Станимира Делева: Старите гори са основа за опазването на природата и на прилепите

Станимира Делева: Старите гори са основа за опазването на природата и на прилепите

© Станимира Делева, Личен архив



Станимира Делева е биолог, който изследва прилепи. Докторант е към Университета на Коста Рика (Universidad de Costa Rica). През последната година изследва прилепите в Коста Рика и Малайзия - остров Борнео. За изследванията си в Борнео е подкрепена с финансиране от природонаучното списание National Geographic, фондацията Bat Conservation International и изследователския фонд The Explorers Club.


Разкажете за изследването на прилепите в Борнео.


- През юли 2019 организирах едномесечна експедиция в Национален парк "Мулу", Малайзия, като част от изследване по докторантурата ми към Университета на Коста Рика (Universidad de Costa Rica). Работата ми започна в Коста Рика като проект за изучаване на екологията на пещерните прилепи в страната. Целта на проекта е да се проследи връзката между колониите на пещерни прилепи и кръговрата на хранителните вещества в дъждовната гора.




Има над 1300 вида прилепи по света. Те играят важна роля в екосистемите, които обитават – регулират броя на насекомите, опрашват растения, разпространяват семена и др. В пещерите прилепните колонии поддържат цели съобщества от организми, като внасят хранителни вещества с гуаното си (изпражненията), което е основа на хранителната верига в изолираната подземна среда. Прилепното гуано е високо ценен естествен тор, заради съдържанието на азот и фосфор и се използва като ресурс от хора, които живеят близо до пещери с големи прилепни колонии - в Северна Америка, Югоизточна Азия и т.н.


Веднъж попаднало в пещера, се смята, че гуаното остава завинаги там и е загубено като ресурс за надземната екосистема, а пещерите са разглеждани като изолирани екосистеми със слаба връзка с останалата среда. Моят проект изследва дали това наистина е така.


Когато през една пещера преминава подземна река, тя пренася хранителните вещества от гуаното обратно към повърхността, където да бъдат усвоени от растенията покрай бреговете й. Като се има предвид, че някои прилепни колонии наброяват хиляди и дори милиони индивиди, количеството хранителни вещества може да бъде значително и да играе важна роля за растенията, особено в тропическите гори, известни с бедните си почви.


Къде точно работите?


- За да бъдат резултатите ни приложими на глобално ниво, изследваме три места – Коста Рика, България и Малайзия - Национален парк "Мулу" на остров Борнео. Теренната работа в Коста Рика се състоя през 2017 и 2018 г. В България работим съвместно с Националния природонаучен музей към Българската академия на науките. В България работихме през 2018 и ще продължим през 2020 г. В Малайзия работихме това лято и все още чакаме резултатите от пробите, които взехме, което ще покаже дали си заслужава да се върнем пак там за още един сезон теренна работа.


Какво предизвикателство е за биолог да попадне в различна природна среда?


- Работя от няколко години в Коста Рика, така че природната среда в Борнео не е много по-различна – субекваториален климат и дъждовна гора.


Дъждовна гора в Борнео.

© Станимира Делева, Личен архив

Дъждовна гора в Борнео.


В сравнение с България нещата са други. За нетренираното око природата в тропиците е като експлозия – привиден хаос от цветове и форми. В тропическата гора е по-вероятно да видиш 100 различни вида организми, отколкото 100 индивида от един и същи вид. Изисква се много време, за да вникнеш в логиката и тънкия баланс в тропическата екосистема – всичко е свързано в огромна мрежа, която все още се опитваме да разплетем. Няма как да се направи сравнение – тропическата гора няма аналог в умерения климат.


Как ставнявате природата на остров Борнео и тази в България?


- Става въпрос за напълно несравними неща. Национален парк "Мулу" е обявен за защитена територия и световно природно наследство от ЮНЕСКО заради уникалните пещери и карстови образувания. В парка се намират едни от най-обемните и дълги пещери в света – например дългата над 230 км пещерна система Clearwater и зала Sarawak в пещерата Good luck, която е толкова обемна, че в нея се побират 40 самолета "Боинг 747" (Jumbo Jet).


Над половината от огромното биоразнообразие на остров Борнео може да бъде намерено в парка - седемнайсетте различни растителни зони поддържат 2142 нецъфтящи растения и най-малко 2000 вида цветни растения, включващи 182 орхидеи и 15 вида хищни растения. Животните, известни в момента от парка, са 116 бозайници, включително 54 вида прилепи, 305 вида птици, 100 влечуги, 97 земноводни и 48 вида риби. Богатството на безгръбначни животни е оценено на около 20 000 вида, включващи 360 паяка, 147 вида водни кончета, 281 пеперуди, приблизително 3000 молци, 458 мравки и приблизително 4000 вида бръмбари. Някои уникални растителни видове са ендемични за недостъпните скални масиви на парка.


Пещерите в Борнео са много по-различни от тези в България – и поради огромного количество вода са много опасни – нивото на подземните реки може да се вдигне с няколко метра за секунди. Трябваше да бъдем много внимателни, особено при взимането на водните проби.


Животните в пещерите са много интересни – слепи раци и риби, които се катерят по камъните, както и гигантски насекоми. В някои от пещерите вместо прилепи срещахме бързолети. Тези птици са се специализирали в обитаването на пещери, влизат дълбоко навътре под земята и се ориентират с издаването на звуци. Гнездата им са високо ценен деликатес и могат да достигнат баснословна цена. Бракониери обикалят страничните пътеки на парка в търсене на гнезда на бързолети от пещерите, затова и свободното придвижване извън туристическите маршрути не е позволено.


Защо точно Борнео?


- Избрахме да работим в Мулу заради огромните пещери с подземни води, приютяващи милиони прилепи – чудесен терен за изследванията ни. Районът е проучван в продължение на няколко десетилетия от британски спелеолози, което улесни нашата задача и успяхме да се ориентираме и да изберем най-подходящите пещери, от които да вземем проби. Парк "Мулу" ни впечатли с отношението към пещерите, издигнати на особена почит – нещо, което се надяваме да видим скоро и в България. Любители на природата от целия свят се събират в парка, за да посетят някои от пещерите и да наблюдават един от най-зрелищните феномени в животинското царство – излитането на над 2 милиона прилепа от Deer cave.


Колко вида прилепи има там, как бихте ги сравнила с българските видове?


Плодояден прилеп от вида Uroderma bilbolatum, който прави "палатки" - изгризва палмовите листа, за да се приюти под тях.

© Станимира Делева, Личен архив

Плодояден прилеп от вида Uroderma bilbolatum, който прави "палатки" - изгризва палмовите листа, за да се приюти под тях.


- На остров Борнео има 68 вида прилепи. За сравнение – в цяла Европа има 36 вида. В тропиците имаме много голямо разнообразие от видове, които заемат различни екологични ниши – има прилепи, които се хранят с насекоми, полен, плодове, дребни животни и дори с други прилепи. Има и т. нар. летящи лисици, които са големи плодоядни прилепи. В България прилепите са само насекомоядни.


Как се опазва там биоразнообразието и какви режими за защита на природата има?


- В националните паркове в областта Саравак има много строг режим за посещение и издаване на разрешителни за изследване. От друга страна има много негативно въздействие върху околната среда извън парковете – унищожаване на гори, за да се засадят палмови плантации. Това е пагубно за природата, защото за разлика от други места по света, където на мястото на пустеещи земи се засаждат палмови плантации, в Борнео се изсича девствена дъждовна гора – една от последните първични гори в света.


Има много голяма разлика с Коста Рика, където палмовите плантации реално са нова гора, засята на пустеещо място. Така палмовите плантации конкретно за Коста Рика образуват добър хабитат за някои видове животни.


В Малайзия обаче изсичат първични дъждовни гори, за да ги заменят с тези плантации, което е престъпление. Но това се крие - там няма достъп до ГИС данни, а и туристите не могат да видят горите извън разрешените за посещение паркове, където се сече.


Така че всъщност палмовото масло не е лошо, ако идва от Коста Рика, но е страшно, ако идва от Борнео, където заради него изчезват дъждовни гори.


Какво е значението на първичните вековни гори?


- Гора, която е израснала от предисторическите епохи, е безценна. Тя дава условия за хиляди свързани помежду си биологични видове и няма как да бъде заменена със залесяване, дори и да се засадят същите видове дървета.


Условията за живот в нея са натрупвани от времето на динозаврите и няма как да се възстановят напълно. Така, че старите гори не са, както си мислят хората "възобновяем ресурс". Една стара гора има съвсем различна стойност от новозасадената.


Това важи както за тропическите дъждовни гори, така и за вековните гори в България, някои от които са първични. Имаме някои стари гори, които са последните в Европа. Например особено ценни са буковите гори в Стара Планина, които на места тихомълком се унищожават под един или друг претекст. Въпреки че част от тях, тези от Национален парк "Централен Балкан", са дори обявени за обект на ЮНЕСКО (бел. авт. повече тук). Но това не им дава реална защита.


В Европа първичните гори изчезват и това, че част от тях в България все още оцеляват, е много важно за опазването на биоразнообразието. От моя гледна точка - и на прилепите, за които вековните гори са местообитание.


Знаете, че през 2016 г. Изпълнителната агенция по горите официално обяви 10% от горите в мрежата "Натура" за вековни гори в България и с това ограничи почти напълно възможностите за сеч в тях (виж тук и тук)?


- Да, но не всички вековни гори в България са картирани, Не знам защо, но както ви казах, част от буковите първични гори в Балкана нямат защита, а сечта им е изключително пагубна за природата. Предполагам, че зависи от правителството.


Какво е важно в България за защитата на природата?


- Ние имаме чудесни закони за опазване на околната среда, но трябва да се прилагат и да се спазват. Важно е Министерството на околната среда да си припомни основната си роля, която е да работи за опазване и устойчиво развитие, защото в момента наблюдаваме тревожна тенденция в обратна посока.


Според мен трябва да се наблегне на образованието за защита на природата от ранна детска възраст. Трябва да се обясни на децата в училище защо е важно да се опазва природата. В момента наблюдаваме едно пренебрежително отношение към околната среда, което може да доведе до пагубни последици в бъдеще. Надеждата е в бъдещите поколения.


Какво ви предстои в следващата година?


- Обработване на резултати, писане на научни статии и защита на докторската ми дисертация. Мисля си и за бъдещи проекти и нови места.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Shteryu Atanaso
    Shteryu Atanaso
    Рейтинг: 322 Неутрално

    https://www.youtube.com/watch?v=U8geGl2tjSA

    Бог създаде земята, за да бъдат хората добри. ... Бог създаде въздуха, за да мислят хората право. ... Беинса Дуно
  2. 2 Профил на Gopeто
    Gopeто
    Рейтинг: 3095 Неутрално

    Чудесен Човек е Станимира.
    Няма начин да не е работила по темата с Боян Петров. Ако е живот и здраве ще изкара резулутаите от труда им на бял свят.
    А за горите - трябва да се взимат незабавни мерки. Станимира не може да бъде обвинена, че е ученичка, че не разбира, че е платена.

    "За мен върхът е онова високо място, от което ясно съзирам следващата си цел" Боян Петров




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK