ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
39.4%активност

Източник: Резултатът и активността са от ЦИК при 100% обработени протоколи, мандатите са по изчисление на "Дневник"

Как може да се съживи екоминистерството след кризата "Димов"

Веднага трябва да започне контрол върху изгарянето на отпадъци в ТЕЦ-овете.

© Георги Кожухаров

Веднага трябва да започне контрол върху изгарянето на отпадъци в ТЕЦ-овете.



През последната седмица беше разчупено мълчанието за провалите на Нено Димов като министър на околната среда и водите, като вече го критикуват не само дългогодишните му противници, но и представители на кръга на управляващите и дори безмълвната досега парламентарна опозиция. След множество искания на оставката му от природозащитни организации властта най-накрая престана да си прави "оглушки". Имаше показен арест, който би могъл да предвещава немощно обвинение.


Ще може ли обаче екоминистерството да започне да си върши работата след


ерата на Димов, която ще се запомни с множество неизпълнения на задължения




На фона на спряганите имена с икономическо образование и строителни интереси, от природозащитните организации поискаха новият екоминистър да е с доказан интерес към опазване на околната среда.


Който и да стане министър, и при най-тежките съмнения за поръчки зад гърба му, които Димов по негови собствени думи изпълняваше, със сигурност ще трябва да разчита изцяло на експертния състав на екоминистерството. Част от наследството на Димов е обаче и


обезкървяването на капацитета на министерството


Заместник-министрите не са еколози – двама са с икономическо образование от Свищов, а третият – с инженерно образование по биотехнологии, но само с административен опит. "Капитал" писа и за съмнения в лобизъм и политически противоборства между ГЕРБ и ВМРО във ведомството.


В самите оперативни звена също много експерти са били уволнени или принудени да напуснат. Според източници на "Дневник" сред тях са бившият ръководител на отдел "Натура 2000" Росица Димова, предишният зам.-министър Бойко Малинов, както и ботаникът и бивш член на Националния съвет по биоразнообразие Калина Стоянова.


Началникът на отдел "Национална служба за защита на природата", отговарящ за европейските зони от мрежата "Натура 2000" и за националните защитени територии, е юрист. Двата отдела, занимаващи се с тези две теми, са слети, като са освободени хората с дългогодишна практика. Показателно е, че основният служител, натоварен с "Натура 2000", е филолог.


На този фон е важно следващият екоминистър не само да е човек с воля за опазване на природата, но и бързо да обяви конкурси и наеме експерти в МОСВ. Там към момента капацитетът не достига за възстановяване на щетите.


Няколко теоретични първи крачки


на новия министър към решаването на проблемите, за които ще са му нужни добри експерти, биха били:

– да изработи времеви график за бъдещи действия по всяка от активните наказателни процедури


– да разпусне липсващия в закона за опазване на околната среда "съвет на учените", създаден от Димов за легитимиране на спорни решения (например за "Натура 2000"), и да създаде задължителните по закон консултативни съвети по политиката за управление на компонентите на околната среда ("Натура 2000", отпадъци, въздух, вода и т.н.), на които да покани утвърдени учени и експертни от неправителствени организации (НПО) в съответната област

– да свика експертните екологични съвети към екоминистерството - Висшият експертен екологичен съвет, Националният съвет по биологично разнообразие и Националният експертен съвет по изменение на климата - с предварителна консултация от поне две седмици с членовете им за предложения към дневния ред
– да публикува кореспонденцията с Европейската комисия по всяка от наказателните процедури,


както и на националните позиции на България в преговорите за решения на ЕС в сферата на околната среда през 2019 година, включително такива, които се отнасят за оперативните програми от следващия програмен период 2021 - 2027 г.

– биоразнообразие: обществена дискусия за приоритетите за тематичната оперативна програма (ОПОС). Следващият период предвижда огромни средства за биоразнообразие, селско стопанство и климат и националните ни приоритети трябва да се променят, за да има реално финансиране и действия в тези области, като именно следващите месеци ще са решаващи.
– води: спешни срещи с ВиК и граждански организации за решаване на кризи с маловодието


Преди срещите е важно да се осигури достъп до документи за всяка от регионалните ситуации. Към 8 януари Би Ти Ви цитира справка от регионалното министерство за воден режим в 10 области - Бургас, Велико Търново, Габрово, Ловеч Монтана, Перник, Плевен, Сливен, Търговище, Шумен. Трябва да се изготви ясен краткосрочен план за обявяване на санитарно-охранителните зони на всички източници на питейни води - като според сдружение "Балканка" въз основа на справки от басейновите дирекции досега са обявени едва 30% от тях. В дългосрочен план трябва да се планират теренни проверки на ВЕЦ с участието на НПО.

- въздух: да се осигурят енергийна помощ за бедните домакинства под формата на чисти горива (например пелети, суха дървесина) и


контрол от независими експерти на изгаряните материали в ТЕЦ и циментовите заводи


Необходим е и контрол на пунктовете за продажба на дърва за огрев, за да се гарантира предлагането само на суха дървесина, както и консултации с местните власти за въвеждане на ограничителен режим за достъп на автомобили до центъра на големите замърсени градове и разработване на дългосрочна стратегия за градски и железопътен транспорт, включително по-ефективен контрол на пунктовете за годишен технически преглед на автомобили.


– климат: необходими са множество дългосрочни мерки и инвестиции, за които при адекватно планиране България може да разчита на Европейския съюз в следващия програмен период. За тези мерки екоминистерството трябва да поеме инициативата в рамките на правителството, като те в голяма степен се отнасят до работа с Министерството на енергетиката. Например МОСВ трябва спешно да се включи в изработването на новата Национална стратегия за развитие на енергетиката до 2030 г., като настоява за значително "позеленяване" на сектора". Важно е и


включване на България в помощта, предоставяна от ЕК чрез платформата за енергиен преход след въглища

– отпадъци: необходим е работещ регистър на разрешителните за "оползотворяване" на RDF и проверки на инсталациите за изгаряне на боклук и състава на изгаряното в ТЕЦ и циментовите заводи. Също така важно за общественото здраве е изграждане на контролни лаборатории, включително за устойчиви органични замърсители (УОЗ), митнически проверки за внасяните товари от отпадъци, изграждане на закъснялата информационна система по Наредбата за отпадъците (Наредба № 1 от 4 юни 2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри ). Организация на местно ниво на много повече контейнери и по-добри системи за разделно събиране във всички областни градове и контрол на концесионираните фирми и сдружения за оползотворяване на отпадъците, включително подобряване на събирането и обезопасяването на електронните и химични отпадъци
– национални защитени територии: приемане на плановете за управление за природните паркове "Странджа", "Сините камъни" и "Българка" и отделяне на пари за предвидените мерки за опазване в плановете на всички национални и природни паркове.


Спешно 210 зони в "Натура 2000" трябва да се обявят за хабитати.

© Юлия Лазарова

Спешно 210 зони в "Натура 2000" трябва да се обявят за хабитати.

– европейската мрежа "Натура 2000": екоминистерството трябва да разработи и публикува времеви график за предстоящите си действия, предписани от доклада на Сметната палата от декември 2019 г. Сред тези действия с най-висок приоритет за


опазването на все още незастроени ключови природни територии


е спешното обявяване на заповеди за 210 зони за хабитатите, за което ще са нужни преговори с научните звена и природозащитните организации, тъй като в МОСВ няма експерти, които да се справят с обема работа и специфичните експертни знания за задачата

– да изготви на програма за ежегоден редовен научен мониторинг (теренни наблюдения и електронни записи на данните) на "Натура 2000" – със съответното финансиране, разпределено на научни институции, без посреднически фирми администратори
– опазване на Черноморието: регистриране на специализираните карти на дюните в кадастъра, за да се защитят от застрояване. Също така спешно в следващите месеци МОСВ трябва да изработи с Министерството на туризма реалистична стратегия за къмпингуването с оглед сроковете след промените в Закона за устройството на черноморското крайбрежие, в рамките на които до лятото трябва да се изготви наредба, определяща достатъчни спрямо огромния интерес брой места за бивакуване в незастроените площи в зона А, които да са с отворен достъп за гражданите.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK