Интегрираният национален план "Енергия и Климат": TOP SECRET!

България не само изостава, но не показва готовност за завършването на един от най-важните стратегически документи в областта на енергетиката и климата

© Георги Кожухаров

България не само изостава, но не показва готовност за завършването на един от най-важните стратегически документи в областта на енергетиката и климата



Петко Ковачев е изпълнителен директор на Института за зелена политика и предишен енергиен координатор на CEE Bankwatch Network за България (1997 - 2006). Анализът му е част от работата му като експерт по енергетика на инициативата "Зелени закони".


България не само изостава, но не показва готовност за завършването на един от най-важните стратегически документи в областта на енергетиката и климата. Първоначалният вариант на плана, изпратен за оценка в Европейската комисия през април 2019 г., получи много критики, които се покриват с критиките на природозащитните организации. След преработката му презентация на Министерството на енергетиката пред парламента през декември 2019 г. показва, че слабостите не са отстранени.


Планът - що е то?




Интегрираният национален план "Енергия и Климат" (ИНПЕК) е един от определящите документи за принос на страните членки в постигане целите на Европейския съюз (ЕС) в областта на енергетиката и климата. В документа за Европейската зелена сделка (или "зелен пакт") ИНПЕК се разглежда като важен елемент от приноса на всяка страна от ЕС.


Изискването към държавите от ЕС за разработване на ИНПЕК е заложено в Регламент (EU) 2018/1999, според който този план трябва:


- да прилага стратегии и мерки, които гарантират, че целите на Енергийния съюз, и по-специално целите на ЕС в областта на енергетиката и климата за 2030 г., и дългосрочните ангажименти на ЕС за емисии на парникови газове са в съответствие с Парижкото споразумение;


- да стимулира сътрудничеството между държавите членки за постигане на целите на Енергийния съюз;


- да насърчава дългосрочната сигурност и предсказуемост за инвеститорите в целия ЕС и насърчава заетостта, растежа и социалното сближаване;


- да намалява административната тежест в съответствие с принципа за по-добро регулиране. Това беше направено чрез интегриране и оптимизиране на повечето от настоящите изисквания за планиране и отчитане на енергията и климата на страните от ЕС, както и задълженията на Комисията за мониторинг;


- да се осигури последователно отчитане от ЕС и държавите членки съгласно Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата и Парижкото споразумение, като се замени съществуващата система за наблюдение и докладване от 2021 г. нататък.


Министерството на енергетиката (МЕ) координира работата по изготвяне на българския ИНПЕК, като:
- в края на 2018 г. първи вариант за ИНПЕК е предложен за обществено обсъждане;


- в периода януари - април 2019 г. е изработен и изпратен в ЕК за коментари следващ вариант;


- презентация на, както се твърди, "ревизиран съгласно коментарите на ЕК вариант" на ИНПЕК е представена пред депутатите от Комисията по енергетика и Комисията по околна среда и води в Народното събрание през декември 2019 г.1


През пролетта на миналата година България получи коментарите на ЕК по предложения текст, които по различни сведения са били доста критични. След това Министерството на енергетиката (МЕ) имаше срок до края на 2019 г. да представи за одобрение в Брюксел финалния вариант на плана. Вместо това то представи... презентация пред депутатите от Комисията по енергетика и Комисията по околна среда и води в Народното събрание. А самият редактиран план с днешна дата все още отлежава някъде из сградата на "Триадица" №8. И според нашата информация експерти и чиновници продължават да "наливат" текстове и информация.


След вече констатираното закъснение световните агенции предадоха, че според източниците си в ЕК писмо до съответните министри на 9-те страни е изпратено тази седмица от заместник-председателя на ЕК Франс Тимерманс и от комисаря по енергетика Кадри Симсон. В писмото се подчертава, че е важно тези планове да бъдат представени бързо на ЕК.


Коренът на проблема


Защо се стигна до поредната издънка на България в енергийните и климатични политики, макар и на ниво планиране за периода от 2021 г. нататък? Първият текст на плана и презентацията на тайния засега редактиран втори вариант ни дават известна представа.


Първоначалният текст на ИНПЕК беше изключително слаб. В едно становище, писано от експерти от различни НПО и координирано от Екологично сдружение "За Земята"3, на 41 страници обяснихме на Министерството на енергетиката огромен брой слабости. Ето три, по-съществени, от тях:


- Планът има основен недостатък, който го прави неработещ - той не дава достатъчно отговори на основния въпрос: "Какъв ефект ще окажат предложените дейности в енергийния сектор?" Това не е аналитичен или работен документ, който трябва да представя връзките между националната енергийна политика и инвестициите в енергийния сектор, от една страна, и политиката по изменение на климата, от друга.


- ИНПЕК е подготвен на основата на 13 стратегически документа, 8 от които или са изтекли, или приключват през 2020 г. Документът с най-дълъг срок - Националният план за действие за енергията от горска биомаса 2018 - 2027 г., е приет в нарушение на Директивата за местообитанията и без екологична оценка.


- Въпреки факта, че документът официално е разделен на различни глави, например "Национални общи и конкретни цели", "Политики и мерки", "Текущо състояние и прогнози" и т.н., то те съдържат почти едни и същи текстове, леко модифицирани, но с трудно описани цели, политики, мерки или прогнози. Изявлението, че ИНПЕК определя "основните цели, етапи, средства, действия и мерки за развитието на националната ни енергийна и климатична политика в контекста на европейското законодателство, принципи и приоритети за енергийно развитие", е невярно именно защото същите данни се посочват и като цели, и като етапи, и като действия и мерки. Документът не разграничава ясно тези елементи, което е индикация, че авторите не могат да ги формулират достатъчно ясно, недвусмислено и в съответствие с нуждите и целите на такъв документ.


Грешни или манипулативно поднесени са данните за въглищата, за инсталираните мощности и целите за производство от ВЕИ, за липсата на субсидии за въглищата, за това, че повечето планирани междусистемни връзки директно ще обслужват централите в "Марица-изток", за отпадъците за изгаряне и т.н.


На основата на грешните и манипулативни данни се извеждат като проекти цели за развитие въглищата, АЕЦ "Белене", газовите връзки, язовир "Яденица" и изгарянето на отпадъци, докато целите за ВЕИ (слънце, вятър, геотермална енергия) са силно подценени и неамбициозни.


Целите на национално ниво са недостатъчни спрямо европейските


Към днешна дата, както беше казано, нов текст за ИНПЕК не е наличен. В публичното пространство и интернет циркулира презентацията, представена в НС, която дава отчасти информация какво се е променило. То не е много - направени са таблици и чартове, които онагледяват идеите за развитие на енергетиката и от които става ясно, че основните проблемни проекти - АЕЦ "Белене" и язовир "Яденица", остават в плановете на правителството. Много странно е - и ще очакваме с интерес как е защитено - продължаването живота на АЕЦ "Козлодуй" заедно с работата на АЕЦ "Белене" до 2045 г.


Отново имаме абсолютно неглижиране на потенциала на ВЕИ (основно слънце и донякъде вятър и геотермална енергия), като силно застъпена остава биомасата. Презентацията не дава подробности каква по вид е тя, дали и как ще се преработва преди изгарянето (повече за проблемите при дефинициите на биомаса и изгарянето като оползотворяване виж тук). Що се отнася до целите, те остават ниски спрямо възможностите - най-малко 27% дял на енергията от ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия, като делът на ВЕИ за електроенергията остава даже по-нисък - 26,55%.


Иначе някои от представените идеи и мерки звучат обнадеждаващо, но доколкото са далеч от това да влязат скоро в законодателството, оставам скептичен за тяхното реално изпълнение. Оценката на необходимите инвестиции за ВЕИ за електроенергия, топлоенергия и охлаждане - 2 млрд. евро до 2030 г., също не показва кой знае какви амбиции.


От графиките излиза, че някъде между 2035 и 2040 г. ролята на въглищата ще спадне драстично, независимо от записаната цел за това, че тази роля трябва да бъде "запазена". Интересен е коментарът, направен на презентацията, че след 2025 г. няма да има държавна подкрепа за въглищата, но подробности за това какво се крие зад това твърдение не са известни.


Отново са развити фантасмагоричните идеи за газов хъб, които така или иначе нямат голямо значение за българската енергетика и съответно - за климатичната политика на страната.


По отношение на енергийната сигурност продължава да се тиражира лъжата, че България е слабо зависима (37,87% през 2020 г. до 36,19% през 2030 г.), като напълно се игнорира фактът, че дали от Русия, или от САЩ, ядреното гориво носи 100% зависимост.


Като позитивна можем да определим целта за пълна либерализация на пазара на електроенергия до 2025 г., както и мярката "Обединяване със съседни пазари". За съжаление не се вижда правителството да полага големи усилия в тази посока.


Целта за енергийната ефективност от минимум 27,36% също остава далеч от средната за ЕС, която е 32,5%.


Що се отнася до добива на газ в Черно море, правителството продължава да изразява оптимизъм, който обаче до момента не намира потвърждение в резултатите от проучванията.


За политиките и мерките за научните изследвания, иновациите и конкурентоспособността посочената информация е крайно недостатъчна, за да бъдат те оценявани по написаното в три слайда. Например мярката: "увеличаване на разходите за R&D, включително от публични източници" ни казва точно нищо за това какъв ресурс би се отделил и по колко за всяка от посочените пет цели. Самите цели се нуждаят от прецизиране, за да не се допусне отклоняване в непродуктивно харчене на средства, както се е случвало досега. Интерес буди многократното споменаване на "умните мрежи" като цел, особено като сравним липсата на амбициозни цели във ВЕИ сектора, който е един от двата най-важни фактора за тяхното развитие.


Като цяло, изглежда, и преработеният текст на плана не променя липсата на значими цели за декарбонизацията на икономиката. "Националната цел на България за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. в сравнение с 2005 г. за секторите извън СТЕ (сграден фонд, селско стопанство, управление на отпадъците и транспорт) е 0% (слайд №29)." Що се отнася до декарбонизацията на сектора енергетика, то е трудно да се приеме, че с включените мерки и политики може да се постигне очакваното намаление за десетилетието от около 44 500 на около 32 000 килотона СО2 еквивалент.


А сега накъде


Фактите и наличната информация говорят, че и сегашният таен вариант не отговаря на очакванията за един качествен Интегриран план за енергетика и климат по отношение на европейските цели.


Още повече че в българският ИНПЕК национална климатична политика практически липсва.
Например мерки като "Програма за оценка на ефектите от въглеродните емисии и замърсяването на въздуха от Министерството на образованието" са безсмислени. В същото време в документа за Европейската зелена сделка климатичните национални мерки от ИНПЕК се разглеждат като важен елемент от приноса на всяка страна - членка на ЕС.


Време е в Министерството на енергетиката да се събудят и да завършат ИНПЕК в кратки срокове. Но още по-важно е завършването на плана да бъде съпроводено с коригиране на неговите огромни недостатъци, празни места и откровени лъжи. За да се случи това, е нужна най-малко публичност на плана, която да даде възможност за експертен дебат за възможностите за България по отношение на политиките в сектора "климат и енергетика".

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на arnautsky
    arnautsky
    Рейтинг: 866 Разстроено


    Нека първо да изгорят боклуците,
    доставени в страната, пък тогава ще мислят.

    Като не става "маняна", ще стане "явяш-яваш" без напрежение.

    Keep it cool, keep it funny, keep on changing the world.
  2. 2 Профил на xm...
    xm...
    Рейтинг: 3899 Неутрално

    Петко Ковачев или е политкоректен - или съвсем се е объркАл, вторачен само и изцяло в собствената си тясна област.

    Драги Петко, вие как очаквате от едно управление по същността си без визия извън моментният келепир, та да си свъхзадоволи потребностите изцяло на вегетативно ниво, да ви изработи визионерска програма?
    Нима сте очаквали от управление, конструирано на вилаетско-феодален принцип сред ортаците, да ви предостави цялостна програма?
    Нима сте очаквали от мошениците във властта нещо различно от манипулиране на данните?
    Нима сте очаквали от това управление, вторачено в моментният, инцидентен келепир на рефлекторен принцип "я, тук може да падне нещо", да ви планира дългосрочно и цялостна програма?
    Нима сте очаквали от принципно, като философия заложеното "ще изкрънкаме" да стане изведнъж нещо принципно друго?
    Нима сте очаквали от калинките нещо повече от празни кухи лакардии, копи-пействани от раздел в раздел?
    И как пък сте очаквали оценки за ефекта и тем подобни, когато те за управлението на България не го правят за законите, дори когато не са писани за конкретна мутра или фирма, щото има и няколко такива. Когато цялата им управленска философия и практика е "проба-грешка" и кърпене на кризи, но нищо повече от това?

    Въобще - какво сте очаквали, че сега се възмущавате?
    Ми те така си я карат вече десет години!

  3. 3 Профил на Иван K
    Иван K
    Рейтинг: 2531 Неутрално

    Зелената икономика ще се изниже и ще ни отчине докато умуваме и всеки търси аргументи от някакви свои лични убеждения.
    За това е важно да преценим дали България може да се заинати и да кажем - ще си правим каквото си поискаме.
    Има ясни принципи, че не можем да се заинатим срещу мерките за зелена икономика без да останем гладни. Нали четем политическите предложение за данък за вности стоки изработени с голям въглероден отпечатък. За сета всички протриваме ръце - ще ударят по Китай, Индия, Русия. Да ама не. Ще плаща и България ако произвежда токи с повече похабена природа от другите европейци.
    Тряба да осъзнаем, че няма къде да се скрием. Няма да ни отмине.

    подпис
  4. 4 Профил на tsyrvulan
    tsyrvulan
    Рейтинг: 1682 Неутрално

    Показателно е колко коментари ще събере статията. Дали на Българите им пука за дългосрочни стратегии изградени на визии за развитие или си живеят ден за ден. Темата е сериозна. Данъци ще се налагат. Един колега по-горе е споменал принципа 'проба-грешка'. Считам че при дадените обстоятелства, подобен принцип е неприложим. Или полагаш усилия сега и съответно в бъдеще не ще плащаш налог 'въглероден отпечатък', или си я караш по старому и в бъдеще хем ще плащаш налога, хем ще положиш усилия да влезеш в нормите. Средно положение - няма.

    ГЕРБ = Сборище от герберунгело-паралелепипедоиди с онбашия Бойка Мутрашенко начело.
  5. 5 Профил на simChо
    simChо
    Рейтинг: 2950 Неутрално

    .. Или полагаш усилия сега и съответно в бъдеще не ще плащаш налог 'въглероден отпечатък', или си я караш по старому и в бъдеще хем ще плащаш налога, хем ще положиш усилия да влезеш в нормите. Средно положение - няма.
    —цитат от коментар 4 на tsyrvulan


    За съжаление, успехите които се постигнаха с намаляването на изкопаемите горива (природен газ, въглища) и замяната им с ниско-въглеродни горива , не могат да бъдат закрепени, заради бясната политическа кампания на БСП и присъдружните и партийки - ДеБъ, ДСБ..

    Средно положение няма!
    Ще се горят яко биомаси, бали и стари гуми, заради Въглеродния Отпечатък и Грета Тунберг, ама едни хора се опитват поне да го забавят!

  6. 6 Профил на simChо
    simChо
    Рейтинг: 2950 Неутрално

    Зелената икономика ще се изниже и ще ни отчине докато умуваме и всеки търси аргументи от някакви свои лични убеждения.За това е важно да преценим дали България може да се заинати и да кажем - ще си правим каквото си поискаме.
    —цитат от коментар 3 на Иван K


    Няма не искам, няма недей!
    Гуми и РДФ в ТЕЦовете!

    Такова е дереджето!

    Ама БСП и ДеБъ се опъват, а за съжаление и една част от населението се е повлякла зад Корнелия и Радан ...

    Ама ето - то написано:
    https://business.dir.bg/ekspertno-mnenie/upravlenieto-na-emisii-pri-proizvodstvoto-na-energiya-ot-obrabotkata-na-rdf-i-biomasa

    "Наблюдават се тенденции към увеличаване на дела от енергийните нужди на Европа, който се задоволява от чисти и възобновяеми енергийни източници. Но в България това тепърва навлиза. Опитите на различни ТЕЦ-ове да внедряват нови технологии в производство на топло и електроенергия по примера на развитите европейски страни, биват посрещнати с недоволство и насаждане на обществено напрежение поради липса на информация или по-вероятно по умишлена липса на информация, или накратко казано по политически причини...
    Една от най-интересните технологии е горенето на RDF, който представлява предварително сепариран и третиран отпадък ...
    При използването на тази технология се намаляват количеството отпадъци, които се депонират и също се намаляват емисиите на .. въглеродни оксиди. Спестява се от таксата за депониране. Посредством този метод се произвежда нисковъглеродна, евтина и надеждна енергия за домакинствата и се допринася за сигурността на енергийните доставки.
    От години водеща по рециклиране в Европейския съюз е Германия - 70% от битовите отпадъци се рециклират или компостират. Швеция е една от първите държави, които въвеждат тежък данък върху изкопаемите горива през 1991 г. и в момента произвеждат почти половината от електроенергията от възобновяеми източници. Отпадъците в Швеция са заместител на изкопаемите горива, който щади много повече природата. Повечето страни с много високи нива на рециклиране - като Австрия, Белгия, Германия и Холандия - също изгарят големи количества отпадъци и по този начин депонирането е почти нулево.
    Термичното оползотворяване на отпадъците избягва генерирането на парникови газове, които се отделят при депонирането и имат силно влияние за изменението на климата. Единственият начин за получаване на "нулев парников ефект" и "нулеви емисии" е ползването на отпадна биомаса за горивна компонента..
    В процеса на разлагане на отпадъците от биомаса се освобождават газове които са много по-вредни от въглеродния диоксид, който се освобождава по време на изгаряне на същите тези отпадъци. Отпадъчните продукти се изгарят, за да произведат топлина и електричество, вместо да се складират в сметища, където да се разграждат.
    Секторът на възобновяемата енергия в Европа продължава да бележи ръст независимо от икономическия спад от 2008 г. и в момента осигурява работни места за над 1 милион души."
    -------------------

    ДеБътата скачат, скачат .. ама ще куртулисат и пак ще поемем по пътя на Въглеродната Неутралност, аз съм опитимист!

  7. 7 Профил на simChо
    simChо
    Рейтинг: 2950 Неутрално

    Нека първо да изгорят боклуците,доставени в страната, пък тогава ще мислят.Като не става "маняна", ще стане "явяш-яваш" без напрежение.
    —цитат от коментар 1 на arnautsky


    Че то и в момента се горят!
    Намаляваме ВЪГЛЕРОДНАТА ЕМИСИЯ!

    ВЕИ енергия! Заветите на Грета Тунберг!

    Само че не в циментовите заводи, а не в ТЕЦовете ..
    Ама ще почне и в ТЕЦ, колегите го казаха - това е дереджето и няма не искам, няма недей!
    Щом мечката играе у съседа- ще дойде и при тебе!

    "Покажи, Бабо Мецо, как Йоло Денев скача с Протестърите, пред Белия Автобус!"..

    След като в ЕС над 60% от ВЕИ енергията идва от изгарянето на разни ниско-емисионни , възобновяеми , алтернативни неща в ТЕЦ, значи и тука ще е така!

    Кво скачат БСП и ДеБъ?
    Няма не искам, няма недей!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK