Природозащитници: кабинетът ще дострои "Струма" с пари от бюджета през забранени зони

Природозащитници: кабинетът ще дострои "Струма" с пари от бюджета през забранени зони

© Георги Пауновски



Вариантът на магистрала "Струма" през зоните от "Натура 2000" в Кресненското дефиле е неприемлив за Европейската комисия, а България е представила в Брюксел план да строи най-сложния участък от пътя след 2023г. с бюджетни средства, а не с еврофинансиране


Представители на коалицията от неправителствени организации "Да спасим Кресненското дефиле" представиха днес пред медии документи от Европейската комисия, които дават яснота за бъдещето на строителството. Те прогнозираха, че проектът ще доведе до нови санкции от Европа за увреждане на природата от европейската мрежа "Натура 2000" и за неизпълнение на ангажиментите на държавата по Оперативна програма "Транспорт".


Критики от комисаря по околна среда


На 17 септември 2019г., в края на мандата си, настоящият комисар по околна среда Кармену Вела е обявил в писмо до неправителствената коалиция, че вариантът на магистралата през зоните от "Натура 2000" в Кресненското дефиле е неприемлив. В писмото си до природозащитниците комисар Вела потвърждава: "Безспорно е, че пътят Е79 представлява най-същественият натиск за тези "Натура" 2000 зони, тъй като интензивният трафик причинява висока смъртност за европейските защитените видове и влошава състоянието на "Натура 2000" зоните. В допълнение, от съществена важност е изграждането на Лот 3.2 на автомагистрала "Струма" да избегне всякакво бъдещо увреждане или сътресения на защитените хабитати и видове."





Писмото представлява институционален ангажимент на Европейската комисия и следващият комисар в ресор "Околна среда" ще трябва да се съобрази с изразената вече позиция на ведомството по казуса "Кресна", коментира Петко Ковачев от "Да спасим Кресненското дефиле".


В писмото се напомня също, че внесената това лято жалба за нарушение на природозащитното законодателство в случая с Кресна ще бъде разгледана в допълнение на вече течащи наказателни процедури към България за липси при опазването на зоните от "Натура 2000". Това са две скорошни процедури - от юли 2018 г за систематично неотчитане на кумулативния ефект на въздействието на проекти върху "Натура 2000" и от януари 2019г. за необявяване на защитени зони и за липса на конкретни мерки и режими за защита на вече обявени зони от "Натура 2000."


Кандидатура за финансиране - но не и за спорния участък


Днес природозащитната коалиция "Да спасим Кресненското дефиле" представи и втори документ по казуса "Кресна" - в първите дни на този месец правителството е подало пред Европейската комисия формуляр, от който се вижда, че 59% от строителството на участъка 3.2 ще започнат след 1 януари 2024г. , тоест след края на сегашния програмен период и одобреното еврофинансиране. Така спорният участък ще бъде платен с пари от националния бюджет, който не подлежи на контрол от Европа. С това предложение българското правителство променя параметрите на първоначално одобрената магистрала "Струма", като в замяна на неизпълнение на европейски изисквания се отказва и от обещаните за строителството европейски средства.


Какво е одобрила Европейската комисия


Отпуснатото финансиране на 27 февруари 2013г от Европа за автомагистрала "Струма" е при вариант извън Кресненското дефиле, планиращ дълъг тунел. То е част от Оперативна програма "Транспорт" 2014-2020 г., която за България предвижда развитие на стратегически пътища при изрично условие да няма негативно влияние върху зоните от "Натура 2000" и при планиран бюджет за АМ Струма с дълъг тунел, а не с отсечка през Кресненското дефиле. Този одобрен от Европейската комисия вариант на участъка (лот 3.2) е с планиран бюджет 743 млн. евро.


Одобреният план е стъпил върху доклад за Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) от 2008г., одобряващ варианта за тунел. Планът предвижда първият участък, с който да започне строителството на магистралата през 2014 г., да е именно участъкът, свързващ Симитли и Сандански (т. нар. Лот 3). През 2019г. виждаме как това е последният участък, който все още бива дебатиран, в опит правителството да избегне ангажиментите, поети в началото на европейския финансов период 2014-2020г.


Оперативна програма "Транспорт" за България има за подцел премахването на тесни места по европейските коридори, а избраният проект за Кресна създава именно такова при планирано ограничение от 80 км/ч за този участък на магистралата. През юли тази година комитетът по наблюдение на програмата към правителството признава, че индикаторите на оперативната програма няма да бъдат постигнати.


Според Даниел Попов от "Да спасим Кресненското дефиле", който е и дългогодишен член на мониторинговия комитет по програмата неизпълнението на индикатори и цели може да доведе до спиране на средствата по оперативната програма съгласно европейските регулации (common provision regulation - CPR).


Какво иска правителството


Природозащитници: кабинетът ще дострои "Струма" с пари от бюджета през забранени зони

© “Да спасим Кресненското дефиле

Вариантът, който правителството предлага от 2014г. насам (вариант Г10,5), е за разделяне на магистралата - в едната посока тя да се движи по настоящия път през пролома, а в другата - по обходен маршрут в полите на Пирин. Този вариант по последни оценки на правителството ще струва 415 млн. евро.


Критиките, които природозащитниците днес отново представиха, са от една страна за нефункционалност - местните населени места няма да имат алтернативен път и достъп до областните болница, администрация и университети. Те очакват също засилени "тапи" на еднопосочните участъци при предвидената максимална скорост в дефилето от 80 км/ч, липса на решение за опасните участъци и нова опасност от срутвания при включените в проекта разширявания на сегашния път с разчистване на преобладаващите в него завои и скали.


Втора критика на екокоалицията е, че проектът за преминаване на международната магистрала през една от ключовите за "Натура 2000" защитени зони е неприемлив за еврокомисията, както потвърждава и писмото на комисар Вела.


Трета ключова критика, която представиха на пресконференцията днес, е, че правителството рискува да наруши одобрените параметри на оперативна програма "Транспорт" без да има финансова изгода. Търсеното от Европа финансиране изключва отсечката, която ще се строи след 2023г - тя ще се строи с национален бюджет от българските данъкоплатци. Така реално правителството предлага да не изпълни изискванията на Европа, като заедно с това се откаже да иска пари за първоначално одобрения за еврофинансиране проект.


Съществува и компромисен вариант Г20 - без първоначално планирания дълъг тунел, но и извън пролома. Този компромисен вариант предлага магистрала "Струма" изцяло да заобиколи Кресненското дефиле с двупосочно трасе в полите на Пирин. Бюджетът за вариант Г20 е оценен на 603 млн. евро - по средата между най-евтиния вариант на правителството с еднопосочно преминаване през пролома (вариант Г10,5 за 415 млн. евро) и по-скъпия тунел (за 743 млн. евро).


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK