© Wikimedia Commons
Антоанета Йотова е експерт по тема "Климат" на инициативата за наблюдения на природозащитното законодателство "Зелени закони". Тя е дългогодишен изследовател на Българската академия на науките в областта на политиките за реагиране на промени в климата с публикувани голям брой статии и анализи и един от първите индивидуални членове на Коалиция за климата - България, като от създаването ѝ през 2005 г. досега е сред най-активните ѝ членове. Анализът е част от работата на Йотова в инициативата "Зелени закони", като заглавието е на "Дневник".
Този анализ на "Зелени закони" е различен от обичайните, но и ситуацията в момента - в света и в България, също много се различава от обичайната. Подобно на темата за промените в климата и политиките за реагиране на тези промени - тя е трудна поради нейните многобройни и различни по същността си аспекти, сегашната ситуация на световна пандемия с коронавируса ни изправя пред огромни и от различен характер предизвикателства. В тази ситуация, с оглед намаляване на отрицателните последствия за хората и икономиката, се вземат спешни решения и се предприемат действия в практически всички сфери на живота, като те са предимно силно ограничителни и до степен на шоково превключване спрямо досегашните условия.
В предишен анализ на "Зелени закони" във връзка с предложението на Европейската комисия (ЕК) за Европейски закон за климата (ЕЗК) в контекста на Европейската зелена сделка (ЕЗС), препоръчахме "вместо поддържане на статуса "business as usual" в България, много бързо да намерим подходящите за страната начини за "business unusual".
Концепцията "business as usual" е въведена преди 30-тина години в международните документи за политиките и действията за реагиране на промени в климата. Тя идва от климатичните модели, с помощта на които се изследва какви ще са последствията за климата - характеризирани най-общо от средната глобална температура, при различни допускания (сценарии) за икономическо развитие в света. Един от тези сценарии е "business as usual" ("бизнес както досега"), при който се запазва настоящия модел на производство и потребление и не се предприемат действия за реагиране на климатичните промени. При други сценарии се въвеждат различни мерки за смекчаване на отрицателните ефекти от, и за адаптиране към вече случващите се климатични промени. При различните сценарии се получават различни резултати за характеристиките на глобалния климат в бъдеще - например, повишението на глобалната температура без предприемане на мерки би могло да е 5 и повече градуса до края на този век, а с въвеждане на различни мерки би могло да се ограничи до 2 градуса, каквато е и целта, заложена в Парижкото споразумение за климата от 2015 г.
Обстоятелствата в сегашната ситуация на световна пандемия с коронавируса също налагат спешен преход от "business as usual" към "business unusual" ("необичаен бизнес"), като в случая "business" включва практически всички сфери на живота ни. Като част от усилията за запазване здравето и живота на хората, на европейско и национално ниво се предприемат действия, при което начинът на производство и потребление се променят шоково, и то из основи.
По-долу (1) представяме някои факти за свързани с реагиране на пандемията с коронавируса действия, които се оказват позитив по отношение на климатичните политики; (2) коментираме дали и как в Европейския съюз (ЕС), съответно и в България, шоковото превключване към "business unusual" заради коронавируса би могло да е полезно за осъществяване на мерки от политиките за реагиране на промени в климата.
Факти и предизвикателства
Предприеманите в настоящата ситуация спешни действия почти блокират функционирането по досегашния начин на всички обществено-икономически системи по целия свят. Някои ефекти от тези действия, обаче, се оказват полезни по отношение състоянието на околната среда и в частност - на мерките за реагиране на климатичните промени.
Най-общо, заради рязко намалените производство и пътувания - първо в големи райони на Китай, след това в Италия (трета в ЕС и седма в света икономика), а вече и във все повече страни в Европа и по света, намаляват емисиите на парникови газове. По този начин, макар и временно, но и без специални инвестиции, може да се види какъв ще е ефектът на предлагани от десетилетия, но отлагани, мерки от политиките за реагиране на промени в климата.
Освен подобни преки ползи от гледна точка на реагиране на климатичните промени, възможни са и непреки такива: в краткосрочен план - преосмисляне на ценности и приоритети за предприемане на действия, а в средно- и дългосрочен - на целите и приоритетите на политиките в различните социално-икономически сфери. Тези ползи могат да се свържат, например, с повишаване на доверието в експертизата и професионализма на доказали се в дадена област специалисти, както вече се случва заради пандемията с коронавируса, показва в своя статия Иван Кръстев - председател на Борда на Центъра за либерални стратегии и член на Европейския съвет за международни отношения.
Конкретни факти от последните няколко седмици, когато в много страни се предприемат действия за реагиране на пандемията с коронавируса, които се оказват и позитив по отношение на климатичните политики, са:
1. Данни от спътника Sentinel-5P на европейската програма Copernicus показват значителен спад на емисиите на азотен диоксид в Европа в периода от 1 януари 2020 г. до 11 март 2020 г.: видео може да се види тук .
Този ефект в голяма степен е свързан с извънредното положение, обявено отначало само за северна (и най-развита индустриално), а впоследствие за цялата територия на Италия с цел предотвратяване разпространението на коронавируса. Намалението за Северна Италия е приблизително с 10% на седмица, а за района на Милано средните концентрации на азотен диоксид са били около 65 μg.m-3 през януари, 50 μg.m-3 през февруари и под 40 μg.m-3 през първата половина на март. Припомняме, че азотният диоксид е един от газовете, които се регулират по законодателството за чистотата на атмосферния въздух. Законодателството за климата, от друга страна, следи двуазотния окис N2O.
2. "В момента цената на петрола е стигнала почти до дъното, газът е евтин, а цените на въглеродните емисии също са спаднали рязко, от €25-30 до €15," коментира Юлиян Попов, бивш служебен екоминистър и политически съветник на Европейската климатична фондация. Тези намалени цени вероятно в краткосрочен план (няколко седмици-месеци) няма да се отразят върху цените на горивата и енергията, но сега е точният момент да се планират действия това да се случи в средносрочен план (4-5-6 месеца) съобразно развитието и на общата икономическа ситуация в България, ЕС и в международен план.
3. В контекста на мерките за безопасност заради коронавируса от няколко седмици Европейският парламент (ЕП), който от доста години провежда сесиите си в Страсбург и Брюксел (т.е., има дублиране на сгради/инфраструктура, а немалко средства се харчат за пътувания и командировки на депутатите и сътрудниците им), работи само в Брюксел. В допълнение, срещите на ресорни министри и на лидерите на страните-членки се провеждат чрез конферентна връзка, а не на живо в Брюксел или друго място в ЕС. За няколко месеца в такъв режим на работа на европейските институции поради намаления брой пътувания и свързаните с тях хотелско-ресторантьорски услуги ще се спестят немалко финансови средства, както и емисии на парникови газове. Непряк положителен резултат от конферентния начин на провеждане на срещите би могло да бъде по-лесното изглаждане на различията между страните-членки в сегашния момент на големи изпитания за всички.
Това предстои да се коментира и на предстоящата днес, 26.03., среща на лидерите на страните-членки за новия бюджет на ЕС за периода 2021-2027 г. - Многогодишна финансова рамка (МФР). Според Илхан Кючюк, евродепутат от ДПС/"Обнови Европа": "Ако ние с общи усилия не успеем да наложим достатъчно средства както за нови политики, така и да запазим ефекта от стари политики, но и да бъдем предвидливи и да заложим съответните финансови инструменти и средства за бъдещи кризисни ситуации, ЕС пак ще бъде неподготвен да се справя със следващите предизвикателства".
Подобно на предизвикателствата за осъществяване на политики за реагиране на промени в климата, тези в сегашната ситуация на пандемия с коронавируса са многобройни и разнообразни, а най-общо те са свързани с липса на нагласа за необходимостта от, и възможно най-точна оценка на рисковете във всеки конкретен случай, но в контекста на глобализиран взаимосвързан свят. Полезни в това отношение ориентири могат да се намерят, например, в годишните доклади за глобалните рискове на Световния икономически форум. В доклада за 2020 година най-високо в класификацията на рисковете по вероятност на случването им са тези от екстремни прояви на времето, следвани от рисковете за провал на действията за реагиране на климатичните промени, а рисковете от инфекциозни заболявания са извън топ 10. В класификацията на рисковете по въздействието им, обаче, тези от провал на действията за реагиране на климатичните промени са с най-голям потенциал, а рисковете от инфекциозни заболявания (каквито са и тези свързани с коронавируса) са на десето място (http://www3.weforum.org/docs/WEF_Global_Risk_Report_2020.pdf - фигура ІІ на стр. 3).
Какво може да се очаква
В ситуация на извънредно положение в много страни по целия свят е невъзможно да се правят прогнози. Обобщение за това какво може да се очаква в бъдеще дава пред Българското национално радио Сара Фаулър от независимата фирма за геополитически анализи и консултации Оксфорд Аналитика: "когато и да излезем от тази криза, икономиката ни няма да бъде същата - ще има да плащаме огромен дълг; навиците и приоритетите ни ще са различни. Тази идея за работа от вкъщи ще стане много по-приемлива. Също така не трябва да забравяме усилията, свързани с борбата с климатичните промени. Ако докажем, че можем без пътувания през следващите няколко месеца, след това цената [на пътуванията] ще скочи - просто защото хората и фирмите могат и без пътувания, следователно без толкова много въглеродни емисии. В същото време ще видим нов бум на дигиталните технологии, след като [разбрахме колко] много неща могат да се случат онлайн. Или казано по друг начин - в по-дългосрочен план ще видим по-малко разходи за транспортна инфраструктура и повече - за дигитална".
В по-конкретен план, във връзка с кризата заради пандемията с коронавируса ЕК разреши промени в сега действащите Оперативни програми (ОП) на страните-членки с оглед пренасочване на средства от тези програми за действия за реагиране на кризисната/извънредна ситуация. Много е вероятно да се отложи приемането на Многогодишната финансова рамка на ЕС, бюджетът на Съюза за 2021 г. да остане като този за 2020 г. и временно да се замрази работата по подготовка на новите ОП. При възобновяване на тази работа определено ще се променят приоритетите както на европейските, така и на националните бюджети, програми, правилата за получаване на финансиране.
Добре ще е, обаче, при тези промени да се има предвид, че "Трябва нов начин на мислене за решаване на проблемите, които сме създали поради остарял начин на мислене" (Алберт Айнщайн). Подобно на трудностите при разбиране и възприемане на политиките за реагиране на климатичните промени, най-трудна ще е промяната в нагласите и поведението в ежедневието на всички - осъзнаването, че опасността е реална и то преди да сме пряко и силно потърпевши от кризата.
От друга страна, факторът време - бързина на реакцията и промени както на индивидуално, така и на общностно ниво, е от съществена важност. Колкото по-бързо успеем да създадем добра организация за реагиране на сегашната криза, толкова по-подготвени ще бъдем за следващи, които може изобщо да не дават възможност за човешки контрол - например, от природни бедствия, включително от все по-чести и интензивни екстремни прояви на времето поради промени в климата.
Като имаме предвид, че пандемиите имат едно голямо предимство - за разлика от природните бедствия при пандемии се запазва инфраструктурата, то ако сегашната кризисна ситуация е "жълт картон" към човечеството, нека я използваме максимално като възможност да сме по-подготвени за "червен(и) картон(и)".
Виж видео 
