Зелена сделка по време на пандемия

Европейската зелен сделка (The European Green Deal) предлага ясен и устойчив път за това как Европа да продължи напред след икономическите и социалните въздействия на Covid-19, да ускори енергийния преход и да запази и създаде работни места. Тя е икономически стимулиращ пакет и затова е добре съвместима с мерките за икономическо възстановяване по време и след вирусната пандемия.

На 11 декември 2019 г. Европейската комисия обяви предложението си за Европейската зелена сделка. На 11 март 2020 г. Световната здравна организация обяви заразата с коронавируса пандемия. Повечето държави по света въведоха ограничителни мерки, които биха били невъзможни за демократичните общества само седмици по-рано. Фондовите пазари се сринаха, прогнозата за глобален и национален икономически растеж е мрачна.
Изправени сме пред внезапна и дълбока икономическа криза и дълъг период на възстановяване. Какво ще се случи с Европейската зелена сделка в тази ситуация?

Подобно на много други политики тя ще бъде променена. Чуха се гласове, които казват, че не е време за зелени идеи, първо трябва да възстановим икономиката. Чешкият премиер Андрей Бабиш каза, че трябва да забравим за Зелената сделка. Подобни призиви не са оправдани не на последно място защото енергийните пазари бързо реагираха в подкрепа на потребителите. Цените на петрола, газа, енергията и въглеродните емисии се сринаха и осигуриха краткосрочно облекчения за разходи, в случай че енергийният сектор прехвърли тези намаления към клиентите си.

Европейската зелена сделка е и пакет от икономически стимули

и затова тя трябва да бъде съвместима с пандемичната и следпандемичната криза и мерките за икономическо възстановяване. Призивът сега е да спасим живота на повече хора и да спасим икономиката. Спестяването на икономиката обаче означава и спасяване на живота на хората, особено в средносрочен и дългосрочен план. В повечето европейски страни непосредственият икономически отговор правилно е насочен към предотвратяване на бързата загуба на работни места. Трябва обаче да мислим и за реакцията към икономическата криза по-комплексно, отколкото просто като краткосрочна защита на заетостта. Възможностите са много.

Ниските цени на енергията предлагат възможност за премахване на част от субсидиите, с които се ползват конвенционалните енергийни сектори. Би било неразумно, ако ниските цени бъдат използвани за удължаване на живота на иначе боледуващи компании. Трудният въпрос е как да решим какво да подкрепяме и какво да жертваме.

Европейската зелена сделка предлага добра стратегическа посока

Спасяването на умиращи въглищни компании сега, само за да ги видим да фалират няколко години по-късно, едва ли е най-смисленият подход. Пакетите за икономически стимули могат да се използват за ускоряване на прехода, а не за забавянето му. По този начин работните места ще бъдат осигурени, вероятно дори ще се увеличат, а болката от очакваните затваряния на въглищните компании ще бъде избегната. Мислете за това като за две операции под една упойка.

Икономическото възстановяване ще се нуждае от огромна публична финансова подкрепа. Би било несправедливо просто да се хвърлят огромни публични средства за разширяване на нисковъглеродния енергиен капацитет. Добрата новина е, че много нови енергийни и други индустриални технологии са зрели и търговски жизнеспособни и ще се нуждаят предимно от политическа и регулаторна, а не от финансова подкрепа. Ускореното изграждане на фотоволтаичен капацитет с промишлени размери в районите на въглища може да създаде много краткосрочни строителни работни места, като същевременно ще намали както цените на електроенергията, така и въглеродните емисии.

По-бързото интегриране на европейските и съседните на Европа електроенергийни пазари и увеличаването на разпределените системи за съхранение на енергия и на управление на потреблението на територията на целия континент също ще спомогне за по-ниски и по-стабилни цени на електроенергията. Като част от по-бързата трансформация на отоплителния сектор Европейската комисия, както и националните и местните власти биха могли да подкрепят амбициозни програми за внедряване на соларно отопление - конкурентноспособна технология, популярна в много европейски страни. Естествено политика, която би могла да бъде подкрепена, е рязкото увеличаване на трудоемкото масово енергийно обновяване на сградите.

Европейската зелена сделка трябва да се разглежда като дълъг списък от мерки, които биха могли да запазят и разширят броя на работните места, като същевременно продължават програмата за намаляване на въглеродните емисии и модернизацията на индустрията.

Зеленият компонент на икономическите пакети за стимулиране на икономиката

следва да бъде значително увеличен не чрез обилно субсидиране на избрани предприятия, а чрез намиране на начини за стимулиране на иновациите и индустриалния преход.

Китай направи това през 2009 г. чрез екологизиране на огромна част от икономическите си стимули след кризата. Това решение е една от причините Китай сега да напредва в много нисковъглеродни индустрии и технологии. Трябва да проучим въздействието на зеления компонент на пакетите за 2008 г. и да научим нашите уроци.

За разлика отпреди 12 години днес ние имаме ниска цена на възобновяемата енергия и бързо напредващи технологии за съхранение на енергия, които улесняват бързото разширяване на капацитета от нулево въглеродни енергийни източници. Дигитализацията на енергийния сектор предлага също широк спектър от решения за ефективно управление на енергията и трансформация на индустриалните системи. Основната бариера ще бъде инертността на политиката и натискът от страна на старите установени бизнеси.

През 2020 г. ще видим и драматичен спад на пътуванията, заменен от работа на разстояние, социално общуване, образование и медицина. Ще открием, че голяма част от нашите неистови пътувания всъщност не са необходими, докато технологията за замяната им съществува от доста време.

Преплитането на икономическите мерки за смекчаване на криза, предизвикана от пандемията, с Европейската зелена сделка може да засили въздействието и на двете. Този подход ще укрепи икономиката и ще спаси живота на много хора сега и далеч в бъдещето.

Статията е публикувана първо в списанието Foresight Climate and Energy. "Дневник" я публикува със съгласието на автора.