Сметната палата: Eкоминистерството е в нарушения за "Натура"

Защитена зона от "Натура 2000" Езеро Дуранкулак

© Вера Стаевска, Личен архив

Защитена зона от "Натура 2000" Езеро Дуранкулак



Редица пропуски от екоминистерството и непълно транспониране на европейските природозащитни директиви установи одит на Сметната палата. Днес институцията публикува своя доклад за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. за управлението на европейската мрежа от защитени зони "Натура" (повече за "Натура 2000" виж тук).


Част от констатираните неизпълнени задължения на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) са за липсата на заповеди за обявяване на повече от половината зони, липсващи режими за защита и данни за нужните мерки.


Няма зона - няма проблем


Сметната палата уточнява, че към 31 юли 2019 г. не са издадени заповеди за обявяване на 211 защитените зони от общо 341 одобрени от Европейската комисия. Това е трябвало да стане в срок шест години от одобрението, но за повечето зони без заповеди този срок е изтекъл. Докладът уточнява, че поради забавянето на заповедите за обявяване на защитените зони не са определени задължителните режими за всяка от тях.




В тези режими екоминистерството трябва да разпише конкретни мерки за опазването на рядката европейска природа. Тези мерки биха наложили ползването на природните ресурси да е щадящо - например, строителството и сечта да се ограничат за сметка на биоземеделие, туризъм и малки традиционни производства.


За проблема с липсващите заповеди от години сигнализират природозащитници. Сметната палата днес ги потвърди, с което предупреждава и, че те могат де бъдат "причина за стартирането от Европейската комисия на наказателна процедура" заради неизпълнение на целите на екологичната политиката на ЕС.


Справка на "Дневник" в европейските регистри показва, че една от активните наказателни процедури към страната е от януари 2019 г. и е именно за необявяване от МОСВ на вече одобрените от Европейската комисия защитени зони. "България е определила само 9 от 230 обекта от значение за Общността като специални зони за опазване в рамките на необходимия срок и като цяло и упорито не е определяла специфични за зоните подробни цели и мерки за опазване на никоя от тях." Към момента България е разследвана за 16 нарушения на природозащитното законодателство на ЕС и 5 от тях са свързани с управлението на "Натура 2000".


Правна неяснота за собствениците


Сметната палата предупреждава не само с наказание от Европа. Докладът на институцията посочва, че липсата на ясни заповеди създава неяснота за собствениците на имоти, попадащи в защитени зони. Тъй като "не е ясен предметът и целите на защитената зона, общата площ, описът на имотите, както и забрани или ограниченията на дейности", се създава "риск да се предприемат действия, водещи до увреждане или унищожаване на местообитания или видове, и се ограничава възможността за получаване на компенсаторни/инвестиционни плащания за пропуснати ползи и извършени разходи".


Мрежата "Натура 2000" не забранява ползване на природните ресурси, но предвижда стопанските дейности в защитените зони да се съобразяват с природата, която се опазва там. Например, би могло да се развива природосъобразен туризъм, но не и строителство в близост до защитени птици и дюни. За да могат да инвестират в подходящ сектор, обаче, собствениците имат нужда именно от режимите за конкретната зона.


Липса на стратегия и диалог


Сметната палата посочва и липса на стратегически действия на екоминистерството за дългосрочна защита на "Натура 2000" - ведомството няма нито Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие и Национален план за опазване на биологичното разнообразие, нито ефективно комуникация със заинтересованите страни на национално, регионално и общинско ниво, и неправителствения сектор. Именно взаимодействието с всички заинтересовани страни обаче е ключово изискване в комуникационния план от 2017 г. за природозащитните директиви на ЕС.


Няма наука за "Натура"


Като ключово неизпълнение Сметната палата посочва липсата на научни данни за "Натура 2000". За проблеми в подаваните от България към ЕК доклади за състоянието на "Натура 2000" също от години се подават сигнали от природозащитници, последните от които са през миналата година и настоящия месец.


Извършването на регулярни научни проучвания на защитените зони във всяка страна членка и периодичното докладване за състоянието им на базата на тези данни обаче са сред ключовите изисквания на природозащитните директиви.


Констатацията на Сметната палата е ,че "отсъстват данни за видовете, птиците и местообитанията с подобрено природозащитно състояние в България и данни за степента на съхранение и подобрение на биологичното разнообразие в защитените зони от мрежата" и че " няма измеримост на състоянието на местообитанията и на видовете в България, която да показва степента на съхранение и подобрение на природозащитното състояние".


На този фон отново става неясно на какво се базират докладите, изпращани от страната към еврокомисията.


За да се отстранят нарушенията, Сметната палата е дала девет препоръки към министъра на околната среда и водите и други две - на министъра на земеделието, храните и горите. Срокът за изпълнението им е до 31.12.2020 г

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK