Изхвърлената за година храна би могла да нахрани 3 милиарда души

© Валентин Турн, Горичка

1.3 милиарда тона храна се изхвърлят годишно в света, докато един от всеки десет души страда от недохранване. Тези 1.3 милиарда тона са достатъчни, за да нахранят 3 милиарда души. И докато храната се оказва излишна предимно в по-богатите страни, то недостигът засяга най-много развиващи се икономики в Африка и Азия. Това са само първите данни, с които днес започна серия от обучения на фондация Биоселена за младежи, фирми и образователни институции.

Образователните събития са част от европейския проект "Твоята храна", който цели да достигне до 2 милиона граждани на Европейския съюз от България, Естония, Латвия, Литва, Румъния и Хърватска. Посланието е за нуждата от разумно ползване на храната и в следващите две години ще се разпространява в България от екипа на Биоселена чрез учебни игри, онлайн тестове (например, за "Пътешествието на банана"), демонстрационни готварски курсове и други събития с практически съвети за промяна на всекидневното домакинство.

Има ли проблем?

Експертите напомнят, че докато все още мислим за България в контраст с по-богатите членки на Европейския съюз, рядко осъзнаваме, че заплахата от глад е по-отдалечена от нас, в сравнение с голяма част от жителите на Африка и Азия. Всъщност нашата държава е една от "развитите" страни, в които 53% от изхвърлената храна е на домакинствата - поради недобра преценка на необходимите количества. Едновременно с това в страните с високи доходи живее едва 15% от населението на Земята, което обаче консумира по-голямата част от хранителните ѝ ресурси. Само в Европа се изхвърля храна, която може да нахрани 200 милиона души, според данните, представени на обучението днес.

Данните за България на Българската хранителна банка, които проектът цитира, потвърждават проблема. Общо над 670 000 тона ядлива храна се изхвърлят за една година в страната - количеството, равно на близо 2,2 милиарда порции от 300 грама. 40% от тази храна се изхвърля на етап консумация от домакинствата и много по-малко по-рано при събиране, транспортиране или от търговците. В същото време според данните на Националния статистически институт над 1,5 милиона българи живеят под или на прага на бедността.

От една страна, проблемът е социален - тези храни биха могли да спасят умиращи от глад. Но намаляването на хранителните отпадъци би било полезно не само за другите, но и за нас самите - от гледна точка на спестени пари и на опазване на природата, от която зависи и нашето здраве. Тези социални, икономически и природозащитни ефекти от прекомерното производство и закупуване на храна показват статистическите данни, обобщени от международния екип на "Твоята храна".

Росен Василев, координатор на проекта за България, разказа, че само в Европейския съюз годишно се изхвърлят 88 милиона тона храна, която е на стойност, сравнима с годишния бюджет на фондовете на ЕС за подпомагане на всички страни членки.

Освен пари, обаче, изхвърлената храна означава и загуба на биоразнообразие и засилване на климатичните промени. Малко известен факт е, че самата изхвърлена храна е сравнима с транспорта като източник на парникови газове, разказа Василев. Това се дължи на факта, че от хранителните отпадъци се отделя метан, който е свързан с изменението на климата.

Някои последици от промените в климата, които вече наблюдаваме, са изчезването на растения и животни, по-екстремни климатични условия, покачващи се нива на морското равнище и засилена миграция на хора. И докато и продължаващите ученически стачки за климата, и последните европейски избори показаха, че природата и по-специално климатичните промени са приоритет за гражданите на ЕС, то според проучване на Евромарометър от 2015 г. по-малко от половината от европейците смятат, че могат да противодействат по някакъв начин с всекидневното си поведение.

Хранителни отпадъци означават и загуба на вода, като данните на проекта сочат, че за производството на един малък хамбургер отиват 2400 литра вода. Големите количества храна се произвеждат в държави, където водата е оскъдна, а някои вече са изправени пред сериозен недостиг на вода и още през 2008г. статистиката е посочила, че 1.4 милиарда души живеят без достатъчен достъп до прясна вода.

Други данни, които проектът "Твоята храна" се стреми да популяризира, се отнасят до ефекта на прекомерното производство на храна върху биоразнообразието. Например, евтините масови продукти като палмовото масло изискват земя, която се обработва за сметка на гори, които осигуряват защита от климатичните промени, и унищожават естествени местообитания на редки видове като орангутани. Търсенето на високи добиви изисква химическа обработка на земеделски култури, която е вредна за пчелите - опрашителите, от които зависи 75% от храната на човечеството.

Коя храна е необходима и кои производства ще се намалят се решава най-вече от търсенето на пазара. Изборът на потребителите зависи и от това с каква информация разполагат, например за това, че за производството на месо е нужна много повече вода, отколкото за зеленчуците. Във всички случаи, производството към момента е прекомерно - 28% от селскостопанската земя в света се използва за отглеждане на храна, която не се консумира.

За да разкаже на достъпен език за тези процеси, проектът "Твоята храна" е създал освен обучителни материали и онлайн игри и кратки видео клипове - например, за пчелите, водата и гората.

Отвъд чувството на вина - решения

Росен Василев разказа днес, че в своите обучителни събития екипът на "Твоята храна" дава не само информация как всекидневната ни консумация участва в проблемите, но и предлага лесни и практически стъпки да намалим "хранителния си отпечатък". Част от съветите, които той представи, се отнасяха до по-разумното планиране на покупки, съхранението на продуктите, избора сред многообразието в магазина и приготвянето на оптимално нужните за домакинството количества.

© Биоселена

Предстоят множество нови представяния от фондация Биоселена в различни формати за деца, образователни институции и фирми. Екипът на проекта заяви и готовност да организира подходящ тип събитие - интерактивна игра, дебат, обучение на обучители, кулинарен урок или друго - за институциите, които се свържат с него (виж информация за връзка тук).