Доц. Петър Шурулинков: Изследванията на птици трябва да са регулярни и експертни

Доц. Петър Шурулинков: Изследванията на птици трябва да са регулярни и експертни

© Анелия Николова



Доц. д-р Петър Шурулинков е орнитолог (изследовател на птици) към Националния природонаучен музей към Българската академия на науките (НПМ-БАН). През последния миграционен сезон той организира заедно със своя холандски колега Патрик Бергкамп доброволчески лагер за опръстеняване на птици и наблюдение на миграцията им край Дуранкулашкото езеро (повече за лагера виж тук).


Той е и член на природозащитната организация Сдружение за дива природа "Балкани", която е част от екокоалицията "За да остане природа в България". За "Дневник" доц. Шурулинков разказва за целите на доброволческото опръстеняване и развитието на орнитологичните изследвания в България.




Тази година от НПМ-БАН и Сдружение за дива природа "Балкани" проведохте заедно с холандски експерт двумесечен мониторинг в защитена зона за птиците "Дуранкулашко езеро". Защо решихте да го направите?


- Имахме три основни цели. Първо, чисто научната цел - да проучим тези езера, защото те са много богати на птици, главно на пойни и водолюбиви птици. Това са Дуранкулашкото езеро, Шабленското езеро и Шабленската Тузла. В миналото сме ловили птици откъслечно и за кратко, но не сме правили цялостни наблюдения върху есенната миграция.


Втора цел беше да засилим малко опръстеняването и проучването на птиците у нас, които през последните години са в един застой. За да постигнем това всъщност си поставихме една по-конкретна трета цел - да привлечен нови хора, нови доброволци, които да обучаваме и те да могат да прилагат орнитологичните методи. Да ги запалим за любов към птиците като начало, а после и за природозащитата.


Доброволци от лагера за наблюдение на прици на Дуранкулак, септември 2019 г.

© Вера Стаевска, Личен архив

Доброволци от лагера за наблюдение на прици на Дуранкулак, септември 2019 г.


Лагерът край Дуранкулашкото езеро беше напълно доброволен. Няма ли целеви средства за наблюдения на терен на птиците?


- За съжаление, няма.


Тази зона е включена в европейската мрежа "Натура 2000" по Директивата за птиците - защо е важна за птиците в Европа?


- Тази зона е много важна за птиците, защото лежи на европейския миграционен път Виа Понтика. Тя е основна спирка на много водолюбиви и пойни птици между делтата на Дунав и Бургаските езера. Фактически между делтата на Дунав и Бургаските езера има много малко други места, където птиците могат да спират и да се хранят, специално водолюбивите. Затова Дуранкулашкият езерен комплекс - Дуранкулашкото и Шабленското езеро и Тузлата - е толкова важен. Защото доста на север, на юг и на запад от него няма други езера предлагащи оптимални местообитания за мигриращите птици.


Като говорим за Виа Понтика, - през България минават два миграционните пътища, Виа Понтика и Виа Аристотелис. На фона на глобалната карта на миграцията на птиците каква е тяхната значимост?


- В западната Палеарктика - това е всъщност Европа, Северна Африка и Близкият изток - Виа Понтика, който е по западните брегове на Черно море, е вторият най-мощен миграционен път. На първо място е Кавказкият път, който е източно от Черно море. Така Виа Понтика е втори европейски път, по брой видове и количество на мигриращите птици. Другите са по-малко значителни - пътят, който е през Апенините, пътят, който е през Гибралтар. Макар че разбира се зависи за кой вид птици говорим - за всеки вид различните пътища имат различно значение. Но общо се счита, че Виа Понтика е вторият по значимост миграционен път в Европа. За България, разбира се, е най-значим.


Другият път в България е Виа Аристотелис. Той пресича страната по долината на Струма и през Софийското поле. Той също се ползва от голям брой видове птици, но количествата тук са много по-малки.


През страната минават и други по-малки миграционни пътища, които нямат имена. Там мигрантите са в по-тесен фронт. Но като цяло трябва да се знае, че миграцията преминава през цялата територия на България - няма райони, над които да не минава миграция.


Конкретно за лагера на Дуранкулак - какви са резултатите, доволни ли сте и има ли достатъчно данни?


- Ами, да, доволни сме. Успяхме да уловим 9344 птици от 84 вида, което напълно покрива оптимистичните ни очаквания. Надеждите ни бяха за резултат около 10 000 птици, защото всъщност бяхме на терен само 52 дни. Тоест средно имаме по около 180 птици на ден, което е много добър резултат.


А като видове птици имаше ли нещо, което да ви изненада?


- Видовият състав като цяло не ме изненада. Но имаше някои видове птици, за които не очаквахме да се хванат в такива количества.


Но и някои видове бяха изненада - като жълтоглавата стърчиопашка. Очаквах да хванем евентуално една, най-много две. А всъщност уловихме пет, което е доста много за този рядък вид. В Румъния, където ловят ежегодно по делтата на Дунав, нямат нито една уловена за последните 6-7 години.


Също така успяхме да хванем редица видове, които много рядко се хващат - ливаден дърдавец, голяма и средна пъструшка, два късопръсти ястреба, малък ястреб. Доста видове, които рядко попадат в мрежите за опръстеняване. Имахме и 20 синьогушки - вид, който рядко изобщо улавяме в България.


Като казвате, че трябва да се засили работата по опръстеняването у нас, как се вписва България в картата на изследванията за птиците в Европа?


Опръстеняване - поставяне на пръстен с идентификационен номер на крачето на птица, за да може миграционният ѝ път да бъде проследен при следващо улавяне. Доброволци от лагера за наблюдение на прици на Дуранкулак, септември 2019 г.

© Вера Стаевска, Личен архив

Опръстеняване - поставяне на пръстен с идентификационен номер на крачето на птица, за да може миграционният ѝ път да бъде проследен при следващо улавяне. Доброволци от лагера за наблюдение на прици на Дуранкулак, септември 2019 г.


- Като цяло в нашия регион - не само за България, но изобщо Балканите - тези изследвания - както опръстеняването, така и изобщо орнитологичните изследвания - са по-изостанали. В сравнение със средното европейско ниво. Причините са в липса на достатъчно хора и липса на достатъчно средства.


И на Запад, и в Средна и Централна Европа има много запалени по птиците хора. И професионалисти, и непрофесионалисти - но много добри непрофесионалисти, които участват във всякакви дейности. Докато тук на Балканите интересът към птиците е значително по-малък. Например в Англия всеки четвърти човек познава птиците, в Германия - всеки десети. Докато в България общият брой на хората, които познават добре птиците, едва надхвърля 300.


В Румъния също са като нас - и като публикации, и като теренни дейности. Само че имат ежегодно опръстеняване на делтата на Дунав. Но има доста други методи освен опръстеняването в орнитологията, за които България не е изостанала спрямо Румъния - теренни проучвания на гнездова активност, върху зимуващите, поставяне на сателитни трансмитери, на геолокатори на пойните птици. В някои отношения покритието e по-добро в България, защото Румъния има много по-голяма територия и има по-слабо изследвани райони.


Защо е важно наблюденията да се повтарят всяка година?


- Важно е, за да можем да сравним как се изменят популациите на мигриращите птици. С единично наблюдение винаги може резултатите да отразяват някакво моментно изключение при масово мигриращите птици, повлияно от атмосферните узловия, от хранителната база. При регулярен мониторинг трябва да имаме повече години наблюдения, за да можем да проследим какви са тенденциите. Когато имаш няколко сезона наблюдения един пик на миграцията е вече сигурно установен. Трябва поне 5-6 години ежегодно, стандартизирано по един и същи начин да бъде ловено на едно и също място.


Има ли ежегодни наблюдения, които да са представителни за всички зони от "Натура 2000"?


- Не, в България няма такива изследвания. Всъщност ежегодни наблюдения има само в някои зони и те не бих казал, че са стандартизирани.


Ежегодни наблюдения има на определени видове, за които ежегодно се преброява цялата популация. Това са главно грабливи и водолюбиви птици. Голяма част от тези видове са в зони от "Натура 2000". Но реално няма стандартизиран мониторинг на "Натура 2000".


Щом няма ежегодни стандартизирани данни, какви данни използва Министерството на околната среда, за да взима решения?


- Министерството взима каквото е налично като данни и го дава на избрани от тях ескперти, На базата на тяхната интерпретация на данните министерството докладва състоянието на "Натура 2000" на Европейската комисия, съгласно чл. 12 от Директивата за приците и въз основа на това изготвя и управленски мерки.


Тоест идеите за рагулярен мониторинг във времето, било на мигриращи или зимуващи птици, не се реализират и данни не се събират ежегодно. Единственото, което се реализира ежегодно у нас, това е среднозимното преброяване на водолюбивите птици. То се прави още от 1988 г. в почти всички влажни зони в България. Прави се предимно доброволно, от министерството предоставят само разходи за пътуване. Доброволците са основно от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) и сдружение "Зелени Балкани".


Имате ли наблюдения върху официалните данни за докладването към Европейската комисия, които България представя за "Натура 2000" зоните за птиците тази година?


- Нямам наблюдения върху последното докладване. Имам подробна информация върху предишните данни - от 2014 г.


За новото, което сега трябва да се предстваи за състоянието на зоните от "Натура 2000" за птиците не съм запознат, още няма информация.


Как трябва да се правят тези изследвания, за да се взимат правилни политически решения за опазването на защитените зони?


- Първо, трябва да са финансирани добре. Второ, трябва да се прилагат стандартизирани методики за мониторинг, ежегодно по същия начин, за да се идентифицират правилно тенденциите. И да се използва експертният потенциал от всички кадърни орнитолози у нас - професионалисти и непрофесионалисти. Те не са многo и е абсолютна глупост и прахосничество да не бъдат използвани за такива дейности. В случая нямаш достатъчно хора, но пак не ги включваш в една изключително отговорна дейност, която трябва да вършиш по тяхната специалност.


Кого имате предвид?
- В това докладване, което ще се прави сега, не са включени 90% от българските орнитолози .


В БАН има Българска орнитологична централа. От 22 октомври започва и новият сезон на Школата по орнитология, която тя организира. Каква е ролята на орнитологичната централа за изследванията на птиците в България?


- Дълга е историята на Българската орнитологическа централа. Създадена е 1928 г. към царския природонаучен музей. Отговаря още оттогава за опръстеняването и проучването на миграцията на птиците. А впоследствие и за изследванията на птиците в България.


По-късно минава към природнаучния музей на БАН, после към Института по зоология, а сега е към Инситута по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН (ИБЕИ). В момента се ръководи от доц. д-р Борис Николов.


Дълги години ръководител на Орнитологичната централа беше проф. Нанкинов, който създаде около 1986 -1987 г. Школата пр орнитология и природозащита. Целта беше да обучава младите хора. В основата й бяха хора, които преди това бяха в един кръжок в зоопарка и които след това се прехвърлиха в тази школа.


И аз бях в тази школа от 1989 г., и бях наколко години поред на лекциите. В нея се разглеждта поред всички видове птици, които се срещат в България - с рисунки на диапозитиви и снимки с компютърни презентации.За всеки вид лекторът, който е ръководителят на Орнитоцентралата - преди проф. Нанкинов, сега доц. Николов - представя особеностите от биологията му, от миграциата му, храненето, таксономията и изобщо всичко подробности за него. И така се разглеждат всичките около 430 вида птици, установени в България в рамките на една година - от октомври до юни.


Лекциите са всеки вторник вечер (виж тук). А има ли теренни посещения?


- Не, в школата има лекции в зала. А теренните посещения - поне преди, през 1990-те години - ги организираха по-възрастните членове на Школата, които обучаваха по-младите на теренна работа. И сега всъщност много хора от Школата се включиха в нашите теренни наблюдения на Дуранкулак. Има и някои организирани екскурзии до определени богати на птици места, в които се включват членовете на школата.


Целта е същата, като на опръстенителния ежегоден лагер - да се обучат нови хора?


- Да, защото трябва когато ние си отидием, да има нови хора, които да продължат изследванията. И ако може, да ги разширят. Целта ни винаги е била - поне моята - изследванията да се засилват, да обхващат нови видове и територии. Защото от българската орнитофауна от 430 вида птици добре проучени са не повече от 10-15%.


Затова и ние - от Природонаучния музей, Орнитологичната централа и холандският ни колега орнитолог - планираме лагерът на Дуранкулак за опръстеняване да продължи ежегодно още поне 5 години. Следващата година да бъде поне 2 месеца - от 15 август до 15 октомври. А през пролетта ще проведем няколко опръстенителни акции в Софийско - например Драгоманското блато, но не само, - в които ще обучаваме доброволците.


И това въпреки че орнитологията е особено популярна?


- Да, на фона на другите биологични науки и дори на зоологичните орнитологията привлича най-много хора у нас. И не само у нас,а и по света. Защото птиците са много на брой, красиви и имам много от тях, които да се изследват - имат доста сложно поведение, умни животни са.


Затова много хора се увличат. А за да станеш добър и пламенен природозащитник, трябва първо да си обикнал някоя част от природата, за която да се застъпваш с цялото си сърце. Както ние за птиците.


- Има ли за вас приоритети за опазването на птиците в България?


- За мен приоритетно е най-после да се дадат средства - и средствата да се управляват правилно - както за зоните от "Натура 2000", така и за националните защитени територии - националните паркове, природните паркове и резерватите. Да бъде засилена тяхната охрана, да бъдат засилени проучванията в тях. И да се изпълняват плановете за управление на защитени територии и плановете за действие за защитените видове, които са приети на хартия. Те трябва да се финансират, за да се изпълняват заложените в тях мерки. Аз съм участвал в разработването на много от тези планове, в които залагаме конкретни мерки, приоритети и програми, които остават неизпълнени поради липсва на финансиране.


Крайно време е държавата да финансира защитените територии с по-големи средства, за да могат птиците в тях да се опазват - и зоните от "Натура 2000", които са оставени на самотек засега, общо взето.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на пустиняк
    пустиняк
    Рейтинг: 977 Неутрално

    И Шурулинков и Борис Николов и всички отния които са посветили времето и работата си за опазването на птиците, животните и техните местообитания заслужават не само адмирации а сериозна държавна помощ, защото резултата от дейността им в крайна сметка засяга пряко или косвено всички нас. Но докато хора като Нено Димов са в разни агенции и министерства, трудна работа!

    Чайка - вожд и учител на Цацаров & Гешев. "Русия е наш враг и окупатор. Управляваната от нея пета колона вероятно днес може да бъде по-опасна и от открита агресия." Саломе Зурабишвили, президент на Грузия
  2. 2 Профил на hope
    hope
    Рейтинг: 3809 Неутрално

    "Също така успяхме да хванем редица видове, които много рядко се хващат - ливаден дърдавец, голяма и средна пъструшка, два късопръсти ястреба, малък ястреб. Доста видове, които рядко попадат в мрежите за опръстеняване. Имахме и 20 синьогушки - вид, който рядко изобщо улавяме в България."

    Жалко, че няма снимки.

    12 години стигат! София има нужда от промяна.
  3. 3 Профил на Вера Стаевска
    Вера Стаевска
    Рейтинг: 26 Неутрално

    До коментар [#2] от "hope":

    За някои от интересните видове снимки има в галерията от септември - https://www.dnevnik.bg/zelen/2019/09/24/3967221_fotogaleriia_esennata_migraciia_durankulak_i_oshte/

  4. 4 Профил на hope
    hope
    Рейтинг: 3809 Неутрално

    До коментар [#3] от "Вера Стаевска":

    Благодаря, тъкмо се чудех, какви са тези мрежи за хващане.

    12 години стигат! София има нужда от промяна.
  5. 5 Профил на www
    www
    Рейтинг: 229 Неутрално

    Браво! Няма да е зле обаче да влезете в 21 век. Трябва да се вземат ДНК проби за еволюционна и популационна генетика на птиците. Кръвни проби и изпражнения за диагностика на инфекциозни агенти, включително зоонози. Никое теренно изследване не трябва вече да е само за себе си! Пробвайте да се кооперирате с учени от други области, още повече, че така може да намерите и допълнително финансиране.

  6. 6 Профил на Lou
    Lou
    Рейтинг: 1500 Неутрално

    Дърдавец има история с Бойко Борисов. Преди време Бойко спря строежа на магистралата, защото наблизо имало гнезда на "онзи червения дръндавец", както самият Бойко го нарече. Където дръндавец, там и дърдавец. :)

    Разговорите за птици и екология през ноември е малко, като да говорим за машини за сняг през юли. Повечето птици в момента зимуват в Африка. Тук са останали само гълъби, гарги и врабчета.

    "Виж, приятелю, на този свят има два типа хора - тези със заредените пистолети и тези, които копаят. Ти копаеш!"
  7. 7 Профил на Georgi Beorgi
    Georgi Beorgi
    Рейтинг: 338 Гневно

    леле като ми паднеш какво изследване ще ти направя...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK