Евгения Сарафова за чистотата на въздуха и как тя може да се мери по-точно

Д-р Евгения Сарафова

© Юлия Лазарова

Д-р Евгения Сарафова



Д-р Евгения Сарафова е преподавател в Геолого-географския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", автор на учебни помагала и изследовател. Миналата седмица тя спечели национална стипендия от конкурса "За жените в науката" за проект, в който предвижда да изследва прецизно качеството на въздуха и на зелените площи в четирите най-големи града в България като комбинира и по този начин надгради общодостъпните данни за тях.


Конкурсът се организира на международно ниво от фондация "Лореал", а за България съорганизатори са Националната комисия за ЮНЕСКО и Софийският университет. Конкурсът подпомага изследвания на жени-изследователи до 35 години.


Разкажете за проекта, с който спечелихте конкурса.




- Градската среда винаги ми е била интересна, но досега не съм имала възможност да я изследвам, защото беше много трудно да се намират данни. Със съвременните дигитални технологии в географията може да се достигне до много детайлно ниво. Към това е насочено изследването ми - използване на публично достъпни данни от сателитите на Европейската космическа агенция Sentinel, данни от гражданска наука на AIRBG и набиране на данни с нови технологии, с които разполагаме в нашата катедра "Картография и ГИС" - дронове със сензори за различни параметри на средата.


Само преди 5-10 години нямаше как да си представя да направя изследване в толкова едър мащаб. Сега вече източниците и технологиите съществуват и ни позволяват да изследваме много по-подробно градската среда, като съчетаваме тези многобройни източници на данни. Това е хубавото на времето, в което живеем – стига да имаш въображение, може да постигнеш много.


Ще се опитам да направя анализ на градската среда в четирите най-големи градове у нас, защото там живее голям процент от населението, а и защото е важно да знаем каква среда обитаваме, нали така?


И чистота на въздуха, и качество на зелените площи - не са ли твърде много теми за едно изследване?


- Да, така е. Но истината е, че данните ги има, технологиите работят. И е въпрос на организация да се подредят и съпоставят различните източници по тези теми, така че да има ясни показатели за въздуха и градските паркове поне за София, Пловдив, Бургас и Варна. Наистина ще е интересно да се покажат данни в този мащаб и да се видят разликите между отделните населени места. Още докато подготвях проекта, бях изненадана колко различни са ситуациите в иначе сравними големи градове.


Например София е в котловина. Това е сериозно предизвикателство пред мерките за опазване на чистотата на въздуха. Особено зимата, знаете колко много се говори в последните години за тези проблеми. А отоплението често е с вредни източници - мокри дърва, дори боклук и дрехи - чисто по икономически причини. В Бургас и Варна пък има мащабни индустриални замърсители в близост. Всичко това е добре да се проследи във възможно най-голям детайл, за различни типове места във всеки един от градовете.


Също така е важно данните да се проследят във времето и да се сравняват при различни метеорологични условия, сезони, дни от седмицата, за да се види реално какво влияе и на въздуха, и на здравето на градската растителност, и да се направят реални изводи извън моментното наблюдаваното състояние. Моето изследване ще трае една година и следващия ноември би трябвало да представя изводите от данните. Междувременно още след няколко месеца ще мога да представя междинни данни.


Освен данните от програма "Коперник" на Еврокомисията и сателитите Sentinel, какви български данни мислите да използвате - официалните данни на Изпълнителната агенция по околна среда, или тези от гражданската платформа AIRBG?


- Ще разчитам на данните на AIRBG за България. Гражданската наука е много важна в днешно време и аз говоря много за това на студентите. Трябва да знаем, че гражданската наука ни дава власт в ръцете. Тази инициатива е доброволно направена от хора, на които никой не плаща за данъци, за да събират данни. Но благодарение на тях се повдигнаха въпроси за чистотата на въздуха и затова смятам, че това, което правят, е повече от прекрасно и заслужава адмирации.


Това е тенденция не само в България - в много страни има мрежи от данни, събирани от граждани. И показва, че технологиите и иновациите ни дават власт, самочувствие да изискваме повече от властите, за да си вършат работата. Има показатели, които и днес се следят от официалните власти. Но за да направим подробни анализи трябва да се работи с данни от повече точки на измерване. Има разлика между това да си на булеварда и да си на 200 м навътре в квартала. В 2019 г вече е съвсем възможно да се проследяват различните фактори на повече места.


Като говорим за данните на AIRBG, има ли сравними данни и за другите градове освен за София?


- Има, да. Това е международна платформа за гражданска наука и картата им обхваща целия свят. В Европа е силно развита мрежата. За България има данни и за четирите града, които ще изследвам - София, Пловдив, Бургас и Варна.


На какви въпроси за въздуха и градската растителност искате да отговорите в края на проекта?


- Ще се постарая да направя качествен и количествен анализ по определените в научната сфера критерии, като използвам данните, за които говорихме. Надявам се да можем да видим "невидими" за окото ситуации и интересни резултати, но все пак е още рано да говорим за това.


Ще започна с измерванията още през декември, защото той е много специфичен - с много мъгли и трафик. Предстои да започна с пътуванията за измервания в другите градове.


Успявате ли да съвместявате работата си като университетски преподавател и изследовател?


- Истината е, че е трудно, и дори не са само тези две неща. Аз съм и майка, понякога ставам в 5 сутринта, за да отхвърлям задачи, а след това да имам време за игра с дъщеря си.


Също съм и основател на програмата "Дигитална география", с която се опитвам да разпространя съвременните географски методи сред учители в средното образование.


Мисля, че е изключително важно още в училищата образованието да показва съвременните технологии и да дава ясна представа как е напреднала науката и как може да се използва. В момента учениците учат наизуст описания на континенти и техните ресурси, а не могат да ползват географски бази данни. Всъщност и без да се занимаваш с география, във всекидневието е важно да имаш тази географска грамотност - например за да използваш услугите на Агенция по геодезия, картография и кадастър, ако купуваш или наследяваш имот. В много житейски ситуации е необходима тази дигитална грамотност и се надявам скоро да ѝ се обърне внимание в образованието. Затова образованието за съвременните технологии е наистина важно, и не само за хората, които искат професионално да се занимават с географски информационни системи (ГИС).

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Корки
    Корки
    Рейтинг: 2652 Неутрално

    Евгения се е заела с много сериозна тема. Например в днешният безветрен ден най-голямо е замърсяването в яката на Витоша, където обикновено въздуха е чист.

    Свободата е възможноста сам да си наложиш дисциплина, преди да са ти я наложили други.
  2. 2 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10900 Неутрално

    Браво. Звучи добре и амбициозно, Цифрови данни има много за ГИС. Важни са данните за качествата на въздуха във времеви серии

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK