За щъркелите и електричеството

Щъркел в гнездо в село Братово

© Мая Стефанова

Щъркел в гнездо в село Братово



Месец август е основният период за прелет на белия щъркел. Цялата популация, която преминава през нашите и близки на нашите територии през този месец е около 260 хил. птици - т.е. всички щъркели, които прекарват лятото от Страсбург до Москва, разказа пред "Дневник" орнитологът Петър Янков от Природозащитния център на Българското дружество за защита на птиците в Бургас - "Пода".


Той казва, че проблемът с птиците, които стават жертва на електричеството, съществува отдавна и орнитолозите в района го наблюдават и сигнализират за него от повече от 20 години.


Преди два дни сигнал и снимки във "Фейсбук" на десетки щъркели, станали жертва на тока от електропроводите край село Братово в Бургаска област, предизвикаха гневни коментари на множество потребителите онлайн и призив за реакция от страна на Регионалната инспекция по околната среда и водите Бургас, "Електроразпределение юг" ЕАД към EVN и природозащитниците.




От РИОСВ Бургас съобщиха, че след направена проверка са открили общо 17 трупа на щъркели на мястото на сигнала и около него, а общо за 2019 г. получените досега сигнали за щъркели са 31. Те допълниха и че си сътрудничат с "Електрорапзределение Юг" на компанията EVN с цел обезопасяване на мрежата в района и са провели разговори за спешни мерки в конкретния район, той като той е извън тазгодишните им планове. "Дневник" разговаря с орнитолога за коментар на поведението на птиците, причините за тези инциденти и начините за превенция.


Едри, реещи се птици


Щъркелите обикновено летят на фронт от около 40 - 45 км. Тяхната миграция започва в началото на август и се засилва към края на месеца. За пиков ден за прелет на щъркели се смята 26 август. Само в рамките на този един ден прелитат между 20 и 35 хил. птици от вида.


Щъркелите имат много специфичен начин на летене. Те са реещи се, едри, тежки птици, които летят сравнително ниско и използват топлите въдушни течения. Такива обаче има само през светлите и топли части на деня, заради което се издигат обикновено около 9 ч. сутринта, улавяйки някой ранен термал. После правят почивка, докато планират следващия термал и така до около 17 ч.. Тогава се ориентират към кацане и обикновено избират за целта дървета без листа, електрически стълбове, тъй като тези места им осигуряват известна безопасност и защита от бродещите по земята в тъмното хищници.


Експертът от "Пода" допълва, че най-опасни са старите електропроводи, при които изолаторите стърчат нагоре. Щъркелите стават неволни жертви на силното електричество, докато разперват големите си крила.


Проблемът обаче не е от вчера


и по него вече се работи. Той споменава за действията на EVN, които преди 10 години, след техни сигнали, започват поетапно да изолират мрежата си с помощта на средства от специална програма на Европейския съюз. След това компанията започва да изолира и със собствени средства, тъй като проблемът с токовите удари на прелетните птици е не само на щъркелите, но и на предприятието, което отчита, че за него е много по-изгодно да отдели пари за превенция, вместо постоянно да се налага да губи от поправки на мрежата и обезщетения на клиентите си.


Щъркел в отражението на прозорците на близка сграда

© Мая Стефанова

Щъркел в отражението на прозорците на близка сграда


Според Янков дадената като пример практика с изключването на електроподаването в някои райони за 12 ч. в периода на прелитането звучи малко като "пропагандна акция" и изглежда "несериозно". Според него е нереалистично това да се случва за толкова дълго време през целия август, тъй като прелитането на щъркелите започва още в началото на месеца и продължава до началото на септември. Дори и само в отделни райони, това би попречило на работата на отделни предприятия, а и едва ли населените места биха предпочели подобна мярка в най-горещия месец на годината.


От EVN допълниха, че в разгара на летния сезон и прибирането на реколтата подобна мярка вероятно не би сренала широка обществена подкрепа.


Орнитологът посочва като по-ефективен метод подходът в Унгария, където се прилага не само изолиране на съществуващата въздушна мрежа, но и подмяната й с изцяло нов тип средство за обезопасяване на екетропроводите. Това обаче би било скъпо начинание и според него средствата за него би следвало да бъдат поети от министерството на околната среда и водите.


Превенция


Най-ефективно е електрическата мрежа да минава под земята, както обикновено се прави при поставянето на нови трасета, но това също е скъпа практика, а и не всички райони го позволяват.


От EVN обясниха, че откакто дружеството работи в България, всички нови мрежи, изградени от компанията, са под земята. "Всички съществуващи 60 000 км въздушни мрежи са изграждани през последните 50-60 години и тяхната подмяна с подземни става поетапно." Така се решава както проблемът с опазването на птиците, така и с обледяването през зимата, допълват от там.


Конкретно в Братово проблемът може да намери и друг вид решение, смята Янков. Основната притегателна сила там е сметището и изобилието от храна, което кара щъркелите да кръжат там. Ако по някакъв начин отпадъците се скрият, това вероятно би имало осезаем ефект и птиците ще подминават района като всеки друг.


Щъркел, станал жертва на електропроводите

© Мая Стефанова

Щъркел, станал жертва на електропроводите


И все пак Янков е категоричен, че в момента смъртността на щъркелите е много по-малка в сравнение с предишни години. Той самият е участвал в наземно проучване преди 20 години, когато с колеги изминават буквално стотици километри пеша и попадат на участъци, където под всеки стълб откриват по 10-15 мъртви птици.


Макар да не може да посочи точни данни, казва, че ориентировъчната цифра за щъркелите, които умират от електричеството или директния удар с електропроводите, е около 2 - 3 хиляди птици, което при такава огромна популация като тази на щъркела е по-малко от процент и за щастие не се отразява пагубно за вида.


Не така стоят нещата обаче с други видове едри прелетни птици, които са застрашени от изчезване. Като кръстатия орел. От него в България има около 30 двойки и всеки един екземпляр от този вид е важен за популяцията му на световно ниво. Районите, където тези птици минават, отдавна вече са изолирани. Подобна е и ситуацията с ловния сокол в Добруджа.


Какво да предприемем?


Ако попаднете на подобна неприятна гледка на труп на щъркел, независимо къде, правилната реакция е да не го взимате. Законът за биологичното разнообразие е категоричен и той забранява местенето на мъртви птици.


Ако става въпрос за ранена, може да бъде подаден сигнал към регионалната инспекция по опазване на околната среда и водите по район или да се свържете със спасителния център за диви животни в гр. Стара Загора. Начини за връзка с тях може да откриете тук.


За спешна и неотложна помощ до настаняването на ранени птици в спасителния център, както и за транспортиране на птиците, РИОСВ - Бургас допълва, че има и активно съдействие на местни доброволци от СНЦ "Зелени Балкани".


Преди да предприемете каквито и да е действия, свързани с диво животно или птици, се информирайте, съветва още орнитологът. В тези случаи, според него, добрите намерения не винаги завършват с добър резултат.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK