Доц. Момчил Панайотов, ланд. арх. Невена Пачеджиева.
Неправилно и пресилено "кастрене", вследствие на което дърветата са загинали.
Развиване на дървесиноразрушаващи гъби в резултат на направа на много голям срез, който не може да зарасне.
Прекалено силно подрязана софора, в резултат на което се е загубила напълно структурата на дървото и неговия много хубав преди това естетически ефект. Докторска градина, София.
Читател изпрати сигнал до "Дневник" за кастрене на дървета в Елин Пелин, което е събудило съмнения, че без нужда са отрязани здрави клони (в карето долу). Потърсихме експертни мнения от различни градове както за конкретния казус, така и за принципните въпроси, които той поставя за поддръжката на градските дървета. Разговаряме с Невена Пачеджиева - ландшафтен архитект от Пловдив, който заедно с група свои колеги подготвя Наръчник за оформянето на короните, и с доц. Момчил Панайотов - преподавател по дендрология (науката за дървесните видове) в Лесотехническия университет (ЛТУ) в София.
Какво е мнението ви за дървета, кастрени в Елин Пелин - правилно ли ви изглежда оформянето им?
Момчил Панайотов: Снимките от Елин Пелин показват различни начини на кастрене, някои правилни, други - не. Кастренето е деликатна работа. То може да се наложи поради причина - опиране на клони в сграда, електропреносна мрежа, сухи клони над тротоар и т.н., или да е самоцелно - честа практика е да се използва оправданието "превенция на инциденти".
При всички случаи би трябвало да се спазват правила за минимално нараняване на дървото, а това изисква познания. В конкретния случай много снимки показват липса на такива познания - клони са рязани прекалено "далече" от стъблото, допуснато е значително увреждане на кората и т.н.
Невена Пачеджиева: Съгласна съм с доц. Панайотов - снимките са доста разнообразни. При някои от видовете е ОК, при други - не. Проблемът според мен е необработването на раните след отрезите. Редно е те да бъдат покрити с овощарска замазка, за да се предотврати навлизането на болести, особено при отрези с диаметър над 15 см. Нарушаването на баланса на дърветата, което личи на някои от снимките, също е голям проблем.
Сигнали за прекомерно кастрене има и за други градове като Варна. В София пък преди година бяха окастрени и наглед здрави чинари пред президентството. Смятате ли, че има системен проблем?
Момчил Панайотов: Системен проблем има и той е в липсата на конкретни текстове, които задължават общините да стопанисват добре дърветата и това да се прави от квалифицирани специалисти. Има наредби, но те са безкрайно общи. В България вече има квалифицирани арбористи - хора с професионална подготовка за правилна и безопасна работа по дървета. Но няма документ, който да задължава общините и частните собственици да ги ползват. Резултатът е буквално, че "който може да държи резачка, може да работи по дървета", което освен лошо за дърветата е и опасно за работниците.
Не се съобразяват сезони на работа, конкретни особености на дървесните видове, някои от които не понасят добре резитби. Рядко се съобразява и възрастта на дървото и съответно начинът на резитбата. Освен това дърветата имат естетическа стойност и тя трябва също да се пази. Както казва Алекс Шиго, един от най-големите световни експерти по арборизъм, "всяко дърво има достойнство". Примерите са неизброимо много. Резултатът е или убиване на дървото, или обезобразяването му. Пример е буквалното "прерязване" на основните клони или стъблото, "докъдето стига на височина вишката". След това - дори да оцелеят - дърветата са с изключително грозни корони.

© Момчил Панайотов, Личен архив
Пример от Докторската градина, София, за много неправилно прерязване на короната на липа, при това по време на вегетация. В резултат това и повечето други дървета са загинали в рамките на две години.
Чинарите пред президентството не бяха окастрени толкова лошо, но беше прекомерно. В този случай се касае за неясна цел, стремеж да се скъсят клоните и така да се изпълни заданието. Дори да се налага скъсяване на клоните, това пак може да се направи внимателно, след съвети на специалист и да се запази и естетическата стойност, и функционалността на дървото.
Отделна тема е как се отразява кастренето от биологична гледна точка. Дърветата се изхранват от листата, защото те фотосинтезират и произвеждат необходимите за жизнена дейност въглехидрати. Ако дървото се окастри много, то трябва да разчита на резерви, докато възстанови листната си маса. Това може да отнеме време и да предизвика траен и сериозен стрес, затрудняващ оцеляването му. Специалистите от катедра "Дендрология" в Лесотехническия университет сме изследвали реакцията на старите ясени по ул. "Любен Каравелов", като се базирахме на дендрохронологията - наука, която позволява да получим данни за реакциите на дърветата и в миналото. Дърветата реагират остро на кастренето, прирастът им спада значително, и то за години. След това може да се възстановят, но някои загиват. При много дървета неправилната работа е предизвикала формиране на загнили участъци, впоследствие и хралупи, с което реално се скъсява животът им.
- Невена Пачеджиева: Огромен е проблемът с оформянето на короните на декоративните дървета в градска среда. Затова и се наех да организирам работна група, която да изработи Наръчник за оформянето на короните на дърветата в градска среда, който да бъде въведен в общините като методологически наръчник. Преди 10 г. в Пловдив цяла улица със софори беше окастрена по този начин. Сега голяма част от дърветата са с множество сухи клони, при някои - над 50%, което е изключително опасно. Главна цел при оформянето на короните на дърветата е запазването на естествената форма. Важно е да се премахват не повече от 20% от живите клони, да се обработват раните, да се съобразява работата със сезоните, както и с видовете дървета. Някои от видовете не понасят подрязване. Брезата например много лесно загнива и умира.
В Пловдив има проблеми заради неглижирането на дърветата в последните 25-30 г. Не се извършват нужните мероприятия - подхранване, поливане, третиране срещу болести. Липсата на специалисти в общините, които да ръководят свързаните с дърветата дейности, е очевидна. Не се засаждат правилни видове, не се изграждат подземни поливни системи, цели улици остават без дървета. По някои улици е необходима цялостна подмяна на озеленяването, като видовете трябва да бъдат съобразени с наблюденията върху съществуващите дървета.
© Момчил Панайотов, Личен архив Неправилно и пресилено "кастрене", вследствие на което дърветата са загинали.
Има ли ясни правила кога и как да се кастри?
Момчил Панайотов: Няма достатъчно ясни правила, няма задължение да се ползват арбористи и да се търси експертно мнение на дендролози. Отношението като цяло е крайно пренебрежително дори за емблематични дървета или зелени пространства. Това води до трайно влошаване на състоянието на дърветата, понякога до убиването им, от което в крайна сметка страдат гражданите. Една голяма липа например, освен че пази сянка на улицата, произвежда и голямо количество цветове, а те - така ценения аромат на липи. Ако предизвикаме убиването на голямо дърво и го заменим с младо, докато отново се достигне до ефекта от голямото дърво (сянка, цъфтеж, пречистване на въздух) минават години, дори десетилетия. Затова в цивилизования свят се отнасят с такова внимание и грижа към градските дървета.
Невена Пачеджиева: В Пловдив се ръководим от общинската Програма за развитие на зелената система. В нея ясно се казва какви са спешните мерки, които трябва да се вземат за подобряване на зелената система, както и кои са видовете, които се развиват добре при нашите климатични условия.
Само общините ли са отговорни за кастренето на дърветата и може ли да се осигури по-добър контрол?
Момчил Панайотов: Има уредба, но не е ясна. В Закона за устройство на територията (ЗУТ) има малко и недостатъчно категорични текстове. От друга страна, има наредба на регионалното министерство, която задължава общините да са отговорни за поддръжката на дърветата. На локално ниво всяка община има свои правила, но това не помага, защото те са крайно общи и не задават рамки. Отделно, че лесно се атакуват в съда, като недостатъчно обвързани със законови текстове. Така че уредбата сега е много обща, неконкретна и позволява широк спектър от действия, включително неправилни.
Според чл. 74 на ЗУТ строителят на улични мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура е длъжен да вземе необходимите мерки да запази от повреди зелените площи и дърветата. Ако има реална оценка на стойността на едно дърво и след увреждане трябва да се плати, градските ни дървета ще са съвсем различни.
Общините като цяло се страхуват, че ако възникне инцидент, може да бъдат съдени за липса на превантивни мерки. По тази причина предпочитат да се действа, дори да е неправилно и непрофесионално. По света много сериозна отговорност е вменена и на частните собственици на дървета.
Невена Пачеджиева: По-добър контрол може да се постигне и чрез активни мероприятия от страна на специалистите - обучения и много говорене по темата.
Какви стъпки трябва да се вземат на управленско ниво, за да е сигурно, че кастренето не убива дърветата?
Момчил Панайотов: На първо време трябва разписване на ясни правила, които обвързват тези дейности с решения от професионалисти, които носят отговорност за тях. Не просто да се предпише кастрене, а как точно да стане това. Необходимо е да се регламентира работа от квалифицирани арбористи, както е по света. Давам ви пример - преди месец в Словения загина при поваляне на дърво първият човек, спуснал се със ски по Еверест. Това е много ясен пример, че работата с дървета е опасна и трябва да се прави само от квалифицирани специалисти.
Когато става дума не за поваляне, а за работа по короната на дървото, това изисква допълнителна подготовка и тя се получава при обучението за арбористи. Самите арбористи в България също има какво да учат по отношение на биологията на дърветата, кои видове как и кога могат да бъдат кастрени.
Отделен е въпросът, че може да се подготвят наръчници с добри практики, съвети и т.н., което следва да се направи от специалисти дендролози. Не е опит за самореклама, а необходимост наистина да се получи допълнително знание за биологията на дървесните видове, не само за техниките на работа по поддръжката им.
Невена Пачеджиева: За мен е приоритет написването на такъв наръчник, като този, който сега подготвя нашата работна група (бел. авт. за методики на поддържане на градските дървета). Чрез него ще има ясни правила - кои видове понасят оформяне, начини за оформяне при засаждане на постоянно място, оформяне на короната през първите 5, 10-20 и повече години, подходящите сезони за оформяне. Паспортизацията на дърветата (бел. авт. - индивидуалното им описание) в градска среда също е много важна. Тя е разписана в чл. 63 на Закона за устройство на територията (ЗУТ) като задължение, но към момента не е налична. Информацията за всяко от градските дървета трябва да е общодостъпна в сайта на общината, както е например в Ню Йорк.
Други мерки са например ежегоден контрол от специалисти, които да предписват мерки за правилни грижи. Също и оптимизация на работата на групите, занимаващи се с оформяне на дървета – работата трябва де се планира по цели участъци, а не по жалби от адрес на адрес, както е в момента. Разбира се, важни са и обученията на работещите в тази сфера и увеличаване на заплатите им - в Пловдив технически ръководител в общинското предприятие "Паркове и градини" е със заплата около 800 лв. Нужно е и да се назначават ландшафтни архитекти в общините - в Пловдив има общо четирима и те не се занимават със зелената система.
Здравейте, пиша ви по един проблем, който може би е малък за статия, но подозирам, че е тенденция в общини и в други населени места.

© Александра Атанасова, Личен архив

© Александра Атанасова, Личен архив