Гори, гори... боклук - Закони за милиони

ТЕЦ "Брикел"

© Валентин Захариев, За Земята

ТЕЦ "Брикел"



Петко Ковачев е експерт по енергетика към инициативата "Зелени закони" . В тази втора част от анализа за изгарянето на отпадъци за енергийни цели (виж първата част тук) от "Зелени закони" проверяват как и доколко изгарянето на отпадъци в България е нормативно уредено. Изводите:


- Законодателството, свързано с управлението на околната среда, е твърде либерално към изгарянето на отпадъци


- Опасенията от недостатъчен контрол на емисиите на вредни вещества са основателни




-Повечето от топлофикациите са в нарушение на изискванията на Европейската комисия за предоставяне на държавна помощ


- Пролем е, че повече изгаряне = повече нужда от добив на първични ресурси


Българското законодателство, свързано с изгарянето на отпадъци за енергийни цели, пренебрегва част от проблемите. Но дори и в опита си да организира изгарянето на отпадъците в съответствие с европейските правила, то се проваля, допускайки възможности за лесното им заобикаляне.


Изгарянето на отпадъци като енергия от възобновяеми източници


Като приоритет за енергийната сигурност на България в Енергийната стратегия на Република България до 2020 е записано: "...запазване и развитие на централизираното топлоснабдяване", което включва "активно ще се подкрепят методите за високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия с акцент върху технологиите, използващи ВЕИ, включително отпадъчна биомаса, растителни и животински отпадъци."


Доколкото тази стратегия вече изтича, а подготовката на нова е дълбоко засекретена, какво ще следва от 2021 г. засега е само обект на спекулации. Важно е обаче да познаваме сегашните цели и доколко те легитимират изгарянето на отпадъци, за да реагираме в бъдеще.


Законът за енергетиката (ЗЕ) не регулира изгарянето на отпадъци за енергийни цели. Но е записано: "Насърчаване на производството на електрическа енергия по комбиниран начин", в която се определят преференциалното заплащане на тази електроенергия, както и различните привилегии, свързани с изкупуването ѝ, достъпа до преносните мрежи и търговете, има препратка към "оползотворяването". Връзката е, че топлофикациите са с най-много заявления за изгаряне на отпадъци и срещу тях има най-много обвинения, че и в момента изгарят незаконно местни или вносни.


В Закона за възобновяемите енергийни източници има няколко важни постановки, свързани с използването на отпадъците за производство на електро- и топлоенергия:


- "При определянето на държавната политика за насърчаване на производството на биогорива от ново поколение се отчита приоритетният ред на отпадъците". Този приоритетен ред всъщност са "изискванията относно жизнения цикъл и цялостното въздействие на образуването и управлението на специфичните потоци от отпадъци." Ще се върнем към този "приоритетен ред", който всъщност поставя изгарянето като крайна стъпка при управлението на отпадъците.


В закона са дадени още и:


- Задълженията на кметовете: да разработват "програми за насърчаване използването на енергията от възобновяеми източници и биогорива", които включват и "мерки за насърчаване на производството и използването на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане, произведена от възобновяеми източници, както и такава, произведена от биомаса от отпадъци, генерирани на територията на общината ".


Друго задължение на общините е "опростяването и облекчаването на административните процедури" за малки децентрализирани инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници.


- Задълженията на министъра на енергетиката да изготвя и представя в ЕК на всеки две години до 31 декември 2021 г. доклад за изпълнението на националните приоритети. Той включва информация за използването на биомасата като гориво, изменението в цените на стоките и земеползването в резултат на увеличаване потреблението на биомаса и други видове енергия от възобновяеми източници, прогнозата за потреблението на енергия от тях.


- Законът дава приоритет и за енергията, "произведена от биомаса, чрез технологии за пряко изгаряне": определя как се насърчава производството на такава енергия - чрез предоставяне на гарантиран достъп до преносната и разпределителните мрежи, приоритетно оставяне в работа на мощностите на енергийните обекти, определяне на преференциална цена за изкупуване на енергията.


Дадени са и различни определения: за "биомаса", "енергия от възобновяеми източници", "комбинирано изгаряне" и други, както и важното за нашите цели определение на "отпадък". Според допълнителните разпоредби, "отпадък" е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи, с изключение на веществата, които са били умишлено изменени или замърсени, за да отговарят на това определение".


Накратко,


отпадъците като енергиен ресурс и процесите за извличане на енергия от тях,
се радват по-скоро на законодателна подкрепа


най-вече заради разбирането, че така се решават екологични и климатични проблеми. Скритият мотив за твърде либералното отношение може да се търси и във финансовата изгода за тези, които изгарят отпадъци за енергийни цели.


Как законите насърчават изгарянето на отпадъци


Рамковият Закон за опазване на околната среда регламентира възможността за използването на отпадъците за енергийни нужди. Това е направено в раздела "Управление на отпадъците", където е записано, че постигането на целта "да се предотврати, намали или ограничи вредното въздействие на отпадъците" се осигурява чрез "оползотворяване на отпадъците чрез рециклиране, повторна употреба или регенериране или чрез друг процес на извличане на вторични суровини или на използване на отпадъците като източник на енергия. Тоест, изгарянето се приема като вид "оползотворяване" и опазване на човешкото здраве и природата.


Законът задължава лицата, които образуват или третират отпадъци да осигурят преработването, рециклирането и обезвреждането им по начин, който не застрашава човешкото здраве, и да използват методи и технологии, които не водят до увреждане или риск за околната среда и не предизвикват допълнително натоварване на околната среда (шум, вибрации и миризми).


Както ще видим в следващия текст от поредицата, тези задължения се нарушават, включително и от министерството на околната среда, което съдейства за заобикалянето на изискванията чрез различни хватки, като разрешения за експериментално изгаряне, липсата на екологични оценки на стратегии, планове и програми в енергетиката и др. сектори, издаване на разрешения без оценка за въздействие върху околната среда и т.н.


От специалното екологично законодателство


релевантно за темата е законодателството, свързано с управлението на отпадъци:


Законът за управление на отпадъците повтаря изискването отпадъците да се третират според "приоритетния ред", определена в Директива 2008/98/ЕО. Първата цел е предотвратяване или намаляване на количествата, следват рециклиране и повторно използване и едва на последните две места по веригата - извличане на вторични суровини и енергия и обезвреждане.


Независимо от това, в закона за отпадъците е записана цел, според която: "не по-малко от 60 на сто от теглото на отпадъците от опаковки трябва да бъдат оползотворени или изгорени в инсталации за изгаряне на отпадъци с оползотворяване на енергията."


За разрешение за изгаряне или съвместно изгаряне на отпадъци, което отговаря на изискванията на закона, трябват определени документи. Задължително е и компетентният орган, съвместно с общините да оповестява и осигурява в продължение на един месец при равнопоставеност достъп на заинтересуваните лица до заявлението.


Законът определя имуществените санкции за нарушения при експлоатирането на инсталации за изгаряне от 7000 до 20000 лева. При повторно нарушение те се повишават двойно- от 14000 до 40000 лева.


Как точно се определя какво е нарушение?


Основният документ, който определя изискванията за опазване на околната среда и намаляване рисковете за човешкото здраве е Наредба № 4 от 5 април 2013 г. за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци.


Наредбата определя целия процес по издаване на разрешения, определяне на норми за допустими емисии, условия за недопускане горенето на отпадъци, мониторинга и контрола, както и нормите за допустими емисии при различните инсталации, формулите за изчисляване, коефициентите за токсичност и т.н.


Граждански организации нееднократно са критикували някои от текстовете в наредбата като неработещи или лесни за заобикаляне. Типичен пример е изискването за провеждане на "не по-малко от две собствени периодични измервания на емисиите на тежки метали и диоксини и фурани в рамките на една календарна година, като през първите дванадесет месеца от експлоатацията на инсталацията се осъществява едно измерване на всеки три месеца;" Доколкото в България продължава да няма лаборатория за анализ на диоксини и фурани (устойчиви органични замърсители, трайно увреждащи човешкото здраве), това изискване е формално и лесно за заобикаляне. Още повече, че според документа министърът на околната среда и водите е дал възможност и за легалното му заобикаляне, също както и на изискването за непрекъснато измерване емисиите на хлороводород, флуороводород и серен диоксид - тъй като този член позволява по-малко измервания при определени условия.


Незаконната държавна помощ за топлофикациите - държавногарантирана кражба от всички нас


В "Насоки относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014 - 2020 г.(2014/C 200/01)", документа на Европейската комисия, с който се определят правилата за държавна помощ, могат да се открият аргументи, че изгарянето в ТЕЦ с когенерация или в ТЕЦ за производство на електроенергия не трябва да получават държавна помощ. В България случаят е точно обратен - чрез цените, определяни от КЕВР, де факто се предоставя нерегламентирана държавна помощ и на двата вида инсталации (с някои изключения).


Това е така, защото повечето от топлофикациите (особено свързаните с Ковачки) не отговарят на изискването, според което "помощите в областта на енергетиката и околната среда не могат да се предоставят на предприятия в затруднено положение."


Друго важно изискване, което се нарушава от тези, които изгарят отпадъци, е, че държавната помощ за производство на енергия, при което за гориво се използват отпадъци, може да окаже положителен принос за опазване на околната среда, при условие че не се избягва принципът за йерархията на отпадъците - тоест отново първите действия са за избягване на отпадъците, следват рециклиране и повторна употреба и едва на последно място - изгаряне.


Фактът, че йерархията на отпадъците в България не се спазва и целите не се изпълняват, е отдавна установен.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK