Проф. Николай Спасов: Националният природонаучен музей има принципни позиции за природата

Проф. Николай Спасов

© Юлия Лазарова

Проф. Николай Спасов



Проф. Николай Спасов е биолог от Националния природонаучен музей към Българската академия на науките (НПМ-БАН), който изследва систематиката, еволюцията и екологията на гръбначните животни. През февруари приключи вторият му мандат като директор на научната институция. "Дневник" разговаря с него за личната му равносметка и мнение за развитието и приложението на естествените науки.


Кои бяха основните предизвикателства пред двата Ваши мандата начело на Националния природонаучен музей при БАН?


- Когато човек вземе решение да заеме подобен пост, трябва да е наясно с отговорността, която поема: Днес музеят е институция на 130 години, устояла на всички превратности на времето. Това е най-големият природонаучен музей на Балканите с почти 1.5 млн. колекционни единици, институция с авторитет у нас и в чужбина, в която работят водещи учени в областта на естествените науки.




Току-що бях поел задълженията на директор, преди около 9 години, погледът ми падна върху портрета в директорския кабинет на акад. Иван Буреш, идолът на българската зоология, директорът, който през първата половина на миналия век поставя музея на научна основа. Когато си даваш сметка колко е задължаващо да заемеш поста директор на Националния природонаучен музей при БАН, усещаш тежката отговорност върху раменете си. Именно това беше най-голямото предизвикателство.


Какво е по-специфичното в статута на НПМ-БАН?


- Малко след като бях назначен за директор на музея, срещнах на улицата акад. Тодор Николов, доайенът на българската геология и палеонтология, пред който споделих, че вече започнах работата си на този пост. "Николай," каза ми той, "Националният природонаучен музей към БАН е повече от институт."


Винаги съм посочвал, че Националният природонаучен музей (НПМ-БАН) има двояка функция. От една страна той е научна институция, водеща в редица направления на природните науки, от друга страна е културен и образователен център, чиято мисия е свързана и с представянето на природата и нейното изучаване пред широката общественост.


Тези две функции на музея неминуемо са свързани с опазването на природата, област в която днес НПМ-БАН е между водещите изследователски институции в страната.


Как съчетавахте административното ръководство с изследователската си дейност?


- Не крия, че най-големите ми страхове бяха именно в това - ще успея ли едновременно да се справям отговорно с административните си задължения и да продължавам да се занимавам с любимата си наука?


Обикновено хората смътно си представят нужните умения, отговорностите и натовареността, свързани с подобен пост. Не просто трябва да работиш с хора, но да се опитваш да стимулираш научното развитие и културните дейности в една институция, от която се очаква много. Не аз трябва да кажа доколко съм успял да се справя, но се старах да изпълнявам съвестно работата си и да дам свой принос в развитието на институцията, в която съм работил практически през цялата си изследователска кариера.


За да продължа научната си работа, трябваше да се науча да бъда два пъти по-организиран. Струва ми се, че успях. Най-високите ми лични научни достижения са осъществени именно през деветте години на работата ми като директор на НПМ-БАН. Разбира се, тук оказва влияние и постепенното натрупване на знания и опит през годините, нещо, което в нашата област има голямо значение.


Кои са Вашите лични изследователски успехи, с които се гордеете най-много?


- Един изследовател с труд избира кое от научните му увлечения е най-значимо, това е като да трябва да избереш кое от децата си обичаш повече. Аз съм работил и работя в различни области като палеонтология, еволюция на определени групи животни, археозоология, систематика, екология и опазване на хищниците, имам изследвания върху анализа на древните скални изображения на животни.


Едно от най-нашумелите мои изследвания в областта на палеоантропологията беше публикувано в две статии в списание "Plos One" през последните години, съвместно с водещи учени от страни като Германия, Франция и Канада. То е за концепцията, че грекопитекът, който е на повече от 7 млн. години, известен с находки от Гърция и България е първият пред-човек. Това прави не Африка, а Източното Средиземноморие "люлката" на зараждащото се човечество.


През миналата година бях пак втори автор в публикация, в смятаното за най-авторитетно списание Nature. В нея описахме нов род изкопаема човекоподобна маймуна от Германия, която преди повече от 11 млн. години вече е показвала елементи от човешкия изправен вървеж.


Има и други мои изследвания, които макар и да не са оценени като толкова "етнозначими", за мен имат не по-малко значение. Горд съм, например, че описвайки с мой колега от Франция уникална изкопаема колекция от палеонтологическия филиал на НПМ в Асеновград, разгадах загадка от систематиката на определена група чифтокопитни животни, върху която изследователите спореха от 100 години.


Съвсем наскоро с двама мои колеги от музея публикувахме малка статия върху състоянието на леопарда в Талишките планини на Азербайджан. Този, може би скромен принос върху изясняване на съвременното състояние на изчезващия в Задкавказието подвид на персийския леопард, едва ли ще предизвика такъв световен интерес като палеоантропологическите изследвания. Но на мен тази малка публикация, с която се опитваме да допринесем за спасяването на това прекрасно животно, ми достави не по-малко удоволствие от посочените "престижни" статии. И никога няма да забравя трепетите и удоволствието от скитането в дивите Талишки планини, когато събирахме полева информация за хищника и усещахме присъствието му около нас.


Фотокапанът на експедицията доказа територия на мъжки леопард в Талишките планини.

© Асен Игнатов, НПМ-БАН

Фотокапанът на експедицията доказа територия на мъжки леопард в Талишките планини.


Кои са за Вас най-големите научни постижения на НПМ-БАН през Вашите два мандата?


- Много е трудно да се отговори и на този въпрос. Винаги има някаква доза субективизъм във всяка една подобна оценка. В моите доклади, с които представях 125 годишнината и след това 130-годишнината на Националния природонаучен музей се постарах да посоча някои от основните постижения на музея за времето на неговото съществуване, както и някои от най-важните постижения за последните години.

  • Един кратък подбор от най-важните научни достижения на НПМ-БАН за последните 5 години според мен трябва да включи:
      • първото глобално зоогеографско обобщение на фауната на паякообразните на света - монография на д-р Пе­тър Берон, издадена от Springer през 2018 г.
      • аргумен­тацията на хипотезата с мое участие, която прави Източното Средиземноморие, а не екваториална Африка, най-вероятният район на поява на хоми­нините - предчовеците (мои статии в съавторство в PLOS ONE 2017);
      • двата тома на световния каталог на акарите с обобщени данни за 1180 вида ака­ри от д-р Петър Берон през 2017г.;
      • първият монографичен труд от 2018г. върху изкопаема­та фауна на Северна Македония с описание на нов род и нови видове бозайници, където основните автори сме от НПМ-БАН;
      • описването на гигантска, изкопаема жеравова птица от късния миоцен на Гърция с участието на проф. Златозар Боев през 2015г.;
      • описанието на нов, неизвестен за науката вид бозайник, къртицата Talpa martinorum, която се среща само в Странджанския район на България и Турция - съавторство с участието на Недко Недялков през 2018г.;
      • преглед на сколопендровите много­ножки от Нова Гвинея и монографията за мно­гоножките на света, и двете с приносното участие на проф. Павел Стоев през 2015 и 2016г.;
      • преоткриването на смятан за изчезнал в света вид риба (Romanogobio antipai) в съавторски труд от 2019г. с участието на д-р Тихомир Стефанов.

Кои са позициите Ви като директор на Музея, с които искате да бъдете запомнен?


Нека си припомним мъдростта на пророка Мохамед, който е казал, че никога не трябва да чакаме похвала за делата си.


Едни от най-големите проблеми на музея бяха свързани с липсата на условия и площи за съхраняване на огромните научни колекции и за развитие на експозицията, с ограничените средства за изследователска работа и теренни експедиции, с ограничения по брой щатен научен състав. Като директор положих усилия да намеря финансови средства за решаване на най-крещящите проблеми с депата за научни колекции; за подготовка на нови експозиции; за осъществяване на някои изследователски експедиции, резултатите от които получиха широка известност в научните среди и сред обществеността.


Положих усилия и за назначаването на млади (и вярвам - кадърни и перспективни) изследователи и за кадровото развитие на научния състав. С това се постарах да продължа съществуващата в това отношение традиция в музея.


Пооощрявах организирането на изложби, уроци и игри за деца и други събития. Също работихме за привличане интереса на медиите. С активна PR-политика се опитах (разбира се благодарение на помощта и усилията на много колеги) да поддържам през тези години интереса на обществеността към музея, за да осъществяваме основните му мисии на научна и културно-образователна институция.


Стараех се да градим авторитета на НПМ като институция с принципни позиции по природозащитни каузи, основаващи се на научни аргументи. Мисля, че авторитетът на музея в това отношение остава безспорен.


Далеч съм от мисълта, че проблемите са решени днес докрай, но виждам голям потенциал в новото ръководство за правилно развитие на музея в бъдеще.


Какво е мнението Ви за първия месец от мандата на проф. Стоев и как Музеят се справя с работата си при извънредното положение - разбираме, че Научният съвет на НПМ-БАН приема становища и с видео конференции, а ще успеят ли учените да продължат изследванията си без пролетен сезон на терен?


- Един месец, разбира се, е малък срок за разкриване на възможностите на едно управление, но както посочих по-горе, виждам голям потенциал в новия директор проф. Павел Стоев и той започна енергично с въвеждане на някои новости в структурата на ръководството на музея, които ми се струват напълно оправдани.


На плещите на новото ръководство се стовари проблемът с извънредното положение и почти пълната стагнация на дейностите. Но "всяко зло - за добро": това ще даде възможност на новия директор и на новото ръководство като цяло да се "стиковат" и да подготвят добре стратегията си за успешни бъдещи дейности. Желая им успех!


Становището от последния месец на НПМ-БАН, което заявява, че докладите към ЕК за "Натура 2000" са направени без изследвания, е безпрецедентно категорично. Включително и становището на ИБЕИ-БАН избегна темата за проблемите в докладите за птиците. Смятате ли, че има възможност в бъдеще научният мониторинг на "Натура 2000" да се провежда качествено и какво трябва да се случи за това?


- Всеки знае и никой не отрича, че докладите са направени без специални теренни изследвания. Тромавостта и неефективността на процедурата доведоха до безпрецедентно съкращаване на времето за осъществяване на основния замисъл на проекта и с това на практика го обезсмислиха. За това ограничено време, който и екип да се беше опитал, нямаше да може да извърши изследванията, без които анализите не могат да стъпят върху съвременни данни за състоянието на видовете.


Прилагането на закона за обществените поръчки в случая показа пълна неефективност и противно на замисъла му, доведе до непрозрачност на процеса. Държавата би могла в бъдеще съвсем спокойно да възлага без обществена поръчка подобни дейности да бъдат извършвани от тези научни организации, които са доказали своя капацитет в областта.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Λllαν Νeemore
    Λllαν Νeemore
    Рейтинг: 768 Неутрално

    Еле ако знаеш природния национално-професор-неучен музей какви позиции има за професорите...

    age of Λquarius!
  2. 2 Профил на plamen_b
    plamen_b
    Рейтинг: 2057 Неутрално

    Можеше с две изречения да спомене двете си публикации в чужди научни списания- което е добро постижение за учен, но но за това г-н професорът нямаше нужда да става началник на научно учреждение. От там нататък- възрастни професори и академици се потупват по рамото един друг (и понякога самите себе си) за дейност която е от значение и интерес само на самите тях.

    Колко човека в този форум са посетили НПМ?

  3. 3 Профил на piliferus
    piliferus
    Рейтинг: 575 Неутрално

    Грекопитекът трябва да се прекръсти на македонопитек, за да отразява най-старото население на планетата.

  4. 4 Профил на ivanpopov
    ivanpopov
    Рейтинг: 2753 Неутрално

    Колко човека в този форум са посетили НПМ?
    —цитат от коментар 2 на plamen_b


    Посещавали сме го и то не веднъж. И деца сме водили там. Може да не е като Дарвиновия център в Лондон или като музея за естествена история в Ню Йорк, но като за България никак не е лош. Пък и винаги може да се прескочи до близката експозиция на СУ или до по-далечния "Земята и хората". На който му е малко, може да посети учебните зали на лесотехническия и на селскостопанската академия.

  5. 5 Профил на Lilith
    Lilith
    Рейтинг: 2170 Любопитно

    Я, приятно съм изненадана. Това интервю е наистина разведряващо на общия фон.
    С нетърпение чакам да мога да прочета повече за изследванията на нашите учени, защото вярвам, че дават своят дан за обществото в нелеко поприще, заслужаващо адмирации и касаещо всички нас.

    П.П. Надявам се новият директор най-накрая да обърне внимание на счупения пласмасов експонат в секция " Гъби", че от 30 години ми дразни окото. Все една гъба можем да измайсторим, че да се подмени. Все пак деца ходят там, не е хубаво да запомнят образец с несъвършенства, може да повлияе както на обучението им, така и на бъдещите им интереси.

  6. 6 Профил на fjp58603113
    fjp58603113
    Рейтинг: 626 Неутрално

    Моите баба и дядо са мъртви отивам на вила в село което има 20 жители в балкана . Не се срещам с никой . Кого ще заряза . Взеха ни за идиоти





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK