През първото тримесечие са напуснали 6% от служителите в екоминистерството

Марияна Николова

© Велко Ангелов

Марияна Николова



Ниските заплати и многото отговорности са причина за недостиг на кадри в Министерството на околната среда и водите, каза във времето за парламентарен контрол Марияна Николова, заместник министър-председател по икономическата и демографската политика, предаде БТА.


Тя отговори на въпрос на народния представител Джевдет Чакъров относно заплатите на администрацията в Министерството на околната среда и водите. Средната заплата в МОСВ е 1167 лева , а по данни на НСИ средната заплата в другите министерства е 1426 лева. Това е причина и за високото текучество на специалисти и трудното намиране на експерти, посочи Джевдет Чакъров.


Средната заплата в МОСВ е чувствително по-ниска за младите експерти и на тези с нисък ранг. При индексацията на заплатите през 2019 година са получили увеличение между 20 и 80 лева, което ги кара да напускат структурите на МОСВ. Нужни са 110 хиляди лева месечно за да могат служителите в МОСВ да постигнат нивата на заплащане в другите администрации, посочи Николова.




Щатният персонал на министерството е недостатъчен за функциите които той изпълнява. За първото тримесечие в централното управление на ведомството, са напуснали 6 процента от служителите, каза още Николова.


За влошената работна атмосфера във ведомството често говори и ресорният министър Емил Димитров - Ревизоро. Той пое поста от задържания в ареста в края на миналата година Нено Димов. Преди дни беше задържан и зам.-министър.

Коментари (14)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на plamen_b
    plamen_b
    Рейтинг: 2422 Весело

    "Ниските заплати и многото отговорности са причина за недостиг на кадри в Министерството на околната среда и водите"

    Много отговорни тези екоминистерски служители! :-)

  2. 2 Профил на grayeagle
    grayeagle
    Рейтинг: 2034 Неутрално

    Ами , ние , като държава, тръгнахме по грешен път. При нас всички взимат по документи смешни пари. Общински съветници в София, чиновници по ведомства и т.н. Не може министър или депутат да взима такава минимална сума . Реално, после всички започват схеми. Общинските съветници- търсят бордове и комисии. Депутатите- комисии и комъндировъчни. Реално , би следвало заплатите да са високи, да им удържат обаче реалните осигуровки, но да се забранят всичките сегашни неща, като купуване и поддръжка на автомобили за ведомствата, разни пари за представителни разходи и т.н. Всеки да си идва на работа както прецени, но не със служебна кола. Ние ходим на работа както можем.

  3. 3 Профил на gmranger
    gmranger
    Рейтинг: 426 Неутрално

    Нормално, когато корупцията се централизира, плъховете бягат да търсят далавери другаде.

  4. 4 Профил на xm...
    xm...
    Рейтинг: 3004 Весело

    Мчи права е!

    За тия заплати не си струва да си залагаш главата на дръвника на Каскетурата.

    Помните ли Класиката? ЗицпреЦедателят Фунт? Каква му беше тарифата?

    — Името ми е Фунт, Фунт.
    — И това според вас е достатъчно, за да се вмъквате в затворено за обедна почивка учреждение? — рече весело Бендер.
    — Вие се смеете — отвърна старецът, — но името ми е Фунт. Аз съм на деветдесет години.
    — Какво обичате? — попита Остап, който бе започнал да губи търпение.

    Но тук гражданинът Фунт отново млъкна и мълча доста продължително време.

    — Вие имате кантора — каза най-после той.
    — Да, да, кантора — насърчаваше го Остап. — По-нататък, по-нататък.

    Но старецът само поглаждаше с ръка коляното си.

    — Виждате ли тези панталони на мен? — промълви той след дълго мълчание. — Това са великденски панталони. По-рано ги обувах само на Великден, а сега ги нося всеки ден.

    И въпреки че Паниковски го тупна по гърба, за да могат думите му да излизат без запъване, Фунт отново стихна. Той произнасяше думите бързо, но правеше между изреченията такива почивки, кои то траеха понякога до три минути. За хора, несвикнали с тази особеност на Фунт, разговорът с него беше непоносим. Остап вече се канеше да хване Фунт за колосания нашийник и да му посочи вратата, когато старецът отново отвори уста. По-нататък разговорът доби такъв интересен характер, че Остап трябваше да се примири с Фунтовия начин на говорене.

    — Не ви ли трябва председател? — запита Фунт.
    — Какъв председател? — възкликна Бендер.
    — Официален. С една дума, ръководител на учреждението.
    — Аз самият съм ръководител.
    — Значи, вие самият се каните да лежите в затвора? Тогава веднага да бяхте казали. Защо ме въртите вече два часа?

    Старецът с великденските панталони се разгневи, но паузите между изреченията не намаляха.

    — Аз съм Фунт — повтори той с чувство. — На деветдесет години съм. Цял живот съм лежал в затворите заради други. Такава е моята професия — да страдам заради другите.
    — Ах, вие сте подставено лице?
    — Да — каза старецът, като с достойнство тръскаше глава. — Аз съм зицпредседателят Фунт. Винаги съм лежал в затвора. Лежал съм при Александър Втори „Освободителя“, при Александър Трети „Миротвореца“, при Николай Втори „Кървавия“.

    И старикът бавно сгъваше пръсти и броеше царете.

    — При Керенски също лежах. През време на военния комунизъм наистина никак не съм лежал, защото тогава беше изчезнала чистата търговия, нямаше работа. Но затова пък колко лежах при непа! Колко лежах при непа! Това бяха най-добрите дни през живота ми. За четири години аз прекарах на свобода не повече от три месеца. Омъжих внучката си, Голконда Евсеевна, и й дадох зестра концертно фортепиано, сребърна птичка и осемдесет рубли златни, в монети по десет. А сега ходя и не мога да позная нашия Черноморск. Къде е всичко това? Къде е частният капитал? Къде е първото взаимоспомагателно дружество? Къде е, питам ви, второто взаимоспомагателно дружество? Къде е командитното дружество? Къде са акционерните компании със смесен капитал? Къде е всичко това? Безобразие!

    Тази кратка реч продължи сравнително недълго — половин час. Като слушаше Фунт, Паниковски се трогна. Той отведе Балаганов настрана и с уважение зашепна:

    — Веднага проличава човекът от едно време. Сега такива вече няма и скоро съвсем ще се свършат.

    И той любезно поднесе на стареца чашка сладък чай.

    ....

    — Но за кого? — разпитваше Остап, като обикаляше около стареца. — Кой ръководеше фактически?

    Старецът мълчеше, сърбаше чай от чашата и едва повдигаше натежалите си клепачи.

    — Кой го знае? — рече той горестно. — От Фунт криеха всичко. Аз съм длъжен само да лежа, това е моята професия. Лежал съм и при Александър Втори, и при Трети, и при Николай Александрович Романов, и при Александър Фьодорович Керенски. И при непа, преди опиянението от непа, през време на опиянението и след опиянението. А сега съм без работа и трябва да нося великденските си панталони.

    Дълго още Остап продължаваше да изцежда думички от стареца. Той действуваше като златотърсач, който неуморно промива тонове кал и пясък, за да намери на дъното няколко златни люспици. Той подканяше Фунт с рамо, будеше го и дори го гъделичкаше под мишниците. Тези действия му помогнаха да научи, че според Фунт зад всички фалирали дружества и сдружения без съмнение се е криело едно и също лице. Що се отнася до „Херкулес“, от него издоили не една стотица хиляди.

    — Всеки случай — добави немощният зицпредседател, — всеки случай този неизвестен човек е умна глава. Познавате ли Валиадис? Валиадис не би турил пръста си в устата на този човек.

    — А в устата на Бриан? — попита Остап с усмивка, понеже си спомни събраните жилетки от пике край бившето кафене „Флорида“. — Би ли турил пръста си Валиадис в устата на Бриан? Как мислите вие?

    — В никакъв случай! — отговори Фунт. — Бриан е умна глава. Три минути той мърда беззвучно устни, а след това додаде:

    — Хувър е умна глава! И Хинденбург е умна глава. Хувър и Хинденбург — това са две умни глави.

    Остап започна да се плаши. Най-старият от пикените жилетки потъваше в блатото на висшата политика. Всеки момент той можеше да заговори за пакта Келог или за испанския диктатор Примо де Ривера и тогава никакви сили не биха могли да го откъснат от това почтено занимание. В очите му вече се бе появил идиотски блясък, над жълтеникавата колосана яка вече заигра адамовата ябълка, което предвещаваше раждането на ново изречение, но Бендер отвинти електрическата крушка и я запрати на пода. Крушката се пръсна със студения трясък на пушечен изстрел. И само това произшествие отвлече зицпредседателя от международните проблеми. Остап се възползува бързо от това.

    — Но с някого от „Херкулес“ вие все пак сте се виждали, нали? — попита той. — По авансиранията?

    — С мен имаше работа само счетоводителят на „Херкулес“ Берлага. Той беше на заплата при тях. А аз нищо не зная. От мен криеха всичко. Аз съм потребен на хората за лежане в затвора. Лежах и при царизма, и при социализма, и при хетмана, и при френската окупация. Бриан е умна глава.

    ...

    — Е какво, ще вземете ли председател? — попита старецът, като нахлупваше своята закърпена панама. — Виждам, че на вашата кантора е нужен председател. Аз не вземам скъпо: сто и двадесет рубли на месец на свобода и двеста и четиридесет — в затвора. Сто процента прибавка заради вредата.

    — Май че ще ви вземем — рече Остап. — Подайте заявление до пълномощника по копитата.

  5. 5 Профил на Alex Ivanov
    Alex Ivanov
    Рейтинг: 975 Неутрално

    До коментар [#2] от "grayeagle":

    И колко да взима един дупетат??! Те нищо не работят масово, редовно гледаме как някой я спи, я чете вестник или гледа голи жени на телефона си. И без това от тях нищо не зависи, решенията се взимат я от сараите, я от околностите, дупетатът е един бутон, който просто официализира решението. И тези пари са им много, "работят" за олигархията, а ние им плащаме заплатите, хонорарите и другите купища екстри.

  6. 6 Профил на germina
    germina
    Рейтинг: 689 Неутрално

    Много са се изплашили хората. С това, което става в това министерство...

  7. 7 Профил на Smoke
    Smoke
    Рейтинг: 1051 Неутрално

    Тази леля на снимката, на която съм сигурен, че даже не ѝ знаете името, е вицепремиерка! Както и онази русата кукла - министърката на регионалното министерство - уж тя е министърка, а пък онова очилатичкото се вози постоянно в джипката, въпреки че уж му беше взета оставката заради катастрофата до Своге. Разни кукли тези се водят формално на постовете, а всъщност управляват други.

    Всичко у нас е имитация и измама! Всичко!

  8. 8 Профил на Smoke
    Smoke
    Рейтинг: 1051 Неутрално

    Боци много обича да слага министри, които са му като гумен печат. Нарежда им (въпреки че няма такова право) и те моменталически подписват и подпечатват всичко, което им каже.

    Даже веднъж наскоро подхвърли, че парламентът му пречел, а колко хубаво му било на Орбан като управлява с укази, заобикаляйки парламента. И Караянчевата като чу, веднагически разпусна парламента.

    Жалки подлоги са това!

  9. 9 Профил на stedim
    stedim
    Рейтинг: 1923 Неутрално

    За толкова пари прави са да напускат това министерство.

  10. 10 Профил на хм
    хм
    Рейтинг: 1331 Неутрално

    каква полза има за нас, гражданите, от създатели и узаконители на нарушения???

  11. 11 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 3096 Неутрално

    Глупости, там са като на митницата.. за две години крадеш за последно, после се покриваш.

  12. 12 Профил на pet_fire
    pet_fire
    Рейтинг: 5100 Неутрално

    "Ниските заплати и многото отговорности са причина за недостиг на кадри в Министерството..."

    Да ги ожали човек, по цял ден си клатят краката. Отговорностите ги носят 3-4 човека

  13. 13 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8286 Неутрално

    Че какви отговорности имат те, след като всичко е баталясало.

  14. 14 Профил на tacheaux
    tacheaux
    Рейтинг: 2289 Неутрално

    Поровината да ги съкратят, пак ще е малко.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK