), което по-рано през пролетта обагря в жълто степите.
виж повече
Групата наблюдава и едроцветната перестолистна какула (Salvia ringens).
виж повече
Редки растения успяват да разцъфтят не само върху каменистите степни местообитания, но и върху пясъка на все по-рядко намиращите с в България дюнни местообитания. На белите – подвижни, все още в процес на промяна - дюни край Шабленското езеро групата наблюдава цъфнали в различни цветове типични псамофити (растения, приспособили се към пясъчна среда).<br /><br />На снимката: групата по водачеството на доц. Петрова сред дюните край Шабленското езеро в разцъфнали растения
виж повече
Дюните са обагрени в лилаво от еспарзетовото клинавче (Astragalus onobrychis).
виж повече
Преобладаващото жълто на дюните e от цъфтящата сегуерова млечка (Euphorbia seguirana).
виж повече
Морското зеле (Crambe maritima) е типичен вид за ембрионалните дюни, които са в процес на формиране.
виж повече
Дюните често се обитават от бодливи и сукулентни (с удебелени и месести части, където обикновено задържат вода) растения, които са приспособени към суша.
виж повече
Групата успя да наблюдава и разцъфнала на границата между дюните и влажната зона на Шабленската Тузла блатна перуника (Iris pseudacorus).
виж повече
Блатната перуника (Iris pseudacorus) отблизо.
виж повече
В последния ден от ботаническия тур групата посети друга зона от "Натура 2000", която е известна с редките си растителни видове – Таушан тепе, край с. Невша.
виж повече
Натура зоната по Директивата за местообитанията и Важното за растенията място "Таушан тепе" представлява редица от хълмове, разположени северно от с. Невша, Варненска област. <br /><br /> Таушан тепе е забележителен пример за убежище на степна растителност, оцеляла тук от древни времена. Тук могат да се видят десетки редки видове растения, вписани в Червената книга на България, защитени от Закона за биологичното разнообразие и включени в приложенията на Европейската директива за местообитанията. Много от тях са със степен произход или се срещат единствено в Добруджа.
виж повече
Най-големият от хълмовете – Таушан тепе (Зайчият хълм) е висок 375 м, а съседните "Типичките" са по-ниски. Мястото е с площ 307 хектара.<br /><br />На снимката: доц. Антоанета Петрова води групата по билата на "Типичките", на фона на Таушан тепе.
виж повече
За Таушан тепе е специфичен световно застрашеният вид янкиева метличина (Centaurea jankae), срещащ се само в Румъния и България, на територията на Добруджа. Групата я наблюдава едва напъпила (на снимката).
виж повече
Разцъфнала янкиева метличина (Centaurea jankae).
виж повече
Сред най-редките растения на степите е и Червеното усойниче (Echium russicum), което любителите ботаници имаха щастието да видят напълно разцъфнало на фона на Зайчия хълм (Таушан тепе). Видът е включен в приложенията на Директивата за местообитанията за защита от мрежата "Натура 2000" и има статут "Уязвим" в българската Червена книга. Зоната "Таушан тепе", която е обявена в българската част от европейската мрежа, е една от само няколкото, в които видът се среща.<br /><br />Таушан тепе е забележителен пример за убежище на степна растителност, оцеляла тук от древни времена. Тук могат да се видят десетки редки видове растения, вписани в Червената книга на България, защитени от Закона за биологичното разнообразие и включени в приложенията на Европейската директива за местообитанията. Много от тях са със степен произход или се срещат единствено в Добруджа.
виж повече
В рамките на зоната от "Натура 2000" отделно е обявена и защитена местност "Трижилкова метличина" с площ 16,87 ха, която има за цел опазването на този вид и неговото местообитание.
виж повече
Тройножилчестата метличина (Centaurea trinervia) има статут на "критично застрашен" вид в Червената книга на България. Засега в страната тя е намерена само в зоната "Таушан тепе", и то с по-малко от 30 екземпляра.
виж повече
, 33090

Вера Стаевска

Изпращане на галерия

Ако се справяте добре зад обектива, покажете какво ви е впечатлило. Изпратете снимки и текст към тях.

Последни галерии

Фотогалерия: Световните снимки на деня - 24 януари 2022 г.

Фотогалерия: Световните снимки на деня - 24 януари 2022 г.

виж повече
Снимка на деня: Кирил Петков посрещна Димитър Ковачески с военна церемония

Снимка на деня: Кирил Петков посрещна Димитър Ковачески с военна церемония

виж повече
Снимка на деня: На опашка за монета

Снимка на деня: На опашка за монета

виж повече
Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 1540 Весело

    Ксали, учи се.

  2. 2 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 5206 Неутрално

    Красиво е с тези пъстри поляни...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  3. 3 Профил на tsyrvulan
    tsyrvulan
    Рейтинг: 1401 Неутрално

    Благодаря за галерията. Изключително красива и информативна. Ако може повечко инфо кога и как се организират подобни турове. Кой може да участва? Стига да съм в Родината с удоволствие бих се записал за подобен тур.

    За русогнили рубльовци дори хуманизмът на д-р Гелотен е много. Подпис - Цървулан.
  4. 4 Профил на Един вампир броди из Европа
    Един вампир броди из Европа
    Рейтинг: 2593 Неутрално

    По камъните и пясъка може да растат, ама да ги видя като излееме бетона.

    Демокрацията е най-големият враг на планетата (https://foreignpolicy.com/2019/07/20/democracy-is-the-planets-biggest-enemy-climate-change/)
  5. 5 Профил на Искрец.07
    Искрец.07
    Рейтинг: 239 Неутрално

    Благодаря за удоволствието от снимките
    иразясненията





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.