Едномесечната забрана за улов на бяла мида не е достатъчна, смятат учени

Едномесечната забрана за улов на бяла мида не е достатъчна, смятат учени

© null



От 22 май със заповед на министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева бе забранен уловът на бяла пясъчна мида. Заповедта обаче беше ограничена до един месец, което според учени и природозащитници не е достатъчно, за да се постигнат целите на заповедта - да се опазят и осигурят условията за размножаването на белите пясъчни миди, - защото тези видове се размножават до октомври.


Eдномесечната забрана на улов на видовете бяла мида Donax trunculus и Chamelea gallina по каквито и да било начини на риболов беше с краен срок 23 юни. Според научните институти на Българската академия на науките (БАН), обаче, едномесечният период не е достатъчен.


Експертите от Института по океанология и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН дадоха за "Дневник" своите становища, представяни през последните две години по темата пред ресорното Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ). Учените уточниха, че нееднократно са заявявали предложенията си за опазване на бялата мида в работни групи и експертни съвещания през годините. В своите становища учените от академията на науките препоръчват ограничаване на ловенето в периода от февруари до октомври, който обхваща размножителна активност и на двата основни вида "бяла мида".




Миналата година, експертите на ИБЕИ са сигнализирали отново, че "предвид интензивния и на практика безконтролен улов през последните две години", запасите от бяла мида още тогава са били значително намалели. Според учените, ако периодът на забрана за улов е "до два месеца", това отразява по-скоро настроенията в риболовния бранш, а не необходимостта от "адекватни и навременни научно обосновани административни мерки за опазване на запасите".


В становищата си учените подчертават, че съобщества на бели миди изпълняват съществени екосистемни услуги, свързани със самопречистването на крайбрежните морски зони, които по българското крайбрежие продължават да са подложени на съществено органично замърсяване. "Драгирането или прилагането на други деструктивни методи на улов ще доведе до забавяне на процесите на самопречистване и влошаване на екологичните и дори на санитарните показатели на водите в крайбрежната зона на Черноморието," подчертават в общо становище учените от двата института. Тези риболовни методи имат негативно въздействие и върху популациите на риби, ракообразни, морски треви и други групи организми, които имат значение както като хранителен ресурс, така и като природозащитни фактори за Черно море.


Според Димитър Попов, който ръководи морската изследователска програма на сдружение "Зелени Балкани", проблемът е най-вече в улова на бяла мида чрез дънно драгиране. "Този вид миди обитават пясъчни дъна и улова им чрез драгиране разрушава баланса на цялата екосистема и допринася за намаляване на рибните ресурси в морето," коментира Попов.


Десислава Танева замести в Министерството на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на 15 май и заповедта за забрана на улова на бяла мида беше една от първите нейни дейности като министър. Оставката на Порожанов беше поискана на 14 май от премиера Бойко Борисов заради започналото разследване за злоупотреби с европейски средства в Държавен фонд "Земеделие", когато институцията е била ръководена от него. Танева беше ресорен министър и в предишното правителство на Бойко Борисов, в периода 2014-2017 г.


Драгиране


Туристите по българските брегове често наблюдават малки плавателни съдове, които са разположени в близост до брега. Най-често съмнението е, че при такова разположение на лодки те ловят миди чрез тралене (или "драгиране") - извличане на бяла мида с "изстъргването" ѝ от дъното. По силата на чл. 35 на Закона за рибарство и аквакултура този метод за риболов е забранен в България и извън едномесечната заповед, която вече изтече.


През лятото сигналите за тралене са чести, като контролът се осъществява от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултура (ИАРА) към МЗХГ, която съставя административни актове на нарушителите. Когато обаче туристи сигнализират, контролните органи рядко установяват нарушения и санкционират риболовците (например, нито едно констатирано нарушение за бяла мида от 25 проверки - виж тук). За да бъде доказано нарушението, е необходимо риболовците да бъдат хванати в действие заедно със забранения уред – драга, който те лесно могат да изтеглят от водата и скрият при наближаваща проверка.


Бялата мида


Под понятието "бяла пясъчна мида" по българското черноморско крайбрежие се имат предвид няколко вида двучерупчести: Mya arenaria, Chamelea galina, Donax trunculus, Anadara inaequivalvis. Една от основните екологични функции на "бялата мида" е извършването на т.н. "естествена биотурбация".


С присъствието си белите миди увеличават порьозността на утайката на морското дъно и улесняват преноса на разтворен кислород в повърхностните10-15 см от морската вода, разясняват учените от Института по океанология и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания. С това белите миди подпомагат кислородния баланс, който осигурява и значителното биоразнообразие на дънните хабитати.


Под тази граница, дори и в крайбрежната плитка зона, съществува добре развит безкислороден слой, където в условията на анаеробно разграждане на органичната материя се продуцира сероводород по механизма, известен за дълбоководната зона на Черно море. На практика, подчертават учените, единствено наличието на този тесен аеробен слой в повърхностните слоеве на дъното предпазва от издигането на разтворения сероводород до повърхността и навлизането му в надстоящия воден стълб. Тоест, ако няма бяла мида, на практика ще имаме изтичане на сероводород от седиментните във водата по крайбиежието.


Белите миди изпълняват съществени екосистемни услуги, свързани със самопречиствателните способности на крайбрежните морски зони, които по българското крайбрежие продължават да са подложени на значителен антропогенен стрес. Затова и опазването на бялата мида освен като намаляващ хранителен ресурс е важно и за баланса на живота в Черно море.


Основното местообитание на видовете бяла мида Donax trunculus и Chamelea gallina са сублиторалните пясъци (т.е. пясъчни дъна на дълбочини между1-2 метра и 15-20 метра). В по-голямата си част те са включени в морски защитени зони от мрежата "Натура 2000", обявени с цел опазване на местообитанията по Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна. Основните цели на опазване в защитените зони включват запазване на естественото състояние на природните местообитания, включително и на естествения за тези хабитати видов състав, характерни видове и условия на средата, както и опазване и поддържане на биологичното разнообразие.


В стандартните формуляри на зоните от екологичната мрежа Натура 2000, към мерките за опазване по отношение на местообитанието на бяла мида изрично е разписано, че трябва да се забрани дънното тралиране, драгиране и използване на хидравлични драги, а промишленият улов нa пясъчните миди Donacilla cornea, Donax trunculus и Chamelea gallina да бъде забранен. Разрешените количества за любителски риболов са ограничени до 1 kg за Donacilla cornea и Donax trunculus и до 2 kg за Chamelea gallina. Засега тези формуляри са само предложения от научните институции, защото все още няма приети мерки и режими от Министерството на околната среда и водите. Към момента само за зоната от Натура 2000 Равда-Поморие има официален режим, забраняващ драгиране за бяла мида..


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на palav_nik
    palav_nik
    Рейтинг: 3217 Неутрално

    Е, то след като не останаха риби и раци се минава на миди, скариди и рапани...

  2. 2 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 11595 Неутрално

    Тя е изчезнала вече а драгите унищожават всичко...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  3. 3 Профил на neut
    neut
    Рейтинг: 6245 Неутрално

    Необходима мярка

    In the forest all animals are equal except a few that are more equal than the rest
  4. 4 Профил на neut
    neut
    Рейтинг: 6245 Неутрално

    Необходима мярка

    In the forest all animals are equal except a few that are more equal than the rest
  5. 5 Профил на Сд
    Сд
    Рейтинг: 955 Неутрално

    Учените вместо да опазват мидите,да опазят българите от такива мутри като Пеевски.

  6. 6 Профил на ywu53306982
    ywu53306982
    Рейтинг: 301 Неутрално

    До коментар [#5] от "Сд":

    Ще останеш учуден колко общо има между опазването на мидите и опазването на българите

  7. 7 Профил на batzdravo
    batzdravo
    Рейтинг: 2807 Неутрално

    Учените вместо да опазват мидите,да опазят българите от такива мутри като Пеевски.
    —цитат от коментар 5 на Сд



    До коментар [#5] от "Сд":

    Мислиш ли, че работата на учените е да ни пазят от мутрите?!
    Не е ли "работа" на гражданите, тоест на Суверена, да спре разхищението на природаните ресурси?!
    Например, чрез смяна на Управляващите, които неглежират всички проблеми, на по-голямата част от Суверена?!
    А, и защо си мислиш, че единствения мафиот в България е Пеевски?!
    А Великият Вожд, на макаците, накацали по клоните на администрацията и министерствата, е вероятно, според теб, като за всички герберски пинчери, е целият в бяло?!
    Ееех, скорозрейки и недозрейки, решили че светът започва с тях и бълват ли бълват мисли и ЦУ!

  8. 8 Профил на Judjuk
    Judjuk
    Рейтинг: 3539 Неутрално

    Тук от бялата мида са останали само черупките. Дебели слоеве черупки, които показват, че в миналото е била в изобилие. Отровена е от токсините на безконтролното изпускане на нефтени отпадъци в морето. То вече и черна мида няма, изяде я рапана. Миди има само във фермите. А риби въобще няма, щото няма ферми за риби.

  9. 9 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 3338 Неутрално

    На времето като бях младо и силно пишлеме, се гмуркахме на 4-5 м. за черна мида, понеже на дълбоко бяха по-едри, примерно пилоните при Шкорпиловци, и вадехме доста, за да впечатлим гаджетата си. Беше 70-те, кой тогава е знаел за бялата мида, макар да е била на метър от брега, а тя има къде по-вкусно месо. Също и другите, с къдравите черупки. Но тогава тъй беше, четох, че мидите Сен Жак, дето сега струват майка си и баща си, рибарите ги хвърляли обратно в морето. За рапаните какви легенди съм слушал в ония години, ама много е лесно да си неграмотен...Опитах една връзка с Варна да си уредя поне кило от тая бяла мида Миа, ама-ядец.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK