Гърция къса с въглищата

Разпространение през 2016 г. на замърсяването с микрочастици (РМ2.5), изхвърлени от 16-те ТЕЦ-а на Западните Балкани (компютърен модел)

© CEE Bankwatch

Разпространение през 2016 г. на замърсяването с микрочастици (РМ2.5), изхвърлени от 16-те ТЕЦ-а на Западните Балкани (компютърен модел)



Генади Кондарев е координатор на кампанията "Обществени средства за устойчиво развитие" на екологичното сдружение "За Земята". Наблюдава как се изразходват бюджетните средства и крайните ефекти от публичните инвестиции.


В края на лятото Гърция обяви, че до 2028 ще се оттегли от използването на въглища за производство на енергия. Новината бе подмината у нас като незначителна, нищо, че се случва в нашия регион. Коментаторите с насмешка казваха, че не за пръв път гърците обещават, без да изпълняват. Решението не изглеждаше никак леко за изпълнение:


страната разчита на 3.9 гигавата мощности от въглища за енергийния си микс


На 13 декември Гърция финализира своя план за климат и енергетика и оттеглянето от въглищата прие реални срокове и форма. Условията за оттеглянето са обсъдени в комисия, оглавена от зам.-министъра на енергетиката Герасимос Томас, с участието на Регулаторния орган по енергетика, както и гражданско, камерно и специализирано представителство в областта на енергетиката и климата. Ето как изглеждат плановете в края на обсъжданията:




- Без официален анонс страната вече пенсионира блокове 1 и 2 на ТЕЦ "Кардиа", с което мощностите в страната спадат на 3.35 гВт;
- "Аминтайо" 1 и 2 ще бъдат затворени догодина;
-"Кардиа" 3 и 4 - през 2021 г.;
- През 2022 и 2023 г. идва ред на "Мегалополи" 3 и 4, на "Агиос Димитриос" с неговите 5 блока и на "Мегалити 1".
Така на практика страната ще изведе или преустрои


почти всички въглищни централи още до 2023 г.


Темата, която все още се избягва, е новостроящата се "Птолемеида 5", за която през последните години е ясно, че никога няма да може да се изплати и да работи на пазарен принцип. Плановете са тя да работи с гориво от лигнитни въглища още 6-7 години и към 2028 г. да бъде преустроена – обсъжда се възможността централата да бъде на газ и дори да бъде превърната в инсталация за съхранение на топлинна енергия. Вече се спрягат няколко пилотни технологии за това.
Възможен ли е справедлив преход в такива кратки срокове?


Социалният натиск и напрежение от бързото затваряне или преустройване на мощности не е без риск и са възможни остри реакции в Западна Македония и Пелопонес. Но вероятно гръцкото правителство си е направило предварителната сметка и е открило, че поддържането на социалният мир ще струва по-малко и ще даде повече дългосрочни ползи в сравнение със скъпата поддръжка на тези мощности.


Един от спорните моменти в гръцкия план и в момента е, че преходът ще разчита неимоверно много на газ, докато застъпниците за дългосрочно нисковъглеродно развитие залагат на повече енергия от източници като вятър и слънце и технологии за съхранение на енергия.


Тази година изход от въглищата обявиха също и Словакия и Унгария, а Чехия сформира комисия, която трябва да предложи препоръки към правителството за края на епохата на въглищата и там. Можем да заключим, че и трите държави правят далновидна крачка и въпреки сътресенията ще си спестят доста повече главоболия през следващите години в сравнение с това, което ги очаква, ако сценарият беше на отлагане на прехода.


В страни като България, където все още не може да се издума за края на въглищата, е време да се стартират програми за преход, за да се намали сътресението. Правителството спешно трябва да състави своя комисия по прехода и обсъждането да стартира. Необходимо е и спешно присъединяване на страната към Европейската платформа за справедлив преход.


Ключът към дългосрочното чисто енергийно бъдеще на Балканите е в регионалното сътрудничество, развитие на мрежи, умно потребление и капацитет за съхранение на излишъци от възобновяема енергия. Гражданите трябва да се включат с развитие на възможността за енергийна независимост за всяко домакинство, т.е. лесно производство на електроенергия за собствени нужди, без административната тежест, която е в момента.


Всички тези решения включват използване на възможността повече инсталирани възобновяеми мощности да се балансират между страните при по-малка нужда от базови мощности; преустройство на съществуващи водоелектроцентрали в помпени; превръщане на електроенергия във водород и въглеродно неутрални въглеводороди за транспорта и използване на капацитета от батериите на навлизащите електромобили.


Преходът не може да се случи от днес за утре, "по спешност"


Затова е и "преход". Но подготовката и планирането са изключително важни, за да избягаме от турбуленцията на смяната на горивото от въглища по принуда заради високите цени на суровината. България вече се бави и отчаяно отказва да види ясното бъдеще. За съжаление отново ние сме тези, които ще платят цената.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK